№ 19
гр. , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20201860100400
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от В. Д. Х., ЕГН: **********, в
качеството и на майка и законен представител на малолетните деца М. М. В.а, ЕГН:
*********** и В. М. В., ЕГН: ***********, срещу бащата М. Г. В., ЕГН: ********** за
присъждане на месечна издръжка на децата в размер на по 200 лв. за всяко дете, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от постъпване на исковата молба
/05.10.2020г./ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Претендира се и издръжка за минал период, считано от 01.01.2020г. до завеждане на
исковата молба на 05.10.2020г. в размер на 180 лв. месечно за всяко от децата.
Предвид дадени от съда указания, с допълнителна молба от 19.10.2020г. ищцата е
замолила съда, на основание чл.127, ал.2 СК, да постанови родителските права върху
малолетните М. М. В.а и В. М. В. да се упражняват от майката В. Д. Х., на която да се
възложи и полагането на грижите по отглеждането и възпитанието им, както и да се
постанови местоживеенето им да бъде при майката на адреса в гр.З.- ул. „********“ №7.
Иска се от съда и да определи режим на лични отношения на малолетните деца с техния
баща М. Г. В., който да има право да ги взема всяка първа и трета събота от месеца от 9ч. до
17ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 17ч. /без преспиване/ със задължение да
ги връща на упражняващия родителските права. С молбата е направено и искане за
определяне на привременни мерки, които да кореспондират с основните искания и да са
важими до приключване на делото с влязло в сила решение.
Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника нямат сключен граждански брак, но
1
са живели във фактическо съжителство до 31.12.2019г., по време на което, на **********г.
се родила дъщеря им М. М. В.а, ЕГН: *********** (понастоящем малолетна – на 4 години),
а на **********г. се родил синът им В. М. В., ЕГН: *********** (понастоящем малолетен –
на 2,5 години). Ищцата твърди, че за времето на фактическото им съжителство живели в
дома на ответника в гр.З., ул. „***********“ №5, където съвместно отглеждали двете си
деца, като основно грижите по отглеждането им поемала майката, а бащата ги осигурявал
материално. След раздялата им (считано от 01.01.2020г.) ищцата твърди, че тя и децата се
преместили да живеят при нейната майка, където с нейна помощ отглеждала и възпитавала
децата. За този период основно тя полагала грижа за децата и издръжката им била поета
изцяло от нея, като ответникът не участвал по никакъв начин, дезинтересирал се напълно от
децата и не помагал с никакви средства. Сочи, че за последните няколко месеца разговаряла
с него няколко пъти, като му обяснила, че децата растат бързо, необходими са средства за
дрешки за всеки сезон, както и такива за подсигуряване на тяхното пълноценно отглеждане
/за осигуряване на разнообразна и здравословна храна, медикаменти когато се налага и
други непредвидени разходи/. При всеки разговор с бащата твърди, че получавала едно и
също обещание, че ще поеме задълженията си в отглеждането на децата, като им осигури
необходимата издръжка, но до момента не е заплащал никаква издръжка на децата и не е
участвал по никакъв друг начин в грижите за тях. Ищцата моли съда при разглеждане на
делото да има предвид, че децата са във възраст, в която нуждите им нарастват всеки
изминал ден, тъй като са в период на активен растеж. Сочи, че в рамките на няколко месеца
предстои и двете деца да започнат да посещават детска градина, което ще доведе до
възникване на нови нужди за задоволяване, свързани с образованието им. Ищцата сочи, че в
момента е в период на активно търсене на работа и е на трудовата борса, като получава
обезщетение в размер на 160 лв., което не и дава възможност сама да поеме грижите за
децата си, а разчита на помощта на майка си. Сочи още, че бащата на децата е млад, напълно
работоспособен, няма задължения за издръжка към други деца, реализира добри доходи в
областта на строителството и е в състояние да осигури търсената с исковата молба такава за
двете деца
В срока за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил и ответникът не се е
ангажирал със становище по предявените искове.
В хода на делото съдът е постановил привременни мерки по отношение
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, които
определени мерки да се изпълняват до влизане в сила на решението по делото. По силата на
привременните мерки упражняването на родителските права е предоставено на майката В.
Д. Х., като е определено местоживеене на децата М. М. В.а и В. М. В. на адреса на майката
в гр.С., ж.к. „*********“, бл.218, вх.А; определен е режим на лични отношения на двете
деца с техния баща М. Г. В. всяка първа и трета седмица от месеца за периода от 09.00 ч. в
събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и по всяко друго време, след предварителна
уговорка между родителите; определена е месечна издръжка в размер на по 162.50 лв., която
бащата М. Г. В. да заплаща на всяко от децата си до 30-то число на текущия месец.
2
В проведеното открито съдебно заседание ищцата В. Д. Х. се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител адв.В.П. от САК, която от името на
доверителката си поддържа исковата молба. Предлагат на ответника сключването на
спогодба, като обаче страните не успяват да стигнат до консенсус по въпроса за размера на
издръжката, поради което спогодба не е постигната. В изложението си по същество на
делото адв.П. моли съда да уважи предявените искове, като определи местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режимът на лични отношения с бащата да са
в смисъла на определените привременни мерки. Адв.П. счита, че от събраните доказателства
се установява по основание и размер исковата им претенция за присъждане на издръжка.
Сочи, че бащата, както се установило, е млад, здрав и работоспособен, няма други деца,
работи по трудов договор, както се виждало от представените справки, и би следвало да
поеме своята част от грижите за децата си, защото е несправедливо, дори неморално, всички
грижи да се поемат от майката. Сочи се още, че несъмнено се дължи и търсената издръжка за
минало време. С оглед на изложеното се иска от съда да уважи исковите претенции, както и
да присъди на ищцата разноските по делото.
Ответникът М. Г. В. се явява лично в съдебно заседание и се представлява сам.
Заявява, че оспорва исковата молба в частта относно размера на издръжката, тъй като няма
възможност да заплаща исканата издръжка поради факта, че е безработен. Оспорва и
издръжката за минало време. Заявява, че е съгласен децата да се отглеждат от майката и
няма претенции относно родителските права. Заявява, че иска децата да остават с
преспиване при него, но желае съдът да задължи майката да му ги води, тъй като е
безработен и няма възможност да ходи да ги взима от гр.С.. Иска от съда да отхвърли иска
за издръжка за минало време, а издръжката за бъдеще време да е минималната.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
По делото са събрани писмени доказателства, чрез които се установява родителството
на двете страни по спора спрямо малолетните деца М. М. В.а и В. М. В.. Видно от
представените удостоверения за раждане от ********** г., издадени от длъжностно лице по
гражданско състояие при община Столична, община Враждебна, като майка на М. М. В.а и
В. М. В. е записана В. Д. Х., а като техен баща – М. Г. В.. М. В.а е родена на **********г.
Удостоверението за раждане на детето е издадено на основание акта му за раждане с №
************ г. В. М. В. е роден на **********г. Удостоверението за раждане на детето е
издадено на основание акта му за раждане с № ************ г.
Изискани са социални доклади от Д „СП“-********* по местоживеене на децата и от
Д „СП“-П. по адрес на бащата. Социалният доклад от Д „СП“- ********* е с изх.
№************************г. Видно от него социалните служители са провели разговор с
майката В.Х. и с малолетните деца М. и В. В.и. Майката е споделила, че е безработна,
3
обитава жилище под наем и се справя трудно с издръжката на двете деца, а бащата не
отделя почти никакви средства за децата и рядко контактува с тях. Установено е, че
родителите са в лоши взаимоотношения и не поддържат контакти по между си дори по
въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на М. и В.. Посочено е в социалния
доклад, че основни грижи за децата полага тяхната майка, като основните им потребности от
подслон, храна, образование и здравни грижи са задоволени. Посочено е, че децата се
отглеждат в жилище под наем в гр.С., обзаведено с всички необходими мебели и
електроуреди за бита, в което се поддържа добра хигиена. Посочено е, че В. И. е безработна
и разчита изцяло на подкрепата на своята майка Красимира Георгиева, както и на своите
двама братя- М. Д. и Д. Г.. По данни на майката децата поддържали редовни контакти с
бабата по бащина линия, Отново по нейни данни М. В.а била приета в 186 ДГ „******“,
находяща се в ж.к. „*********“, но все още не посещавала занятия, а двегодишният В. към
момента се отглежда от майката. Отново майката е споделила, че последното гостуване на
децата при баща им е било за Коледните и Новогодишните празници, но М. вече не искала
да посещава баща си, защото той не и обръщал достатъчно внимание. В заключение от ОЗД
при Д „СП“ – ********* са изразили мнение, че е в интерес на децата е отглеждането им в
условия, осигуряващи техния физически, психически и емоционален комфорт, като с оглед
на този интерес съдът е компетентен да вземе решение. Социалният доклад от Д„СП“-П. е с
изх. №**************************г. Същият е изготвен единствено на база проведена
лична среща с бащата на малолетните деца- В. М. В., както и разговор с личния лекар на
децата – д-р В.В.. Пред социалните служители бащата е споделил, че децата са отглеждани в
семейна среда в гр.З. до 2019г., като след раздялата с майката и до момента децата живеят в
гр.С.. Бащата е заявил, че майката не ограничава контактите му с двете деца и че се среща с
тях винаги, когато пожелае. Заявил е още, че е предоставял средства за издръжка на децата
съобразно своите финансови възможности – по около 100лв. до 200 лв. месечно и е съгласен
да изплаща издръжка в минималния размер от 162.50 лв. месечно за всяко от децата. По
данни на личния лекар децата нямат хронични заболявания, поставени са им всички
необходими имунизации и биват водени на преглед когато е необходимо. Посочено е, че
бащата живее в жилище, находящо се в гр.З., собственост на неговите родители, но анкета в
жилището не е проведена поради епидемичната обстановка, свързана с разпространението
на Covid-19. Пред социалните служители М.В. твърдял, че е работил по трудов договор до
края на 2019г. и в момента е безработен, като работи без трудов договор в областта на
строителството когато го извикат и получава по 30 лв. дневно. Социалните служители са
направили справка в приложението Regix и са установили, че през 2020г. М.В. е работил по
трудови договори, както следва: за периода от 29.05.2020г. до 08.09.2020г. като общ
работник в „**********“ ЕООД- гр.С. и за периода от 03.09.2020г. до 12.11.2020г. като
бояджия на сгради в „******“ ООД- гр.С.. Бащата е заявил, че децата не са записани и не
посещават подходящи за възрастта им детски заведения. Според доклада е налице
емоционална връзка между децата и техните родители, а в ОЗД при Д „СП“ – П. няма данни
децата да са били обект на неглижиране в семейната среда докато са живели в гр.З.. В
заключение от Д „СП“ – П. са посочили, че от значение е осигуряването на средства за
4
издръжка на двете деца и от двамата родители, като по този начин по-пълно биха били
задоволени потребностите им, а размерът на издръжката следва да се определи съобразно
възрастта на В. и М. и необходимите средства за покриване на ежедневните им потребности
от подслон, храна, облекло, здравни грижи и образование.
По делото са изискани справки от НАП и НОИ за трудовия и осигурителен статус на
ответника М. Г. В.. Видно от представената справка от Териториално поделение на НОИ- С.
област, за последните 6 месеца на 2020г. осигурителният доход на М.В. варира, като през
август, септември и ноември е нулев, а през останалите месеци е бил между 415лв. и 610 лв.
или общо за 2020г. осигурителният доход на лицето е бил 1985.27 лв., а осигурителят е
„******“ ООД. Видно от справката на Териториална дирекция на НАП С., офис С. област,
М.В. има непрекратен трудов договор с „**************“ ООД, с основна заплата 580 лв.
В хода на делото са събрани свидетелските показания на двама свидетели, доведени от
ищцовата страна.
Изслушана като свидетел е Цветанка Петрова Стоянова, която заявява, че нейният
мъж и бащата на В.Х. са първи братовчеди и че е наясно с отношенията между В. и М.В..
Знае, че двамата са живели заедно около 4 години и са се разделили на 02.01.2020г. Знае, че
двамата имат две деца- М. на 4 години и Васко на 2 години. Свидетелката Стоянова твърди,
че след раздялата децата са при В. и нейната майка помага за отглеждането им. Според
свидетелката бащата не проявява интерес да взима децата при себе си и го прави само когато
В. му се обади. Твърди, че бащата ги е взимал 5-6 пъти след раздялата. Твърди, че сега
децата живеят в гр.С. с В. при майката на В. и за момента не посещават детско заведение.
Счита, че В. се грижи много добре за децата и се справя с родителските грижи, а децата са
обгрижени и задоволени. Свидетелката Стоянова заявява, че децата са здрави и нямат
специфични здравни нужди, но като всяко дете имат нужда от всичко – от обичайните
необходимости и разходи.
Изслушана е като свидетел и Ралица Стефанова В.- втора братовчедка на ищцата В.Х.,
която твърди, че двете са в близък контакт и често са заедно. Свидетелката В. твърди, че е
наясно с отношенията на В. с бащата на нейните деца- М. и Васко - с когото живеели заедно,
но се разделили преди 11-12 месеца. Знае, че след раздялата на родителите бащата е взимал
децата при себе си 2-3 пъти, но не знае чия е била инициативата за това. Знае още, че сега
децата живеят в гр.С. с майка си, а там е майката на В., която и помага. Свидетелката В.
твърди, че братовчедка и е споделяла, че бащата не дава пари за децата след раздялата,
макар че докато са били семейство се грижел за децата и работел. Не знае дали бащата към
момента работи. Твърди, че децата нямат специфични нужди и заболявания. Счита, че
децата се гледат добре от майката. Счита още, че отношенията между родителите на децата
са конфликтни, тъй като изобщо не контактуват по между си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
5
Предявени от страна на В. Д. Х. са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права
върху родените от съвместно съжителство с ответника малолетни деца, местоживеенето им
и определяне режима на лични отношения с другия родител, както и искове по чл.143 СК и
чл.149 СК за издръжка на децата занапред и за минало време.
По дела като настоящото основният въпрос по съществото на делото обикновено е на
кого следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
децата, като при преценката съдът се ръководи единствено от интересите на децата и
тяхната най-пълна защита към настоящия момент и за вбъдеще. В конкретния случай обаче
този въпрос е единственият, който не е спорен между страните, като и двамата родители са
на мнение, че децата следва да живеят при майка си и тя да упражнява родителските права
по отношение на тях. Съдът не намира пречка упражняването на родителските права по
отношение на малолетните М. М. В.а и В. М. В. да бъде съобразено с желанието на
родителите, като от доказателствата – писмени и гласни - се установява, че оставането на М.
и В. при тяхната майка В.Х. и възлагане грижите им именно на нея не противоречи на
интересите на децата, тъй като от двамата родители към момента тя е по-пригодният да
отглежда децата родител. Именно майката отглежда децата след раздялата с бащата и макар
да е безработна към момента, успява да осигури жилище за тях и финансова подкрепа от
други членове на разширеното семейство, така че децата да не са лишени от своите основни
потребности. Социалната институция по местоживеене на децата е изследвала начина им на
отглеждане и е дала категорично становище, че основните потребности на децата от
подслон, храна, здравни грижи са задоволени. Това е достатъчно за съда, с оглед желанието
на майката да продължи да се грижи за децата и заявката на бащата, че не може да им
осигури нужната стабилност, да определи майката като предпочитания от гледна точка
интересите на децата родител. В действителност и двамата родители не са пример за
финансова стабилност, от която да се изходи за извод, че децата ще бъдат винаги задоволени
до нужната степен, но базовата им задоволеност е налице при отглеждането им от майката.
В настоящия случай, установимо от доказателствата, децата са на ниска възраст, а
именно: 2 и 4 години, в която все още се нуждаят от постоянната грижа на своята майка.
Майката В.Х. е млад родител, който се старае според възможностите си да задоволи
нуждите на своите деца, като от нея се очаква и да започне работа веднага щом успее да
осигури посещение на децата в детско заведение. Към момента майката бива подкрепяна от
определен кръг роднини и близки. Установява се, че хигиената и здравословното състояние
на децата, осигурени от майката, са на ниво. Не се установява децата да имат негативна
настройка или отношение към своя баща, което да е предизвикано от майката.
Не следва да се обсъжда обаче има ли майката превес в качествата пред тези на
бащата, доколкото, както вече беше посочено, изричното желание и на двамата родители е
децата да се отглеждат от майката, в който случай ролята на съда е единствено да провери
6
дали това не противоречи на най-добрия интерес на децата. В настоящата хипотеза
категоричният извод на съда е, че предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на М. и В. В.и на тяхната майка не противоречи на интереса на децата.
Местоживеенето им следва да се определи също на адреса на майката, който се установи, че
към момента е в гр.С..
Относно режима на лични отношения с другия родител, а именно- бащата, съдът
намира, че доколкото връзката на децата с него е изключително значима за емоционалната и
психическа стабилност и правилното развитие на всяко дете, към настоящия момент е
законосъобразно и целесъобразно срещите между бащата и децата да бъдат определени,
както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с преспиване, един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката (в случай, че същата започне работа), всяка първа половина от
коледните, новогодишните и великденските празници през четните години и всяка втора
половина – през нечетните, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка
между родителите. Съдът не намира никакво основание да постанови ограничения режим на
лични отношения, който ищцовата страна предлага, а именно- децата да остават при баща си
без преспиване, доколкото децата не са в ранна бебешка възраст, за да им е необходимо
непрекъснатото присъствие на майката и поради това няма пречка да остават при своя баща
с преспиване. Не са събрани никакви доказателства бащата да е потенциално опасен за
здравето или развитието на децата, че да бъде лишен от правото си на адекватен режим на
срещи с децата си. Именно режимът на лични отношения, гарантиращ честота и
интензивност на срещите, е факторът, който следва да спомогне за поддържане на
емоционалната връзка родител-дете. Противното би означавало, да се стимулира
емоционалната дистанцираност между децата и техния баща и евентуално би предпоставило
необратим дефицит в отношенията им.
Не може обаче да бъде уважено искането на бащата съдът да задължи майката да
води децата при него, тъй като той нямал финансова възможност да ходи до гр.С. да ги
взима. Задължение на родителя, който осъществява права на лични отношения, е да взима
децата и да ги връща от определеното им местоживеене, а задължението на родителя,
упражняващ родителските права, се изчерпва с несъздаването на пречки за вземане на
децата.
По отношение исковете за издръжка за бъдеще време с правно основание чл.143 СК,
съдът следва да се произнесе след преценка нуждите и потребностите на децата, както и
възможностите на родителя, който дължи издръжката. Несъмнено ответникът М.В.- баща на
децата, е сред кръга лица по чл.141 СК, от които може да се търси издръжка. Съгласно
разпоредбите на чл. 142 СК размерът на издръжката се определя като справедливо житейско
съотношение между нуждите на лицето, което има право да я получи и възможностите на
лицето, което я дължи. С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС, които представляват задължителна
7
съдебна практика, е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях,
като се вземе предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат значение
за случая. Установява се от доказателствата, че нуждите на децата М. М. В.а и В. М. В. са
нужди, присъщи на всяко дете на тяхната възраст. В конкретния случай не се събраха
доказателства за определени специфични нужди на децата, а напротив - нуждите им са
обичайните такива - за питателна храна, подходящо облекло и здравна профилактика.
Установи се, че децата са на ниска възраст, в която все още не посещават детско заведение,
макар за М. това да предстои с оглед твърдението, че е записана в детска градина. За деца на
две- и четири-годишна възраст, които все още прекарват по-голямата част от времето си у
дома си, където и се хранят, не са самостоятелни и нямат здравни проблеми, необходимите
средства за отглеждане са значително по-ниски в сравнение с тези за деца в училищна и по-
зряла възраст. Съдът намира, че за отглеждането на дете на възрастта на М. или на В., без
специфични нужди, са необходими около 270 лв. месечно за осигуряване на нормален
стандарт на живот, без нарушаване на задоволеността на обичайните нужди, както и без
презадоволяване на същите. Тази сума следва да се осигури от двамата родители. Предвид
факта, че майката осъществява преките грижи около децата- възпитание и отглеждне, то
издръжката, която следва да осигури тя е в по-малък размер, а именно: по около 110 лв. на
дете, като оставащите около 160 лв. на дете следва да се поемат от бащата.
Минималният размер на издръжката към настоящия момент възлиза на 162.50 лв.,
като претендираната сума от 200 лв. надвишава този минимален размер. Независимо от
материалното и финансово положение на родителя, който дължи издръжката, той трябва да
е в състояние да осигури поне този минимален размер на издръжката, под който съдът не
може да слезе при определянето на същата. Бащата М.В. твърди, че е безработен и макар в
справката от НАП да фигурира непрекратен трудов договор, от справката на НОИ е видно,
че през последните месеци на 2020 г. лицето има осигурителен доход само за част от
месеците, а за тези, през които има вписан осигурителен доход, осигурителят е друг,
различен от работодателя по непрекратения трудов договор от 2017г. Това според съда
означава, че ответникът заявява истинно обстоятелство, че не работи за „**************“
ООД, а поради пропуск информацията за прекратяване на този трудов договор не е
изпратена до НАП. Дори да се счете обаче, че бащата реализира трудови доходи, същите са в
размер не по-висок от минималната за страната работна заплата и при отчисление от този
доход на издръжка за две деца по-голяма от минималната законова, то за него би възникнало
затруднение да се справя с обичайните разходи в своя живот и би живял под прага на
бедност.
С оглед на горното, съдът намира, че следва да осъди ответника М. Г. В. да заплаща на
всяко от малолетните си деца месечна издръжка в размер на по 162.50 лв., считано от
завеждане на исковата молба на 05.10.2020г. до 20.01.2020г., когато са постановени
привременните мерки, действащи до влизане в сила на решението на съда, както и от
8
влизане в сила на решението за напред до настъпване на законово основание за изменение
или прекратяване на издръжката. Няма пречка, при изменение на обстоятелствата, при които
е определена издръжката и израстване на децата, ищцата да поиска от съда нейното
актуализиране чрез изменение на размера. За претенцията над 162.50 лв. месечно до пълния
предявен размер от 200 лв. исковете следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл.149 СК за издръжка за минало време- за периода от
01.01.2020г. до деня, предхождащ завеждане на исковата молба- 04.10.2020г., съдът намира,
че същите са основателни, но за сумата от 152.50 лв. месечно за всяко от децата, колкото е
бил минимумът на издръжката за 2020г. или общо за сумата от 1390 лв. за целия исков
период за всяко от децата. За горницата на предявените искове, същите следва да бъдат
отхвърлени. Доводът на бащата, че няма възможност да заплати издръжката за минало
време, не може да обуслови отхвърляне на исковете, тъй като задължението за издръжка е
безусловно такова, а и не се събраха доказателства през периода от 01.01.2020г. до
04.10.2020г. бащата да е заплащал някаква издръжка за двете си деца, макар такова
твърдение да е наведено от негова страна.
Присъдената издръжка за минало и бъдеще време ответникът М. Г. В. следва да
заплаща чрез майката и законен представител на двете деца- В. Д. Х..
По разноските:
Ищцата е поискала присъждане на разноски съобразно изхода на спора. Настоящият
съд намира, че разноски не следва да бъдат присъдени на никоя от страните, тъй като
настоящото производство има характер на спорна съдебна администрация. Такова
разрешение е възприел и ВКС в Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС,
ГК, I г.о., докладчик съдията М. С.. За разлика от исковите производства, в настоящото
производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на мерките, свързани с детето, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-
добрия начин на интересите на малолетните им деца, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Родителят, който е осъден да плаща издръжка за бъдеще и за минало време обаче
следва да понесе разноските за държавна такса върху размера на същата, а в настоящия
случай това е бащата, който следва да заплати по сметка на РС-П. сумата от 468.00 лв. (4%
върху стойността на тригодишните платежи) по исковете за издръжка за бъдеще време и
111.20 лв. (4% върху материалния интерес) по исковете за издръжка за минало време или
общо: 579.20 лв.
9
Воден от горното, РС-П.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на осн. 127, ал.2 СК, на майката В. Д. Х., ЕГН: **********
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М. М. В.а, ЕГН:
*********** и В. М. В., ЕГН: *********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето им по адрес на
майката В. Д. Х. – в гр.С., ж.к. „*********“, бл.218, вх.А.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата и бащата, както следва: М. Г.
В., ЕГН: **********, има право на личен контакт с малолетните деца М. М. В.а, ЕГН:
*********** и В. М. В., ЕГН: ***********, всяка първа и трета седмица от месеца за
периода от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, а също и един месец
през лятната ваканция, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката (в случай, че тя работи); всяка първа половина от коледните, новогодишните
и великденските празници през четните години и всяка втора половина- през
нечетните, както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите,
като децата да се вземат и връщат по определеното им местоживеене, освен при друга
уговорка между родителите.
ОСЪЖДА, на осн. чл.143 СК, М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул.
„***********“ №5 ДА ЗАПЛАЩА на малолетните деца М. М. В.а, ЕГН: *********** и В.
М. В., ЕГН: *********** чрез тяхната майка и законен представител В. Д. Х., ЕГН:
**********, издръжка в размер на по 162.50 лв. /сто шейсет и два лева и петдесет
стотинки/ месечно, платима до 30 – то число на текущия месец, за който се отнася, считано
от 05.10.2020г. до 19.01.2021г. и от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на просрочие до изплащането й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ в останалата им част за горницата до
пълния размер на претенциите от 200.00 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл.149 СК, М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул.
„***********“ №5, ДА ЗАПЛАТИ на всяко от малолетните деца М. М. В.а, ЕГН:
*********** и В. М. В., ЕГН: *********** чрез тяхната майка и законен представител В. Д.
Х., ЕГН: **********, сума в размер на по 1390.00 лв. /хиляда триста и деветдесет лева/,
представляваща издръжка за минало време за периода от 01.01.2020г. до 04.10.2020г. (по
152.50 лв. месечно), КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ за горницата до
пълния размер на претенциите от 180 лв. месечно
ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „***********“ №5 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-П. държавна
такса върху присъдения размер на издръжките, в размер на 579.20 лв. /петстотин седемдесет
10
и девет лева и двайсет стотинки/
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка за минало време и издръжка за периода от
05.10.2020г. до 19.01.2021г.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11