Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,
25.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като
разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 100/2022 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.54, ал.1 от Закон за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР) и чл.70, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Административното дело е
образувано по жалба на „Спарки Елтос“ АД – в несъстоятелност, със седалище и
адрес на управление гр.Ловеч, ул.„Кубрат” № 9, ЕИК *********, представлявано от
синдика В.Л.Б., чрез адвокат С.Л. ***, против Заповед № 18-1720/16.02.2022 г.,
издадена от инж.Д.К. - за Началник на Служба по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ Ловеч. С оспорената заповед е отказано изменение в КККР на гр.Ловеч
по заявления с вх.рег.№ 01-629332/09.11.2021 г. и вх.рег.№ 01-536644/27.09.2021
и удостоверение № 25-293749/08.10.2021 година.
В жалбата се сочи, че заповедта
за отказ за изменение на КККР е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с нормите на АПК и ЗКИР, при допуснати съществени процесуални нарушения,
както и не е съобразена с целта на закона. Оспорва извода на административния
орган, че подадените заявления за изменение в КККР са недопустими, като
изтъква, че няма текст в ЗКИР, който също така да е посочен в оспорваната
заповед, който да указва кое точно изискване на закона не е спазено и това да е
довело да недопустимост на подадените заявления. Изтъква, че подаденото
заявление е съгласно образеца по чл.19, ал.2 от Наредба от 11.10.2016 г. и като
потвърждение за липсата на недостатъци на същото сочи факта, че ответната
страна са им издали удостоверение за приемане на проекта за изменение на КККР.
В жалбата подробно са изложени
доводи и съображения относно мотивите в обжалваната заповед, като се акцентира
на обстоятелството, че сградата с проектен идентификатор 43952.505.64.3 е
изцяло подземна и няма надземна част, която да се отразява според правилото на
чл.38, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. в този поземлен имот. Считат,
че тази разпоредба от наредбата указва начина на заснемане на подземните
сгради, а не, че те не се заснемат. Не отричат, че данните от представения
проект сочат за разположение на подземната сграда в два съседни поземлени
имота, но се оспорва позоваването от страна на административния орган на
разпоредбата на чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., като
изтъква, че както от проекта, така и от обяснителната записка към него
еднозначно се определя местоположението и границите на имотите – предмет на
проекта. Считат в тази връзка, че нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата е
неприложима, но алтернативно сочат, че дори и да е приложима към обсъждания
случай, то административният орган е следвало да даде указания за отстраняване
на тази нередност в представения проект, като укаже правилния запис в третото
поле на идентификатора, а не да прекратява производството и постановява отказ.
На следващо място – в жалбата се
оспорва извода на административния орган, че е налице индиция за спор за
материално право между тях и “Еко“ ЕАД. Твърдят, че в настоящият случай не се
касае за промяна на граници и местоположение на поземлени имоти, а само за
коректно отразяване на съществуваща сграда, която е разположена в два поземлени
имота. Изтъкват, че спор относно границите на имотите на двете дружества няма.
Позовават се и на разпоредбата на § 1, т.16 от ДР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 година.
В заключение са развити и
подробни съображения относно извода на административния орган за недопустимост,
като се акцентира на обстоятелството, че той не е мотивиран, изтъква се липсата
и неясния диспозитив на обжалваната заповед, като се релевират за нарушение на
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Жалбоподателят
моли съдът да отмени
оспорения акт, като незаконосъобразен и върне преписката на началника на СГКК
Ловеч за произнасяне по същество, както и да му присъди направените в хода на
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание оспорващото
дружество се представлява от пълномощника си адвокат С.Л., която поддържа
жалбата със заявените в нея основания и възражения, като акцентира на
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и изтъква, че
сградата с проектния идентификатор е била заснета правилно и подлежи на
нанасяне в кадастъра. Сочи, че извода за нееднозначно определени граници и
местоположение се опровергава изцяло от доказателствата по делото, а и самият
номер на проектния идентификатор е бил представен именно от СГКК. Развива и
изложените в жалбата съображения за това, че няма спор за материално право по
смисъла на § 1, т.16 от ДР на Наредбата от 2016 г., тъй като „Спарки Елтос“ АД
е собственик на въпросната сграда, а „ЕКО“ ЕАД е собственик на съседния имот, в
който част от сградата се намира. Счита, че коректното отразяване на сградата в
КККР не повдига в никакъв случай спор за материално право. Развива съображения
и относно диспозитива на оспорената заповед, както и че липсват мотиви на какво
основание административният орган е приел, че заявлението е недопустимо.
Пледира за отмяна на процесната заповед и връщането на преписката началника на
СГКК за произнасяне по същество, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в които подробно
обсъжда развитите в жалбата и в съдебно заседание доводи и възражения.
В съдебно заседание ответникът не
се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към преписката са
декларирали, че са изпратили пълната административна преписка по случая и други
доказателства при тях не са налични.
Заинтересованата страна – „ЕКО“
ЕАД – гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от адвокат И.И. ***, който
изтъква, че обжалваната заповед на началника на СГКК е законосъобразна и
правилна. Счита, че не са били допуснати процесуални нарушения при издаването
ѝ и пледира жалбата срещу нея да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :
Кадастралната карта и
кадастралните регистри за гр.Ловеч са били одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК /л.78/.
Съгласно така одобрените КККР на
гр.Ловеч, видно от скица № 15048/31.05.2010 г. /л.23/ за поземлен имот с
идентификатор 43952.505.64 е отбелязано, че е собственост на „Спарки Елтос“ АД
- гр.Ловеч, като в него попадат две сгради, съответно с идентификатори
43952.505.64.1 и застроена площ от 201 кв.м. и 43952.505.64.2 със застроена
площ от 114 кв.метра. Че имотът е собственост на „Спарки Елтос“ АД се
установява и от нот.акт за собственост № 156, т.V, рег.6418, н.дело № 801 от 27.12.2001 г. на нотариус с район на действие
РС Ловеч /л.20-22/ и удостоверение за факти и обстоятелства изх.№ 7006-7-1 от
18.01.2022 г., издадено от Община Ловеч /л.61/ и от приложените актове за
държавна собственост на л.64 и 65 от делото.
Съседен на имот 43952.505.64 е имот с идентификатор 43952.505.63, който видно от нот.акт за
собственост № 169, т.V, рег.4578, н.дело № 477 от
27.06.2014 г. на нотариус с район на действие РС Ловеч /л.54/ е собственост на
заинтересованата страна по делото - „ЕКО“ ЕАД – гр.Ловеч.
Административното производство е
инициирано от „Спарки Елтос“ АД – в несъстоятелност, които са подали заявления
за изменение на КККР на гр.Ловеч с вх.рег.№ 01-629332/09.11.2021 г. /л.7/ и
вх.рег.№ 01-536644/27.09.2021 г. /л.11/, като последното е било ведно с приет
проект за изменение с Удостоверение № 25-293749/08.10.2021 г. /л.9-50/. Според
заявленията и представеният проект за изменение, в частност обяснителната
записка към проекта /неразделна част от същия – л.14-15/, сградите с
идентификатори 43952.505.64.1 и 43952.505.64.2, към този момент са били
разрушени и не съществували на място, поради което се искало заличаването им от
КККР. В поземления имот била заснета съществуваща изцяло подземна сграда, със
специално предназначение – подземно укритие. Според така цитираната обяснителна
записка, както и от изготвената скица – проект /л.47/, така съществуващата
изцяло подземна сграда е с площ от 1397 кв.метра, като нанесена в цифровия
модел на кадастралната карта и генериран новообразуван контур на сградата, на
същата е бил даден проектен идентификатор № 43952.505.64.3. Така заснетата подземна сграда с даден проектен идентификатор
попада в два поземлени имота : ПИ 43952.505.63 /собственост на „ЕКО“ ЕАД/ и ПИ
43952.505.64 /собственост на „Спарки Елтос“ АД/, като от проекто - скицата
става ясно, че подземната сграда има само един вход, който попада в имота с
идентификатор 43952.505.63, собственост на „ЕКО“ ЕАД.
От писмо рег.№
921000-28/24.01.2022 г. на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Ловеч /л.62/ става ясно, че за подземната сграда със застроена площ от 1331
кв.м. в дирекцията се съхранява паспорт с контролен № 354 на обект № „1002“, с
предназначение скривалище – гараж, както и че обекта е въведен в експлоатация на
13.12.1988 година.
С писмо изх.№ 24-31478/17.11.2021
г. /л.51/ административният орган е уведомил заинтересованата страна „ЕКО“ ЕАД,
чрез изпълнителния директор В.П. за подадените от „Спарки Елтос“ АД заявления и
започналата процедура по изменение на КККР на гр.Ловеч, чрез промяна състояща
се в заличаване на обект от КККР – сграда с идентификатор 43952.505.64.1 и
нанасяне на нов обект в КККР – сграда с проектен идентификатор 43952.505.64.3. С
писмото на „ЕКО“ ЕАД е бил предоставен 7-дневен срок да изрази писмено становище
или възражение. Заинтересованата страна е получила писмото на 09.12.2021 г. - известие
за доставяне на л.52 от делото.
В предоставеният им срок от „ЕКО“
ЕАД са депозирали пред СГКК Ловеч възражение против инициираното изменение /л.53/,
в което са заявили, че не са съгласни да бъде нанасяна чужда сграда в ПИ с
идентификатор 43952.505.63, като са представили и цитирания по-горе нот.акт за
собственост № 169, т.V, рег.4578, н.дело № 477 от
27.06.2014 г. /л.54/, с който са удостоверили правото си на собственост върху
поземления имот. Доводи против исканото изменение на КККР не са посочили.
С писмо изх.№ 24-35845/29.12.2021
г. /л.55/, от СГКК Ловеч изпратили до представителя на „Спарки Елтос“ АД
уведомление, с което им е бил даден 14-дневен срок да отстранят недостатъците,
констатирани в заявление рег.№ 01-629332/09.11.2021 г., като са поискали
заявителят да им представи документи и данни за удостоверение за идентичност на
ПИ, от което да се установява, че ПИ с идентификатор № 43952.505.64 по КККР на
гр.Ловеч съответства с някой от описаните в нот.акт за собственост № 156, т.V, рег.6418, н.дело № 801 от 27.12.2001 г. /л.20-22/.
Поискали са също така и заявителят да им представи удостоверение за факти и
обстоятелства, с което да установи кой от описаните във въпросния нотариален
акт обекти съответства на съществуващата в ПИ № 43952.505.64 сграда с площ от
1397 кв.м и е с предназначение за подземно укритие. Видно от известие за
доставяне на л.57 от делото писмото е било получена от „Спарки Елтос“ АД на
05.01.2022 година. От дружеството са поискали срокът да бъде удължен с два
месеца, за да могат да се снабдят с исканите им документи – л.58.
С писмо рег.№ 05-864/25.01.2022
г. /л.59/ от „Спарки Елтос“ АД са предоставили исканите допълнителни данни в
лицето на удостоверение за факти и обстоятелства изх.№ 7006-7-1 от 18.01.2022
г., издадено от Община Ловеч /л.61/ и писмото с рег.№ 921000-28/24.01.2022 г.
на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ловеч /л.62/.
Допълнително са пояснили, че сградата е построена изцяло подземно, със един
вход-изход, както и че сградата е заснета по геодезически метод, със заснети
вътрешни точки, описващи контура на сградата.
Така развилото се административно
производство приключило с издаването на оспорената Заповед № 18-1720/16.02.2022
г. на За Началника на СГКК Ловеч /л.69-70/. С нея на основание чл.51, ал.1,
т.2, във връзка с чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР, във връзка с чл.70, ал.1 и ал.4 и
чл.72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., поради недопустимост на заявления
с вх.рег.№ 01-629332/09.11.2021 г., вх.рег.№ 01-536644/27.09.2021 г. и
нееднозначно определено местоположение на обекта предмет на приетия проект с
Удостоверение № 25-293749/08.10.2021 г. е постановен отказ, като в заповедта
липсва разпоредителна част (диспозитив).
От СГКК Ловеч са изпратили уведомление
за така издадената заповед до „Спарки Елтос“ АД /л.71/, получено на 21.02.2022 г.
/л.72/ и до „ЕКО“ ЕАД /л.73/, получено на 23.02.2022 г. /л.74/.
По делото е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, в заключението на която /л.129-130/, прието от
съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните, вещото лице е дало
отговори на поставените му задачи. За да отговори вещото лице се е запознало с
материалите по делото, извършил е също така и оглед на място, както и е проучил
данните в СГКК Ловеч. С отговорите по поставените му задачи вещото лице
потвърждава установеното с описаните по-горе в изложението писмени
доказателства, а именно, че с внесения от заявителя „Спарки Елтос“ АД проект за
изменение на ПИ с идентификатор 43952.505.64 по КККР на гр.Ловеч се иска
заличаване на сграда с идентификатор 43952.505.64.1 и нанасяне на нова сграда,
с проектен идентификатор 43952.505.64.3 и която нова сграда попада в два имота
: 43952.505.64 и 43952.505.63. Установил е, че сградата с проектен
идентификатор 43952.505.64.3 е изцяло подземна, като видимите и надземни части
са само на входа откъм улицата, със застроена площ от 1397 кв.м, не е нанесена
в действащата КККР на гр.Ловеч, но представлява обект на кадастъра и подлежи на
отразяване в кадастралната карта. Констатациите на експерта са и че заснемането
на тази подземна сграда е станало чрез заснемане на вътрешни точки и
построения, който му извод кореспондира и с представения по делото проект.
Вещото лице също така е категоричен в заключението си, че сградата с проектен
идентификатор 43952.505.64.3 е с еднозначно определени в проекта местоположение
и граници. В допълнение към заключението по назначената СТЕ, при разпита му в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че проектантът е този, който е решил в
чии имот ще попадне сградата, с оглед обстоятелството, че на терен същата
попада в два отделни имота и това се прави, за да не се дублират в
кадастралната карта номера на имоти и сгради. Изтъква, че това решение
проектантът е формирал, когато няма съмнение чия собственост е сградата. Сочи,
че в такива случаи (когато попада в два имота, но липсва съмнение чия
собственост е сградата, т.е. ясно е кой е нейният собственик) се процедира като
на сградата се дава идентификационния номер на имота на собственика на
сградата. Твърди, че цифра „0“, съгласно чл.2 от Наредбата за структурата на
идентификаторите се поставя в номера само когато имота не може да са определи
еднозначно, в т.ч. и собствеността върху него.
Въз основа на така събраните и
анализирани доказателства и приетото от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи :
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок – с уведомление изх.№ 24-5201/16.02.2022 г.
дружеството е било уведомено за издадената заповед на началника на СГКК Ловеч,
като видно от известието за доставяне на л.72 от делото е получено на
21.02.2022 година. Жалбата е подадена чрез административния орган по куриер на 07.03.2022
г., видно от датата на приемане на пратката на л.6 от делото. Оспореният акт
съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като съсобственик на поземления имот и заявител за
промяна в КККР, в който се нанася сградата с проектен идентификатор.
Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване. Подадена е също така и пред компетентния
административен съд по местонахождение на имота, поради което е процесуално
допустима.
Оспорената заповед е издадена от
надлежен орган – инж.Д.К., на длъжност „главен експерт КД“, оправомощена със
заповед № 18-11313/12.11.2021 г. на Началника на СГКК Ловеч /л.93/.
Разгледана по същество и с оглед събраните
по делото доказателства, както и от становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения :
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от лице,
което е надлежно оправомощено от Началника на СГКК Ловеч, съгласно цитираната
по-горе заповед, а имотът – предмет на заявлението за изменение на кадастъра се
намира в гр.Ловеч, в района на компетентност на СГКК Ловеч. С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира заповедта за издадена в
производство по изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри
от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална
компетентност, съгласно чл.51, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.56,
ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Оспорената
заповед е издадена в писмена форма, поради което съдът приема че
предвидената от закона писмена форма е спазена.
При цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания
административен акт, настоящият съдебен състав установи, че Заповед № 18-1720/16.02.2022 г. е постановена
при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила,
изразяващо се в нарушаване на разпоредбата
на чл.59, ал.2, т.5 АПК, която регламентира, че
административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК,
административния акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата и задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за
изпълнение. За да предизвика целения ефект, е абсолютно задължително тази част
да е формулирана и изразена по такъв начин, че да даде възможност за
еднозначното ѝ, и безпротиворечиво възприемане и тълкуване от засегнатите лица.
Това гарантира както защитата на техните законни права и интереси чрез
осигуряване на възможността за своевременно и пълно упражняване на правото им
на защита, така и на преследвания от административния орган публичен интерес. В тази връзка, доктрината и установената съдебна практика са категорични,
че липсата на подробно индивидуализиране на обекта на административния акт в
неговия диспозитив не винаги води автоматично до неговата незаконосъобразност,
стига този обект да е определяем на базата на подробното му описание в
мотивите. Не такъв обаче е настоящият казус. В случая, след излагане на
фактическите и правни основания в оспорената заповед, като разпоредителна част
административният орган е посочил единствено „Отказвам“ и указанията, че
заповедта подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок. Като правно основание
за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 година. Съгласно същата, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване
на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор
за материално право въз основа на представени или събрани в производството
писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на
имотите – предмет на проекта. Ясно е от
текста на разпоредбата, че отказа на началника на СГКК за изменение на
кадастралната карта е възможен в три хипотези : 1.недопустимост на искането;
2.неоснователност на искането и 3.установен спор за материално право.
Освен така отразеното
правно основание, като причина за отказа за промяна на КККР административният
орган е посочил и че заявления с
вх.рег.№ 01-629332/09.11.2021 г. и вх.рег.№ 01-536644/27.09.2021 г. са
недопустими, т.е. визира се първата хипотеза на нормата на чл.70, ал.4 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година. Липсват обаче мотиви поради какви
обстоятелства административният орган счита така подадените заявления за
недопустими. Същите инициират започването на административно производство
(каквото по същество е искането за изменение в КККР), поради което на първо
място за тях важат общите изисквания за заявлението, регламентирани в нормата на
чл.29, ал.2 от АПК, а именно : да съдържа пълното име и адреса на гражданина
или организацията, от които изхожда естеството на искането, дата и подпис,
както и следва да съдържа телефон, факс или адрес за електронна поща на
заявителя, ако разполагат с такива. Внимателният преглед на двете заявления /л.7
и л.11 от делото/ водят до извода, че и двете съдържат така предвидените в
нормата на чл.29, ал.2 от АПК реквизити. Задължителните елементи на заявлението
са предвидени и в специален нормативен акт - Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016
г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри.
Същите подробно са посочени в разпоредбата на чл.16 от същата, а разпоредбата
на чл.14, ал.4 пък предвижда, че извършването на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри може да се
заявява заедно с подаване на заявление за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри или отделно след издадено
удостоверение за приет проект за изменение. В този ред на съждения,
следва да се има предвид и че след регистриране на заявлението
административният орган извършва проверка за спазване на общите и специални
изисквания за формата и съдържанието му, и съгласно разпоредбата на чл.30 от АПК, при констатирани нередности следва да уведоми за тях заявителя, като му
даде срок за отстраняването им. Подобни обстоятелства, обаче не са описани в
оспорената заповед, а административният орган се е задоволил единствено да се
посочи бланкетно недопустимост на заявленията, без да изложи мотиви и аргументи
въз основа на какви фактически и правни основания се позовава на нея. Това
освен, че нарушава правото на защита на оспорващата страна и възможността да
разбере точно поради какви причини ѝ е отказано отразяване на исканата
промяна в КККР, препятства и съда в преценката му относно законосъобразността
на оспорената заповед. Още повече тази неяснота се задълбочава от отразеното на
стр.1-ва от оспорената заповед /л.69/, където в мотивите си административният
орган е приел, че заявителят „Спарки Елтос“ АД е доказал заинтересованост да
иска заличаване на обект ПИ 43952.505.64.1 от КККР на гр.Ловеч, установявайки
правото си на собственост с нот.акт и е отделил в отделно административно
производство обективираното със заявления с вх.рег.№ 01-629332/09.11.2021 г. и вх.рег.№ 01-536644/27.09.2021 г. искане
за изменение в тази му част. При положение, че от СГКК Ловеч са приели за
недопустими въпросните заявления (а такива те биха били поради неспазена форма
или съдържание или подадени от лице, което не доказва заинтересованост от
исканото изменение), категорично неразбираемо е как едновременно с това
въпросните заявления са допустими в частта относно заличаването на сградата с
идентификатор 43952.505.64.1 от КККР на гр.Ловеч. Налице е вътрешно противоречие в
мотивите на оспорената заповед, като това, наред с липсата на разпоредителна
част (диспозитив) я прави незаконосъобразна и е достатъчно основание за
отмяната ѝ като такава. Не е ясно дали е налице отказ на административния
орган да се произнесе по заявленията и прекратява поради това административната
преписка или е отказ по чл.70, ал.4 от Наредбата. Посочването само на тази
разпоредба, без мотиви защо счита заявленията за недопустими, не дава отговор
на въпроса и прави волеизявлението на административния орган крайно неясно и
противоречиво. Изложените в мотивите аргументи, че искането за изменение на
сграда с проектен идентификатор № 43952.505.64.3 не отговаря на изискването на
чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5
от 15.12.2016 г. касаят основателността на искането, а не неговата допустимост.
Независимо,
че установеното нарушение на административнопроцесуалните правила при издаване
на оспорената заповед е достатъчно основание за отмяната ѝ, то за пълнота
на изложението и предвид обстоятелството, че преписката следва да бъде върната
на началника на СГКК за ново произнасяне, следва да бъдат обсъдени мотивите на
органа и в останалата им част.
Посочено е
в оспорената заповед, че искането за изменение на сграда с проектен
идентификатор № 43952.505.64.3 не отговаря на изискването на чл.70, ал.3 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г., т.е. искането е неоснователно, с което всъщност при отказа е визирана и
втората хипотеза на чл.70, ал.4 от Наредбата. Аргументите на административния
орган са, че сградата с проектен идентификатор № 43952.505.64.3 е разположена
в два поземлени имота, а определеният ѝ идентификатор създава погрешна
представа, че тя принадлежи изцяло на поземлен имот № 43952.505.64. Началникът
на СГКК е приел, че при това положение даденият идентификатор на сградата не е
съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и
съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на
ограничение в кадастъра. Съгласно тази разпоредба, сграда или съоръжение на
техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, разположени в
повече от един поземлен имот и не може да се определи принадлежността им към
поземлен имот, се номерират в обхвата на кадастралния район, като в третото
поле на идентификатора се записва цифрата нула. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. идентификаторът се състои от три до пет цифрови
полета, подредени по йерархични нива. В третото поле се вписва номера на
поземления имот – чл.2, ал.4, т.3 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 година. Изводът, който може да бъде
направен от тези доводи на административния орган е, че идентификатора на
сградата е следвало да има следната номерация – 43952.505.0.3.
Категорично
установен факт по делото е, а и страните не спорят, че подземната сграда, чието
нанасяне в КККР се иска попада в два поземлени имота – този с № 43952.505.64,
собственост на „Спарки Елтос“ АД и № 43952.505.63, собственост на
заинтересованата страна „ЕКО“ ЕАД – гр.Ловеч. От внесеният проект за изменение
на КККР и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза (който е направил и оглед на място) се установява и че по-голямата
част от площта на подземната сграда (цялата с площ от 1397 кв.м) попада в
границите на ПИ № 43952.505.64 (собственост на оспорващата страна), а
по-малката, вкл. и единствения вход-изход на сградата е на територията на ПИ
43952.505.63 (собственост на заинтересованата страна). Ето защо, правилна е
преценката на административния орган, че при това положение е следвало да се
приложи разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. и доводите на оспорващата страна,
наведени в писмената ѝ защита в тази връзка не могат да бъдат споделени.
Местоположението и границите на подземната сграда са еднозначно определени,
както е констатирал и вещото лице, при отговора на поставената му задача по
назначената съдебно-техническа експертиза, но факт е, че същите са
разположените на територията на два поземлени имота и точно в този смисъл е разпоредбата
на чл.6, ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 година. Макар и не
достатъчно прецизно формулирана смислово, то все пак разбираемо в разпоредбата е
посочено, че когато сградата или съоръжението са разположени в повече от един
поземлен имот, то при това положение принадлежността ѝ към конкретен
поземлен имот не може да се определи, тоест, че попада изцяло само в един
конкретен имот от неколкото (два или повече). Под „…определи принадлежността им
към поземлен имот…“ се има предвид териториалното разположение на сградата или
съоръжението на техническата инфраструктура, а не правото на собственост върху
тях, в какъвто смисъл са показанията на вещото лице К. при разпита му в съдебно
заседание. Няма разписана в ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането му
процедура, при която даването на идентификатор на имот (в случая сграда) да е
обусловено от преценката на проектанта за това чия собственост е обекта.
Изискването за еднозначност касае определянето на местоположението и границите
на имота, а не неговата собственост.
От друга страна, в обсъждания казус не могат да
бъдат пренебрегнати безспорните факти, че въпросната подземна сграда реално
съществува на терен, представлява обект на кадастъра, поради което подлежи на
отразяване в кадастралната карта. Писмените доказателства по делото, както и
заключението по съдебно-техническата експертиза категорично ги доказват. Сградата
следва да бъде нанесена в кадастралната карта на гр.Ловеч, предвид и целта на
закона – чл.1, ал.2 от ЗКИР. С постановеният отказ на практика тя остава извън
обхвата на кадастъра, въпреки, че реално съществува и в противоречие с целта на
закона. Поради това съдът счита, че след като даденият проектен идентификатор
не е отговарял на изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от
29.09.2016 г., то административният орган е следвало да даде указания на
заявителя относно правилното приложение на закона, а не да приема, че този
недостатък на проекта прави заявлението за изменение на КККР недопустимо и да
постановява отказ, при положение, че още на стадий административна преписка са
били налице категорични данни и доказателства за реалното съществуване на
подземната сграда, че същата е била построена преди одобряването на КККР на
гр.Ловеч (17.04.2007 г.) и неотразяването ѝ представлява непълнота по
смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на още едно основание –
несъответствие с целта на закона – чл.146, т.5 от АПК.
Относно
изложените в оспорената заповед мотиви, че с оглед изразеното от
заинтересованата страна „ЕКО“ ЕАД несъгласие да се нанесе в КККР подземната
сграда с проектен идентификатор № 43952.505.64.3, поради което е налице индиция
за спор за материално право, то съдът намира същите за неоснователни и изцяло
споделя доводите на оспорващата страна в този смисъл. Според легалната
дефиниция дадена в разпоредбата на т.16 от § 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. „Спор за материално
право“ по смисъла на чл.70 и 71 е налице, когато в
проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на
имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица
съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното
производство. От друга страна,
съгласно легалното определение, дадено в §1, т.16 от ДР на ЗКИР „непълноти или
грешки“ са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта
и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Според нормата на чл.54, ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В тази
процедура административният орган е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на
чл.26, ал.1 от АПК, да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото
пред него производство. В обсъжданият случай това задължение е изпълнено и на
заинтересованата страна „ЕКО“ ЕАД е дадена възможност да се запознае с искането
и да изрази становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата на чл.35 от АПК. От „ЕКО“ ЕАД писмено са уведомили СГКК /л.53/, че не са съгласни с
нанасянето на чужда сграда, която попада в техния имот, този с идентификатор №
43952.505.63. Съображения и доводи за така изразеното си несъгласие не са
посочили. Единствено са декларирали, че ако не им бъде уважено възражението, ще
потърсят правата си по съдебен ред. Не сочат такива и в хода на настоящето
съдебно производство, вкл. и в хода по същество, чрез процесуалния им
представител. Това възражение е послужило като основание на СГКК да приеме, че
е налице индиция за спор за материално право между „ЕКО“ ЕАД и “Спарки Елтос“
АД. Целта на предвидената в ЗКИР процедура, обаче е да се установи реално
съществуващото състояние по отношение на имотите и съответно се актуализира
кадастралната карта и кадастралния регистър. Безспорно е, че част от
процедурата изисква съгласието на всички засегнати страни, но не всяко изразено
несъгласие от последните, още повече пък без аргументи на какво се основава,
съставлява пречка за актуализация на кадастралната карта и кадастралния
регистър. Основателни са в тази връзка доводите на процесуалния представител на
оспорващата страна, че в разглеждания случай не се касае за промяна на граници
и местоположение на поземлени имоти, а за коректното отразяване в кадастралната
карта на гр.Ловеч на реално съществуваща сграда, която е разположена в два ПИ,
собственост на различни лица. В протеклата пред СГКК процедура са събрани
писмени доказателства относно правата на собственост на всички заинтересовани
лица и не се установява нито едно, което да им противоречи, в какъвто смисъл е
и дефиницията дадена в § 1, т.16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година. Не се установява несъответствие на правата
на собственост, както по отношение на заявителя „Спарки Елтос“ АД, така и за
„ЕКО“ ЕАД по отношение на собствените им поземлени имоти. Никоя от двете страни
не оспорва границите и местоположението на поземления имот на другата. В
частност, от „ЕКО“ ЕАД също не оспорват правото на собственост на „Спарки
Елтос“ АД върху подземната сграда, чието нанасяне в КККР се иска. От внесения в
СГКК проект за изменение на КККР също липсват данни правото на собственост на
„ЕКО“ ЕАД върху ПИ с идентификатор № 43952.505.63 да е засегнато по
някакъв начин. Единствено даденият проектен идентификатор на подземната сграда с
№ 43952.505.64.3 не може да се приеме като претенция от страна на „Спарки
Елтос“ АД спрямо поземления имот, собственост на „ЕКО“ ЕАД. А относно въпросът
за цифрата в третото поле на идентификатора, съдът е изложил съображения
по-горе в настоящето изложение, поради което е безпредметно отново да ги
преповтаря. Евентуално, с оглед обстоятелството, че единственият вход-изход на
подземната сграда се намира на територията на поземления имот собственост на
„ЕКО“ ЕАД, може да се предполага до степен на вероятност спор за ограничено
вещно право (право на преминаване) между двете дружества, но това е само
вероятност, тъй като не е задължително правото на преминаване да е предмет на
спор, в т.ч. и съдебен, а подлежи и на доброволно уреждане. Същественото обаче
е, че към момента на провеждане на производството по чл.54 и сл. от ЗКИР и
постановяването на оспорената заповед липсват данни, вкл. дори и индиции, че
въпросът за достъпа до входа на подземната сграда е спорен между двете
дружества.
Ето защо,
съдът приема, че не е налице спор за материално право, тъй като не е налице
неблагоприятно засягане на материалното право на собственост на страна по
делото. Отделно от това, в проекта за изменение на кадастралната карта
местоположението и границите на поземлените имоти съответстват на правата на
собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани
писмени доказателства в проведеното административно производство.
Поради така
изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и оспореният
административен акт следва да бъде отменен, като преписката се върне обратно на
административния орган – СГКК Ловеч, за ново произнасяне, с оглед дадените в
настоящето решение указания.
Предвид
изхода от оспорването и претенцията на жалбоподателя съдът приема, че на
основание чл.143, ал.1 от АПК на „Спарки Елтос“ АД – гр.Ловеч, в
несъстоятелност, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер от 950 лева, съставляващи внесени 50 лева държавна такса, 600 лева
адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за назначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл.2-ро, във връзка с чл.172а и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изричен отказ за изменение на КККР на гр.Ловеч, обективиран със Заповед № 18-1720/16.02.2022
г. на Д.К. – За Началник на СГКК Ловеч, с която е отказано изменение в КККР на
гр.Ловеч по заявления с вх.рег.№ 01-629332/09.11.2021 г. и вх.рег.№
01-536644/27.09.2021 г., и удостоверение № 25-293749/08.10.2021 г., и приложен
проект за изменение към тях от „Спарки Елтос“ АД – гр.Ловеч,
в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.„Кубрат” № 9, ЕИК *********,
представлявано от синдика В.Л.Б..
ВРЪЩА
преписката на началника на СГКК Ловеч за ново произнасяне относно искането на „Спарки Елтос“ АД – гр.Ловеч
(в несъстоятелност) за
изменение на КККР на гр.Ловеч,
при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и
прилагането на закона и определя 14-дневен срок за издаване на административен
акт от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Служба
по геодезия, картография и кадастър гр.Ловеч, представлявана от началника, да
заплати на „Спарки Елтос“ АД – гр.Ловеч, в несъстоятелност,
със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч, ул.„Кубрат” № 9, ЕИК *********, представлявано от
синдика В.Л.Б. сумата от 950 /деветстотин и петдесет/
лева, от която 50 лева държавна такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 300
лева депозит за съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :