РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Ямбол, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100084 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Ти Би
Ай Банк“ЕАД против Д. Г. Г., с която се иска да се приеме за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
*******/2024 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит № ******* ( Приложение 2). На основание така
сключения договор ищеца предоставил на ответника сума в общ размер на 3525, 60
лв., като от тази сума 3000, 00 лв. били отпуснати за общо ползване от потребителя,
като сумата от 525, 60 лв. били отпуснати към трето лице застраховател за заплащане
на избрана от потребителя застраховка „ Bank живот агент“. Било уговорено в чл.7.2.1,
че при потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждали
от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по
сметка на потребителя, открита при ищеца, като кредита се считал за усвоен от
потребителя в деня, в който кредитните средства били постъпили по банковата му
сметка. Съгласно чл.7.2.2 от договора, в случай, че потребителя желаел да сключи
някой от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми предлагани от кредитора при условията на чл.19, част от средствата по
кредита представляваща дължимата за конкретната застраховка сума се превеждала от
кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател,
респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което
потребителя давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Общата сума на потребителя била разсрочена на 24 погасителни вноски, като 23 от тях
по 217, 73 лв., а последната изравнителна в размер на 217, 72 лв. Първата вноска била
1
дължима на 15.10.2023 г., а последната на 15.09.2025 г. и включвали задължение на
кредитополучателя да върне главница и договорна лихва. Договорът не бил сключен
при ОУ, като лихвения процент, с който с който се олихвявал кредита, бил годишно –
41, 05 %, като лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в
годината. Лихвеният процент за ден се изчислявал като 1/360-та част от ГЛП. В тази
връзка се твърди, че длъжника допуснал просрочие , като не платил на падежа три
вноски, поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което
било получено лично от длъжника на 11.06.2024 г., считано от която дата била
настъпила изискуемостта на всички задължения по договора.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал
за дължимите сумите заявление по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. №
*******/2024 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед № **** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника. В
законоустановения срок длъжника Д. Г. Г. възразил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, на основание чл.415,ал.1,т.1 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се
предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
Ответникът Д. Г., чрез пълномощник адвокат оспорва иска. Сочи, че договора
за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр.
чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което догорът за потребителски кредит
бил недействителен на специалните условия на чл.22 ЗПК. Не били конкретизирани
кои компоненти точно били включени в ГПР, каква била неговата структура и как се
формирал същия, което било в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсвала
ясна методика за формиране на ГПР, като бланкетното посочване на крайния му
размер на практика обуславяла невъзможност да се проверят индивидуалните му
компоненти и дали същите били в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК.
Посочва се, че допълнителната услуга под формата на застрахователна премия която
била включена при формирането на главницата била неравноправна по смисъла на
чл.143 ЗЗП, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита
се, че било недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислявал
други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Сключената застраховка противоречала на чл.115, ал.1 КЗ и чл.116, ал.1 КЗ, като
вземането на застрахователна премия им противоречало, а уговорката за възникването
била нищожна. Като се съобразял размера на отпуснатия кредит, дължимата
застрахователна премия и договорната лихва, общата стойност на разходите по
процесния договор надвишавал значително договорения ГПР от 49, 57 %. Твърди се,
че заявлението- декларация с което е изразено желанието и съгласието на ответника да
бъде сключена застраховка с конкретно посочен застраховател било дадено
предварително, преди сключването на договора с потребителски характер. Отнасяло се
до конкретно описана застраховка, като всичко водило до извода, че сключването и
било необходимо условия за предоставяне на потребителския кредит и имала
задължителен характер. В тази връзка не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, което водило до извода, че договора бил недействителен в съответствие с чл.22
ЗПК и потребителя дължал само чистата стойност на кредита без лихви и други
разходи по чл.23 ЗПК.
2
Посочени са основания на които договорът не отговарял, като всяко от тях
следвало да бъде санкционирано, чрез провъзгласяване на общата недействителност на
договора по смисъла на чл.22 ЗПК. В случая не била и приложима нормата на чл.26,
ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза обуславяла недействителност на целия
договор.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция,
като се прави възражение за прекомерност на юрисконсуллското, адвокатското)
възнаграждение в исковото производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
В с.з. ответника и упълномощения му представител не се явяват, като
предоставят писмена защита с която молят за отхвърляне на претенцията по изложени
съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
*******/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено ответникът
да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство.
Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал
възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски кредит № ******* от 01.08.2023 год.,
сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер
на 3000 лв., със срок за погасяване 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 05 % и ГПР – 49,57
% и общата сума, която следва да бъде върната- 5225, 51 лв. В договора е посочено
още, че кредитополучателят е пожелал да сключи застраховка живот Bank живот агент
с общ размер на застрахователната премия от 525, 60 лв., като в самия договор е
инкорпориран погасителен план към договора и банкова сметка открита при ищеца. В
самия погасителен план са посочени падежа на всяка вноска, нейния размер
включваща главница, лихва и остатък от главницата.
Представени са още уведомление за предсрочна изискуемост по посочения по-
горе договор, както и доказателства, че същото е връчено лично на длъжника на
11.06.2024 г., извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
заявление- декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл.42,
ал.2, т.2 ЗМИП, застраховка за кредитополучатели, декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучатели на
потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставени от Mediguide
International, сертификат № 1********** за застрахователна програма „Защита на
кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставени от Mediguide International, ОУ за ползване на Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, предоставени от Mediguide International към
застрохателна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на
потребителски кредит, предоставен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
3
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че по договора за
потребителски кредит № ******* от 01.08.2023 год., към датата на подаването на
заявлението била платена еднократно сума в размер на 220 лв., с която била погасена
вноска № 1 от погасителния план- изцяло, и част от вноска № 2, от които главница в
размер на 99, 39 лв. и договорна лихва в размер на 120, 61 лв. Според изчисленията на
експертизата, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 25.07.2024 г. по
договора за потребителски кредит били неплатени общо седем вноски от погасителния
план от № 2 до № 8, в размер на общо 4 231, 04 лв. от които главница- 3 426, 21 лв.,
договорна лихва за периода 15.11.2023 г.- 11.06.2024 г. в размер на 731, 95 лв. и
обезщетение за забава за периода 16.11.2023 г.- 11.07.2024 г. в размер на 72, 88 лв. В
тази връзка според изчисленията на банката към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК сумите за главница и договорна лихва съвпадат с тези при изчислението на
в. лице, като обезщетението за забава е по- високо в размер на 138, 78 лв. Заемната
сума по ******* от 01.08.2023 год. била усвоена на 01.08.2023 г. в размер на общо
3 525, 60 лв. от които – предоставена сума по кредита в размер на 3000 лв. и
застрахователна премия в размер на 525, 60 лв. Анализът показвал, че размерът на
ГПР, посочен в чл.10 от договора за кредит, включвал единствено уговорената между
страните възнаградителна ( договорна ) лихва. Закупената застраховка била свободно
избрана допълнителна услуга, а не задължително условие за получаване на
потребителския кредит или за получаването му при предлаганите условия и
изчисленията показвали, че същата не била включена при изчисляването на ГПР.
Уговореният в процесния договор ГПР не надвишавал петкратния размер на законната
лихва, определена с постановление на МС на Р. България. Изчисленията показвали, че
посоченият в чл.10 от договора за кредит ГПР включвало единствено възнаградителна
( договорна ) лихва, т.е разходите за застрахователната премия, избрана като
допълнителна услуга, не била включена в ГПР. При включване на застрахователната
премия в размер на 525, 60 лв., при изчисляването на ГПР като разход по кредита,
същият би се увеличил на 86.6538% и би надхвърлил петкратния размер на законната
лихва.
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 г. по договор
за потребителски кредит № ******* от 01.08.2023 год., била платена еднократно сума
в размер на 220 лв., с която била погасена вноска № 1 от погасителния план- изцяло, и
част от вноска № 2, от които главница в размер на 99, 39 лв. и договорна лихва в
размер на 120, 61 лв.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно
изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от
страните.
Приложено е и ч. гр. дело № *******/2024 г. по описа на ЯРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл.
79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
4
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната сума,
включително ищецът е признал и представил доказателства, че за погасяване на
кредита ответникът е внесъл сумата от 200 лв. с която са погасени изцяло вноска № 1
и част от вноска № 2 за главница и договорна лихва.
Основните възражения на ответника касаят нищожност на клаузи от договора ,
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по -
специално закупената застраховка, уговорения ГПР , включително ГЛП.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ " ЕАД представлява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
ЗПК, като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целият период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК, уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит,
като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане
на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит и
тъй като самия ответник е релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът
следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така,
защото, ответника има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП,
според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
В случая с отпускането на кредит в размер на 3000 лева, в полза на ответника
като физическо лице му е предоставена "финансова услуга" по смисъла на пар.13, т. 12
от ДР на ЗПП и като потребител ответникът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в гл.6 на ЗЗП, за които съдът следи служебно. В
този смисъл е и чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143-148 ЗПП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивните
разпоредби на закона или го заобикалят и този смисъл се явяват нищожни – чл.26,
5
ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора.
В случая договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК ,
съгласно която разпоредба изискване за действителност на потребителския договор се
поставя като изискване за действителност на потребителския договор за кредит
посочването на общия размер на кредита и условията за усвояването му.
В процесния договор е посочен размер на кредита - 3000 лева, както и общ
размер на кредита – 3525, 60 лева, като не е посочено как е формиран общия размер на
кредита, доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Може
единствено да се предполага, че общия размер на кредита е формиран като към
предоставената на потребителя заемна сума от 3000 лева е прибавена посочената в чл.
7.1 застрахователна премия в размер на 525, 60 лева. Нормата на чл.10 ЗПК от друга
страна поставя изискване към договора за потребителски кредит не само сключване в
писмена форма, на хартия или друг траен носител, формат и размер на шрифта, но и за
сключването му по ясен и разбираем начин за потребителя, което условие на практика
в конкретната хипотеза на чл. 7 от процесиня договор не е изпълнено.
Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишен
процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение 1 начин. Годишният процент на разходите следва да бъде
посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да
бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния
процент на разходите. В процесния договор ГПР е определен в размер на 49.57 % като
абсолютна процентна стойност и е посочена цифрово общата дължима от потребителя
по договора сума в размер на 5225, 51 лева. Не са посочени обаче конкретни
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Наред с това в чл. 7.1 от Договора е била уговорена застрахователна премия в
размер на 525, 60 лева, която според съда се явява разход по кредита, който разход е
следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и други, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, т.е. годишният процент на разходите включва лихвения процент
по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към
момента на сключване на договора или в бъдеще. Следователно се налага извода, че
застрахователната премия следва да бъде включена в годишния процент на разходите
по кредита. Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната
премия, фактически представлява част от месечната погасителна вноска по кредита,
като сам ищеца при формиране на исковата си претенция я включва като част от
дължимата по договора главница. При включването в ГПР на застрахователната
премия неминуемо размера на разходите нараства. На практика посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената. След
като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне потребителя да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация
следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика, респективно като
6
неравноправна, което влече като последица недействителност на договора в неговата
цялост. След като плащането на застрахователната премия не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР от 49. 57 %, въпреки че е била включена в
общия дълг и месечните вноски, налице е нарушаване изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.
При това положение решаващият съд счита, че макар формално процесинят
договор да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните в него
параметри не кореспондират с изискуемото съдържание по т. 10 - ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като служи за сравнение на кредитните продукти и
може да ориентира потребителя в неговия икономически избор, както и да прецени
тежестта на поетите от него парични задължения.
Като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Следователно, в настоящия случай ответникът дължи на ищеца само
непогасената главница по договора, като тук следва да се посочи, че дължимата
главница е в размер на 3000, 00 лева, тъй като с оглед съдържанието на представения
договор не се установява на ответника да е бил отпуснат кредит в размер на 3525,60
лева. Напротив предоставената сума е в размер на 3000 лева, а разликата представлява
начислена застрахователна премия в случая в размер на 525, 60 лева. Тя обаче не е част
от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК,
и в тази връзка може да се претендира въз основа на договора за застраховка,
доколкото е начислена въз основа договорна клауза, но не и като главница по договора
за кредит. Следователно претенция за главница над 3000 лева е изначало
неоснователна, доколкото с процесния договор не е уговорена главница в по-висок
размер.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат предвид
като погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по договора
са недължими, поради недействителност на същия, договорна/мораторна лихва.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е налице плащане по кредита от ответника на сумата от
220, 00 лева на 13.09.2023 год., следователно дължимата от ищеца по договора
главница - заемна сума, след приспадане на извършеното от него плащане е в размер
на 2780 лева. Тук следва да се посочи за пълнота още, че недействителността на
договора за потребителски кредит изначало влече нищожност и на сключен въз основа
на него застрахователен договор, тъй като последния би останал като сключен без
основание и заплатената застрахователна премия по него би могла да бъде търсена
като платена без основание – чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви вземането по договора за
изцяло и предсрочно изискуемо, доколко се установява просрочие на ответника-
длъжник по смисъла на чл. 16, т. 2 от Договора, и за което последния е бил надлежно
уведомен на 11.06.2024 год. от ищеца-кредитор видно от представеното по делото
пощенско известие (л.7 от делото ).
При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявения
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуване на вземане на
7
ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД " ЕАД спрямо Д. Г. Г. от гр. Я. следва да бъде уважен за
сумата от 2780, 00 лв. - главница , а за горницата над 2780, 00 лева до предявения
размер от 3428, 48 лв., като неоснователен да бъде отхвърлен.
Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху уважената
главница в размер на 2780, 00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, до окончателното и изплащане.
На свой ред исковете по чл.422, ал.1 ГПК - за сумата от 731, 95 лева,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до
11.06.2024 год. и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - за сумата от 138, 78 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2023 год. до 11.07.2024 год.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство,
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно отхвърлената и уважената част на иска.
В случая ищецът се е представлявал от юрисконсулт в заповедното и исковото
производство.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат
определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 Закона за
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360 лева, а съгласно чл.26, ал.1 Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита в заповедното производство възнаграждението от 50 до 180 лева.
Ръководейки се от посочените разпоредби, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева в исковото производство и 150,00 лева в
заповедното, съобразявайки и степента на фактическа и правна сложност на делото,
като направеното възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение от
страна на пълномощника на ответника се явява основателно, с оглед на това, че се
претендира юрисконсулско възнаграждение в настоящото производство в размер на
300 лв.
Освен определеното от съда възнаграждение за процесуално представителство
за юрисконсулт, ищецът е представил доказателства за сторени от него разноски, както
следва: 85,98 лева заплатена държавна такса в заповедното производство, 85,98 лева
заплатена държавна такса в исковото производство и 200 лева - заплатено
възнаграждение на вещо лице. Общо разноски с включено юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство са в размер на 435, 98 лева и в
заповедното производство са в размер на 235, 98 лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право
на разноски по съразмерност на уважената част от исковете, в случая в размер на 281,
92 лева в настоящото производство и в размер на 152, 59 лв. в заповедното
производство.
Ответника Д. Г. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства
за сторени от него разноски в размер на 929 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, поради което и по съразмерност следва да му
се присъдят разноски в размер на 328, 28 лева.
8
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Д. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Я. ****, със съдебен адрес в гр. Я., *****, чрез адв.
Н. М.- ЯАК, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № ******* сключен на 01.08.2023 год., дължи изпълнение на парично
задължение към „Ти Би Ай Банк“ " ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул."Димитър Хаджикоцев" 52-54, представлявано от
изпълнителни директори А.Ч. Д.и Н. Г. С., в размер на сумата от 2780,00 лева -
изискуема главница по Договор за потребителски кредит №******* сключен на
01.08.2023 год. , ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
Заявлението по чл.417 ГПК в съда - 25.07.2024 год., до окончателното изплащане на
сумата, като иска за главница за разликата над сумата от 2780,00 лева до пълния
предявения размер от 3 428, 48 лева, за сумата от 731, 95 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и
за сумата от 138, 78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.12.2023 год. до 11.07.2024 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № ****/26.07.2024 год.
по ч.гр.дело № *******/2024 год. по описа на ЯРС, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на„Ти Би Ай Банк“ " ЕАД, ЕИК
*********** , направените по ч.гр.д. № *******/2024 г. на ЯРС разноски в размер на
152, 59, както и направените в исковото производство разноски в размер на 281, 92 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ " ЕАД, ЕИК ***********, да заплатят на Д. Г. Г., ЕГН
********** сумата от 328, 28 лв. – разноски за настоящото производство, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9