О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.02.2018г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1315/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото, е образувано въз
основа на искова молба от И.Й.Г., против срещу РАЙОНЕН СЪД – Т, иск за
заплащане на сумата от 6000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ, до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, състоящи се в психически и физически дисбаланс, безсъние,
уронване на човешкото достойнство, влошаване на
здравето. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на отхвърляне на
предявен от него иск, против атв. Г.Н.М, с решение №164/19.06.2014г. по гр.д.№
1429/2013г по описа на РС- Т, въпреки, че са били събрани свидетелски
показания, в подкрепа на неговите твърдения. Посочва се също, че РС – Т е
отказал да разгледа в с.з. неговата искова молба, против същият ответник, тъй
като исковата претенция вече е била разгледана. Посочва се, че е нарушен чл. 6
от ЕКЗПЧ ие налице престъпен деликт по чл. 2 от ЗОДОВ.
В ИМ се посочва
също, че ищецът Й. присъединява и претенция за сумата от 1161,26лв., която
сума, която сума му е била иззета от ДСИ, за разноски на ответника, по издадена
ИЛ, по посоченото гр.д.№ 1429/2013г по описа на РС- Т.
Ищецът Й. е
представил молби за освобождаване от държавна такса и безплатна правна помощ по
настоящето дело.
С оглед на изложеното
в исковата молба, съдът приема, че ищецът претендира вреди, по реда на ЗОДОВ,
като претърпени от дейността на правозащитните органи-в случая отхвърлянето на
предявен от ищеца И.Й. иск по образуваното гр.д.№ 1429/2013г по описа на РС- Т.
В случая обаче, соченото от страна на ищеца действие на съда- отхвърляне на
предявен иск, по образувано гражданско дело, не е част от основанията по чл.2
от ЗОДОВ-в който изброяването е изчерпателно, и който от своя страна, е
специален закон, уреждащ отговорността на държавата за вреди причинени от
граждани, и по който единствено следва да бъде квалифициран предявен срещу съд
иск. В случай, че ищецът Й. е бил недоволен от постановеният съдебен акт,
същият е могъл да упражни правото си на жалба, по която съответният въззивен
съд да се произнесе относно правилността на съдебното решение по гр.д.№ 1429/2013г по описа на РС- Т.
Същевременно,
следва да се има предвид, че съгл. ТР 5/13г. на ОСГК на ВКС, съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ, само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 - за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
В настоящия казус, описан в исковата молба, липсват фактически твърдения за т.4
и т.5 от ал. 1, липсва въобще предвидена хипотеза по чл. 2 от ЗОДОВ, липсва
също и отменен съдебен акт, въз основа на който да се претендират вреди. Това
изключва пасивната легитимация на Районен съд- гр. Т, по предявения иск.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявения иск по реда на ЗОДОВ , против РАЙОНЕН СЪД - Т, се
явява недопустим, поради което следва делото да бъде прекратено на осн. чл. 130
от ГПК. Съдът не дължи произнасяне при това положение по искането на ищеца за
освобождаване от ДТ, т.к. такава по недопустим иск не се дължи. Същевременно
съдът преценява и че не следва да уважава молбата на ищеца за предоставяне на
правна помощ, както с оглед горните изводи за недопустимост на иска, така и с
оглед разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ, сочещ, че правна
помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима.
По
съединената претенция за сумата от 1161,26лв., събрана от ДСИ, в рамките на образувано
изп дело, съдът констатира, че има образувано гр.д.№ 9523/2017г по описа на
ПлРС, Х- ти гр. с., поради което,
на основание чл. 126, ал.1 от ГПК, по-
късно заведеното дело, се прекратява.
Воден от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА, производството по гр.д. № 1315/2018г.,
в частта му по предявения от И.Й.Г., ЕГН **********, срещу РАЙОНЕН СЪД – Т, иск за заплащане на 6000.00 лв.,
представляващи неимуществени вреди, претърпени от постановяване на решение
№164/19.06.2014г. по гр.д.№ 1429/2013г по описа на РС- Т, ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от датата на ИМ-20.02.2018г. до
окончателното и изплащане, поради НЕДОПУСТИМОСТ
на предявения иск.
На
основание чл. 126, ал.1 от ГПК,
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1315/2018г., в частта му по предявен
от И.Й.Г. ЕГН **********, иск за сумата от 1161,26лв., събрана от ДСИ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 24 т. 2 от ЗПрП, искането на ищеца И.Й.Г. ЕГН **********, за предоставяне на правна
помощ по гр. д. № 1315/2018г. на ПлРС, поради недопустимост на претенцията.
Определението подлежи на обжалване пред ПлОС
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: