Решение по дело №1894/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-165                                    14.04.2020 г.                                    Град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :    ВЯРА КАМБУРОВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                  2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1894 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№45978/17.10.2019г. по описа на БРС, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт К И, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №2532/15.10.2019г., постановено по гр.д.№4806/2019г. по описа на Районен съд- Бургас .

С посоченото решение Бургаският районен  съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Иван Иванов, сумата от 1101,01 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 160,42 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 20.05.2017 г. - 14.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата от 97,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.07.2017 г. – 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Със същото решение Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 94,04 лева и сумата от 230,00 лева– възнаграждение за вещо лице.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се, че за процесния период, ищецът (въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.

Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане  на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР (като извънреден труд).

Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно  време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР (положеният труд между 22.00часа и 6.00 часа се преизчислявал с коефициент 0,143). Полученото число се сумирало  с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Сочи, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността  на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд (чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища. Заявява, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.

Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се направените в производството пред двете инстанции  разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия – В.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв.Иван Иванов, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Твърди, че условията и редът за изплащане  на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (20.05.2017г. до 14.06.2019г.,), се определяли от действащата тогава Наредба№8121з-776/29.07.2016г.

Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Горното обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудови правоотношения. Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Сочи, че съгласно заключението от извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззиваемият имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден, поради и което предявената искова претенция за процесния период в размер на 1101, 01 лв. се явява доказана по основание и размер. Излага доводи за основателност и на предявената акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД. Излага и становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика, като счита, че последната била изключение, а не константна такава (още повече, че част от решенията не били влезли в сила). Цитира съдебна практика, която според него е относима към процесния случай.

Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Приложено е пълномощно.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността **** „Аерогара Бургас” при ГПУ „Летище Бургас” към Регионална дирекция „Гранична полиция”- Аерогари София, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция- София”. Работил на 12-часови смени по определен график, при сумирано изчисляване на работното време, като 7 или 8 пъти месечно полагал нощни смени. Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1101,01 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 160,42 часа извънреден труд за периода от 20.05.2017 г. до 14.06.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно с  мораторна лихва в размер на 97,03 лв., начислена върху главницата за периода от 30.07.2017г. до 13.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд  по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна разпоредба.  Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период Наредби №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Касаело се до полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение, поради което третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време щяло да доведе до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор., което било недопустимо. Съобразно приетото експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно с мораторната лихва за забава за периода до предявяването на иска, както и законната лихва за забава за периода от предявяването на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- правилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална продължителност на нощния труд.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,  и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР /като в периода след отмяната с решение на ВАС на първата от тях за няколко дни отношенията са се уреждали съобразно наредбата от 2014г./. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от наредбите). В чл.31, ал.3 от  тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

В двете наредби обаче /както и в следващите/ липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе в изложението/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1  ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.

Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.

Принципът на отчитане на работното време е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от  КТ- в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187, ал.3, регламентацията е сходна- работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период /преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.

Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/ и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР, издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните служители в МВР.

Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.

Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди приемането й през 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането  на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1,143. 

Съгласно чл.21, ал.2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015г., както и чл.18, ал.2 от Наредбата, издадена през 2014г. Чл.31 от наредбите предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Видно е, че в приложимите към казуса Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези две наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон за МВР липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд на служителите в МВР, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.

Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Отново следва да се подчертае, че отчетността на работното време е свързана с нормалната му продължителност, която следва да е установена със закон, тъй като законодателната уредба, в съответствие с международните ангажименти на страната, следва да осигурява както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и опазването здравето на работника / служителя. Няма спор, че продължителното полагане на нощен труд оказва неблагоприятно влияние върху здравето на работника, служителя, поради което и в КТ е законоустановена нормална продължителност на нощния труд  от 7 часа. Възприетият в чл.9, ал.2 от НСОРЗ принцип на отчетност на нощния труд чрез приравняването му към дневен с коефициент 1,143 не просто запазва трудовото възнаграждение на работника служителя, полагащ нощен труд, а по мнение на настоящият съдебен състав е израз на разбирането, че 7 часа нощен труд, положен в часовете от 22.00 до 6.00 се равняват като въздействие върху човешкия организъм на 8 часа дневен труд /което рефлектира върху способностите на работника/ служителя да изпълнява с необходимата бързина и качество служебните си задължения/.

Несъстоятелна е тезата, че разпоредбата на чл.9г от НРВПО касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с неговото заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представената от въззивника правна консултация от проф.М няма задължителен характер за съда.

С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил нощен труд общо 1122 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1282,42 часа, като разликата от 160,42 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1101,01 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенцията за мораторна лихва до предявяването на иска и законна лихва върху главницата за периода след подаването на исковата молба.

Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 350 лв.- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК /което е необосновано/, тъй като заплатеното от въззивната страна адвокатско възнаграждение граничи с минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и в този смисъл не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2532 от 15.10.2019г. по гр.д.№4806/19г. на РС- Бургас.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, адрес: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на В.Г.Д., ЕГН ********** със съдебен адрес ***- адв.Иванов, сумата от 350 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.