Р Е Ш Е Н И Е
№ 2504
гр.
Пловдив, 22.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2534/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на А.Х.В., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.Пазарджикк,
подадена чрез адв. Л.В. против съдебно решение № 1606 от 05.08.2022 година,
постановено по АНД № 20225330203611/2022година по описа на Районен съд -Пловдив
-18 н.с., с което е потвърден Електронен фиш сер. К №4281915, издаден от
органите на ОД МВР- Пловдив за наложено му на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.2 т.2 ЗДвП административно наказание «глоба в размер на 50.00 лева» за
административно нарушение на скорост по чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. С
касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост на
решението на районния съд и несъответствие с материалния закон. Касатора твърди,
че решаващият първоинстанционен състав е постановил решение при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи обсъждане на доказателствата.
Иска се отмяна на съдебното решение и на обжалвания административен акт. Редовно
призовани, в съдебно заседание не се представляват, като с писмено становище на
процесуалния пълномощник адв. В. се поддържа касационната жалба и се излагат
съображения по същество за липса на нарушение на чл.21 ЗДвП. Претендира разноски
по представен списък с разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на
МВР-Пловдив с писмен отговор, подаден чрез пълномощника юрк. Б. взима становище
за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на издаденото съдебно
решение и атакувания ЕФ. Претендира разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, в
даденото заключение излага становище за необоснованост на решението на
първоинстанционния съд, поради което предлага да бъде отменено, а касационната
жалба да бъде уважена.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща
правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното
решение Районен съд Пловдив- ХVIII н.с. се е
произнесъл по законосъобразността на сер. К №4281915,
издаден от органите на ОД МВР- Пловдив, с който е установено
административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, изразило се в това, че
на 01.10.2020г. в 11.13 ч. на път I-8 Пазарджик Пловдив, в района на
км.210+897, като водач на лек автомобил БМВ 730 Д автоматик с рег.№***, негова собственост
е извършил нарушение на скоростта, като при въведено с пътен знак В26 разрешена
скорост на движение от 60 км/ч е установено след приспадане в полза на водача
на -3%, чрез използването на АТСС №TFRM-1№530, че се е предвижвал със скорост 72
км/ч, превишение от 12 км/ч.. Съгласно приложена справка АИС, ЕФ е съставен на
19.12.2020г., а връчен на 27.04.2022година. Към него са приложени разписка за
връчването му, справка АИС на ОД МВР РУ Стамболийски, Протокол за използване на
АТСС от 01.10.2020г.,Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M , удостоверение за одобрен тип на
измерване, справка за собственост на МПС, снимков материал от извършеното
видеозаснемане. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са приобщен
други доказателства. Въззивният съд, за
да отхвърли жалбата е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства
безспорно е установено извършеното административно нарушение, неговият субект и
неговата виновна отговорност, законосъобразно е определена и наложена
съответната на нарушението санкция, като липсват съществени нарушения на
проведеното административно –наказателно производство, които да обуславят
незаконосъобразност на атакувания ЕФ.
Настоящият
съдебен състав намира решението за правилно.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
изложил правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Безспорно
се установява, че на посоченото място и посоченото време касаторът е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е извършил вмененото му административно
нарушение. От страна на контролните органи законосъобразно е използвано
техническо средство за измерване на скоростта. Липсват посочените от касатора съществени
нарушения на проведения административно- наказателен процес. Този факт е
изяснен по категоричен и несъмнен начин от събраните писмени доказателства.
Разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП определя, че при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч, като ал.2 я допълва, че в случайте, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Законосъобразно въззивният съд е обсъдил
събраните доказателства и направените с жалбата и по същество възражения дали е
налице проявление на съставомерно виновно поведение от нарушителя и има ли
съществени нарушения на административно- наказателния процес, като
законосъобразно в настоящият случай е определено съставомерното поведение на
касатора, изразило се действие по нарушение на въведеното ограничение за
разрешена скорост на движение. Налице са установени действия, имащи за
последици нарушение на правилото на чл.21 ал.2 ЗДВП за движението по пътищата.
Такова действие безспорно е установено като съзнателен, целенасочен, волеви акт,
който има за последица настъпването на обективни условия, довели. Законосъобразна
е преценката на съда, че в процесния случай деятелността на жалбоподателят
напълно се инкорпорира под фактическия състав на нарушение по чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП. Установено е в достатъчна степен извършеното административно
нарушение. Проследявайки аргументирано и задълбочено административната
процедура и съпоставяйки всички приобщени доказателства, въззивният съд е
достигнал до правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна
инстанция, които с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК не следва да бъдат
преповтаряни. Направените в тази връзка възражения от
касационният жалбоподател са неоснователни и необосновани, като същите са
несъответни на събраните в производството доказателства. Релевираните от
касаторите доводи за неправилно приложение на закона не са подкрепени с
доказателства в хода на съдебното производство. Следва да се спомене, че те са същите, направени в пред въззивната
съдебна инстанция, която е дала задълбочен отговор на всяко едно от тях. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. С оглед на изложеното решението на Районен съд Пловдив
следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора, с оглед на претенциите за присъждане на направените по делото
разноски, такива се дължат на ответника, който не е направил своевременно
искане за присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1606
от 05.08.2022 г., постановено по АНД № 20225330203611 по описа за 2022 г. на
Районен съд –Пловдив-ХVIII наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2……………..