Р Е Ш Е Н И Е
№ 1744 14.12.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на трети декември, две
хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
С. Х.
прокурор: Христо
Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2282 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „МАНДАРИН МН“ ООД, ЕИК
*********, гр.Варна, против Решение № 260050/25.09.2020г.
по НАХД № 422/2020г. по описа на Районен съд – Несебър. С оспореното решение е изменено
Наказателно постановление № 7343/09.03.2020г., издадено от зам.министър на
културата, с което на „Мандарин МН“ ООД за
нарушение по чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от Закона за авторските права и сродните
права, на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. чл.97, ал.1 от ЗАПСП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв., като е намален размера на санкцията на 2000.00
лв.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на
наказателното постановление. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Министерство
на културата, редовно и своевременно призован, не
изпраща процесуален представител.
Представителят на прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страната и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211
от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Несебър е изменил
наказателно постановление № 7343/09.03.2020г., издадено от зам.министър на
културата, с което на „Мандарин
МН“ ООД за нарушение по чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от Закона за авторските права и
сродните права, на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. Чл.97,ал.1 от ЗАПСП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., като е намалил размера на
санкцията на 2000.00 лв.
По делото е
установено, че на 12.07.2020г. в стопанисван от „Мандарин МН“ ООД
търговски обект – кафе сладкарница „Мармалад“, находящ се в гр. Св. Влас,
комплекс Марина Диневи, се използва чрез публично изпълнение на запис
звукозапис: Infinity, в изпълнение на Infinity, с носител на продуцентските права Warner,
чрез лицензианта си за България – „Орфей Мюзик“ ЕООД, член на ПРОФОН, без
необходимото съгласие на продуцентите на звукозаписите, представлявани от
организацията за колективно управление на права – „ПРОФОН“, в нарушение на
чл.86, ал.1, т.3, пр.1 от ЗАПСП, вр. чл.72, т.2 от ЗАПСП, което административно нарушение по чл.97,
ал.1, т.5, пр.3 от ЗАПСП. Бил съставен Констативен акт.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, който нарушителят подписал без възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното НП.
За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е
приел за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на
доказателствата съдът е приел, че при издаване на НП и АУАН, са спазени
императивните разпоредби на ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения и на
материалния закон, които да обуславят отмяна на НП. Обсъдил всестранно всички
наведени от жалбоподателя възражения. Извел е довод, че справедливото
наказание, което следва да се наложи е в минималния предвиден в санкционната
норма размер. Мотивиран от гореизложеното районния съд е изменил НП в частта за
размера на наложената санкция.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на касатора.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като
същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване
на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за
издаване на Наказателно постановление.
По същество на спора,
съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно
доказани.
Наведените пред настоящия съд възражения, преповтарят
тези направени пред първата инстанция, които съдебният състав е обсъдил
подробно и мотивирано ги е отхвърлил.
Неоснователно е възражението на
касатора, че към датата на проверката е имал сключен договор с ПРОФОН. Видно от писмо вх. № 62-00-334/17.06.2019г. сдружението
ПРОФОН сигнализира Министерство на културата, че в гр.Свети Влас се използват
звукозаписи без отстъпено право, а на 23.07.2019г. от същото сдружение е
изпратено писмо, в което изрично е вписано, че няма сключен договор за проверявания
обект, стопанисван от жалбоподателя. По делото са събрани достатъчно данни,
подкрепящи извода на първоинстанционния съд, че към 12.07.2019г. договор между
касатора и ПРОФОН не е съществувал.
Преценявайки фактите РС-Несебър е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е
правилно и законосъобразно.
С оглед
изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, във
връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050/25.09.2020г.
по НАХД № 422/2020г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.