Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260458 17.11.2020 година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС V-ти наказателен състав
На двадесет
и трети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ СТЕФАНОВА
при секретаря: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3990
по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.48, ал.3 от
Закона за счетоводството.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „В.-А.“ ООД с ЕИК …, със седалище в гр.П. и адрес на управление
ул. …, представлявано от управителя В. К., против наказателно постановление №613-F511331/19.05.2020г. на заместник-директора на ТД на
НАП – Бургас, с което на дружеството на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч е наложена
имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.38 ал.1
т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч).
В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
конкретно чл.34 ал.3 от ЗАНН. Моли съда
да го отмени изцяло.
В съдебно заседание
управителят на дружеството, редовно призован не се явява лично. Не се представлява.
Не се сочат нови доказателства.
Ответната страна по жалбата,
ТД на НАП – Бургас, редовно призована се представлява от ЮК. Не се сочат нови
доказателства. Моли за присъждане на ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице. От наличните писмени доказателства (лист 3 и лист 4 на гърба от
делото) се установява спазването на 7-мо дневния преклузивен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване акт и е пред материално и
териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и
настоящата инстанция счита производството пред БРС за редовно образувано.
Доколкото твърдяното
нарушение е свързано с неподаване в срок на заявление за обявяване на годишен
финансов отчет за 2018г пред Агенцията по вписванията–Търговски регистър, то
задължението е следвало да се изпълни в гр.Б., тъй като службите по регистрация
осъществяват функциите си по Закона за търговския регистър на територията на
съдебния район на съответния окръжен съд – аргумент от чл.13, ал.7 от Закон за
търговския регистър и чл.5, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по
вписванията. В този смисъл компетентен да се произнесе по жалбата е
БРС.
Районен съд-Бургас, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното :
На 17.09.209г в ТД на
НАП-Бургас била извършена проверка в програмен продукт „СУП“ по повод писмо №12-00-316/05.09.2019
г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, при която било установено следното:
„В.-А.“ ООД с ЕИК … със
седалище в гр.П. не е изпълнило
задължението си да публикува годишния си данъчен отчет за 2018 г в Агенцията по
вписванията –Търговския регистър в
законоустановения срок до 01.07.2019г.
До дружеството била изпратена покана за
образуване на административно производство № ИТ1-00-1240/17.09.2019г (лист №10 от
делото). В указания срок управителят на дружеството се е явил в ТД на НАП-Бургас
и в негово присъствие на 30.09.2019г е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (лист №8 от делото). Правната квалификация на
нарушението в акта е по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Нарушението било за първи път.
Дружеството не било открито
за връчване на акта, видно от протоколите от 03.12.2019г и този от 26.11.2019 г.
на лист 14 и 15 от делото. И двата пъти дружеството е било търсено на посочения
в Търговския регистър адрес на управление и по седалището му (лист 9 от
делото). На 03.12.2019г с протокол актосъставителят К. отбелязала спиране на
административнонаказателното производство поради неоткриване на извършителя по
чл.43 ал.6 от ЗАНН (лист 16 от делото).
На 06.03.2020 г. представител
на дружествот е бил открит и производството е било възобновено. На същата дата
е било връчено и копие от акта (гърба на лист 6 от делото). В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Като е взел предвид акта и останалите
доказателства административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление № 613-F511331/19.05.2020г (лист № 4 от делото). В него при
идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация на основание чл.
74 ал.1 от ЗСч на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста)
лева.
Изложената фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства
прочетени и приети към доказателствата по делото.
От правна страна съдът приема следното :
Съгласно разпоредбата на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата календарна година, търговците
публикуват чрез заявяване и представяне за обявяването им в Търговския регистър годишния си
финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността
и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на
съдружниците/акционерите или от съответния орган.
Установи се по делото, че
дружеството не е публикувало годишния си финансов отчет за 2018 г. в
законоустановения срок до 01.07.2019 г. Това не е сторило и до съставянето на
акта за установяване на административно нарушение -30.09.2019 г.
Предвид горното, следва да се
приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение.
Съдът намира, че при съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон посочени в императивните норми на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, които да доведат до отмяна на атакувания акт. Правилно е прието от
административнонаказващия орган, че е допуснато нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч. Безспорно е установено, че „В.-А.“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.П. е
търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за дружеството е
съществувало задължение до 30.06.2019г да публикува годишния финансов отчет за
календарната 2018г чрез заявяване и предоставяне за обявяването му в Търговския
регистър.
Правилно е била определена и санкционната
разпоредба на чл.74 ал.1 от ЗСч, доколкото именно там е предвидено налагане на
наказание за непубликуване на годишен финансов отчет в сроковете на чл.38 ал.1
т.1 от ЗСч, каквото поведение в случая е налице. Начинът, по който се изчислява
имуществената санкция и определен изчерпателно в чл.74 ал.1 от ЗСч и размерът й
е в рамките от 0,01 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200
лева. В настоящия казус според данни от фискалното устройство на дружеството (лист
13 от делото) същото е отчело приходи 1267, 88 лева за 2018г в ГДД, имуществената
санкция следва да бъде определена в минимума от 200 лева. Санкцията определена
от органа е съобразена с обществената опасност на административното
нарушение. В конкретния случай съдът
намира, че нормата на чл.28 от ЗАНН не следва да се прилага, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид. То по
своята характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за публикуване на ГФО не е
бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало
да бъде спазен, което не е било сторено.
За конкретния случай, първият възможен момент,
от който може да бъде установен нарушителят е денят, следващ крайния срок за
публикуване на годишния финансов отчет в Търговския регистър, поддържан от
Агенцията по вписванията. В конкретния случай това е 01.07.2019 г. Актът е бил
съставен извън тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН-на 30.09.2019 г, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на
акта съгласно чл.34 ал.3 от ЗАНН. Направеното възражение за издаване на
наказателното постановление извън шестмесечния срок от съставянето на акта е
неоснователно, тъй като производството е било спирано за период от 03.12.2019г
до 06.03.2020 г., през който период не тече давност. Бездействието на
дружеството в установения от закона срок, при предвидено конкретно поведение, изчерпва обективния
състав на нарушението. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице за
съставомерността на стореното като административно нарушение не се изисква
виновно поведение, по аргумент на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН.
Правната квалификация и в акта, и в наказателното
постановление отговаря на извършеното административното нарушение.
Настоящата инстанция счита, че жалбата е
неоснователна. Актът е съставен в 3 месечния срок от извършване на нарушението,
а НП е издадено в 6 месечния срок от съставянето на кат. НП е правилно и като
такова следва безусловно да бъде потвърдено. Размерът на санкция е определен
правилно.
Към
момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване
на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва
да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя
да го заплати.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №613-F511331/19.05.2020г. на
заместник-директора на ТД на НАП– Бургас, с което на „В.-А.“ ООД с ЕИК … със
седалище в гр.П. и адрес на управление ул. …, представлявано от управителя В. К.,
на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от
Закон за счетоводството (ЗСч).
ОСЪЖДА „В.-А.“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.П.
и адрес на управление ул. …, представлявано от управителя В. К. да заплати на
НАП-София ЮК
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.