РЕШЕНИЕ
№ ………..
06.11.2019г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР КИРИЛОВ |
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1626 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Д.Д., с ЕГН **********, чрез адв. А.Д. *** против Наказателно постановление № 19-0938-001910/22.04.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с установените процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква подробни доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения, както и че отразената в НП фактическа обстановка не съответства на реалната такава, което налага отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.Д..
Ответникът по жалбата ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващият орган изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005 за употреба на наркотични /упойващи/ вещества. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че административно-наказващият орган е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
На 14.04.2019г. в 16.20 часа в гр. Плевен, ж.к. „***“, до блок номер ***с посока на движение към блок номер ***, като водач на лек автомобил „Субару Легаци“с рег.№ ***, собственост на В.Б.Л., като извършва следното: Водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005. Водачът е изпробван за употреба на алкохол, пробата е отрицателна. Издаден е талон за медицинско изследване №0036534. Издадени седем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с № А 006815. В 17:30 часа пред дежурния лекарски екип на СПО-ЦСМП на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, И.Д. отказал да даде кръв и урина за лабораторно изследване.
На мястото на проверката и в кръга на службата си свидетелят С.Г.К. съставил против жалбоподателя И.Д.Д. АУАН Серия АА №200670/14.04.2019г., при участието на свидетелите Р.И.И. и Ч.К.П.. В същия изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за движение по пътищата, както и на обстоятелствата по извършването му. Същото правно квалифицирал с разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата, който вписал в АУАН за нарушен. На жалбоподателя Д. е издаден талон за медицинско изследване № 0036534. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя Д. и връчен на нарушителя, който го подписал без възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 22.04.2019г. Началникът на сектор към О.н.М. ***8-001910, с което наложил на жалбоподателя И.Д.Д., в качеството му на водач на МПС – лек автомобил „Субару Легаци“с рег.№ ***, административно наказание, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – С.Г.К., Р.И.И. и Ч.К.П..
Видно от показанията на свидетелите Р.И. и Ч.П., че жалбоподателят Д. е управлявал автомобила.
От показанията на свидетеля Р.И. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения с колегата му Ч.П.,***, когато били забелязали процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя, да се движи по платното за движение и криволичещ по пътя. Последвали автомобила и водачът бил спрян за проверка близо до бл.314. Повикали за съдействие колегите си от КАТ, за да изпробват водача за алкохол и наркотици. Водачът бил изпробван за алкохол, където резултатът е отрицателен, но за наркотици отказал да бъде изпробван.
От показанията на свидетеля Ч.П. се установява, че при спиране на водача на въпросния автомобил, за да му бъде извършена проверка. Водачът на процесния автомобил му се сторил леко замаян, неконцентриран, с уклончиви отговори. Извикали за съдействие колегите си от Сектор „Пътна полиция“, където му било разяснено, какви са възможностите – има право да даде проба, има право да откаже. Водачът на процесния автомобил е дал проба за алкохол, но отказал да му бъде извършена проба за употреба на упойващи вещества.
От показанията на свидетеля С.К. се установява, че при извършената проверка на жалбоподателя Д., същият отказал да направи тест за наркотици, за което е съставен АУАН.
Свидетелят С.К. ***при СПП към ОД на МВР Плевен издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване №0036534, връчен му лично, където жалбоподателят собственоръчно попълнил – „Приемам, отказвам да дам кръв и урина за изследване“.
Като обективно верни се възприеха свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Г.К., Р.И.И. и Ч.К.П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи. Съдът кредитира изцяло показанията депозирани в съдебно заседание от свидетелите Р.И. и Ч.П., които се явяват и очевидци на изложените събития.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а именно – Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози подписан от Д-р С.Д.– медицински специалист в спешно отделение от дата 14.04.2019г.; талон за изследване №0036534, лист за преглед на пациент в КДБ/СО №012840/14.04.2019г.; Възражение вх.№316000-14223/22.04.2019г.; Справка за нарушител/водач на И.Д.Д.; заверено копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г. относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; съпроводително писмо за връчване на НП; заверено копие на резултата от проведено лабораторно изследване – комбиниран тест за наркотични вещества.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място и отказа на лицето да бъде тествано с техническо средство.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство. Жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Д. да е съдействал на проверяващите.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005.
В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. № ***, тоест притежава качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, и/или наркотични вещества или техни аналози.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Така визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП са изложени обстоятелства, че на И.Д.Д. на 14.04.2019 г. в 16:20 часа отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005. Д. е изпробван за употреба на алкохол, пробата е отрицателна. Издаден му е връчен лично талон за медицинско изследване №0036534, като лицето е могло да даде и кръвна проба, но не го е направил, тъй като при посещението му в ЦСМП – Плевен същият отказал да даде кръв и урина. В тази връзка следва да се посочи, че се осъществява едно и също нарушение - това на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, независимо от това, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, е осъществено.
След като в процесния случай се доказва именно наличието на тези хипотези, както й е налице в АУАН и НП описание на отказа за даване на кръвна проба, както и отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005, който отказ е надлежно удостоверен, то е налице и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По отношение на деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът приема, че в НП се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало възможност на водача да разбере за какво е санкциониран, респективно да организира защитата си. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, като при явяването си в медицинското заведение също отказва за кръв за изследване.
Именно този
отказ е квалифициран от наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на
автомобила отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005 за
употреба на наркотични /упойващи/ вещества.
Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административно-наказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказал да даде кръвна проба, това деяние правилно е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезите й наказание.
Така както законодателят ги е посочил при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и едва тогава или при наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство да му издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретният случай е налице отказ за проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за медицинско изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За установеното административно нарушение, наложеното от наказващия орган административно наказание е съобразено изцяло с тежестта на нарушението, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Наред с това е отчетена и високата степен на обществена опасност, с която се ползват транспортните нарушения, засягащи живота и здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона, поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима.
Не е налице основание за изменяне на НП и в частта му относно постановеното отнемане на 12 контролни точки. Съгласно чл.6, ал.1, т.9 от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, административно наказващия орган правилно е определил броя на отнетите контролни точки - 12, които по наредбата за съответното нарушение са строго определени.
При
изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на
извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да
разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед
изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно
отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца е правилно определено, свързано с приложимите за нарушената санкционна норма – чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП предвидена в закона.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-001910/22.04.2019г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя И.Д.Д. е наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: