№ 147
гр. Плевен , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Мариан В. Иванов
Иван Н. Радковски
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно частно
наказателно дело № 20204400600662 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия И. Радковски ВЧНД № 662/2020 г., по
описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по частен протест от Ч.М.
– прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен, против определение № 39
от 04.08.2020г., постановено по НОХД № 176/2020 г., по описа на Районен
съд - гр.Левски.
В протеста е посочено, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като процесното МПС се явява вещ, собственост на
подсъдимия, която е била предназначена и същевременно е послужила за
извършване на инкриминираното престъпление, като са налице
предпоставките на чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК, който следва да бъде приложен,
независимо от наказателната отговорност на подсъдимия И., с искане,
протестираното определение да бъде отменено и да бъде уважено искането на
РП – Плевен, по чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Плевен заяви, че поддържа подадения протест, по изложените в него
съображения.
Защитникът на осъдения И.И. – адвокат Л.Б., от АК – гр. Велико
Търново заяви, че счита протеста за неоснователен, поради което следва да
бъде оставен без уважение, с искане първоинстанционното определение да
бъде оставено в сила, тъй като в случая веща, /процесния автомобил/, не може
1
да има качеството на такава, по смисъла на чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК, защото
без нейното съществуване просто такова престъпление не може да се
извърши.
Осъденият И.И. заяви, че поддържа казаното от неговия защитник.
Въззивната инстанция , като се запозна с протеста, пледоариите на
страните и при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за
установено следното:
Протестът е подаден от правоимаща страна, в предвидения законов
срок, поради което следва да бъде разгледан по същество.
Според въззивната инстанция, разгледан по същество протестът е
неоснователен, по следните съображения:
С определение на Районен съд – гр. Левски № 39 от 04.08.2020г. по
НОХД № 176/2020г., съдът е одобрил споразумение, постигнато между РП –
Плевен, подсъдимия по делото И.И. и неговият защитник - – адвокат Л.Б., от
АК – гр. Велико Търново, по силата на което И. е бил признат за виновен, в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е било наложено
наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване съдът е
отложил, на основание чл. 66, ал.1 от НК, за срок от три години.
Със същото определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на представителя на обвинението, на основание чл. 53,
ал.1, б. „а“ от НК, да отнеме в полза на държавата л.а. „****“, с рег. № *****,
собственост на И.И., като е приел, че съобразно правната теория и съдебната
практика, при транспортните престъпления и в частност – при тези по чл.
343б, ал.1 от НК, съответното МПС се явява не средство, а предмет на
престъплението, тъй като превозното средство е елемент на самите
обществени отношения по транспорта, защото престъпните състави на тези
престъпления визират правила за безопасност именно при експлоатацията на
тези превозни средства, а и поради това, че съгласно чл. 53, ал.1, б. „б“ от
НК, предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, само
когато това е изрично предвидено в особената част на НК, каквото в
процесния случай не е налице, по отношение на престъплението по 343б, ал.1
от НК.
При така изложеното въззивната инстанция прие, че протестът е
неоснователен, по следните съображения:
Съобразно правната теория, а и съдебната практика, за престъпленията
по тези текстове от НК, изключително трудно защитима би била тезата, че
автомобилът е средство, а не предмет на престъпление против транспорта.
Такова възприемане е необходимо, тъй като според чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК -
2
на отнемане в полза на държавата подлежат „вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на
умишлено престъпление“, т.е. средството на престъплението, докато според
буква „б“ на същия текст - предметът на престъплението се отнема, само
когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава
изрична норма при транспортните престъпления не съществува.
Според общоприетото в правната теория, основен разграничителен
белег между правните понятия „предмет“ и „средство“ на престъпление е, че
при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се
защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за
съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото
отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът
избира да си послужи, за да го увреди. Например едно огнестрелно оръжие е
предмет (а не средство) на престъплението „незаконно държане на
огнестрелно оръжие“, но пък е средство (а не предмет) на престъплението
„убийство“, ако деецът си е послужил с него, за да убие.
Следователно, съобразно общоприетото в правната теория - превозното
средство няма как да бъде нещо външно на защитените обществени
отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да
ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент на самите
обществени отношения по транспорта, защото цитираните престъпни състави
визират нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на
превозни средства, които биха били напълно безсмислени без последните.
При така изложеното, според настоящия съдебен състав, обосновано и
законосъобразно с протестираното определение на Районен съд – гр. Левски е
било оставено без уважение искането на представителя на обвинението, на
основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, да се отнеме в полза на държавата л.а.
„****“, с рег. № *****, собственост на И.И., който е бил признат за виновен
по силата на посоченото споразумение и осъден за извършено престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК
Въз основа на всички изложени до тук съображения въззивната
инстанция прие, че определение на Районен съд – гр. Левски № 39 от
04.08.2020г. по НОХД № 176/2020г., в частта му, с която е било оставено без
уважение искането на РП – Плевен, за отнемане в полза на държавата на лек
автомобил „****“, модел „****“, с рег. № *****, собственост на И.И., който
3
е бил признат за виновен по силата на посоченото споразумение и осъден за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, следва да бъде потвърдено,
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 04.08.2020г. по НОХД №
176/2020г. на Районен съд – гр. Левски, в частта му, с която е било оставено
без уважение искането на РП – Плевен, за отнемане в полза на държавата на
лек автомобил „****“, модел „****“, с рег. № *****, собственост на И. А. И.,
с ЕГН **********.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4