№ 2365
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110139309 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. П., чрез адв. Е. Г.,
срещу Регионална дирекция „**********************“ – София, а в условията на
евентуалност – срещу Главна дирекция „**********************“ при *****, с която са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 З*****
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1560 лева,
представляваща левовата равностойност на полагаща се на ищцата и неосигурена от
ответника храна за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и главния ответник съществувало
валидно служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед № 8121К-978/
02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, по силата на която ищцата била
назначена на длъжност „старши експерт“ в Регионална дирекция
„**********************“ – София при Главна дирекция „**********************“ за
неопределено време, считано от 01.02.2017 г. От датата на назначаването до настоящия
момент ищцата имала статут на държавен служител в ***** по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2
З*****. Твърди, че съгласно чл. 181, ал. 1 З***** на служителите на ***** се осигурявала
ежемесечно храна или левовата ѝ равностойност, като със заповеди № 8121з-1716/28.12.2018
г. и № 8121з-1464/31.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи била определена левова
равностойност на храната за 2019 г. и 2020 г. в размер на 120 лева месечно. Изразява
становище, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З***** следвало да се прилага по отношение на
всички служители на *****, включително на тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****. В нарушение
на посочените нормативни актове обаче през исковия период С. П. не получила нито храна,
нито нейната левова равностойност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Регионална
1
дирекция „**********************“ – София и Главна дирекция
„**********************“ при ***** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата и от двамата чрез юрк. И.В. Процесуалният представител оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява становище, че
законодателят изрично определил статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
З***** да бъде по Закона за държавния служител, който не предвиждал предоставяне на
храна или левовата й равностойност. Съгласно § 69, ал. 6 ПЗР ЗИДЗ***** (обн. ДВ, бр. 81 от
2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) при назначаване на служителите по ал. 1 се определяла
индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане на този
закон в сила възнаграждение, което било по З***** и включвало заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 З*****. Следователно, левовата равностойност на
безплатната храна, макар да не била начислявана на отделен ред в платежната бележка, била
инкорпорирана в основното възнаграждение за длъжността – обстоятелство, което било
видно от възнаграждението преди преобразуването и след това. Присъждането й би довело
до повторно плащане на вече получена от ищцата сума. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори между страните, че през исковия период между тях съществувало валидно
служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед № 8121К-978/ 02.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, по силата на която ищцата била назначена на длъжност
„старши експерт“ в Регионална дирекция „**********************“ – София при Главна
дирекция „**********************“, считано от 01.02.2017 г.; че през процесния период
ищцата имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****; че през
същия период ответникът не й е предоставял безплатна храна в натура, както и че със
заповед на министъра на вътрешните работи за 2019 г. и 2020 г. била определена левова
равностойност на храната в размер на 120 лева месечно. Посочените обстоятелства не се
нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. съществуването на претендираното вземане за левовата равностойност на
безплатната храна по чл. 181, ал. 1 З*****, както и размера на същото;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираното вземане, както
и всички факти, на които основават своите искания или възражения, включително че
дължимата за процесния период левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З*****
била инкорпорирана в основната заплата за длъжността на ищцата.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговорите писмени
доказателства. Неоснователно е доказателственото искане на ищцата за допускане на
2
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото за отговора на поставената задача не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са субективно съединени искове с правно основание чл. 181, ал.
1, предл. 2 З***** за осъждане на ответника Регионална дирекция
„**********************“ – София, а в условията на евентуалност – на ответника Главна
дирекция „**********************“ при ***** да заплати на ищцата сумата в общ размер
на 1560 лева, представляваща левовата равностойност на полагаща се на ищцата и
неосигурена от ответника храна за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че през исковия период между тях съществувало валидно
служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед № 8121К-978/ 02.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, по силата на която ищцата била назначена на длъжност
„старши експерт“ в Регионална дирекция „**********************“ – София при Главна
дирекция „**********************“, считано от 01.02.2017 г.; че през процесния период
ищцата имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****; че през
същия период ответникът не й е предоставял безплатна храна в натура, както и че със
заповед на министъра на вътрешните работи за 2019 г. и 2020 г. била определена левова
равностойност на храната в размер на 120 лева месечно. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. съществуването на претендираното вземане за левовата равностойност на
безплатната храна по чл. 181, ал. 1 З*****, както и размера на същото;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат, че са заплатили претендираното
вземане, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения,
включително че дължимата за процесния период левова равностойност на храната по чл.
181, ал. 1 З***** била инкорпорирана в основната заплата за длъжността на ищцата.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
3
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 13.03.2024 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да оспори истинността на представените от ответниците писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответниците в отговорите на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4