ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260357
гр. Пловдив, 11.02.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в закрито заседание на
девети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като
разгледа докладваното от съдия Илиев в. ч. гр. д. № 256 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 262, ал. 3 във
връзка с чл. 274
и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ против
Разпореждане № 282013 от 10.11.2020 г., постановено по гр. дело № 559 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е
върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх. № 272490/19.10.2020 г. против постановеното по същото дело
Решение № 260521 от 24.09.2020 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че държавната такса е
внесена в срок и с това е отстранена констатираната нередовност на въззивната
жалба, като счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при
непредставяне в срок на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса
следва да се приложи санкцията по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Отправя искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния съд за
продължаване на процедурата по администриране на подадената въззивна жалба.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе
предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима.
Против Решение № 260521 от 24.09.2020 г, постановено по гр. д. №559 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., е подадена
въззивна жалба от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“. С разпореждане от 20.10.2020 г., постановено по същото дело в
закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е оставил жалбата без
движение до представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ОС –
Пловдив в размер на 56,91 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
като е посочил, че при неизпълнение следва връщане на жалбата. Съобщението с
дадените указания е редовно връчено на страната на 29.10.2020 г., считано от която дата е започнал да тече и едноседмичният срок за
изпълнение на указанията. Този срок е изтекъл на 05.11.2020 г. На
10.11.2020 г. първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, с
който след като е констатирал, че в законоустановения срок от страна на
жалбоподателя не са представени доказателства за внасяне по сметка на ОС –
Пловдив на дължимата държавна такса, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е
върнал подадената въззивна жалба. С молба с вх. № 279029/11.11.2020 г. жалбоподателят е представил
доказателства за заплащане на държавната такса, като е приложил платежно
нареждане от 02.11.2020 г. Върху молбата е направено отбелязване, че същата е
получена по пощата с клеймо с дата на изпращане 09.11.2020 г.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Изискванията за редовност на въззивната жалба, за
наличието на които администриращият съд следи съгласно разпоредбата на чл. 262 ГПК, са установени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. Сред тях попада и
това за прилагане на документ за внесена държавна такса по сметка на съда,
който следва да упражни инстанционен контрол върху оспорения акт. В настоящия
случай първоинстанционният съд е дал надлежни указания за отстраняване на
констатираната от него нередовност и е указал неблагоприятните последици от тяхното
неизпълнение – връщане на подадената въззивна жалба. В посочения от съда
преклузивен срок жалбоподателят не е представил доказателства за внесена
държавна такса и по този начин, макар и да е внесъл дължимата такса в срок, не
е изпълнил дадените му указания. В тази връзка следва да се отбележи, че
нередовността по смисъла на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК се счита
отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за
внасянето ѝ. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 435 от 20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2941/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 100 от 17.03.2020 г. по ч. гр. д. № 566/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 89 от 19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 497/2019 г.,
III г.о., ГК, Определение № 152 от 29.03.2018
г. по ч. гр. д. № 883/2018 г., IV г.о.,
ГК, Определение № 76 от 14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1017/2013 г., II г.о., ГК. Ето защо първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е изпълнил правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, връщайки подадената въззивна жалба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 282013 от 10.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 559 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г., с което е върната подадената от Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ въззивна жалба с вх. № 272490/19.10.2020 г. против постановеното по същото дело
Решение № 260521 от 24.09.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: