Решение по дело №1031/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 953
Дата: 2 декември 2020 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150701031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 953/2.12.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х – административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИАНА ШОТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

                                                               2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

При секретар      Антоанета Метанова    и с участието

на прокурора      Живко Пенев      изслуша докладваното

от съдия     МАРИАНА ШОТЕВА 

по к.н.а.х. дело № 1031 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Петрол“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров – изпълнителни директори, чрез адвокат В., срещу Решение № 106 от 20.07.2020 г., постановено по НАХД № 68/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13 – 001584 от 08.01.2020 г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.Пазарджик, с което на „ПЕТРОЛ ”АД ,  ЕИК831496285,  със  седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.”Търговска ” № 12, в качеството на работодател, на основание  чл. 415 ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева..

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се подробни аргументи. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, чрез юрк. Тодорина, ангажира писмено становище за неоснователност жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението на Районен съд гр. Велинград е потвърдено наказателно 13 – 001584 от 08.01.2020 г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото. Видно от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г., инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 10.04.2019г., са извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в обект – бензиностанция „Петрол – 5211“, гр. Велинград, бул. Хан Аспарух, № 2, стопанисвана от „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********. Констатирано е, че търговското дружество, в качеството си на работодател, не е заплатило уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в срок за м. март 2019г. на Иван Тенчев Карафезиев. В Протокола в т. 31 е дадено предписание, работодателят да гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното възнаграждение за месец март 2019г. на Иван Тенчев Карафезиев, и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ. Определен е срок за изпълнение на предписанията до 30.05.2019г. От страна на търговското дружество е постъпило Уведомление на 31.05.2019г., в което е заявено, че считат предписанието за изпълнено, предвид, че размерът на дължимата сума на работника за трудово възнаграждение се формира на база на извършените изчисления за отработените дни след направените удръжки, включително и със съгласието на работника, за което той доброволно се е съгласил. Представени са декларации и заявления на работника. До „Петрол“ АД е отправена Покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение, относно неизпълнение на предписания, дадени в Протокол № 1912001 от 02.05.2019г. Поканата е връчена на 20.08.2019г. В посочения срок не се е явил представител на търговското дружество и е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-001584 от 30.08.2019г. Констатацията, съдържаща се в него е, че „Петрол“ АД, в качеството му на работодател, не е  изпълнило дадени задължителни предписания по т. 31 от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г., а именно: Работодателят да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на Иван Тенчев Карафезиев, не по малко от минималната заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 31.05.2019г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция от 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.В действителност в НП е допусната техническа грешка като е посочено, че нарушението е констатирано на 31.05.2015г., което обаче не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като безспорно от всички приети по делото доказателства, същото е констатирано на 31.05.2019г.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на администартивнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Подробно и задълбочено в мотивите на оспореното решение е отговорено на всеки един от доводите на жалбоподателя, като са направени съответните правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

 В чл. 272, ал. 1, т. 6 от КТ е предвидена възможността работодателят да прави удръжки от трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без тяхното съгласие, сред които за вземанията му по дължими от страна на работниците и служителите обезщетения при реализиране на ограничената им имуществена отговорност по реда на чл. 210 от ГПК. Но дори и в тази хипотеза, дължимото трудово възнаграждение следва да е в размера на гарантирания от закона минимум по чл. 245, ал. 1 от КТ. Този извод според Съда се налага от систематичното тълкуване на чл. 272, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 210, ал. 4 от КТ, който предвижда, че удръжките от трудовото възнаграждение са в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс, а в чл. 446, ал. 1 от ГПК, размерът на минималната работна заплата е предвидена като несеквестируем минимум.Съдът е длъжен да посочи, че дадените задължителни предписания не са оспорени пред съда и същите са влезли в законна сила.

Прието е, че от представите по делото ведомости за заплати е видно, че за м. март 2019г. на Карафезиев е начислено трудово възнаграждение и удръжки за липси и начети, като към този момент служителят не е получил реално парично възнаграждение. Според Съда, съгласието на работника за неизплащане на трудово възнаграждение под законоустановения минимум, обективирано в подписаната от него Декларация за доброволно издължаване на суми е правно ирелевантно и работодателят е длъжен да гарантира изплащането му в този размер. В тази насока са дадените предписания от органите на ТД ГИТ Пазарджик, което не са изпълнени в определения срок, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя по чл. 415, ал. 1 от КТ. Изложени са подробни съображения за това, че процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.

Изводи на районния съд са правилни и въз основа на тях той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 Касаторът - „Петрол“ АД е следвало да предприеме необходимите действия да осигури (гарантира) фактическото изплащане на трудовото възнаграждение на Карафезиев в посочения минимален размер. Въпросите, свързани с констатирани липси в обекта, даването на съгласие за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение и тяхната правна квалификация, нямат релация с текущия правен спор и не е възможно да се обсъждат в рамките на това производство. В случая от значение е несъмнения и неспорен факт, че след влизане в сила на процесното предписание, от страна на неговия адресат не са предприети каквито и да е действия по изпълнение на възложената административна принуда. Това бездействие от страна на задълженото лице е съставомерно по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ и има за последица, осъществяване на неговата административно наказателна отговорност.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е изготвянето на писмен отговор, провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 20.07.2020 г., постановено по НАХД № 68/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „Петрол“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров – изпълнителни директори да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                   2./п/