РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Омуртаг, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Гражданско дело №
20223510100222 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439, ал.
1 ГПК във вр. чл. 110 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Й. Б. С., чрез адв. Д.
Т., против „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично
задължение.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден от Окръжен съд – Търговище
Изпълнителен лист от 24.10.2011 г. по т.д. № 42/2011 г., в полза на
„Централна Кооперативна Банка“ АД за сумата от 894,38 лв. – разноски по
делото. Въз основа на изпълнителния лист и молба от „ЦКБ“ АД с вх. №
5852 от 31.10.2011 г. срещу ищеца като солидарен длъжник, заедно със С.Й.ов
Б., е образувано изпълнително дело № 775/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия
Загорова. С молба от 23.04.2012 г. ответникът „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото въз основа
на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.12.2011 г., сключен с
първоначалния кредитор „ЦКБ“ АД. С постановление от 09.05.2022 г. ЧСИ
Загорова е прекратила изпълнителното дело на основаниe чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, за което ищецът бил уведомен на 12.05.2022 г.
Според ищеца възможността на ответника да събере вземането си по
принудителен ред е била погасена с изтичането на общата 5-годишна давност
1
по чл. 110 ЗЗД. Ищецът твърди, че изпълнителни действия не са били
предприемани срещу него по делото. Според ищеца конституирането на нов
взискател поради цесия на вземането не прекъсва давността, като цитира и
съдебна практика в този смисъл. Според ищеца не прекъсват давността и
извършените изпълнителни действия спрямо главния длъжник С.Й.ов Б..
Според ищеца давността по издадения изпълнителен лист е изтекла на
08.05.2017 г., доколкото последното валидно изпълнително действие,
изразяващо се в присъединяване на кредитор („Пиреос Лизинг България“
ЕАД), на основание чл. 456 от ГПК, е от 08.05.2012 г.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Й. Б. С. не дължи на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД сумата от 894,38 лв. – разноски, дължими по
Изпълнителен лист от 24.10.2011 г. по т.д. № 42/2011 г. на Окръжен съд –
Търговище, поради погасяване на възможността за принудително изпълнение
на същата с изтичане на предвидената в закона давност. Моли се да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск и моли да
бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът сочи, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на исковата претенция, поради
което моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.
В съдебно заседание, ищецът Й. Б. С., редовно призован, не се явява и
не се представлява от пълномощника си по делото.
Депозирана е от ищеца, чрез неговия пълномощник, молба делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, като моли съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение при признание на иска по чл. 237 ГПК.
Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък на
разноските.
В съдебно заседание, ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД,
редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, прецени
следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност по искане на
ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
съобразно направеното признание, като решението се основава единствено на
направеното признание, без да е необходимо да се излагат други мотиви за
уважаването на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. В депозирания от ответника
отговор на искова молба същият прави изрично изявление за признание на
иска. В случая е налице изискването на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а наред с
2
това то е такова право, с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното от ответника признание на иска и направеното от ищеца искане
съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно
признанието, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излага мотиви за това.
По отговорността за разноските:
Като взе предвид актуалната съдебна практика по искове с правно
основание чл. 439 ГПК, по които ответникът е направил признание на иска,
отнесена към конкретната фактическа обстановка, съдът намира, че
възражението на ответника е основателно и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да се приеме, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, поради което сторените от ищеца разноски следва да останат в негова
тежест.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от
общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне отговорността за
разноските в исковия процес, независимо дали се постановява, или не
решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на
ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта
на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е
предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на
давностния срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез
възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.
Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането,
налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането
по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр.
д. № 3264/2021 г. и др.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат
на отпадане отговорността на ответника за разноските в настоящото
производство. С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило,
че признава иска. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца
факт, че по изп. дело № 775/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова след
08.05.2012 г. (датата, на която ЧСИ Загорова е конституирала „Пиреос Лизинг
България“ ЕАД като взискател по делото) не са извършвани никакви други
изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на процесното
3
вземане.
Установено е по настоящото дело, че изп. дело № 775/2011 г. по описа
на ЧСИ Анелия Загорова, образувано въз основа на процесния изпълнителен
лист, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция с
Постановление от 09.05.2022 г. – факт, който се навежда от самия ищец и се
признава от ответника. В допълнение, ищецът сочи, а и се установява от
доказателствата по делото, че същият е уведомен за прекратяването на изп.
дело № 775/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова на 12.05.2022 г.
В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от
изпълнението, тъй като липсват данни по делото същият да е искал и
предприемал изпълнителни действия срещу ищеца, т.е. липсват данни
ответникът да е поддържал висящността на изпълнителното производство, а
след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК не е предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо
повече, към датата на образуване на настоящото дело – 21.07.2022 г., е било
известно на ищеца, че изп. дело № 775/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия
Загорова е било прекратено на 09.05.2022 г. поради перемпция, като
ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал
възобновяване на действията по принудително изпълнение с посочване на
друг изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново
изпълнително дело. По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред
кредитора на изтекла погасителна давност, след което позоваване кредиторът
да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото доказателства,
от които да може да се установи, че в периода след прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция на 09.05.2022 г. и датата на
предявяване на иска, ответникът да е канил ищеца да плати процесната сума
въпреки погасяването й по давност, както и да е предприемал нови действия
по принудително изпълнение. Не се установява още ищецът да е правил
възражение пред ответника за погасяване на вземането по давност и той по
някакъв начин да се е противопоставил.
По изложените съображения съдът не споделя представените от ищеца,
чрез неговия пълномощник, в молба от 18.09.2023 г. аргументи в полза на
присъждане разноските по делото на ищеца.
В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал, че не се дължи принудително
изпълнение на процесното вземане, което е погасено по давност и след
изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително
изпълнение, поради което сторените от ищеца разноски следва да останат в
негова тежест, а молбата на последния за присъждането им следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Ответникът не е представил
списък по реда на чл. 80 ГПК и не е предявил претенция за заплащане на
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.
439, ал. 1 ГПК във вр. чл. 110 ЗЗД, в отношенията между ищеца Й. Б. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, от една страна, и ответника „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище“, ул. „Врабча“ № 8, от друга страна, че ищецът Й.
Б. С., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 894,38 лв. - разноски, обективирани в
изпълнителен лист, издаден на 24.10.2011 г. по търг.д. № 42/2001 г. по описа
на Окръжен съд – Търговище в полза на „Централна кооперативна банка“ АД,
вземането по който е прехвърлено в полза на „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, ЕИК *********, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 775/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769 с район на
действие Окръжен съд – Търговище, прекратено с Постановление от
09.05.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Й. Б. С., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Т., за присъждане на разноски по делото съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
5