Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Враца, 30.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 15.07.2020 г. /петнадесети юли две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 188 по описа
на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на ЕТ „С.– Д.И.“, представлявано от Д.И.П., със седалище и адрес на управление ***,
против Решение № 42/11.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, в
частта, в която е оставена без уважение жалбата му срещу отказ за погасяване по
давност на задължения, обективиран в Разпореждане с изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г.,
издадено от публичен изпълнител (ПИ) при ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца.
В жалбата са изложени аргументи,
че неправилно в своето решение ответникът е приел, че с издадените и подробно
описани пет Постановления за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) е спряна
погасителната давност по отношение на установените задължения за 2013 г. и 2014
г. Оспорващият твърди, че тези постановления никога не са му връчвани, с оглед
на което не е настъпило спиране на погасителната давност на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката за
ново произнасяне с указания за правилното приложение на закона. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован не се явява и не се представлява. В представена
писмена молба иска разглеждане на делото в негово отсъствие и представя бележки
по съществото на спора.
Ответникът по
оспорването – Директорът на ТД на НАП гр. Велико Търново се представлява от *
Д.М., която в съдебно заседание и представени писмени бележки пледира жалбата,
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение на
Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, като правилно, обосновано и
законосъобразно да бъде потвърдено. Излага доводи, че давността по отношение на
посочените в решението изпълнителни титули не е изтекла, тъй като по отношение
на глобите, двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е прекъсван с
разпореждания за присъединяване към ИД по реда на ДОПК и преди да изтече новия
двугодишен срок по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, давността е спряна с налагането на
обезпечителни мерки с ПНОМ на ПИ при същата дирекция. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приложени
писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие
на образуваната административна преписка.
Анализирайки събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с
доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
В ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца, е образувано изпълнително дело № 340/2014г., към настоящия
момент с № **********/2014г., по описа на същата дирекция, с оглед наличието на
публични задължения на Д.И.П., с ЕТ „С.- Д. И.“. Издадено е Съобщение за
доброволно изпълнение с изх.№ 0340-000001/23.05.2014г. Към ИД с различни
разпореждания са присъединявани публични задължения на лицето, а за
обезпечаване на вземанията са издадени и постановления за налагане на
обезпечителни мерки. Това са приложените в преписката ПНОМ с изх. №0340-
000005/04.09.2014г., ПНОМ с изх. № С 170006-022-0006337/13.02.2017., ПНОМ с
изх. № С 17006-022-0025602/05.05.2017г., ПНОМ с изх. № С170006-022-0025630/09.05.2017г.
и ПНОМ с изх. № С200006-022-0007771/12.02.2020г., като са приложени и съответните запорни съобщения.
Въз основа на подадено възражение
вх. № С 200006-000-0040897/28.01.2020 г. от страна на оспорващия с искане за
погасяване на подробно описани публични
задължения поради изтекла погасителна давност, ПИ при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца е издал Разпореждане изх. № С200006-137-000798/03.02.2020 г.,
с което е прекратил вземането по задължение от ДДФЛ за периода 01.01.2008 г. –
31.12.2008 г. и е отказал погасяване по давност на вземания подробно описани в
74 точки от разпореждането в общ размер на 19 146,11 лева. Разпореждането
е обжалвано пред Директора на ТД на НАП - Велико Търново, който с Решение № 42/11.03.2020
г. го е отменил като незаконосъобразно в частта, в която е отказано погасяване
по давност на задължението по НП № 45-ДОЗ-027/17.06.2014 г. и по фиш на ОДМВР –
Враца № С0525129/08.04.2014 г. и е
потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно в останалата част.
В мотивите си
административният орган е посочил, че задълженията представляват публични
държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ДОПК за неплатени в срок
задължения за универсален пенсионен фонд, здравно осигуряване, данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, обществено
осигуряване, както и задължения за глоби по наказателни постановления фишове. По отношение на последните органът е посочил,
че се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, поради което,
когато е извършено действие от страна на ПИ, водещо до прекъсване на давността
не тече 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а двугодишен такъв.
Тази кратка погасителна давност обаче не изключва абсолютната такава 10-годишна
по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, доколкото глобата е публично задължение и като
такова давностният срок по него може да бъде спиран на основание чл. 172, ал. 1 ДОПК. При това положение органът е приел, че след издаване на Разпореждане изх.
№ 0340-000014/13.10.2014 за присъединяване на вземане по НП №
45-ДОЗ-027/17.06.2014 г. и Разпореждане № 0340-000010/12.09.2014 г. за присъединяване
на вземане по Фиш № С0525129/08.04.2014 г. в рамките на двугодишния давностен
срок по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, не са предприемани други действия водещи до
прекъсване или спиране на давността, с оглед на което тези две вземания са
погасени по давност.
По отношение на
публичните вземания, произтичащи от Декларации, с които са определени
задължения за здравно осигуряване към ДОО, към фонд ДЗПО и данък по ЗДДФЛ за
периода 01.10.2014 г. – 31.11.2014 г., посочени в т.1 до т.8 от Разпореждането
на ПИ, органът е установил, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е
започнал да тече, считано от 01.01.2015 г. Същият е спрян на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК, с издаването на ПНОМ с изх.
№ С170006-022-0006337/13.02.2017г., а впоследствие и на ПНОМ с изх. № С17006-022-0025602/05.05.2017г.,
ПНОМ с изх. №С170006-022-0025630/09.05.2017г. и ПНОМ с
изх.№С200006-022-0007771/12.02.2020г. и към настоящия момент не е изтекъл
абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Същият подход органът е
възприел и при задълженията за държавни такси по изпълнителен лист от
07.11.2012 г., по гр. дело № 1053/2012 г. /т.18 от Разпореждането на ПИ/ и
съответно вземанията произтичащи от глоби по влезли в сила три броя НП и шест
броя ЕФ, посочени в т.9, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17 и т.74 от
Разпореждането на ПИ. Налагането на обезпечителни мерки с посочените по-горе
ПНОМ относно тези вземания е довело до спиране на давността на основание чл.
171, ал. 1, т. 5 от ДОПК и към настоящия момент не е изтекъл абсолютния
10-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Тези публични задължения, Директорът
на ТД на НАП - В. Търново в оспореното решение е приел, че не са погасени по
давност и жалбата по отношение на тях е оставена без уважение, като
неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като
адресат на акта, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна
по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При служебно извършената
проверка съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт,
издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона
правомощия, като съгласно чл.266 ДОПК това е директорът на компетентната
териториална дирекция, както е в случая. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на отказа на ПИ при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца да прекрати поради изтекла давност вземания, в писмена
форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК
реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство,
поради извод, че погасителната давност не е изтекла по отношение на описаните
вземания, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226,
ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговите правомощия.
При издаване на
обжалваното решение административният орган не е допуснал съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така
и правните основания по чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК във вр. с чл. 171 от ДОПК.
Съгласно чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на
длъжника.
Позовавайки се на тези
разпоредби, административният орган е извел правилен краен извод, че
давностният срок по отношение на вземанията, произтичащи от Декларации относно
задължения за здравно осигуряване към ДОО, към фонд ДЗПО и данък по ЗДДФЛ за
периода 01.10.2014 г. – 31.11.2014 г., посочени в т. 1 до т. 8 от
Разпореждането на ПИ не е изтекъл, но по съображения различни от изложените в
оспореното решение. Неправилно административният орган е обвързал правното
значение за прекъсването/ спирането на давността на действията и на издадените
от публичен изпълнител в при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, Съобщение
за доброволно изпълнение изх. № 0340-000001/23.05.2014 г., Разпореждания за
присъединяване към образувано ИД №**********/2014г, Постановления за налагане
на обезпечителни мерки и респ. на наложените запори и възбрани с тях. Както в
Разпореждане с изх. № С200006-137-0000798/03.02.2020 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Враца, така и в потвърждаващото го
Решение № 42/11.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново в обжалваната
му част е прието, че давността за вземанията по Декларации и за глоби, наложени
с посочените по-горе наказателни постановления, е спряна по силата на чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителни мерки - наложена възбрана
върху недвижим имот с ПНОМ изх. № С170006-022-0006337/13.02.2017 г, запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки с ПНОМ № С17006-022-0025602/05.05.2017г.,
запор върху притежавани ценни книги с ПНОМ № С170006-022-0025630/09.05.2017г. и
нова възбрана върху недвижим имот с ПНОМ № С200006-022-0007771/12.02.2020 г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по
искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане /чл. 195,
ал. 3, т. 1 от ДОПК/ или когато не е наложено обезпечение или наложеното
обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание /чл. 195,
ал. 3, т. 2 от ДОПК/. Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща
подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение,
компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че
налагане на обезпечителни мерки по чл. 198, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ДОПК е
допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл. 220,
ал. 1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по
електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл. 195, ал.
3, т. 2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е наложено обезпечение или
наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след
получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след
образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки
възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на
изпълнителното производство /т.е след изпращането на съобщението за доброволно
изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК/, не представлява действие на публичния
изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а
действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 221,
ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни
мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването
на изпълнителното производство по см. на чл. 221, ал. 1 от ДОПК/, принудителното изпълнение върху вземания
на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на
запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния
изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на
започнало изпълнително производство, винаги има характера на действие по
принудително изпълнение. В случая наложените възбрани и запори с подробно
описаните по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от
ПИ при ТД на НАП – В. Търново, офис Враца в условията на започнало със
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0340-000001/23.05.2014 г., изпълнително
производство, представляват действие по принудително изпълнение съгласно чл. 221,
ал. 4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на
постановлението на публичния изпълнител /“за налагане на обезпечителни мерки“/,
нито от посоченото правно основание за неговото издаване /чл. 200 от ДОПК и чл.
205 или чл. 202, ал. 1 във вр. с чл.195, ал. 1-3 от ДОПК/, нито от
обстоятелството, че правното действие на възбраната като обезпечителна мярка /чл. 206
от ДОПК/ е еднакво с правното действие на запора като действие по
принудителното изпълнение по смисъла на чл. 215, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Ето защо
в случая наложените възбрани и запори не притежават сочения в обжалваното
решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Като действия
по принудителното изпълнение, предприети спрямо задълженото лице, са породили
правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, по смисъла на чл. 172,
ал. 2 от ДОПК. При това положение по отношение на вземанията, произтичащи от Декларации,
посочени в т. 1 и т. 2 от решението, с
които са определени задължения за здравно осигуряване към ДОО, към фонд ДЗПО и
данък по ЗДДФЛ за периода 01.10.2014 г. – 31.11.2014 г., описани в т. 1 до т. 8
от Разпореждането на ПИ, след прекъсването на давността с ПНОМ изх. №
С170006-022-0006337/13.02.2017 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност по
чл. 171, ал. 1 от ДОПК, считано от 13.02.2017 г. В рамките на този срок са
предприети и допълнителни действия, водещи до прекъсване на давността по чл.
171, ал. 1 ДОПК, с последващите ПНОМ, описани по-горе, последното от които е с
изх. № С200006-022-0007771 и с дата на издаване – 12.02.2020 г., т.е считано от
тази дата е започнал да тече нов пет годишен давностен срок, който към
настоящия момент не е изтекъл и тези вземания не са погасени по давност. На
същото основание не са погасени по давност публичните задължения по Данъчни
декларации, посочени в т. 15 – т. 34 от оспореното решение. Тези съображения се
отнасят и за вземанията за държавни такси по
изпълнителен лист от 07.11.2012 г., по гр. дело № 1053/2012 г. /т.18 от
Разпореждането на ПИ/, които на същите основания не са погасени по давност, тъй
като те не са административни наказания и за тяхното събиране важат правилата
на ДОПК.
По отношение на
вземанията, произтичащи от глоби по влезли в сила три броя НП и шест броя ЕФ, подробно
разгледани в т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от оспореното
решение съдът приема за установено следното:
Вземанията по влезли в
сила наказателни постановления представляват публични държавни /общински/
вземания, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. По отношение на тези вземания, обаче е налице
специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените
административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент,
от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на
чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал. 2 на чл. 82
от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Според чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването
на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
В конкретния случай при
прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал. 1, б. „а”
във вр. с ал. 2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичните вземания
за глоби по посочените по-горе наказателни постановления и фишове,
погасителният давностен срок е две години и започва да тече от датата на
влизането в сила на съответното наказателно постановление или фиш. Доколкото в
ЗАНН няма правила относно спирането на давността, следва да намерят приложение
общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на публичните
вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни постановления
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по
аргумент от нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, има за последица спиране
на давностния срок за събиране на съответното публично вземане. В случая обаче
по изложените по-горе аргументи налагането на възбрана и/или запор след започването
на изпълнителното производство нямат правен ефект на спираща давността
обезпечителна мярка по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, както неправилно е приел
органът, а като действия по принудително изпълнение имат прекъсващ давността
правен ефект. След прекъсването започва да тече нова двугодишна давност по чл.
82, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 2 от ЗАНН и ако в рамките на този срок надлежните
органи не предприемат действия, имащи за последица прекъсване на давността или
не възникнат спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал. 1 от ДОПК,
вземанията се погасяват по давност. По тази причина вземанията, произтичащи от
глоби по административни нарушения, подробно описани в т. 4, т. 6, т. 7, т. 8,
т. 9, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от оспореното решение, се явяват погасени по
давност, тъй като няма данни, а липсват и твърдения след издаването на ПНОМ с
изх. № 0340-000005/04.09.2014 г., ПНОМ с изх. №
С170006-022-0006337/13.02.2017г., ПНОМ с изх. № С17006-022-0025602/05.05.2017г.
и ПНОМ с изх. № С170006-022-0025630/09.05.2017г. да са предприемани други
действия от надлежните органи, водещи до прекъсване или спиране на 2-годишната
давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Така от 09.05.2017 г. е започнал да
тече нов двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 09.05.2019 г. Посоченото
от органа и приложено като доказателство по делото ПНОМ с изх. № С200006-022-0007771
от 12.02.2020 г. е издадено девет месеца след като описаните в посочените точки
от решението вземания са погасени по давност. Тъй като може да се спре или
прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на действията
по принудително изпълнение не е изтекъл /изтеклата давност погасява правото на
държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените публични
задължения и е предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване на
изпълнителното производство/, наложената възбрана върху недвижим имот с ПНОМ с изх. № С200006-022-0007771 от 12.02.2020 г.,
няма правно действие нито на прекъсващо, нито на спиращо давността
обстоятелство. Ето защо необосновано и неправилно с потвърденото с обжалваното
решение Разпореждане с изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните
вземания по изп. дело № **********/2014г. за задълженията за глоби, наложени с 3
бр. наказателни постановления и 6 бр. фишове.
По изложените
съображения оспореното решение в частта, с която е оставена без уважение
жалбата на ЕТ „С.– Д.И.“ срещу Разпореждане с изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, в
частта, с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № **********/2014г. за
задълженията на оспорващия за глоби по фишове и наказателни постановления,
подробно описани в т. 4, т.6, т.7, т.8, т. 9, т. 11, т.12, т. 13 и т.14 от
решението, следва да се отмени.
Съответно следва да се отмени
като незаконосъобразно и Разпореждане с изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г.,
в тази му част, а преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител за
произнасяне по подаденото от ЕТ „С.– Д.И.“ възражение, съобразно дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В останалата ѝ
част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на
делото всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила по
производството.
Водим от горното и на
основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 42/11.03.2020 г. на Директора на Териториална
дирекция на НАП – Велико Търново, в
частта, с която е оставена без уважение жалбата на ЕТ „С.– Д.И.“***, срещу
Разпореждане с изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, в частта, с която е
отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на
публични вземания по изп. дело № **********/2014г. за задълженията на ЕТ „С.– Д.И.“,
за глоби по фиш № С0797995/26.02.2015г. на ОДМВР - ***, фиш № С0211959/12.08.2013г.
на ГД „Н.п.“, фиш № К0441670/15.01.2013г. на ОДМВР - ***, наказателно
постановление № 114/04.12.2013г. на Областна дирекция по безопасност на храните
- ***, фиш № В0648678/01.05.2012г. на ОДМВР - ***, наказателно постановление №
36-ДОЗ-030/08.05.2015г. на Регионална здравна инспекция - ***, фиш №
К0798333/03.06.2013г. на ОДМВР - ***, фиш № В0871212/29.08.2012г. на ОДМВР - ***,
наказателно постановление № 81919-0052596/31.10.2013г. на НАП - ***, подробно
описани съответно в т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 11, т. 12, т. 13 и т.14 от
решението, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
като
незаконосъобразно Разпореждане с
изх. № С200006-137-000798/03.02.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Велико Търново, офис Враца в частта, с която е отказано прекратяването
поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело
№ **********/2014г. за задълженията на ЕТ „С.– Д.И.“***, за глоби по фиш №
С0797995/26.02.2015г. на ОДМВР - ***, фиш № С0211959/12.08.2013г. на ГД „Н.п.“,
фиш № К0441670/15.01.2013г. на ОДМВР - ***, наказателно постановление №
114/04.12.2013г. на Областна дирекция по безопасност на храните - ***, фиш №
В0648678/01.05.2012г. на ОДМВР - ***, наказателно постановление № 36-ДОЗ-030/08.05.2015г.
на Регионална здравна инспекция - ***, фиш № К0798333/03.06.2013г. на ОДМВР -
***, фиш № В0871212/29.08.2012г. на ОДМВР - ***, наказателно постановление №
81919-0052596/31.10.2013г. на НАП - ***, подробно описани съответно в т. 9, т. 11,
т. 12, т. 13, т. 14, т. 16, т. 17, т. 19 и т. 74 от Разпореждането.
ИЗПРАЩА преписката в тази ѝ част на
публичен изпълнител в ТД на НАП - Велико Търново, офис Враца, за произнасяне по
подаденото от ЕТ „С.– Д.И.“***-000-0040897/28.01.2020 г. по изп. дело № **********/2014г.,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „С.– Д.И.“***
против Решение № 42/11.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, в останалата ѝ част, като неоснователна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
На основание чл. 138
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: