Р Е Ш Е Н И Е
№ 606/20.8.2020г.
гр. Пазарджик.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, осми състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
участието на секретаря Янка Дукева, като разгледа
дело номер 641 по описа за 2020 година докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 92 ал.14
от ЗГР.
Образувано е по жалба на
Н.М.Р., ЕГН ********** *** против Заповед № 870/29.05.2020 г. на кмета на
община Велинград, с която е заличена адресната регистрация по постоянен и
настоящ адрес ***. В жалбата
са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като
се иска отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от
пълномощник- адв. А., който излага подробни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът Кмета на общ. Велинград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.В.изразява становище за неоснователност на жалбата.
Подробни съображения относно законосъобразността на оспореното решение са
изложени в представена писмена защита.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложена е административната преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в законовоустановения 14-дневен
срок. Оспореният акт е получен от оспорващия на 05.06.2020
г., а жалбата против него е постъпила на
12.06.2019 г. За оспорващата, като адресат на акта, е налице правен интерес от
оспорването му. Спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна
страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената административна преписка
производството пред административния орган е започнало на основание постъпила
молба рег. № 94-00/4631
от 18.05.2020 г., депозирано
от Л. А.ов Р., с което е поискал Кмета на община Велинград да заличи
адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Н.М.Р.,***, като в искането са изложени съображения в
подкрепа на неговата основателност. Към искането е приложен нотариален акт за собственост на
процения имот.
Със Заповед №
776/20.05.2020 г., на основаие чл. 99б ал.1 от
ЗГР, кметът на община Велинград е назначил комисия, която да извърши
проверка по постъпилия сигнал от собственика на имота, като за резултата от
проверката състави протокол. Комисията провела заседание на 27.05.2020 г., за
което съставила протокол. Видно от протокола, жалбподателката има регистиран
постоянен и настоящ адрес ***, заявени съответно на 08.01 и на 07.01.2013 г. Н.Р.
има сключен граждански брак със сина на собственика на имота- А.Р.. От брака си
двамата имат две деца, които са регистрирани на същия адрес. Във входираната
молба, г-н Радев е заявил, че желае Н.Р./ съпруга на сина му/ да бъде
отрегистрирана от собствения му имот. Г-н Р. заявил, че съпругата на сина му му
не живее на посочения адрес и не желае да бъде притесняван и да получава
кореспонденцията й на адреса му.
Комисията приела, че са отпаднали основанията за
съществуването на адесната регистрация на Н.М.Р., тъй като при извършена
проверка установила, че същата не живее на адреса, а има и изрично несъгласие
на собствеика, кореспонденцията й да бъде получавана на този адрес, съответно
иска се да бъде отрегистрирана от този адрес. Затова било направено предложение
до кмета на община Велинград да бъде
заличена регистирацията а жалбоподателката по постоянен и настоящ адрес ***
Като е възприел констатациите на комисията, кметът издал Заповед №
870/29.05.2020 г., с която е заличена адресната регистрация по постоянен и
настоящ адрес ***.
По делото са приложени още жалба от Н.Р. ***/20 от
03.06.2020 г., отговор на искова молба вх. № 2460/15.06.20 г., медицинско
свидетелство, изх. № 151/14.11.2016 г., писмени доказателства въвв връзка с
извършени ремонтни дейности и доставка на домакински уреди /договор за
изработка и монтаж на дограма, на щори, приемо- предавателен протокол, фактури
, гаранционни карти и др./
От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че Н.Р. не
живее на адреса на
който е регистрирана от 5-6 месеца. Тя и мъжът й са в чужбина. Когато се върнат
в Бългаия, пребивават на адреса в гр. Велинград, ул. „Васил Левски“ № 3 до
момента в който се върнат свекъра и свекървата.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи: Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК,
като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Съдът счита, че Заповед № 870/29.05.2020 г. на кмета на община Велинград има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същата е издадена от компетентен орган, доколкото разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 ЗГР оправомощава кмета да се произнесе по
подадено искане за заличаване на адресна регистрация. Заповедта е издадена в установената писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са както фактически, така и правни основания, послужили за
издаването му. В административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав счита, че същата е
постановена при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или
където то получава кореспонденцията си. Според чл. 91 ЗГР
адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес
в регистъра на населението. Съгласно чл. 93, ал. 5 ЗГР постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите
на държавната власт и органите на местното самоуправление. Определение за
настоящ адрес се съдържа в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗГР. Според този текст настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
Целта на закона е да се поддържа регистър на населението за постоянния и
настоящ адрес на гражданите в актуално състояние, съответстващо на
действителното фактическо положение. Адресът е един от
правно-индивидуализиращите белези на физическите лица и им е необходим за
получаване на кореспонденцията от органите на държавна и местна власт, а също е
и предпоставка за упражняване на редица права, вкл. и избирателни. Затова
законът, в настоящата му редакция, не допуска произволно посочване и
регистриране на какъвто и да е адрес, а е въвел изискване за наличие на правна
и фактическа връзка на гражданина с адреса ( постоянен и/или настоящ), на който
е вписан в регистъра на населението.
Съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 1 ЗГР при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до
орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл.
99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината
или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши
проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или
промяна на адрес. Проверката по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от издаване
на заповедта за определянето на комисията като за резултатите от нея се съставя
протокол /ал. 2/. Съгласно ал. 3 на чл. 99б ЗГР в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола
по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни
регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или
на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението.
Разпоредбата на чл. 99б ЗГР
предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на
изискванията по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от закона. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗГР за извършване на адресна регистрация на адрес в страната, лицата представят един от следните документи: 1.
документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди,
включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и
договор за настаняване в специализираните институции; 3. други документи,
доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал. 3 на същата
разпоредба за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие
на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.
При действащата към настоящия момент нормативна уредба,
безусловно изискване за извършване на адресна регистрация е писменото съгласие на
собственика на имота, когато лицето не е собственик. Това изискване, по силата
на чл. 92 ал. 5 от ЗГР отпада само за лицата, които са в родство по права линия
със собственика или ползвателя на имота или са техни съпрузи. В конкретния
случай, е налице депозирано несъгласие на собственика на имота Л.Р., по чиито
сигнал е инициирано настоящото производство жалбоподателката да бъде адресно
регистрирана на адреса на неговия имот. Жалбоподателката е съпруга на сина на
собственика на имота и не попада в кръга на лицата по чл. 92 ал.5 от ЗГР, за
които не е необходимо съгласие на собственика на имота да бъдат адресно
регистрирани на съответния адрес.
След като адресната регистрация на жалбоподателката е
направена в нарушение на изискванията на чл. 92 ал.3 от ЗГР, правилно на
основание чл. 99б ал.3 от ЗГР е постановено нейното заличаване от компетентния
за това орган- кметът на община Велинград.
Съществуването на
адресна регистрация на лице на конкретен адрес, въпреки несъгласието на
собственика на имота нарушава
принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и правото на несмущавано ползване
на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано
в чл. 8 ЕКЗПЧОС.
Няма отношение към предмета на настощото производство
твърдението на жалбоподателката, че процесния имот представлява семейно жилище,
като и по какъв начин ще бъде разрешен въпроса с неговото ползване от гражданския
съд. Проблемите свързани с ползването на семейното жилище се решават от
гражданския съд по съответния процесуален ред и нямат допирна точка с
административното право. По същите съображения, ирлевантни за спора се явяват и
твърденията за направени подобрения и ремонтни дейности в имота. Разходите за
тези подобрения също следва да бъдат претендирани на плоскостта на гражданското
право.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице материално-правните
предпоставки за заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ
адрес на Н.М.Р.,***. Към
настоящия момент тя е адресно регистрирана на този адрес без съгласието на собственика и при
безспорно установено неспазване на изискването по чл. 94, ал. 1 от ЗГР да живее на адреса. Затова заповедта
на кмета на общината, с която е наредено заличаването на адресните регистрации на
жалбоподателката е материално законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се
отхвърли.
При посочения изход на спора, предвид своевременно направеното
искане, на община Велинград се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, изчислено съгласно
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.М.Р., ЕГН ********** *** против
Заповед № 870/29.05.2020 г. на кмета на община Велинград.
ОСЪЖДА Н.М.Р. *** сумата от 100 /сто/ лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, съгласно чл. 92 ал.14 от ЗГР.
СЪДИЯ:/П/