№ 673
гр. Перник, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720100978 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Л. Р. Ц., ЕГН ********** от гр. ***
против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от
изпълнителния директор Ч.К.С.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 04.12.2009 г. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 3171/21.10.2009 г.
по ЧГД № 3923/2009 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника
сумата от 6197.97 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 802.47 лв., представляваща лихва
за забава на месечни плащания за периода от 30.01.2005 г. до 14.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.10.2009 г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 285.01 лв.
Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист на 21.12.2009 г. е
образувано изпълнително дело № 1271/2009 г. Сочи, че в периода от
22.07.2010 г. до 28.10.2013 г. принудително е събрана сумата от 756.00 лв., с
която са погасени присъдените разноски в размер на 285.01 лв. и лихва за
забава в размер на 470.99 лв.
Счита, че поради висящност на изпълнително дело № 1271/2009 г., до
26.02.2015 г. не е текла погасителна давност за вземането. Твърди, че от
посочената дата до 26.02.2020 г. е изтекъл петгодишен срок, който не е
спиран и прекъсван, поради което вземането е погасено по давност.
1
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от 6197.97 лв. - главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2009 г. и сумата от
331.48 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода
от 30.01.2005 г. до 14.10.2009 г. за които вземания на 04.12.2009 г. е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 3923/2009 г. по описа на Районен съд - Перник
и е образувано изпълнително дело № 1271/2009 г. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като от 2015 г. не е предприемал действия за събиране на
погасеното вземане. Моли при уважаване на иска да се приложи разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като не присъжда разноски в полза на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. А., поддържа
предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените
разноски. Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК по подробни съображения, изложени в писмени бележки.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. признава иска. Признава твърдението на ищеца, че
погасителната давност за погасяване правото на принудително изпълнение на
процесното вземане е изтекла. Счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения
изпълнителен лист, издаден на 04.12.2009 г. въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3923/2009 г.
по описа на Районен съд – Перник. С него ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 6197.97 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от
1802.47 лв. – законна лихва за забава за периода от 30.10.2009 г. до 14.10.2009
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2009 г. до
окончателното плащане и сумата от 285.01 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви
настоящия иск за установяване, че правото на принудително изпълнение за
вземането на ответника, обективирано в процесния изпълнителен лист, не
съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
2
От представения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден на
04.12.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 3171/21.10.2009 г. по ЧГД 3923/2009 г. по описа на ПРС. С
него ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 6197.97 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1802.47 лв. – законна лихва за забава
за периода от 30.10.2009 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.10.2009 г. до окончателното плащане и сумата от
285.01 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На гърба на изпълнителния лист частният съдебен изпълнител е отбелязал,
че са събрани и изплатени на взискателя сумите, както следва: 40.00 лв. на
22.07.2010 г., 40.00 лв. – на 10.08.2010 г ., 40.00 лв. – на 07.10.2010 г., 40.00
лв. – на 25.01.2011 г., 40.00 лв. – на 31.08.2020 г., 16.00 лв. – на 08.02.2011 г.,
40.00 лв. – на 12.04.2011 г. , 40.00 лв. – на 12.04.2011 г., 210.00 лв. – на
10.01.2012 г., 100.00 лв. + 20.00 лв. – на 10.01.2012 г., 140.00 лв. – на
24.04.2012 г., 30.00 лв. – на 28.10.2013 г.
При доказателствена тежест на ответника, той не твърди и не ангажира
доказателства да е извършвал други действия, които да спират или да
прекъсват давността.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че
поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането
му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че те са се погасили, поради изтичане на давностен срок
съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД, за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз
3
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет
години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по
т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 04.12.2009 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
До влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е действало Постановление
№ 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според
което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно
решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
4
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането.
В настоящия случай от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист
следва изводът, че последното изпълнително действие за събиране на
спорното вземане е извършено на 28.10.2013 г. Към момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г. не бил изтекъл период от две години
по чл. 433, т. 8 от ГПК, поради което изпълнителното производство е било
висящо. Следователно съгласно разясненията на Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и на
Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС до този
момент не е текла погасителна давност за вземането.
След 26.06.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия. Следователно
на 26.06.2020 г. е изтекъл срокът от пет години, с което на основание чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД се е погасило правото на принудително изпълнение за вземането,
обективирано в изпълнителния лист.
Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с преведената на взискателя по
изпълнителното дело сума в общ размер на 756.00 лв. са погасени
направените от същия разноски в заповедното производство и част от
законната лихва за забава. Вземането за главница и за частта от лихвата за
забава, които са предмет на настоящия иск и са обективирани в
изпълнителния лист не са погасени чрез плащане. Същите са се погасили по
давност с изтичане на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Следователно за приложението на
нормата е необходимо едновременно да съществуват две предпоставки –
ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
В случая, с отговора и в съдебно заседание, ответникът е признал иска,
поради което първото условие, визирано в чл. 78, ал. от ГПК е налице.
Съдът счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. При
предявен иск по чл. 439 от ГПК за извършване на тази преценка е от значение
извънпроцесуалното поведение на ответника. Т. е. предприемал ли е той
действия сочещи на упражняване на правото на принудително изпълнение
след неговото погасяване. Доказателствената тежест за установяване на тези
обстоятелства е на ищеца.
Страните не спорят, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015
г., както и че след тази дата ответникът не е извършвал действия за
принудително събиране на вземането. Не се установява нещо различно и от
представения изпълнителен лист и отбелязванията върху него.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът не е дал повод за
завеждане на настоящия иск. Затова и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не
следва да бъдат възлагани в негова тежест направените от ищеца разноски.
5
Той е представляван от юрисконсулт в хода на съдебното производство,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Л. Р. Ц.,
ЕГН ********** от гр. *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.С.,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата от 6197.97 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 331.48 лв.,
представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от
30.01.2005 г. до 14.10.2009 г., за което вземане на 04.12.2009 г. е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 3923/2009 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК Л. Р. Ц., ЕГН ********** от
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С.сумата от 100.00 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6