Р Е Ш Е Н И Е № 260633
гр. Пловдив, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20720 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявен от Н.К.К. против А.В.А..
В исковата молба се твърди,
че страните по делото са бивши *****, като ищцата претендира, че за периода от
05.01.2015 г. до 26.10.2018 г. ответникът й е причинил неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции – *****, като излага твърдения за конкретни
актове в процесния период. Твърди, че по делото за развод – гр. д. № 9442/2014
г. на РС Пловдив, III бр.с., районният съд с определения за привременни
мерки от 05.03.2015 г. и 19.05.2015 г. предоставил на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетните ****, определил размер на
издръжката и режим на лични отношения на ****с **** им, както и предоставил
ползването на семейното жилище на ищцата. Производството по делото за развод
приключило с влязло в сила решение, като на ищцата било предоставено
упражняването на родителските права по отношение на *****, бил определен размер
на месечната издръжка, който ответникът да заплаща на *****; на ищцата и ****било
предоставено ползването на семейното жилище на адрес: гр. *****, както и бил
определен режим на лични отношения. Ищцата изтъква, че в хода на бракоразводния
процес ответникът и роднините му извършили всякакви противоправни действия с
цел да лишат нея и ****от достъп до жилището и да препятстват възможността
ползването на жилището да се присъди за период до навършване на пълнолетие на *****,
като на дата 23.10.2014 г. ответникът извършил отказ от наследството на своята *****.
Твърди, че на дата 05.01.2015 г.
ответникът сменил патроните на входните врати на жилището, изнесъл лични вещи
на ищцата и на ****и заявил, че тя и ****вече няма да живеят там и че ще бъдат
настанени наематели. Сочи, че вследствие на тези действия ищцата и ****били
принудени да се настанят в хотел за периода от 05.01.2015 г. до 11.01.2015 г.,
а от 12.01.2015 г. наели жилище под наем за срок от 1 година. Ответникът
осигурил достъп до жилището едва на 26.05.2015 г. Ищцата подала жалба в
полицията, като за случая било образувано ДП по пр.пр. № 228/2015 г. на Районна
прокуратура Пловдив. Поддържа, че за периода от 05.03.2015 г., когато и било предоставено ползването на
семейното жилище до 26.05.2015 г.
ответникът и роднините му умишлено създавали пречки за реалното ползване на
имота. Твърди, че след постановяване на решението от въззивния съд по делото за
развод, ответникът и *****му целенасочено започнали да манипулират ****и да ги
настройват срещу нея и ****й по майчина линия. Ответникът започнал да я
тормози, във връзка с изтичащия срок за ползването на семейното жилище, като й
пишел съобщения по вайбър, започнал да внушава на *****, че ще останат на
улицата.
Ищцата твърди, че за периода от 06.05.2018 г. до 08.05.2018 г.
ответникът извършил противоправни действия в нарушение на предоставените му
родителски права и определения режим на лични отношения с *****, като ги взел
по време на полагащите му се дни по режима на лични отношения и отказал да ги
върне при нея. Ищцата подала молба за защита по реда на ЗЗДН, по която било
образувано гр.д. № 7494/ 2018 г. на РС Пловдив, I бр.състав, като делото
приключило с влязло в сила решение. По повод нарушаване на режима на лични
отношения било образувано следствено дело № 214 по описа за 2018 г. на Окръжна
прокуратура Пловдив по пр.пр. № 337/2018 г. Предвид така изложените твърдения,
поддържа, че ответникът със своите противоправни действия й причинил
неимуществени вреди – силно безпокойство, стрес и разочарования, като претендира
обезщетение в размер на 1500 лв. (съгласно уточнителна молба от 07.01.2020 г.),
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба съда –
02.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК,
ответникът А.В.А. е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва фактическите твърдения, че на 05.01.2015 г. е сменил
патроните на двете врати, както и че е изнесъл вещите на ищцата и ****от имота.
Сочи, че на 26.04.2014 г. получил покана от собственика на жилището да го
освободи, започнал да търси апартамент под наем, както и да закупи имот, като
уведомил ищцата за тези свои намерения. Съобщил на ищцата на дата 05.01.2015
г., че е намерил ново жилище и че следва да се нанесат там, но тя отказала да
отиде с него, като вместо това отишла заедно с партньора си Д.П. да звънят на
вратата на имота на ****, където **** на ответника отказал да я допусне.
Впоследствие ищцата се укрила с двете си ****на неизвестен за него адрес.
Ответникът посочва, че на 16.06.2018 г. придобил собствеността по отношение на
3/8 идеални части от имота, като преди тази дата не би могло да бъде отговорен
за недопускането на ищцата до имота. Оспорва твърденията да е взел двете ****по
време на полагащите се дни по режим на лични отношения и да е отказал да ги
върне. Твърди, че **** им **** А. в резултат на влошени условия при ищцата,
напуснал местоживеенето си при нея още на дата 23.04.2018 г. и отишъл да живее
при него; а на 04.05.2018 г. и **** му отишла да живее при него. Сочи, че е
висящо гр.д. № 9523/2018 г. на РС Пловдив по отношение на упражняването на родителските
права на *****. Намира предявения иск за неоснователен и моли за неговото
отхвърляне. Претендира разноски.
С молба от 08.12.2020 г.
ищцата е направила изменение на размера на предявения иск по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, чрез неговото увеличение на сумата от 3000 лв. Така направеното
изменение на размера на иска е прието с протоколно определение на съда от
08.12.2020 г.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт.
Фактическият състав на деликта включва следните
елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи,
като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се
предполага до доказване на противното.
С оглед изложените от ищцата фактически твърдения в исковата
молба, предмет на настоящото производство са твърдени противоправни деяния,
извършени от ответника, както следва: на дата 05.01.2015 г. подмяна на
патроните на вратите на семейното жилище и недопускане до него; за периода от
05.03.2015 г. до 26.05.2015 г. – създаване на пречки за ползване на семейното
жилище, за което са постановени от съда привременни мерки, както и за периода
от 06.05.2018 г. до 08.05.2018 г. – неизпълнение на режима на лични отношения с
ненавършилите пълнолетие ****и по-конкретно невръщане на ****на *****та в
уговорен час. Тези деяния са описани от ищцата в исковата молба, поради което
те формират спорния предмет. По отношение на тях ответната страна е имала
възможност да направи възражения в депозирания писмен отговор. Затова
наведените за пръв път в писмената защита, изготвена от процесуалния представител
на ищцата, доводи за други противоправни деяния, макар и включени времево в
посочения от ищцата в исковата молба период (05.01.2015 г. – 26.10.2018 г.), а
именно – периода от 08.05.2018 г. до 26.10.2018 г., когато се посочва, че
ответникът не е изпълнявал определения от съда режим на лични отношения и
родителски права, не могат да се разглеждат от съда. Подобни твърдения не са изложени
в исковата молба, по тях ответникът не се е защитавал, а и разглеждането им от съда
би довело до недопустим съдебен акт.
По отношение на твърдяното деяние на дата 05.01.2015 г.
съдът намира следното: По делото не е спорно, че страните са бивши *****,
бракът между които е прекратен с решение № 536/ 22.02.2017 г., постановено по
гр.д. № 9442 по описа за 2014 г. на Районен съд Пловдив, III бр.състав., влязло в сила на 19.11.2018 г. Не е спорно
и че по време на брака им са живеели в семейното жилище, находящо се в гр. *****.
Установява се, че семейното жилище е било собственост на родителите на
ответника – В. Р. А. и Д. Г. А., придобито в режим на СИО съгласно договор за
покупко-продажба № *****. Впоследствие след смъртта на *****та на ответника на *****г.,
нейната идеална част е наследена от нейните наследници – ***** В. Р. А. и двете
и ****А.В.А. и ответникът. Последният се е отказал от наследството на своята *****,
като отказът е вписан в особената книга на съда под № 347/ 2014 г., въз основа
на заявление от 23.10.2014 г., поради което неговата част от наследството е
уголемила дяловете на останалите наследници съгласно чл.53 ЗН. Поради това към
момента на деянието – 05.01.2015 г., жилището е било собственост на трети лица
– ****и ***** на ответника. *****те, заедно с *****, са го обитавали по уговорка
със собствениците, като с нотариална покана от 23.04.2014 г. **** А. е поканил
семейството са освободи имота в едномесечен срок, поради желание да го ползва
лично. От изложеното следва, че към момента на деянието ответникът е нямал правно
основание, въз основа на което да пребивава в имота на *****, нито да се
разпорежда фактически с него, като подменя патроните на вратите. По делото не
се установи недопускането да е осъществено от ответника. Не се установи и той
лично да е подменил ключалките, като сведение за този факт даде единствено
свидетелката Г. А.К., ***** на ищцата. Последната обаче не е била очевидец на
твърдяното фактическо действие, а само изложи предположение, че ответникът е
подменил патрони, като заяви: „не зная кой е сменил бравата, но едва ли е ****
му, затова предполагам, че А. е сменил бравата“ (л.87 гръб от делото).
По повод процесното деяние е било образувано досъдебно
производство № 702 по описа за 2015 г. на II РУ на МВР – гр. Пловдив, за престъпление по чл.323,
ал.1 НК, водено срещу неизвестен извършител, което е прекратено с постановление
от 12.12.2018 г. Било е образувано и гр.д. № 34 по описа за 2015 г. на Районен
съд Пловдив, XIV гр.с., по Закона за защита от
домашното насилие, водено срещу В. А. и А. А., не и срещу ответника, което е
имало за предмет акт на домашно насилие, извършен от ответниците на дата
05.01.2015 г., изразяващо се в недопускане на молителите до обитаваното от тях
жилище на *****. Производството по това дело е завършило с решение от
26.05.2015 г., с което по отношение на **** А. е наложена мярката по чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН, като е задължен да се въздържа от всякакви актове на домашно
насилие по отношение на ищцата и на двете и ****, а молбата за защита е
отхвърлена по отношение на А.А..
Предвид изложеното, по делото не се установи ответникът да е
извършил твърдяното в исковата молба поведение – да е сменил ключалките на
семейното жилище, обитавано от страните, и да не я е допуснал до него. Както се
посочи и по-горе, собственици към онзи момент са били ****и ***** на ответника,
като **** А. още през 2014 г. е изразил желание да упражнява правото си на
собственост по отношение на имота, като живее там. Несъстоятелни са доводите на
ищцата, че ответникът посредством извършения отказ от наследството на ***** си на
23.10.2014 г. е способствал за това ищцата и ****да не останат в имота за
по-дълго време. Ответната страна е упражнила предвидено в закона право, а
именно – да се откаже от наследството на своя наследодател, като мотивите за
това не се издирват. От показанията на разпитаните на двете страни свидетели се
установи, че на процесната дата 05.01.2015 г. в семейното жилище са били само ****и
***** на ответника, но не и самият ответник, като **** А. не е допуснал ищцата
в имота. Деликтната отговорност е за лични противоправни действия, като само в
предвидените от закона случая трето лице би могло да отговаря за действията на другиго,
какъвто не е настоящият.
Оставането на ищцата извън обитаваното от нея с ****й
семейно жилище в началото на месец януари би довело категорично до изпитване на
негативни емоции, стрес и притеснения. За този резултат обаче не би могъл да
бъде държан отговорен ответникът, доколкото не се установи вследствие на
неговото поведение да е настъпил вредоносният резултат. Освен това,
свидетелката А.В.А. дава сведения, че ответникът е наел жилище, където да
живеят заедно с ищцата и двете им ****, но ищцата отказала да отиде с него. Причините
за това са ирелевантни за спора, макар да са разбираеми, предвид образуваното
през 2014 г. бракоразводно дело и установените влошени отношения между *****те.
По отношението на твърдяното недопускане на ищцата да ползва
семейното жилище за периода от 05.03.2015 г. до 26.05.2015 г.: С протоколно
определение от 05.03.2015 г., постановено по гр.д. № 9442 по описа за 2015 г.
на Районен съд Пловдив, III бр. състав,
по реда на чл.323 ГПК, са определени привременни мерки в производството за
развод между страните, както следва: предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие ****на *****та,
като е определено местоживеенето на ****при *****та; определен е режим на лични
контакти между ****и ****– всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без
преспиване от 10,00 ч. до 18,00 часа, както и всяка втора и четвърта седмица от
месеца в сряда от 17,00 ч. до 19,30 ч.; предоставено е ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. ****, ***** ****, на ищцата, заедно с *****. Установява
се, че ползването по отношение на жилището е предадено от съсобственика А.А. на
дата 26.05.2015 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол от същата
дата (л.130 от ДП № 702/2015 г. на II РУ на
МВР Пловдив). Твърденията на ищцата, които обосновават претенцията за
претърпени неимуществени вреди са, че ответникът е способствал за по-късното
предаване на ключовете за имота от неговите собственици. По делото обаче не се
установи това обстоятелство. Както се посочи и по-горе, към онзи момент
собственици на процесния имот са били ****и ***** на ответника, като
неизпълнението на съдебен акт би могло да рефлектира на тях, а не на трето лице
– ответника по делото. Последният не е имал фактическа власт по отношение на
имота и е нямал и правно основание да се разпорежда с него. Недопускането на ищцата
до имота е рефлектирало на основателността на осъдителните искове, заведени от В.
А. и А.А. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, видно
от приетото по делото решение от 02.05.2017 г. по възз.гр.д. № 2289 по описа за
2017 г. на Окръжен съд Пловдив, X гр.с. Ищцата
не доказа ответникът да е извършил описаните в исковата молба действия по
недопускането й до имота, поради което няма как да бъде ангажирана деликтната
му отговорност.
По отношение на третото твърдяно деяние за периода от
06.05.2018 г. до 08.05.2018 г.: Ищцата поддържа, че ответникът е нарушил
определения от съда режим на лични контакти с *****, като не ги е върнал в
определения ден и час. С решение № 1271/ 26.10.2017 г., постановено по
възз.гр.д. № 1638 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с., влязло в сила на 19.11.2018 г. в частта за
режима на лични отношения с *****, като недопуснато до касационно обжалване с
определение № 893/ 19.11.2018 г. по гр.д. № 3126 по описа за 2018 г. на ВКС, IV г.о., е определен режим на лични отношения на
ответника с ненавършилите пълнолетие ****, описан подробно в решението – л.129
от делото. До момента на влизане в сила на решението, приложим в отношенията
между ответника и ****е режимът на лични контакти, определен с определението за
привременни мерки от 05.03.2015 г., а именно: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, без преспиване от 10,00 ч. до 18,00 часа, както и всяка втора
и четвърта седмица от месеца в сряда от 17,00 ч. до 19,30 ч. Именно режимът на
лични контакти, определен с определението за привременни мерки е бил приложим
към процесните дати – от 06.05.2018 г. (неделя) до 08.05.2018 г. (вторник).
Съобразно определения от съда режим, ****е следвало да бъдат върнати на *****та
на дата 06.05.2018 г., неделя в 18,00 часа, но това не е сторено. От показанията
на свидетелката А., *****на ответника се установява, че ****сами са имали
желание да останат при **** си, като **** А. отишъл на 23.04.2018 г., а Г. А. –
на 04.05.2018 г. В подкрепа на тези показания е и депозираният от **** А.
сигнал до Отдел „Закрила на детето“, в който е изразил личното си желание да
живее при **** си, както и е посочил, че от 23.04.2018 г. по свое собствено
желание пребивава там. Обстоятелството, че Г. А. е отишла при **** на 04.05.2018
г. – петък, се потвърждава и от показанията на свидетелката К.. По делото се
установи също, че между страните е налице висящо дело за изменение на
родителските права – гр.д. № 9523 по описа за 2018 г. на РС Пловдив. По повод случилото
се на 06.05.2018 г. – невръщане на малолетното момиче в дома на *****та, е била
подадена от ищцата молба за защита по ЗЗДН срещу ответника, въз основа на която
е образувано гр.д. №7494/ 2018 г., на РС Пловдив, I бр.с. С решение № 3138/ 16.08.2018 г. молбата е
уважена по отношение на ищцата и е отхвърлена по отношение на малолетното дете.
За същото деяние е било образувано и н.ч.х.д. № 784 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IV н.с., което е
прекратено с разпореждане от 14.04.2020 г. в частта му, с която се твърди, че
ответникът А.А. е осъществил продължавано престъпление по чл.182, ал.2, вр.
чл.23, ал.1 НК на датите, предмет на настоящото дело – от 06.05.2018 г. до
08.05.2018 г. включително, от което следва, че за тези дати не е налице висящо наказателно
производство, а и не е постановена присъда за ангажиране на наказателната
отговорност на ответната страна.
Съдът приема, че и за така описаното деяние не следва да
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника. На първо място, намира, че
не е налице противоправно поведение, осъществено от ответната страна, доколкото
малолетното дете е останало да живее при **** си, считано от 04.05.2018 г., по
свое желание. В този смисъл, ответникът е изпълнявал задълженията си на родител
съгласно чл.122 и чл.123 СК. Отделно това, за това поведение не е налице влязла
в сила присъда, а заведеното наказателен частен характер дело по тъжба от
ищцата е било прекратено в тази част с разпореждане на съда от 14.04.2020 г. Всички
останали водени срещу ответника дела, напр. а.н.д. № 4112/2020 г. на РС Пловдив, XI нак. състав, не се отнасят за това деяние и не следва
да се вземат предвид от съда. По отношение на факта, че за същото деяние е
издадена заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие, съдът
намира, че същата не го обвързва да приема, че е налице противоправно поведение
по смисъла на чл.45 ЗЗД. Законът за защита от домашно насилие дава защита на
по-слабата страна, пострадала от домашно насилие, който има много широк обхват
съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН. Съдът намира обаче, че не всеки акт на домашно
насилие може да е основа да успешно провеждане на производство по чл.45 ЗЗД и безусловно
уважаване на деликтния иск. Във всеки случай преценката осъществен ли е деликт,
последиците от който подлежат на обезвреда е конкретна и следва да се
съобразяват особеностите на всеки случай. Законът за задълженията и договорите
поставя по-строги изисквания за това дали едно деяние е деликт и основание за
ангажиране на отговорността на извършителя, в сравнение с акта на домашно
насилие, който цели да защити по-слабата страна, като препятства насилника да
продължи да върши подобни действия. В случая, съдът приема, че макар за процесното
деяние да е издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН, то не представлява деликт
по смисъла на ЗЗД, от който ищцата би могла да претендира обезщетение за вреди.
Както се посочи, целта на ЗЗДН е да препятства извършителя да извърша още
актове на насилие спрямо молителката, в случая, да мотивира ответника да уведомява
ищцата в случаите, в които ****имат желание да останат при него, като се свърже
с нея по телефона и предостави необходимата информация. Тези действия обаче не
биха могли да бъдат основа за ангажиране на деликтна отговорност и заплащане на
обезщетение за вреди. Още повече, по делото се установи, че от 04.05.2018 г. ****та
на страните не живее при ***** си, а е останала при **** си, което още повече
говори за непротивоправност на процесното деяние.
Предвид всички изложено по-горе, съдът намира, че предявения
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – негативни емоции, *****, в размер на 3000 лв.
за периода от 05.01.2015 г. до 26.10.2018 г., за осъществено противоправно
поведение, както следва: на дата 05.01.2015 г. подмяна на патроните на вратите
на семейното жилище, находящо се в гр. *****, и недопускане на ищцата до него;
за периода от 05.03.2015 г. до 26.05.2015 г. – създаване на пречки за ползване
на семейното жилище, за което са постановени от съда привременни мерки с
определение от 05.03.2015 г. по гр.д. № 9442 по описа за 2014 г. на РС Пловдив,
както и за периода от 06.05.2018 г. до 08.05.2018 г. – неизпълнение на режима
на лични отношения с ненавършилите пълнолетие ****и по-конкретно невръщане на ****на
*****та в уговорен час, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК има
ответникът. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в
полза на процесуалния представител адв. Р.Д., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., в
размер на 440 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. *****, против А.В.А., ЕГН: **********,
адрес: *** иск с
правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3000 лв. (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни
емоции, *****, за периода от 05.01.2015
г. до 26.10.2018 г., за осъществено противоправно поведение, както следва: на
дата 05.01.2015 г. подмяна на патроните на вратите на семейното жилище,
находящо се в гр. *****, и недопускане на ищцата до него; за периода от
05.03.2015 г. до 26.05.2015 г. – създаване на пречки за ползване на семейното
жилище, находящо се в гр. *****, за което са постановени привременни мерки с определение
от 05.03.2015 г. по гр.д. № 9442 по описа за 2014 г. на РС Пловдив, III бр.с., както и за периода от 06.05.2018 г. до
08.05.2018 г. – неизпълнение на режима на лични отношения с ненавършилите
пълнолетие ****- невръщане на ****на *****та в уговорен час, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН: **********
да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Р.Д.Д.,
ПАК, личен № *****, адрес: гр. *****, ул. *******, сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет
лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.