РЕШЕНИЕ
№287
гр. Пловдив, 13.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети януари, през две хиляди двадесет
и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2642 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Бандера – 2021“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-261-0120129 от 02.09.2022
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-130/26.09.2022 г. на Директор Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед, издадена
на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – баничарница,
находяща се в подлеза до хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и забрана за достъп до търговския обект за срок
от седем дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за отмяна на заповедта,
като се сочи, че нарушението е извършено за първи път и по невнимание. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от старши юрисконсулт Колева и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представил юрисконсулт К., излага подробни съображения за
законосъобразност на обжалваната ЗНПАМ и моли жалбата да се остави без уважение
като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение от 240 лева.
В производството, надлежно уведомен за възможността да
встъпи в процеса, не е участвал прокурор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и
становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов срок от
датата на връчване на решението, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на дружеството при административното оспорване на ЗНПАМ. Жалбата изхожда
и от лице, за което обжалваният административен акт е неблагоприятен и за което
съответно съществува правен интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира
жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „Бандера – 2021“
ЕООД се явява основателна.
На базата на събраните по делото писмени доказателства,
от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект,
съставляващ баничарница, находящ се в гр. Пловдив, в подлеза до хотел „Рамада
Пловдив Тримонциум“, с работно време от 06,00 до 15,00 часа от понеделник до
събота. На 29.08.2022 г. /понеделник/ в обекта била извършена проверка с начало
в 10,50 часа от инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, за констатациите от която бил съставен протокол за извършена проверка
в обект сер.АА № 0120129. При проверката била осъществена контролна покупка на
тестена закуска - един брой мит с кренвирш, както и един айрян, които били
заплатени в брой от инспектор по приходите на управителя на дружеството М.К.,
но за така извършената покупка не бил издаден фискален бон от наличното и
работещо в обекта фискалното устройство. След контролната покупка инспекторите
по приходите се легитимирали, като извършили проверката, извеждайки дневен „Х“
отчет от фискалното устройство, както и проверка досежно касовата наличност, от
която се установила положителна разлика, а именно такава в размер на 10,90 лева
между фактическата наличност и регистрираните във фискалното устройство суми,
включващи и служебно въведена сума от 20 лева, както и 39,60 лева оборот. В попълнения опис на
паричните средства присъстващият при проверката управител отразил, че разликата
от 10,90 лв. се дължи на неиздаван фискален касов бон.
За установеното при проверката нарушение,
квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС
била издадена и обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-261-0120129 от 02.09.2022 г.,
впоследствие оставена в сила с Решение ГДФК -130/26.09.2022 г. Като мотиви
относно продължителността на определената принудителна административна мярка се
посочило в заповедта, че са взети предвид тежестта на нарушението, неговите
последици, местоположението и вида на търговския обект – баничарница със
собствено производство на закуски, на оживено и комуникативно място с постоянен
и интензивен поток от хора и достъпни цени на предлаганите стоки,
констатираната положителна касова разлика от 10,90 лв. при разчетен оборот на
ФУ и въведена служебно сума, което било индикация и за други нарушения,
свързани с неиздаване на фискални бележки, които обстоятелства в своята
съвкупност сочели, че с поведението си проверяваното лице накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика на държавата, като не позволява да
бъдат проверени извършените от него продажби и последица от това е неправилното
определяне на дължимите данъци. Отразено било, че мярката се налага предвид
съществуващата възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които пряко засягат интересите на
държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, поради което е
необходима за извършване промяна в организацията на дейността в конкретния
обект, за което пък е необходим срок. В тази връзка е посочено, че срокът е
съобразен с принципа на съразмерност и с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване нормална организация за отчитане дейността на търговеца с цел промяна
в начина на извършване на дейността и пряк целен резултат – правилно отразяване
на оборота, а индиректен – недопускане вреди за фиска.
От правна страна, на базата на събраните гласни и
писмените доказателства по делото и при така установените въз основа на тях
факти съдът намира следното:
С оспорената
ЗНПАМ е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект,
нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС,
ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. Обжалваната заповед е издадена от компетентен за това
административен орган, съгласно приложената към материалите по делото Заповед
за оправомощаване № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП,
съобразно която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,
какъвто е издателят на оспорената заповед, са оправомощени да издават заповеди
за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите правомощия и
директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186,
ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са част от
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
разпоредителната част на акта се съдържа информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на действие и за адресата на правното задължение. В
обстоятелствена част са описани фактически данни, въз основа на които е
наложена административната мярка с отразяване на информация за дата, място на
извършено нарушение, данни за търговския обект. Допълнителни мотиви са изложени
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. Същевременно обаче, според съда липсва при мотивировката на
ЗНПАМ отразяване на съществени по характера им
обстоятелства, които са обуславящи изводите относно тежестта на
констатираното нарушение, а оттам и преценката касателно срока на определената
ПАМ. В тази насока и видно от съдържанието на ЗНПАМ в същата изобщо не е
посочено каква е била стойността на извършената контролна покупка, за която не
е бил издаден фискален бон от работещото в обекта на контрол фискално
устройство, което пък е от значение с оглед преценката на изводите, свързани и
с установената касова разлика. Действително ЗНПАМ се позовава на констатациите
от протокола за извършената проверка в обекта, но и в него няма запис относно
това каква е била стойността на неотчетената продажба. Данни относно стойността
на покупката /3,80 лева/ са изводими от съдържанието на приложения акт за
установяване на административно нарушение, който обаче е съставен в друго,
отделно административно производство по ЗАНН, поради което и този документ не
може да бъде счетен за такъв, подготвящ издаването на оспорения административен
акт, за да се приеме, че посредством съдържащите се в него фактически основания
се мотивира и издадената ЗНПАМ. В тази насока и настоящият съдебен състав счита,
че недостатъчно е било изпълнено изискването за
мотивиране на оспорения административен акт по чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, което е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съдът намира, че в конкретния случай са
били налице основанията за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, доколкото е било установено
при извършената проверка от органи по приходите нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, изразило се в неспазване на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В случая, не е
бил оспорен от страна на жалбоподателя протоколът от извършената проверка,
който е удостоверил надлежно неиздаването на фискална касова бележка по
отношение на закупената при контролната покупка стока. Пред настоящия съд,
въпреки указаната доказателствена тежест, констатациите на контролните органи
също не са били оборени. Не е налице съмнение в тази насока по отношение
наличието на действително осъществено нарушение. Поведението на дружеството категорично съставлява
нарушение по чл.3, ал.1 от цитираната Наредба Н-18/2006 г. на МФ и правилно е
било определено като такова в заповедта. При установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажби чрез издаване на касова
бележка, в условията на обвързана компетентност, за административния орган е
съществувало задължението да наложи на търговеца-нарушител посочената ПАМ –
запечатване на обекта, където именно е установено нарушението със забрана за достъп
до него. Вече, с оглед на всички факти и обстоятелства по случая и отново при
условията на оперативна самостоятелност, органът определя и конкретния срок на
мярката, който не може да надвишава 30 дни.
Съобразно с нормата на чл.169 от АПК актът му
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, който включва и преценката
дали административният орган не е упражнил превратно предоставеното му право на
оперативна самостоятелност и съответства ли взетото от него решение на целта на
закона.
В
случая, според съда,
при определяне на срока на ЗНПАМ административният орган, като е допуснал в ЗНПАМ да
липсва описание или констатация по съществени относно преценката му
обстоятелства, а именно каква е стойността на неотчетената покупка, за да бъде
преценена оттам тежестта на нарушението, като се съпостави посочената стойност
с размера на констатираната касова разлика, реализирания и отчетен оборот, от
които обстоятелства именно органът прави извод за налична индикация за
извършването и на други нарушения от същия вид, което пък е съобразено при
мотивиране продължителността на мярката, актът му е останал немотивиран и
касателно определения срок на мярката. Във връзка с това и не може да се
приеме, че е бил изцяло съобразен и принципът за съразмерност по чл.6 от АПК и че определеният срок на запечатването се явява съответен на осъщественото
нарушение и посочените цели на мярката. В тази насока, макар и правилно издателят на
заповедта да е стъпил при преценката си върху конкретни релевантни за същата
обстоятелства, то дадената на същите обстоятелства оценка се явява неточна. Така, действително правилно е отчетено, че обектът е на комуникативно място
с голям поток от хора, но видно
от приложените към преписката копия от съкратен отчет от фискалната памет на ФУ
от обекта на проверката, за които няма доказателства да не отразяват
действителното положение, е, че за период от една година назад спрямо датата на
проверката, средномесечният
оборот на обекта е под 2000 лева,
което не обосновава извод за реализирани значителни обороти, независимо от
мястото, на което се намира обектът и факта, че същият работи шест дни в седмицата. В тази насока и само
потенциалната възможност от реализиране на значителни обороти не може да
обоснове извод за необходимост от по-голям срок на запечатването, като не става ясно въз основа
на какво органът е отчел, че ако не се приложи ПАМ именно
в предвидения срок за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими
вреди. В случая правилно
издателят на заповедта е обсъдил в мотивите си относно срока на действие на ПАМ
размера на установените неотчетени чрез фискалното устройство приходи, който е
констатиран при проверката с оглед и на дадените обяснения от управителя на дружеството на какво се дължи положителната касова
разлика, а именно на неотчитане на продажби по предвидения за това ред чрез
регистрирането им с работещото в обекта на контрол фискално устройство. На
практика обаче,
както се каза, предвид липсата на посочени фактически обстоятелства по ЗНПАМ относно
стойността на неотразената на фискалното устройство контролна покупка, липсва
обосновка от издателя ѝ относно това, че установената касова разлика не
произтича само и единствено от тази неотчетена продажба, а е налице
действително индикация за наличие на други нарушения от същия вид, както се
сочи в заповедта. В тази насока и изводите за
налична индикация за други нарушения, сиреч конкретна насоченост в поведението на дружеството по неотчитане на продажбите, не могат да бъдат споделени от съда като обосновани именно поради
липса на фактически обстоятелства по заповедта, необходими за направата на
подобни изводи.
Отделно от посоченото, както се каза, стойността на неотчетената продажба съдът установи от
съдържанието на АУАН, който не е част от преписката по издаване на ЗНПАМ, но
все пак е видно, че стойността на тази продажба е сравнително ниска /общо 3,80
лева/. Не става ясно от ЗНПАМ в тази насока как точно
е оценил издателят ѝ тежестта на нарушението, която е посочил като мотив
за определяне времетраенето на мярката, след като в заповедта липсва размер на
неотчетената продажба. Освен това, посочвайки факта, че конкретният
срок на ПАМ зависи от тежестта на извършеното нарушение, издателят на заповедта очевидно не е отчел действително ниската
степен на обществена опасност на това конкретно нарушение именно с оглед
стойността на неотчетената продажба, която се установи в хода на делото, както и съответно вредата, която се нанася
на фиска. Не може да се възприеме като основателен мотив относно
срока на мярката касателно конкретно установеното нарушение и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца,
защото не се касае до установена липса на регистриран фискален апарат, или
необходимост от осъществяване на дистанционна връзка с НАП, или въвеждане на конкретни
промени при управлението на ФУ, свързани с начина на отчитане на продажбите и
нормативноустановеното съдържание на фискалните касови бележки и пр., за
реализацията на които изисквания е необходимо действително по-голямо време. При
това положение и съдът намира, че определеният в условията
на оперативна самостоятелност срок от 7 дни за запечатване на обекта, макар и
такъв под средата на законовоустановения максимален срок, не
съответства на тежестта на конкретното нарушение и постигането на целите, предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане
на ПАМ, поради което е незаконосъобразно постановен като
несъобразен с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В тази насока и съдът намира, че
съобразно с конкретно установените факти следва да бъде
прието, че и по-кратък срок от определения би бил съответен на стойността на неотчетената продажба,
която както се каза, не е била съобразена по ЗНПАМ, както и тази на
установената касова разлика и необходимостта от преустановяване на
незаконосъобразното поведение на търговеца, свързано с неотчитане на приходи.
Затова и като съобрази, че продължителността на административната мярка
следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството, на което тя се налага и охраната на обществените отношения, касаещи
данъчното облагане, съдът прие, че преследваната
легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения
е осъществима и при продължителност на срока на ПАМ от три
дни, който би бил съответен и на принципа за съразмерност и в тази връзка би
изпълнил целта на закона, доколкото с оглед и на вида и характера на обекта, в
който е установено нарушението, наложената мярка иначе би засегнала законните
права и интереси на адресата ѝ в значително по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Тъй като при определяне на срока на мярката в рамките на предвидените от закона
минимум и максимум административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, то съгласно чл.169 от АПК, в този
случай съдът проверява освен дали административният
орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт, без законът
да предоставя на съда правомощие за произнасяне
вместо органа, а именно като измени административния акт и
определи по-кратък срок на наложената ПАМ, което произтича и от нормите на
чл.83, ал.2 от АПК, чл.129, ал.2 и чл.145, ал.1 от АПК. При това положение и ако
установи, че срокът е
определен в нарушение на принципа по чл.6 от АПК, както
е в случая, то независимо от установеността на нарушението, за което се налага
определяне на ПАМ, съдът следва да отмени акта
изцяло. В тази насока е
налице и трайна съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Решение №
11465/18 г. по адм. дело № 3490/2018 г., Решение № 9579/2020 г. по адм. дело №
5051/2020 г., Решение № 6469/2020 г. по адм. дело № 1421/2020 г., Решение №
9501/2020 г., по адм. дело № 2526/2020 г. и редица др. Ето защо и при
констатираната липса на фактически основания от съществено значение за
преценката на органа, издал ЗНПАМ, което е рефлектирало и върху мотивиране
определянето на срока на ПАМ и съответно нейната съразмерност, съдът счита, че
следва да отмени обжалвания административен акт.
При това положение и не може да се уважи искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а жалбоподателят не е правил
искане за присъждане на разноски.
Предвид изложеното и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Бандера – 2021“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ***, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-261-0120129 от 02.09.2022 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК -130/26.09.2022 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: