№ 775
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.ва
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.240 ал.1 т.1 и сл ГПК.
С неприсъствено решение № 3427 от 25.11.2022г. по гр.д. № 2760/2021г. по описа
СГС, ГО, 12 състав, постановено по реда на чл.239 ГПК, съдът е осъдил А. Г. П. да заплати
на С. Г. Г. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 131 305 лв., с която ответникът се е обогатил
без основание, представляваща стойност на движими вещи, собственост на ищеца,
подробно индивидуализирани в ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 852.20 лв. - разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.240 ал.1 ГПК срещу решението е депозирана молба за отмяна от
ответника А. Г. П..
Молителят А. Г. П. твърди, че на 13.12.2022г., от Банката, която го обслужва - „Юробанк
България” АД - разбрал, че банковите му сметки, са запорирани, като в банката му показали
запорното съобщение. Именно така разбрал, че е осъден да заплати на С. Г. Г. сумата от
общо 164 985,73 лева, че срещу него е бил воден процес, който дори е приключил, че Г. си е
извадил изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело. На 16.12.2022г. получил и
препис от постановеното неприсъствено Решение № 3427 от 25.11.2022г. Изтъква
факта, че не е получил препис от исковата молба. От кориците на делото е видно, че
исковата молба и доказателствата към нея са получени от лицето С. С., който е написал, че е
шофьор. Оспорва да го познава, като твърди, че нямат такъв служител, нито формално той
1
заема такава длъжност. Няма лице с имена С. С., който да живее на постоянния му адрес,
който постоянен адрес не е адрес на жилище, а представлява адрес, на който се намира
административна сграда и цех. Посочва още, че С. С. не е пълнолетен член от домашните
му, няма роднини с такива имена, като домашните не живеят на постоянния му адрес.
Адресът не е адрес на жилище, а адрес, на който се намира административна сграда и цех.
Няма работодател, още по-малко такъв с имена С. С.. Не е упълномощавал лице с имена С.
С. да получи от негово име книжа по дело или за каквито и да е други действия. На адреса,
на който е регистриран като ЕТ, има регистрирани четири юридически лица, в които няма
наето на трудов договор лице с имената С. С. към датата на получаване на исковата молба -
15.11.2021г. Представя справки за персонала на четирите дружества, регистрирани в
с.Лозен, ул. Съединение № 224 /предоставени му от тях/, от които е видно, че С. С. не е
служител на нито едно от тях. Не оспорва, че е получил лично призовката за насрочване
на делото, но счел, че представляващите го адвокати са информирани за това, тъй като
всички искови молби предавал незабавно на адвокатите, с които работи обичайно. Не
оспорва, че адресът, на който получава съдебни книжа се намира в село Лозен и до момента
не се случвало да не бъде намерен и да не се връчи нещо, адресирано до него. Призовкарят
от СГС, в лицето на г-н Г. активно го търсел, когато следва да получи книжа и в бързи
срокове винаги му връчвал съобщенията, предназначени за него. Счита, че поради факта,
че не е получил препис от ИМ по делото е налице основанието по чл. 240, ал.1, т.1 ГПК
за отмяна на постановеното решение.
Отделно от горното счита, че предявеният иск не е вероятно основателен и постановяването
на неприсъствено решение по него е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като ищецът е
предявил иск на осн. чл. 65 ЗЗД вр.чл.525 ал.2 ГПК с петитум да се установи собствеността
му върху изброените в ИМ движими вещи и да му се присъди паричната равностойност на
същите, вместо да му бъде предадено владението върху въпросните вещи. Следователно не
е предявил иск за неоснователно обогатяване, той не твърди, че се е обеднил с определена
сума, с която молителят-ответник да се обогатил, нито твърди обстоятелства, които да
обуславят механизма на обедняването и обогатяването. Твърди, че СГС се е произнесъл
извън рамките на диспозитивното начало като е уважил иск, който не е предявен и не е
съобразил разпоредбата на чл. 59, ал.2 ГПК.
На трето място оспорва по същество изводите на съда, тъй като по делото липсват данни за
влизане в сила на постановлението на ЧСИ за възлагане на процесните движими вещи в
полза на ищеца и от там за установяване на правото му на собственост върху тях. Между
страните има разменени книжа от 2018г., в които е отказал предаването на владението на
вещите до представяне на влязъл в сила акт, който да установява собствеността на ищеца.
Решението е мотивирано с факти, които не отговарят на събрания доказателствен материал -
например, че е осъден с присъда от 05.07.2018г. като тази присъда касае друго физическо
лице, видно от доказателствата. Освен това по делото не са събрани доказателства за
стойността на стоките, които да дават възможност за справедлива преценка на размера на
иска, а оценителската експертиза, изпълнена по изп.дело, няма доказателствена стойност в
2
рамките на съдебния процес. Моли за спиране изпълнението на постановеното решение.
Ответникът С. Г. Г. оспорва молбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Изтъква факта, че искането за спиране на изпълнението е лишено от правен
интерес, доколкото изпълнителният лист, издаден въз основа на подлежащо на изпълнение
решение № 3427/25.11.2022 по гр.д.№ 12760/2021г., по описа на СГС, ГО, 12 с-в е приложен
по изп.д. № 20228510403625 по описа на ЧСИ М. П., per. № ***. По процесното дело,
длъжникът А. П. вече е заплатил цялото задължение в срока за доброволно изпълнение,
получил си е поканата за доброволно изпълнение и С. Г. Г. е получил всички следващи му се
суми на дата 20.01.2023г., за което прилага извлечение от банковата сметка. Понастоящем
изп.дело № 20228510403625 е приключено на основание чл.433 ал.2 ГПК поради погасяване
на цялото задължение т.е. за А. П. липсва правен интерес от искането за спиране на
изпълнение.
По същество посочва, че не е налице общата предпоставка на чл. 240 ал. 1 ГПК, а именно-
страната да е лишена от възможност даучаства в делото, доколкото на л.53 от гр.д. №
12760/2021 на СГС е видно, че на същия адрес; с. Лозен, ул. „Съединение“ № 224, на който е
връчен препис от исковата молба на А. П., последният е получил лично на 01.02.2022г.
призовка за насрочено о.с.з. за дата 27.10.2022г. В този смисъл, страната изобщо не е била
лишена от възможност да участва в делото, поради това, че лично е била призована за
първото съдебно заседание и е имала всички процесуални средства, в случай, че твърди, че
ИМ не е била връчена надлежно да заяви на първостепенния съд, че не е бил връчен препис
от ИМ редовно, да отиде в съда и да се запознае с иска. А. П. е получил лично призовката на
01.02.2022г., след което е имал близо 9 месеца да организира защитата си и да участва в
първото заседание на 27.10.2022г., което не е направено. Затова намира, че не са налице
особени непредвидени обстоятелства, поради които страната да не е могла да узнае за
връчването на препис от ИМ или призовките за ОСЗ или пък да е била в невъзможност да се
яви лично или чрез повереник. Твърди, че въпросният адрес е регистриран като постоянен и
настоящ такъв на А. Г. П., като именно на него е връчено съобщението с препис от ИМ на
лицето С. С., посочил длъжността си като „шофьор“, като от контекста на съобщението, на
което се е подписал и неговия адресат е повече от очевидно, че той е шофьор на А. Г. П..
Връчването е осъществено на 15.11.2021г.(л.42). Ответникът не е подал отговор, след което
съдът е изпратил призовка за насрочване на открито заседание на същия адрес, на който е
получено първоначалното съобщение. Този път призовката е получена лично от А. П. на
01.02.2022г.(л.53) и отново на същия адрес- с. Лозен, ул. „Съединение“ № 224. Препис от
решението чиято отмяна се иска е връчен отново на същия адрес- с.Лозен, ул. „Съединение“
№ 224, където отново А. П. го е получило лично. Затова твърди, че е налице злоупотреба с
права. Оспорва приложените към молбата списъци с твърдението, че С. работи без сключен
трудов договор. Моли, на основание чл.186 ГПК, да се изиска от ЧСИ М. Н. П., per. № ***,
препис от изп.дело № 20228510403625 с оглед установяване фактическите твърдения в
настоящия отговор, че цялото задължение по решението е платено в срока за доброволно
изпълнение, както и да бъде извършена служебно справка за постоянен и настоящ адрес на
3
А. Г. П. с оглед установяване на факта, че има регистриран постоянен и настоящ адрес в с.
Лозен, ул. „Съединение“ № 224, където са му изпращани и връчвани всички призовки и
съобщения, както и да бъде допуснат при режим на призоваване като свидетел С. С.,
получил препис от искова молба. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като контролно-отменителна инстанция,
след като разгледа молбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл.240 ал.1 т.1 ГПК.
От фактическа страна по делото е установено, че на 25.11.2022г. е постановено
неприсъствено решение № 3427 по гр.д. № 2760/2021г. по описа СГС, ГО, 12 състав, по реда
на чл.239 ГПК, с което съдът е осъдил А. Г. П. да заплати на С. Г. Г. на основание чл.59 ЗЗД
сумата от 131 305 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът по това дело се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на подлежащо
на изпълнение решение № 3427/25.11.2022 по гр.д.№ 12760/2021г., по описа на СГС, ГО, 12
с-в, като е образувано изп.д. № 20228510403625 по описа на ЧСИ М. П., per. № ***. По
процесното изп. дело, длъжникът А. П. вече е заплатил цялото задължение в срока за
доброволно изпълнение, получил си е поканата за доброволно изпълнение, а С. Г. Г. е
получил всички следващи му се суми на 20.01.2023г., видно от приложената справка от
ЧСИ М. Н. П., per. № *** и приложеното извлечение от банковата сметка. Понастоящем
изп.дело № 20228510403625 е прекратено на основание чл.433 ал.2 ГПК, поради погасяване
на цялото задължение.
Молителят не оспорва, че е получил надлежно призовка за първото о.с.з. и препис от
решението, но твърди, че не му е надлежно връчен препис от ИМ и доказателствата към нея,
тъй като призовката е връчена на лицето С. С., когото не познава лично, не е негов роднина
и не е негов служител към датата на получаване на исковата молба - 15.11.2021г., доколкото
адресът е административен, а не жилищен.
В тази насока по делото бяха събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на
св.С./получил призовката/ и Б. Г. /призовкар/.
св.Г. уточнява, че върнал първата призовка с отбелязване, че не обслужва индустриалната
част на с.Лозен. Затова се налага същата да бъде връчена чрез кметството на селото /за което
няма разпореждане на съдията-докладчик/ т.е. чрез СО-район Панчарево. Не е изпратена
нова призовка, а същата, която вече е била върната обратно, като е отбелязано, че е връчена
на С. С.- шофьор. Като връчител се е подписала М. М.. По принцип когато този район не се
обслужва от призовкар, пише този текст и деловодството на бюро „Призовки“ връща
призовката към съда и съда преценява какво ще се следва. Не знае защо тук няма резолюция
на съда, нито защо екземплярът е в този вид и е отишъл при кмета на район Панчарево. Би
трябвало да се пусне нов екземпляр. Връчването е направено от друго лице на дата
15.11.2021г. В бюро „Призовки“ няма такова лице. След връщането на тази призовка в този
4
вид, пристигнали нови призовки, но тъй като се обадили на ръководителя служба, че има
проблеми с призоваването, му наредили лично устно да връчва призовките до края на това
дело. Само за това дело, той ходел до там. С.Лозен го обслужва, но до последен № 178, а
този адрес попада в индустриалната зона на селото, където не се обслужва от призовкар.
Само заради това дело той поел задължението и ангажимент да връчва призовки. След това
връщане на тази призовка, има две или три връчвания - на 01. февруари и 16. декември /на л.
53 и л. 66 от делото/. Това станало само защото шефът му разпоредил това, тъй като й се
обадили от състава, че има проблем с призоваването и е наредено да се носят призовките на
адреса. Другите две са връчени лично от него по устно разпореждане на шефката на бюро
„Призовки“ при СГС.
При разпит на св.С., става ясно, че именно той е лицето, подписало призовка - не оспорва, че
положеният подпис е негов. Твърди, че е работил на длъжност електротехник - поддръжка.
В момента работи във фирма „ВКУСНА ЯДКА“. Признава, че е работил за ЕТ „А. П.“. През
2021 г. не може да каже дали е работил за него. Работи на това място, считано от 2016г.,
след това бил преместен в „ИНВЕСТ-СТРОЙ“, пак на ул. „Съединение“ № 224. О. З. го
преместил, той му е приятел. Познава и А. П.. На този адрес са две-три фирми. Всеки ден
управлява служебен автомобил. Не помни до кога е работил в ЕТ „А. Г. П.“. По повод
призовката от 15.11.2021г. уточнява, че понякога му носи пощата, цял ден кара кола, пише
отдолу - шофьор. Обикновено като вземел такива неща, счетоводителки му дават писма и
други работи, отива в пощата, занася ги там, обратни разписки взима, когато има и призовки
се разписвал лично. По правило взимал цялата поща, след което я слагал на бюрото на О. З..
Следобед се взимат тези неща. Счетоводителките дават писмата следобед, те не ги дават
сутрин. Затова ходел до пощата следобед, след което се връщал и оставял каквото е взел от
пощата на бюрото. О. З. е счетоводител на А. П., така мисли. О. З. е счетоводител. Това е
фирма и офис, не е цех. По принцип всичко оставял на О., цялата папка, а не директно на А..
Той по принцип не стоял в офиса. Това там е офис. Знае, че М. М. е служител на общината в
с. Лозен. Сега работи за „ВКУСНА ЯДКА“, преди това работил и за „ИНВЕСТСТРОЙ“ и за
ЕТ „А. П.“. През 2021г. работил за „ИНВЕСТСТРОЙ 2000“. Оставя всичко на бюрото на О.
З. и той си ги разпределя.
САС кредитира показанията на двамата свидетели като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви, като тези на св.С. при условията на чл.172 ГПК, доколкото се намира в
служебни отношения с А. П.. Така са опровергани напълно твърденията, въведени в молбата
за отмяна на А. П., че не познава лицето С. С. и няма такъв служител. Видно от служебно
изисканото от НАП удостоверение, приложено на л.78, има данни за регистриран трудов
договор по отношение на ЕТ А. Г. П. ЕИК *********.
При служебно направена справка в търговския регистър по партидата на ЕТ А. П. бе
установено, че има вписани седалище и адрес на управление – с.Лозен, ул.Съединение №
224. На същия адрес са регистрирани още и Балчо Инвестмънт АД ЕИК ********* /като
видно от вписаното в регистъра действителни собственици са А. Г. П., Е. К. С. и Ц. В. П./,
както и Вкусна ядка АД и Ая дистрибюшън ЕООД /което се потвърждава от приложените
5
към молбата за отмяна щатни разписания на персонала. В тези щатни разписания лицето С.
С. никъде не е вписан като шофьор. Всички тези дружества и ЕТ П. очевидно са свързани
лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, поради което са регистрирани на един и същи адрес
на управление в с.Лозен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по
искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава спора по
същество. По искане на ищеца (чл.238 ал.1 ГПК) такова решение може да бъде постановено,
когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото
редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за
защита. За разлика от решенията постановени в състезателно производство, които подлежат
на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона не подлежат на
инстанционно обжалване – чл.239 ал.4 ГПК. Законът е предвидил за тях различен ред за
защита, като на страната са предоставени две правни възможности - чрез искане за отмяна
по чл.240 ал.1 ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания или с нарочен иск
по чл.240 ал.2 ГПК при определени предпоставки. Отмяната по чл.303 ГПК е допустима,
само когато не са били налице условията за защита на страната по реда на чл.240 ал.1 и ал.2
ГПК срещу неприсъственото решение.
На първо място с нормата на чл.240 ал.1 ГПК правото на страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, да сезира въззивния съд с искане за неговата отмяна е
ограничено от процесуално-преклузивен едномесечен срок от неговото връчване. По
смисъла на цитираната норма релевантно за течението на срока е връчването на решението,
а не узнаването от страна на ответника за неговото постановяване или връчването на други
актове, издадени въз основа на него, независимо дали възпроизвеждат частично
съдържанието му. Връчването на покана за доброволно изпълнение, възпроизвеждаща
съдържанието на изпълнителния лист, респ. диспозитива на решението, въз основа на което
е издаден, не може да се квалифицира като връчване на самото решение с ефект начало на
течението на преклузивния срок. Независимо от това, молбата за отмяна е подадена на
16.12.2022г., на която дата е връчен и препис от самото решение т.е. в рамките на
едномесечен срок, поради което е допустима.
Второ - нормата на чл.240 ал.1 т.1 ГПК регламентира извънреден способ за отмяна на
неприсъствено решение, а молителят релевира основанието по ал.1 т.1, поради лишаване на
страната от възможност да участва в делото при условията на две алтернативно
предвидени хипотези, а именно вследствие ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или на призовките за съдебното заседание. В конкретния случай се визира нередовно
връчване на препис от ИМ. Ответникът по делото, в лицето на А. П., е физическо лице, в
това му качество, а не търговец, въпреки че е регистриран и като ЕТ. Адресът е служебен
офис, а не домашен.
6
В тази насока от събраните писмени и гласни доказателствени средства, анализирани в
тяхната съвкупност, е установено пълно и главно, че призовката е връчена на 15.11.2021г.
чрез служител от кметството на с.Лозен, тъй като призовкарят при СВП не обслужва
индустриалната част на селото. Затова призовката е върната с отбелязване, че адресът не се
обслужва от призовкар. Без изрично разпореждане на съдията-докладчик същата тази
призовка /а не отделна нова такава/ е връчена чрез служител на кмеството в селото /М. М./
на лицето С. С. - шофьор. Оспорва се качеството му на служител на А. П., тъй като на
посочения адм.адрес са регистрирани четири търговски дружества.
Съгласно чл.38 ГПК, страната се призовава на адреса, който е посочен в исковата молба.
Само ако не бъде намерена на този адрес, съобщението се връчва на настоящия адрес, а при
липса на такъв - на постоянния. Връчването на призовката се извършва лично, а при
невъзможност - чрез друго лице, което е съгласно да я приеме - чл. 43, ал. 1, чл. 45 и чл. 46,
ал. 1 от ГПК. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните, или който живее на
адреса, или е съответно работник, служител или работодател на адресата - чл.46 ал.2 ГПК. В
нормата на чл.3 ГПК е установен принципът за добросъвестно и съобразно добрите нрави
упражняване на предоставените на страните процесуални права. Целта на института на
връчването на съдебни книжа и призоваването, разбиран като съвкупност от норми,
регламентиращи отделните процесуални способи за това и предпоставките за тяхното
прилагане, е осигуряване на действителна възможност на страните за участие в
производството, при балансиране на техните интереси, съобразно процесуалното качество
на всяка от тях, обусловено от мястото им в процесуалното правоотношение, като
едновременно с това не се препятства развитието на производството, когато ответникът не е
заявил лица, натоварени с приемането призовки и съдебни книжа (ал. 4 на с. чл., във връзка
с чл.47 ал.1 ГПК).
Тъй като молителят е регистриран като едноличен търговец, съдът правилно е предприел
призоваването на адреса на управление, посочен в търговския регистър, а не на постоянния
или настоящия му адрес съобразно чл.38 ГПК. Като правноиндивидуализиращ белег на
търговеца адресът на управление представлява конкретното място, където се намира
управлението на търговеца. Съгласно чл.50 ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра
адрес, а съгласно, ал.3 на с. чл., връчването на търговци и на юридически лица става в
техните канцеларии и може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме. От систематическото и телеологично тълкуване на цитираните
норми следва, че под канцелария следва да се разбира помещение, използвано за
административни нужди, находящо се на адреса, на който обичайно и преимуществено се
осъществява дейността по управлениетона дружеството. Помещения, които се използват
единствено за пряко осъществяване на търговската или производствена дейност на
търговеца (магазини, складове, цехове и др.), но не и за административната дейност по
нейното управление не могат да се квалифицират като канцеларии, по смисъла на чл.50 ал.3
ГПК, в които е допустимо връчването на съдебни книжа и съобщения. Това е
7
разграничителният критерий между адреса на управление и този за кореспонденция, който е
посочен само за връчване на книжа, при това единствено с изрично указан публичноправен
субект (в случая с НАП), но на който не се осъществява дейността по управление на
търговското дружество, респ. на който не се намира неговата канцелария. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че
При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя. Лицата по чл.50 ал.3 ГПК по силата на закона имат пасивна представителна
власт да получават съдебни съобщения от името на адресата. т.е. оправомощени да
получават съобщения от името на длъжника, с имплицитното им задължение да уведомят за
връчването длъжника или законния му представител. Липсата на уведомяване обаче е
ирелевантно към редовността и момента на връчването, а единствено може да
обуслови искане за възстановяване на пропуснат срок /което не е направено пред
първа инстанция, въпреки редовното призоваване за първо о.с.з./ или хипотезата на
чл.240 ал.1 т.2 ГПК. В молбата не се твърди подобно обстоятелство /че служителят С.
не го е уведомил/, а единствено се оспорва легитимацията на получател на посочения
служител. Ето защо връчването по реда на чл.50 ал.3 ГПК на процесните съобщения е
редовно, което обуславя липсата на основание за отмяна по чл.240 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно чл.179 ал.1 ГПК предметният обхват на материалната доказателствена сила на
официалния документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, включва направените пред това лице изявления и извършените от него и пред
него действия. Ето защо съдът е обвързан от непосредствено възприетите от връчителя
факти, преценени във връзка с действията му по тяхното установяване, от чиято съвкупна
преценка може да се направи извод за причините, поради които е било невъзможно
връчването на съдебните книжа на страната, с оглед субсумирането им под някоя от
хипотезите на чл.50 ГПК, а не от изводите на връчителя относно наличието или липсата на
релевантен за връчването факт. Връчването би било нередовно ако се установи, че лицето,
което е получило съобщението не работи при или не сътрудничи на адресата. Тези факти се
считат удостоверени с извършеното от връчителя отбелязване. За да се обори
удостоверителната сила на това удостоверяване е необходимо страната, която го
оспорва до изложи съображения в тази насока и да ангажира доказателства за тези си
твърдения. Без наличието на такива съдът не е длъжен служебно да изследва дали
удостовереното от връчителя съответства на действителното положение т.е. дали С. С.
е шофьор на А. П., било то на трудов или граждански договор или без договор.
В определение № 7 от 05.01.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2016 г. на II т.о. на ВКС е прието, че
при получаване на съобщението от "друго лице" по см. на чл.46 ал.2 ГПК, за да бъде
надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на "друго лице" е необходимо това
лице да е сред изрично посочените в, ал. 2 на чл.46 ГПК и то да е изразило съгласие да
приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на
лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата "друго
лице" е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е
8
запознато със задължението да предаде същите на адресата. Дали реално го е направило е
ирелевантно към редовността на връчването, освен при наличието на особени непредвидени
обстоятелства, а такива твърдения няма въведени в молбата, нито са ангажирани
доказателства в тази насока. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че
връчването е извършено на адресата /чл. 46, ал. 4 ГПК/. Липсват данни А. П. да е отсъствал
от адреса и че не е имал възможност да узнае своевременно за връчването на изявлението на
ищеца. Ето защо молбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без
уважение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК молителят дължи в полза на ответника направените по делото
разноски, в размер на 2540 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, приложен на л.91.
възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 240 ал.1 т.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. П., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“
№***, съдебен адрес: гр.София, ул.Граф Игнатиев 23, ет.2, чрез адв.В. В. и адв.Х. Т. за
отмяна на основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение № 3427
от 25.11.2022г. по гр.д. № 2760/2021г. по описа СГС, ГО, 12 състав, постановено по реда на
чл.239 ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА С. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, кв. „Манастирски
ливади“, ж.к. „Бокар“, бл. 48, ет. 5, ап.19А, чрез адв. В. В., сумата от 2540 лв. /две хиляди
петстотин и четиридесет лева/, направени разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9