ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 498
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600343 по описа за 2022 година
установи:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 350 от 28.02.2022 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по ЧНД № 618/2022 г. по описа на същия съд, е отменено
Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 07.02.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № № 207/2015 г. по описа
на ОД МВР - Бургас, пореден № 2135/2015 г. по описа на БРП, водено за
престъпления по чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 206, ал.1 от НК.
Съдебният акт е протестиран от прокурор при РП – Бургас с доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Във
въззивния протест се твърди, че първоинстанционният съд е дал указания за
извършване на действия по разследването само досежно престъплението по
чл. 206, ал.1 от НК и не се е произнесъл досежно наличието или липсата на
прекратителни основания, касателно престъплението по чл. 227б от НК, но
въпреки това е отменил изцяло прекратителното прокурорско постановление.
Възразява се още, че въпреки проведените усилия не е било установено
местонахождението на процесната вещ, а само наличието й би могло да даде
отговор на въпроса дали е извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Иска се отмяна на обжалваното определение и потвърждаване
1
постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно
производство поради изтекла давност.
След като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна
проверка на събраните, и приложени към ДП № 207/2015 г. по описа на ОД на
МВР - Бургас, пор. № 2135/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас
доказателства, в пределите на правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК,
Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Настоящото досъдебно производство е образувано на 08.07.2015 г. и
водено на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че през месец април 2010 г.
в гр. Бургас, представител и управител на търговско дружество „Р.“ ЕООД гр.
Бургас, регистрирано по ф. д. № ***/2003 г. на БОС, спрял плащанията по
търговска сделка (договор за лизинг) и в 30 дневен срок след връчването на
нотариална покана за доброволно изпълнение от 02.03.2010 г. на нотариус с
рег. № 450, не заявил това пред БОС и не поискал от съда да открие
производство по несъстоятелност чрез нарочна молба по реда на чл. 625 и сл.
от ТЗ – деяния, представляващо престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал. 1 от
НК, а също и за това, че през месец март 2010 г., като представител и
управител на търговско дружество „Р.“ ЕООД гр. Бургас, регистрирано по ф.
д. № ***/2003 г. на БОС, противозаконно присвоил чужда движима вещ –
челен товарач марка „Либхер“, собственост на „Интерлийз“ ЕАД –
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
В хода на разследването били извършени разпити на свидетели,
изготвена била съдебно-счетоводна експертиза, събрани били писмени
доказателства и доказателствени средства. В хода на досъдебното
производство не е бил привличан обвиняем.
С постановление от 07.02.2022 г. прокурорът, наблюдаващ досъдебното
производство, преценил, че разследването е проведено пълно, всестранно и
обективно, и приел, че наказателното производство следва да се прекрати в
хипотезата на чл. 24, ал.1, т.3 от НПК – поради изтичане на предвидената в
закона давност за наказателно преследване както за престъплението по чл.
227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, така и по отношение на престъплението по чл. 206,
ал.1 от НК, предвид годината на твърдяното му извършване – 2010 г.
Прекратителното постановление на прокурора е било обжалвано от
изпълнителния директор на юридическото лице, претендиращо да е ощетено
2
с инкриминираните деяния, като по този повод е било образувано ЧНД №
618/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. С определение от 28.02.2022 г.
първостепенният съд отменил обжалваното прекратително постановление и
върнал делото на Районна прокуратура – Бургас като дал задължителни
указания по прилагането на закона. В мотивите си районният съд приел, че
разследването не е проведено достатъчно всестранно и пълно, а изводите на
прокуратурата за наличие на основание за прекратяването на досъдебното
производство били прибързани.
Според първоинстанционния съд, в хода на разследването не са били
разпитани всички известни и установими свидетели, в това число водачът на
челния товарач и конкретните лица, опериращи в процесния период с
предмета на престъплението. Съдът посочил, че от събрания доказателствен
материал може сравнително ясно да се определи кое конкретно физическо
лице е извършило действия, сравними с изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, а наред с това е установим периодът
на извършване на деянието, установима е и стойността на предмета на
престъплението. Предвид тези обстоятелства, а и предвид видът и
характеристиките на инкриминираната вещ, първостепенният съд резонно е
поставил очевидния въпрос, как в период от за повече от шест години,
техническо съоръжение, обективно непреместваемо и с тегло от повече от 26
тона е останало скрито и неустановено при разследването.
С оглед изводите си, че разследването не е било проведено достатъчно
пълно и всестранно, районният съд посочил в мотивите на атакувания си
съдебен акт, кои обстоятелства са останали неизяснени и с какви
процесуално-следствени действия биха могли да се съберат доказателствени
средства за тяхното изясняване. Съдът е посочил, че следва да се предприемат
действия по проверка достоверността на събраните вече доказателствени
материали и тяхната относимост към делото, както и да се направи
оценителна експертиза, доколкото стойността на инкриминираната вещ е от
пряко значение за правилната правна квалификация на разследваното деяние.
Настоящият въззивен съдебен състав намира въззивния протест, с който
е сезиран, за процесуално допустим, доколкото е подаден в
законоустановения срок от съответната прокуратура и цели проверка на не
влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
3
Разгледан по същество, въззивният протест се явява частично основателен.
Законосъобразни, обосновани и правилни са изводите на
първостепенния съд за липса на основания за прекратяване на наказателното
производство, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. От събраните
до този момент в хода на разследването доказателства се установява
безспорно, че през 2006 г. между „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, като
лизингодател и „Ресурси“ ЕООД, като лизингополучател, бил сключен
лизингов договор относно челен товарач, марка „Либхер“, модел 551, година
на производство 1996 г., зелен на цвят и с шаси № 2740828. Безспорно е, че
посочената техника е била фактически предоставена на дружеството-
лизингополучател, което започнало и неговата експлоатация по
предназначение. По делото е безспорно установено, че поради неплащане на
дължимите по договора лизингови вноски, през 2010 г. (на 02.03.2010 г.) на
„Р.“ ЕООД е била връчена нотариална покана от името на „ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД за прекратяване на договора поради виновно поведение
на лизингополучателя. По делото е безспорно установено също, че с решение
от 25.11.2011 г. на Арбитражния съд при БТПП дружеството „Р.“ ЕООД е
било осъдено да предаде на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД техниката, предмет на
лизинговия договор, а именно челен товарач, марка „Либхер“, модел 551,
година на производство 1996 г., зелен на цвят и с шаси № 2740828, както и да
му заплати, посочените в решението суми. По повод решението,
дружеството-лизингодател се е снабдило с изпълнителен лист и е пристъпило
към принудителното му изпълнение, по повод на което е било образувано
изпълнително дело № 706/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 849. Видно от
приложените по делото писмени доказателства, поканите за доброволно
изпълнение са били получени от длъжника „Р.“ ЕООД, като въпреки
насрочените от ЧСИ действия по принудително изземване на вещта, същата
не е била предадена на кредитора, тъй като не е била предоставена от
длъжника, нито същият е предоставил информация за местонахожданието й.
Така изяснената фактическа обстановка, логично обосновава изводите
на първостепенният съд, че прекратяването на наказателното производство за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК е прибързано.
Преди всичко, не могат да бъдат споделени доводите на наблюдаващият
прокурор за изтекла давност по смисъла на чл. 80 от НК. Доколкото в
4
Особената част на НК за престъплението по чл. 206, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода“ за срок до шест години (в редакцията до ДВ,
бр. 26 от 2010 г.), респ. за срок от една до шест години (в редакцията,
въведена с ДВ, бр. 26/2010 г.), очевидно е, че приложимата норма за
давността е чл. 80, ал.1, т. 3 от НК, която въвежда десет годишен давностен
срок за възбуждане на наказателно преследване, а с прилагането на нормата
на чл. 81, ал.3 този давностен срок се увеличава още с 1/2. Следователно
давностният срок за реализиране на наказателно преследване за престъпление
по чл. 206, ал.1 от НК все още не е изтекъл, ако за началото му се приеме
месец март 2010 г., както е посочено в постановлението за образуване на ДП.
Наред с това, правилна е констатацията на първостепенният съд, че в хода на
досъдебното производство не е била назначена съдебно-оценителна
експертиза за установяване стойността на инкриминираната вещ.
Установяването на това обстоятелство е от особено значение, както защото
предмет на престъплението може да бъде само вещ, която има стойност, т.е.,
която може да бъде предмет на гражданския оборот, така и защото стойността
може да бъде и квалифициращ признак на престъплението „обсебване“ (арг.
чл. 206, ал.3, предложение първо, респ. ал.4 на чл. 206 от НК) – в този случай
приложима ще бъде друга разпоредба на чл. 80 от НК досежно давността.
Вярно е, че за изготвянето на такава експертиза е необходимо вещото лице да
изследва самата вещ, а същата не е била открита, но е вярно също така, че в
хода на разследването не са били впрегнати всички необходими ресурси и
усилия за установяване местонахождението й, макар същата, поради
физическите и техническите си характеристики и начин на използване,
трудно би могла да бъде скрита от трети лица.
Правилни са констатациите на районния съд, че сравнително лесно би
могло да се прецени кое лице фактически е извършило изпълнителното
деяние на престъплението „обсебване“ като се има предвид кой е бил
управител на дружеството „Р.“ ЕООД в установените по делото различни
периоди от време, а и противоречията в показанията на тези лица следва да се
преодолеят посредством събирането на нови доказателства и доказателствени
средства. Впрочем прокуратурата не е дала ясни и доказателствено
подкрепени правни аргументи и за това, кога и къде приема, че е довършено
престъплението „обсебване“. Въпросът за времето и мястото на извършване
на престъплението „обсебване“ възниква, доколкото от доказателствените
5
материали по делото се установява, че в няколко различни периода от време
лизингодателя е очаквал, респ. искал инкриминираната вещ да му бъде
върната – след получаването на нотариалната покана, след влизане в сила на
арбитражното решение, след изтичането на срока за доброволно предаване на
вещта, посочен в поканата за доброволно предаване, изпратена до „Р.“ ЕООД
от ЧСИ и към датата на насроченото от ЧСИ принудително изпълнение на
съдебното решение в частта, касаеща инкриминираната вещ. Изясняването на
този въпрос е от фундаментално значение – не само относно субективния
елемент на престъплението и за преценка изтекъл ли е давностния срок по чл.
80 от НК, но и за преценка не е ли осъществен и друг състав на престъпление
– напр. чл. 296, ал.2 от НК и т.н.
Досежно разследването за престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от
НК, настоящият въззивен състав напълно споделя правните изводи и
аргументи на прокуратура, изложени в прекратителното постановление.
Съгласно Особената част на НК за това престъпление законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години или глоба,
следователно приложима за този случай ще е разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.4
от НК, установяваща петгодишен срок за започване на наказателното
преследване за това престъпление. Ето защо в конкретния случай, давността
за реализиране на наказателно преследване за престъпление по чл. 227б, ал.2,
вр. ал.1 от НК, вкл. и абсолютната давност по см. на чл. 81 от НК, е изтекла
към началото на 2018 г.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав прецени, че следва да
отмени обжалваното първоинстанционно определение частично и да
потвърди постановлението на прокуратурата в частта му, с която се
прекратява на наказателното производство, водено за престъпление по чл.
227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. В останалата му част, обжалваното определение на
първоинстанционния съд следва да се остави в сила като правилно и
законосъобразно, като след връщането на делото, прокуратурата следва да
изпълни указанията, дадени от първостепенния съд и от въззивния съд.
Воден от горното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 350 от 28.02.2022 г. на Районен съд – Бургас,
6
постановено по ЧНД № 618/2022 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с
която е отменено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от
07.02.2022 г., касаещо престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – Бургас от
07.02.2022 г. В ЧАСТТА, с която се прекратява наказателното производство,
водено по ДП № № 207/2015 г. по описа на ОД МВР - Бургас, пореден №
2135/2015 г. по описа на БРП за престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Определение № 350 от
28.02.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 618/2022 г. по
описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7