Решение по дело №2552/2020 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 356

 

гр. Пловдив, 18.02.2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав,  в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2552 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на А.Ф.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат А.С., срещу заповед № 205319000094/01.09.2020 г., издадена от Н. Й. К.  в качеството на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Хасково, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Постъпило е становище от начални на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Хасково, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Жалба е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Издаден е АУАН № 374488/01.09.2020 г. от Н. Й. К.  - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Хасково, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 01.09.2020 г., около 16:25 часа, на Автомагистрала „Марица“ при км. 38, А.Ф.Ш. като водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява без да е заплатил в срок за доброволно плащане наложените му наказателно постановление № 20-0333-000264/12.03.2020г. и фиш № 430164. Нарушението е квалифицирано по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 205319000094/01.09.2020 г., с която административният орган, за нарушение на чл.190, ал.3 вр. чл. 172, т.1 и чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, е приложил спрямо А.Ф.Ш. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 272з-2152/12.09.2018 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил държавните служители сектор „Пътен контрол“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП.

Според кадрова справка и утвърдена типова длъжностна характеристика, длъжностното лице, издало оспорената заповед, е назначено на позицията полицейски инспектор V степен в ОД на МВР - Хасково, група „Контрол на пътното движение по главни пътища и магистрали“ в сектор „Пътна полиция“.

9. Според представени към жалбата разписка № 0200011525917949 от 01.09.2020 г., и № 0200011525928664 от Easy Pay, глобите по наказателно постановление № 20-0333-000264/12.03.2020г. и фиш № 430164 са заплатени от А.Ф.Ш. в 18:10 часа на същата дата.

ІV. За правото:

10. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Д” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "д" не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното нарушение.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:  1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

11. Описаните в АУАН № 374488/01.09.2020 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая няма спор между страните, че нарушението е установено на 01.09.2020 г., около 16:25 часа. Същевременно, видно от неоспорените от ответника разписка № 0200011525917949 от 01.09.2020 г., и № 0200011525928664 от Easy Pay, глобите по наказателно постановление № 20-0333-000264/12.03.2020г. и фиш № 430164 – като основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „Д“, са заплатени от нарушителя в 18:10 часа на същата дата, тоест ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

При това положение се установява, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. След като глобите на водача са заплатени в законоустановения срок, оспорената заповед се явява издадена без правно основание, поради което подлежи на отмяна.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но незаконосъобразен, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. За разноските:

12. Предвид изхода на делото на оспорващия следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които  се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатска защита. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 205319000094/01.09.2020 г., издадена от Н. Й. К.  в качеството на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на А.Ф.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 510 лева (петстотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: