РЕШЕНИЕ № 1559
Гр. Пловдив, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от
младши съдия И. въззивно гр. дело № 2283 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от Н.С.И. чрез адв. З.М. против
решение № 3150/23.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2319/2019 г., по описа на
Пловдивски районен съд, с което е признато за установено спрямо Н.С.И., че
дължи на „В и К“ ЕООД плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на
питейна вода до имот в ****, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 17949/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив: 323.80 лева - главница, стойност на доставена за периода от 07.03.2014
год. – 09.05.2016 год. питейна вода, сумата от 50.07 лева - обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2018г. и
законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба –
10.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени разноски
по съразмерност. Решението не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлена исковата претенция за главницата над размер от
323.80 лева до пълния предявен размер от
460.88 лв., и за лихвите за
размера над сумата от 50.07 лева до пълния предявен размер от 89.52 лв.,
поради което в тази част решението е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени
подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Акцентира се, че искът е
останал недоказан по основание и размер, защото липсват данни водомерът да е
бил неизправен и съответно не е ясна методологията, по която е начислявана
евентуално потребяваната вода. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се отхвърли исковата претенция. Не са заявени доказателствени
искания.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В исковата молба, по която е оразувано
производството пред РС-Пловдив, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
който е комунален оператор - доставчик
на питейна вода, претендира да се
установи против ответника Н. С.И., който
е потребител на ВиК услуги, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Според изложеното в исковата
молба дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за
периода 07.03.2014год. – 09.05.2016 год. на стойност от 460.88 лв., като
съставило за доставката и фактури. Монтираното в имота на ответника измервателно устройство
било неизправно, и затова количеството доставена вода било начислено
нормативно, по пет кубични метра на
човек на месец. След като И. не платил задълженията си към дружеството, то начислило и мораторна лихва в размер на 89.52 лв. за периода от 31.05.2014г. до
30.09.2018г.
Ответникът
подал отговор, с който се оспорва исковата претенция по основание и
размер. Ответникът твърди, че няма качеството на потребител на услугите, както
и че карнетите за отчета били нередовно водени най-малкото защото са непопълнени и липсват подписи в тях. Твърди че е липсват
доказтелства за неизправност на водомера, отчитащ доставената вода. Възразил
е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания намира следното:
За да постанови решението Районен съд Пловдив е
приел, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“ ал.1 от
ЗВ и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане на територията на гр.
Пловдив. Приел е, че жалбоподателят е потребител на тези комунални услуги, защото е наемател на водоснабден обект и на негово име
има разкрита партида в оператора. Това се доказва от в писмените доказателства инкорпорирани по делото-
преписка по наемното правоотношение, годишните констативни протоколи за
състоянието на наетия имот. Тоест, И. има качеството на ползвател на имота,
представляващ апартамент на ***, а оттам
– и това на потребител питейна вода ,
доставяна от ищеца. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита
именно на името на ответника. След като
е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно
доставката на водата.
Спорен е въпроса как и дали количеството
на доставената вода е правилно определено. Според изложеното в исковата молба,
в имота има монтиран водомер, но той е неизправен. Има изготвена техническа
експертиза от вещото лице Б., която е дала заключението си въз основа на наличните по делото писмени доказателства, тъй
като достъп до жилището не е било осигурен от ответника. РС-Пловдив е кредитирал
експертизата , която почива единствено на данни в кориците на делото( предоставени от
дружеството), и приема , че водомерът, монтиран в процесното жилище , е
неизправен, Приема, че водомер има монтиран, и това
обстоятелство личи от протокола – опис
на наетото имущество от дата 08.02.2016г. Това твърди в показанията си и разпитания
свидетел Д.Е., който е инкасатор и съответно служител на дружеството.
По делото
РС-Пловдив правилно е установил качеството на потребител на жалбоподателя,
както и че между страните за процесния период е имало договор за доставка на
вода. Оплакванията в жалбата обаче са основателни и решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено по следните съображения:
РС-Пловдив е приел, че е задължение на
потребителя, който е и собственик на индивидуалното средство за търговско
измерване, да поддържа същото в метрологична годност. Неизпълнението на това
задължение по каквито и да било причини водило до право на оператора да начисли
нормативно потребено количество вода, без да има нужда от реален отчет. Приема,
че отсъства каквото и да било задължение на оператора да уведомява абоната за
задължението му да поддържа СТИ в изправност, като пише нарочно предписание за
подмяната на негодния водомер. Количеството
на доставената било правилно определяно съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 5
т. 1 предл. второ от ОУ(като било
начислявано по десет кубика на месец-за двама човека). РС-Пловдив приема, че при
нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на
предвидената в общите условия процедура е обстоятелство, ирелевантно на спора.
От страна на жалбоподателя е наведено
възражение за неправилно отчитане на количеството питейна вода по реда на чл.
33 ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
тъй като не е доказан релевантен за спора факт. На първо място следва да се
посочи, че жалбоподателят релевира оплакване, че водата не е отчетена правилно
по посочената разпоредба, а и изобщо липсва яснота по какви причини е отчитана
служебно от дружеството. В тази връзка разпоредбата на чл. 269 ал.2 ГПК
ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, който може да приеме, че
първоинстанионният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил,
само ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че даден релевантен за
делото факт е погрешно установен /така т.3 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния
случай се посочват конкретни факти, които жалбоподателя счита за погрешно
установени. Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са основателни
по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
(чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото е установено, че отношенията
между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР
общи условия. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в
което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните
Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
В
исковата молба, ищецът заявява, че тъй като водомерът в имота на потребителя,
не е отговарял на законовите изисквания за годност, съгласно Закона за
измерванията, месечното количество изразходвана вода е определяно при условията
на неизправно измервателно устройство. При това положение и съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да
установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били
налице сочените предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на
консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на
търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на
тези обстоятелства, не бяха ангажирани.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 на Наредба №4 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21,
ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.
Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени
копия от карнети като от същите е видно, че не са вписвани показания на уреда,
а само начислените количества вода в графата „разлика”.
Съгласно
чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По делото не е
представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова някога да
е било съставяно. Дори няма твърдения в тази насока. Не се установява също така
в какво се изразява нередовността на уреда и от кога датира тя. Следователно
твърденията за евентуална неизправност за процесния период остават недоказани.
В тази насока и СТЕ, в която е посочено, че към момента на огледа, не се
констатира измервателно устройство в процесния имот поради липса на достъп.
Няма данни за състоянието, наличието и техническите характеристики на водомера
към процесния период, поради което вещото лице не е могло да даде отговор дали средството
за измерване, което е било монтирано в имота, представлява тип средство за
измерване, което е одобрено от Държавната агенция по метрология и технически
надзор, както и дали същото отговаря на изискванията на ЗИ и Наредба на МС за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Няма
възможност за отговор и на въпросите бил ли е водомерът изправен и съществувала
ли е пломба на холендърните му
връзки.
По
делото не се установява кога и дали е премахнат водомерът, както и за исковия
период водомерът да е бил неизправен, нито да са били извършвани каквито и да е
проверки в тази насока. Предвид тези доказателства, не е ясно защо
начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на
вписаните в карнетите стойности. Според чл. 11, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.
ремонтът на индивидуалният водомер е задължение на потребителя, но съгласно чл.
33, ал.2 от същата наредба при констатирана повреда представителят на оператора
дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на
водомера. Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия,
съгласно чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на
оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на
водомера и да укаже срок за това. Т. е. инициативата за ремонт или замяна
на повредения водомер трябва да изхожда от В и К оператора, а доказателства за
упражнена такава инициатива не са ангажирани. Следователно не се доказва
наличието на предпоставките за соченото служебно начисляване.
От
страна на ищеца не са ангажирани и доказателства относно начина, по който е
определено ползваното количество вода. Не се установи защо именно сочените в
карнетите куб. м. са били начислени, на каква база е определен размерът им и
дали същите са били правилно определени. При неизправно измервателно устройство
месечното количество изразходвана питейна вода се определя с оглед броя на
обитателите, като с оглед на това топлофицирано ли е жилището или не. От
разпита на свидетеля Е. не се установява как и кога е констатирано, че
жилището е обитавано от двама човека.
Представената от ищцовото дружество справка за
водомер не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните
видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата
ги страна данни. Ищецът от своя страна не доказва по какъв начин е отчетена
консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно
начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните
записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.
Отделно,
съдът счита, че приложените карнети не са редовно водени, тъй като видно от
съдържанието им, подписи не са полагани през целия период. Там, където са
поставени, не е ясно от кого. Не може да се сподели предположението, че
поставените подписи са на лицата, които са намирани в апартамента, като няма
данни подпис да е бил поставян лично от ответника или от негов представител.
При липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно
данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им, респ.
служебното начисляване именно на посоченото количество, са извършени
законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи.
Предвид
недоказването по категоричен начин на точното количество на начислена вода,
дали в действителност е имало предпоставки за служебно начисляване, на каква
база са извършени записванията и предпоставките за това, то решението на
РС-Пловдив следва да бъде отменено предявеният иск за главницата следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Искът
за акцесорното вземане, като обусловен, следва главното вземане, поради което
същият като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изход на спора и поради
обстоятелството, че жалбоподателят И. е предствляван от особен представител
разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3150/23.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2319/2019 г., по
описа на Пловдивски районен съд, в частта в която е признато за установено, че Н.С.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр.Пловдив,
ЕИК115010670 сумата от 323.80 лева - главница, стойност на доставена за периода
от 07.03.2014 год. – 09.05.2016 год. питейна вода, сумата от 50.07 лева -
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до
30.09.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението– 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ,гр. Пловдив, ЕИК *********, срещу Н. С.И. , ЕГН ********** искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че Н.С.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД-гр.Пловдив, ЕИК115010670 сумата от 323.80 лева - главница, стойност на
доставена за периода от 07.03.2014 год. – 09.05.2016 год. питейна вода, сумата
от 50.07 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
31.05.2014г. до 30.09.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението– 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.