РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Девня, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200074 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от И. Б. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Д********* срещу Наказателно постановление № 595, издадено на
06.02.2024 г. от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за горите /ЗГ/,
вр. чл. 25 ал. 6 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, на
основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1 000 лева.
Въззивникът, чрез проц. си представител – адв. Ж. К. от ВАК
обжалва наказателното постановление с бланкетна жалба с оплаквания за
материално правна и процесуална незаканосъобразност, неправилност и
необоснованост. В с.з., чрез пълномощника си поддържа и доразвива доводите
си, като твърди, че нарушението освен, че не е извършено е и недоказано, че
не са обсъдени възраженията на нарушителя, подадени срещу съставения му
акт, че не са събрани надлежни доказателства за отговорността на въззивника,
както и за качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика. Счита,
че нарушението не е доказано и моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира и разноски по делото.
АНО - Директора на РГД – гр. Варна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният
счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
1
безспорно се установява извършването на нарушението, че административно
- наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана правилно, поради
което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
РП - Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие
в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2023 г. свидетелите М. К. – зам. директор на РДГ – Варна и
И. С. – главен експерт в РДГ – Варна, в присъствието на въззивника
извършили проверка по документи и на терен на територията на ТП“ДГС“
Суворово, подотдели 137 „в, „д“ и „е“. При проверка по документи било
констатирано, че през 2023 г. подотдел „д“ е включен в планирано по
горскостопански план /ГСП/2015 г. ползване с извеждане на възобновителна
постепенно – котловидна сеч с интензивност 30 % и ползване 750 куб. м леж.
маса. Същия е маркиран и на 07.04.2023 г. от въззивника е издадено
позволително за сеч №0719242 за 949 куб. м. леж. маса или 56% от общия
запас на насаждението. Към момента на проверката от подотдела били
извозени 1 029, 50 куб. м. или 60 % от наличния запас на терена. За
констатациите от проверката бил съставен КП вх. № РДГ 04-5482/11.10.2023 г.
Въз основа на така установеното е прието, че въззивникът И. Н. в
качеството му на длъжностно лице по чл. 108 ал. 1 от ЗГ, издавайки
въпросното позволително за сеч №0719242/07.04.2023 г. за 949 куб. м. леж.
маса е извършил нарушение на чл. 257 ал. 2 от ЗГ, вр. чл. 25 ал. 6 от Наредба
№ 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, поради което на 13.10.2023 г. в
сградата на ТП ДГС Суворово в негово присъствие му е съставен АУАН серия
Е00 2023 г., №000919 /на бланката/ - №595/30.10.2023 г. /по регистър/. В срока
по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу АУАН от
въззивника, в който същият твърдял, че не е нарушил закона, нито Наредбата,
обяснявайки защо. Без да обсъди същите, очевидно приемайки ги за
неоснователни административно - наказващият орган издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което ангажирал
отговорността на въззивника по чл. 257 ал. 2 от ЗГ, налагайки му глоба в
минимален размер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените и
приети по делото писмени документи, които анализирани в своята съвкупност
не налагат различни фактически изводи.
В хода на съдебното следствие, по искане на въззивника е допусната
и извършена съдебно лесотехническа експертиза, от заключението на която се
установява следното:
Съгласно горскостопански план от 2015 г. /ГСП/2015 г./ на ТП „ДГС“
2
- Суворово за отдел 137, подотдел „д“ с площ 23, 2 хектара, респ. 232 дка е
предвидено извеждане на възобновителна постепенно - котловинна сеч 30%,
както и изсичане на подлеса. По информация на таксационната
характеристика запасът на дървостоя в насаждението е 2 480 пл. куб. м. без
клони, строежа на насаждението е "равномерен в добро състояние". По ГСП
се предвижда 30% ползване, т. е. 750 пл. куб. м. През 2017 г. е изведена
планираната съгласно ГСП 2015 г. сеч, като е добита 778 пл. куб. м.
дървесина, или 31% спрямо общия запас. Предвидената по плана сеч на
подлеса не е провеждана.
През 2022 г. е извършено маркиране и сортиментиране от въззивника
- инж. И. Н. зам. - директор на ТП „ДГС“ - Суворово при предвидена сеч
представляваща фаза на провежданата "възобновителна постепенно -
котловинна сеч“. След маркирането и сортиментирането се установяват 949
пл. куб. м. количество дървесина за изсичане. За същите количества инж. И. Н.
издава процесното позволително за сеч № 0718242 на 07.04.2023 г.
Същевременно с основната сеч е изсечен и подлеса, основно от келяв габър.
Същият не участва в основния запас на дървостоя.
По информация от протокола за освидетелстване на сечището №
0715794 от 18.10.2023 г., добитата дървесина след сечта е 1 029, 5 пл. куб. м. в
това число и добитата дървесина - 81, 4 пл. куб. м. от келяв габър.
С цел установяване на прираста на дървостоя в процесния подотдел,
след провеждането на втората сеч през 2023 г. е извършено маркиране чрез
пълно клупиране на остатъчния дървостой от П. Я. - Ръководител ГСУ при ТП
„ДГС“ - Суворово и сортиментиране от И. С. - лесничей при ТП „ДГС“
Суворово. По информация дадена от сортиментните ведомости вещото лице е
установило:
972 пл. куб. м. – цер;
171, 42 пл. куб. м. - космат дъб;
1, 90 пл. куб. м. – мъждрян;
1 145, 60 пл. куб. м. - общо наличен дървостой в края на действието
на ГСП към 2023 г., включително и този на прираста, след изведените сечи
през 2017 г. и 2023 г.
При 1 145, 60 пл. куб. м. общо наличен дървостой към 2023 г. и 754,
1 пл. куб. м. остатъчен дървостой по информация - данни след двете сечи през
2017 г. и 2023 г., вещото лице изчислява прираста на дървостоя през периода
2015 - 2023 г. като разлика между двете величини в размер на 391, 5 пл. куб. м.
Така установеното количество прираст от 391, 5 пл. куб. м. прибавено към
наличния запас през 2015 г. от 2 480 пл. куб. м. дава реалното очаквано
количество запас на дървостоя през периода 2015 – 2023 г., възлизащ на 2 871,
5 пл. куб. м.
Вещото лице сочи в експертизата, че тези изчисления са необходими,
за да се посочи какъв процент, спрямо общия наличен запас представлява
3
количеството дървесина, за което е издадено „процесното позволително за
сеч".
И заключава следното: При 2 480 пл. куб. м. наличен очакван запас
на дървостоя към 2023 г., включващ и натрупания прираст за периода от 2015
до 2023 г. /или 100% дървостой/ и 1 725, 9 пл. куб. м. общо добита дървесина
от сечите, извършени през 2017 /777, 8 пл. куб. м./ и 2023 г. /948, 1 пл. куб. м./
/или 60, 1% ползване/ установяват 1 145, 6 пл. куб. м. остатъчен наличен
дървостой в процесния подотдел след сечите през 2017 и 2023 г. /или 39, 9%
от дървостоя в подотдела/.
Или общия добив на дървесина от двете сечи, отнесен към очаквания
запас през периода 2015 – 2023 г. /2 871, 5 пл. куб. м./ представлява 60, 1 %
интензивност на ползването.
Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Д. Д. като
обективно и компетентно дадено от независимо от страните и изхода на
делото лице, специалист в съответната област с дългогодишна практика.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от комтенетнен орган по
смисъла на чл. 275 ал. 1 т. 2 от ЗГ - оправомощен съгласно представената
Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. от Министъра на земеделието и храните.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от пороци, даващи
основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни
реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в какво точно е обвинен. Изчерпателно са изброени
нарушените правни норми от ЗГ, водещи до ангажиране на административно
– наказателната отговорност на нарушителя. Вярно е, че цитираната в АУАН и
НП разпоредба на чл. 257 ал. 2 от ЗГ е санкционна, но и в двата акта е
направена препратка към нормата на чл. 25 ал. 6 от Наредба №8 за сечите в
4
горите, регламентираща интензивността на сечта при всяка лесовъдска
намеса. Нарушението е описано по начин даващ възможност на въззивника да
разбере за какво именно нарушение се ангажира отговорността му. Спазена е
процедурата за издаването на АУАН и НП, регламентирана в ЗАНН. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя. Спазени са и сроковете предвидени в
ЗАНН, като АУАН е съставен три дни след установяване на нарушението. С
оглед на това и основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление на процесуално основание няма.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
На първо място съдът ще отбележи, че намира за основателно
възражението на въззивника, че по делото не са ангажирани доказателства,
доказващи качеството на въззивника на лице по чл. 108 ал. 1 от ЗГ или на лице
по смисъла на чл. 257 ал. 2 от ЗГ. В наказателното постановление е отразено
единствено, че той е заместник директор при ТП ДГС- Суворово. Това, освен,
че не е подплатено с доказателства и не става ясно задълженията му за
издаване на позволително за сеч дали произтичат от длъжностната
характеристика или са възложени с нарочна заповед или друг акт на
упълномощаване и дали въобще въззивинкът притежава висше лесовъдско
образование. Посочените обстоятелства са от значение за установяване на
съставомерността на нарушението, като тяхната липса означава, че
административният орган не е изпълнил в пълнота задължението си да изложи
всички обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, доколкото
същото е свързано със специален субект.
На следващо място следва да се посочи, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на нормата
на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, доколкото административно - наказващия орган не е
обсъдил изобщо възражението на нарушителя. Очевидно е, че наказващия
орган не е приел възраженията на нарушителя, но липсата на такова
обсъждане и мотиви или дори просто отбелязване, че същите са
неоснователни, обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Във възражението са изложени обосновани правни аргументи,
които ако не бяха игнорирани от наказващия орган вероятно щеше да се
достигне до друг извод, съвпадащ с този на съда и вещото лице.
Но най – същественото в случая е, че в хода на съдебното
производство безспорно се установява, че въззивникът не е извършил
нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 6 изр. 1 от Наредба №8 за
сечите в горите „Интензивността на сечта е до 30 на сто при всяка лесовъдска
намеса“. АНО е приел, че въззивникът е допуснал нарушение на тази
разпоредба като е издал разрешително за сеч в количества надвишаващи 30 %
в конкретния подотдел. Това категорично се опровергава от кредитираното от
съда заключение на вещото лице, което установява интензивност на сечта в
5
процесния подотдел след извършените в него две сечи в размер на 60, 1 %.
При интензивност на сечта през 2017 г. в изчислен от вещото лице размер от
30, 1 % следва извода, че интензивността на сечта, извършена през 2023 г. е
точно 30 %, т.е. колкото е регламентирана в нормата на чл. 25 ал. 6 изр. 1 от
Наредбата. Следва извода, че издавайки позволителното за сеч на 949 пл. куб.
м. леж. маса дървесина въззивникът не е превишил нормативно определеното
количество. Извода на наказващия орган в обратния смисъл е неправилен, тъй
като се основава на прогнозни количества дървесина съгласно ГСП. Докато
вещото лице след извършваните изчисления установява прираста на
дървесината, натрупана през периода 2015-2023 г., възлизащ на 391,5 пл. куб.
м., нещо, което не е взето предвид нито от проверяващия екип, нито от
актосъставителя, респ. и от АНО при издаване на оспорваното наказателно
постановление.
Нещо повече, установява се по делото, вкл. и от показанията на
разпитаните свидетели и от заключението на СЛТЕ, че на терен е имало
достатъчно количество подраст за сигурно възобновяване. При това,
приложение би могла да намери разпоредбата на изречение второ от ал. 2 на
чл. 25 от Наредбата, допускаща интензивност на сечта при достатъчно
количество укрепнал подраст до 90 %, а според в.л. изслушано в с.з. и до „гола
сеч“, доколкото на терен е имало „надрасъл подраст“ или наличие на нова
гора. Това обстоятелство също е напълно пренебрегнато, както от
актосъставителя, така и от АНО, което е довело до издаването на едно
незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление, което подлежи
на отмяна от съда.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на И. Б. Н. следва да се присъди сумата от 500 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение на един адвокат, ведно с начислено ДДС.
Същевременно по делото са направени разноски от бюджета на съда
в размер на 500 лева за възнаграждение на вещото лице за изготвяне на СЛТЕ.
Доколкото атакуваното наказателно постановление се отменя, то на основание
чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 190 ал. 1 от НПК направените по делото разноски за
експертиза следва да се поемат от органа, издал процесното наказателно
постановление. Бюджетът на съдебната власт е различен от този на
административно - наказващия орган, поради което РДГ – гр. Варна следва да
заплати в полза на ДРС разноските за експертиза. Освен това според нормата
на чл. 143 ал. 1 от АПК /към която препраща чл. 63д ал. 1 от ЗАНН/
държавните такси и разноските /в случая за вещо лице/ следва да се поемат,
респ. възстановят от бюджета на органа, издал отмененото НП.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 595, издадено на
06.02.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с
което на И. Б. Н., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за
горите, вр. чл. 25 ал. 6 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Варна да заплати на
И. Б. Н., ЕГН: ********** сумата от 500 лева /петстотин лв./,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на един
адвокат.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Варна да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 500
лева /петстотин лв./, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7