№ 4257
гр. Варна , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503576 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК
*********, София, чрез ю.к.В.Г., срещу разпореждане №269096/03.11.2020г., постановено
по ЧГД №12699/2020г. на 8 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил заявление на АЙ
ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу В. Й. С., ЕГН **********,
Варна, за следните суми: сумата от 342.67 лева, представляващи дължимо възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2018г.,; сумата от 62.18 лева
адм.разноски за извънсъдебно събиране на вземането както и сумата от 80.75 лева,
представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за поръчителство, за
периода от 21.02.2019г. до 17.09.2020г.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорва се изводът на съда, че претендираните
адм.разноски противоречат на чл.33 ЗПК както и на чл.10а, ал.2 от същия. Твърди се, че тези
разноски са сторени от кредитодателя Кредисимо ЕАД за изпращане на съобщения до
длъжника, покани и телефонни разговори, с оглед изпълнение на задълженията по договора
за кредит. Поддържа се, че сумата представлява разход за събиране на вземането, в който
случай не попада в обхвата на чл.33 от ЗПК и не противоречи на чл.10а, ал.2 от същия
закон. Поддържа се, че сумата не е изискуема към датата на сключване на договора както, че
нейната изискуемост настъпва от неизпълнение задължението на потребителя-
кредитополучател, в който смисъл представлява разход, пряко следствие от неизпълнението
на длъжника.
Оспорва извода, че на кредитополучателя не е предоставена информация и право на
избор, че не е проведено индивидуално договаряне и по същество е бил принуден да сключи
договор за поръчителство със свързано на кредитодателя лице. Поддържа се, че на клиента
на Кредисимо ЕАД е предоставена възможност да избере дали да сключи договор с
поръчителство или без него. Избирането на договор без гаранция/обезпечение/ не е
санкционирано от договора и ОУ към него. Прави се довод, че наличието на обезпечение
чрез поръчителство дава преднина единствено в срока за разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит. Същевременно представлява форма именно на индивидуално
договаряне условията по кредита, при това не съществените по сумата и срока за връщането
. Поддържа се освен това, че договорът за поръчителство е отделен акт, различен от
1
кредитния договор, макар и свързан с последния. Дружеството заявител извършва по
занятие гаранционни сделки срещу заплащане не само по отношение на Кредисимо ЕАД, но
и спрямо други търговски субекти. Неправилно се твърди, че наличието на обезпечение
сочи на неизпълнение от кредитодателя разпоредбата на чл.16 ЗПК да оцени
кредитоспособността на длъжника. Твърд се, че неоснователно съдът е отхвърлил и
претенцията за мораторна лихва върху задълженията по договора за поръчителство.
Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и вместо това уважаване на
заявлението изцяло ведно с присъждане на сторените за производството разноски.
При преценка редовността на частната жалба, въззивният съд констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител,
при интерес от обжалването, в преклузивния срок, считано от връчване на препис от
разпореждането на съда. На 28.10.2020г. – изпратена по пощата на 04.11.2020г. Жалбата е
надлежно администрирана. Производството по жалбата е допустимо.
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД срещу В. Й. С. за
осъждането му да заплати на заявителя, по реда на чл.410 ГПК, суми, дължими въз основа
на договор за кредит №1146349 ат 15.10.2018г., сключен между Кредисимо ЕАД и длъжника
за сумата от 1500 лева главница, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата
15.10.2018г., сключен от една страна между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД и от друга
страна между Ай Тръст ЕООД и В.С.. Предмет на претенцията по чл.410 ГПК е част от
главницата в размер на 1 290.26 лева, чийто краен падеж за връщане е настъпил на
20.11.2019г. съгласно Приложение №1 към договора за кредит; сумата от 256.24 лева
договорна лихва за периода от 21.01.2019г. до 20.11.2019г., предвидена в договора в размер
на 41.24% фиксиран лихвен процент; сумата от 182.79 лева лихва за забава по договора за
кредит, за периода от 21.02.2019г. до 17.09.2020г.; сумата от 342.67 лева възнаграждение по
договора за поръчителство ведно със законна лихва за забава, изчислена за периода от
21.02.2019г. до 17.09.2020г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението на
12.10.2020г. до окончателното изплащане.
Твърди се в т.12 от заявлението, че след сключване на договора, кредитодателят е сключил с
жалбоподателя Ай Тръст ЕООД договор за поръчителство, по който поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за
кредит, срещу възнаграждение. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от В.С.,
след падежирането на договора, кредитодателят е изпратил искане до поръчителя за
плащане на задълженията, за което е изпратено уведомление и до длъжника съгласно чл.3,
ал.2 от договора за поръчителство. Твърди се, че на 24.09.2020г. поръчителят е заплатил
всички дължими суми на В.С. към Кредисимо ЕАД, а именно главница от 1290.26 лева,
договорна лихва от 256.24 лева ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на
182.79 лева както и 62.18 лева адм.разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Твърди
се, че на 28.09.2020г. заявителят е уведомил длъжника за изпълнение на задължението си по
договора за поръчителство както и за възникване задължение на длъжника да заплати
възнаграждението по договора за поръчителство ведно със законна лихва за забава. Твърди
се, че длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си, поради което и дължи
законната лихва за периода на забавата. Претендира се общо сумата от 2 257.38 лева. Въз
основа на разпореждане за без движение на заявлението, Ай Тръст ЕООД е посочило
изменение в размера на претендираната лихва за забавено изпълнение, както следва:
претендира се сумата 205.81 лева за периода от 21.02.2019г. до 17.09.2020г., която сума е по
договора за кредит както и сумата от 80.75 лева по договора за поръчителство, изчислена за
периода от 21.02.2019г. до 17.09.2020г. – 72.58 лева и 8.17 лева за периода от 14.07.2020г. до
17.09.2020г.
2
Съдът е уважил заявлението за претендираната главница, договорна възнаградителна
лихва и дължимата по договора за кредит лихва за забава, заплатени от заявителя Ай Тръст
ЕООД на Кредисимо ЕАД по договора за кредит и договора за поръчителство като
отхвърлил за останалите претендирани суми. За да откаже издаване на заповед за
изпълнение, заповедният съд е посочил, че както възнаграждението, така и адм.разноски
противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и не пораждат
права и задължения за страните. Приел е, че вземането за адм.разноски противоречи пряко
на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК както и на чл.21 ЗПК. Уговарянето на възнаграждение по
договора за поръчителство противоречи на чл.16 от ЗПК като представлява недействителна
клауза по смисъла на ЗПК. Отделно от това, съдът е приел, че тази клауза е неравноправна
тъй като е сключена при значително нарушаване равновесието в правата и задълженията на
страните. Приел е, че от една страна потребителят е бил лишен от право на избор относно
гарантирането на отпуснатия му кредит като е бил заставен да сключи договор за
поръчителство със свързано с кредитодателя лице. От друга страна, съдът намерил, че с
уговореното възнаграждение се прехвърля риска от неизпълнение задължението на
кредитодателя да провери кредитната способност на клиента изцяло в тежест на
кредитополучателя. Съдът е формирал мотиви за нищожност на клаузата от договора за
поръчителство предвиждаща възнаграждение, съответно е отхвърлил и акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата по този договор.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в заявлението
по чл.410 ГПК, намира за установено следното: Предмет на заявлението са заплатените от
поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД на кредитодателя КРЕДИСИМО ЕАД /въз основа на договор
за поръчителство от 15.10.2018г./ суми, част от които представляват платеното по договор за
кредит, сключен между Кредисимо ЕАД и кредитополучателя В.С., а останалата част –
дължимото по договор за поръчителство, сключен между длъжника и АЙ ТРЪСТ ЕООД,
също от 15.10.2018г. Всички договори, вкл. Общите условия на кредитодателя са
представени със заявлението. Предмет на въззивна ревизия са сумите, представляващи
сторени от кредитодателя адм.разноски, наказателната лихва по договора за поръчителство,
изчислена върху възнаграждението както и уговореното възнаграждение по договора за
поръчителство, всички претендирани от встъпилия в правата на кредитора, поръчител,
изплатил дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143 ЗЗД.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за кредит,
договорите за поръчителство Общите условия към ДПКр, се съдържат клаузи, от които
следва, че извършените от кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането,
са в тежест на длъжника. При изплащането им от поръчителя, същите подлежат на
възстановяване нему съгласно чл.140 ЗЗД. Не е налице противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че разноските са сторени за извънсъдебно събиране на
задължението, поради което не представляват разноски по управлението на кредита.
Независимо от това, доколкото липсва конкретизация на сумата от 62.18 лева, съдът намира
искането за издаване на заповед за изпълнение, за неоснователно. Посоченото в ОУ към
договора за кредит условие за право на обезщетение за всички направени от кредитодателя
разноски за съдебно и извънсъдебно събиране на просрочено вземане, е общо и макар да
представлява основанието, не конкретизира начина на формиране на претенцията и същата
се явява неиндивидуализирана. /не се сочат конкретните сторени разноски спрямо
конкретния договор за кредит, не са цитирани разходооправдателни документи на
кредитодателя или тарифа на същия за обявяване на такси, събиране от длъжниците в тези
случаи/. Липсват каквито и да са конкретни твърдения, които да обосновават вземането за
адм.разноски още повече, че в т.12 от заявлението е посочено изпратено на длъжника
уведомление от поръчителя, след изплащане на задължението. Без значение е представения
с частната жалба протокол №512/2020г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на
просрочено вземане, тъй като същия е издаден от Кредисимо ЕАД едностранно и отново не
почива на тарифа на кредитодателя за тези услуги и/или конкретни твърдения за броя, вида
и размера на извършените действия по уведомяване на длъжника. Тъй като намира
3
предявеното вземане за напълно неиндивидуализирано въззивният състав счита, че
разпореждането на заповедния съд следва да бъде потвърдено на основание чл.411, ал.2, т.1
ГПК.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство: С изпълнение
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора и може да
претендира платеното както и изрично уговореното по договора възнаграждение. Наличието
на договор за поръчителство от процесния тип не винаги е свързан с нарушаване
разпоредбите на ЗПК и увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността
му е винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните – както по
кредитния, така и по договора за поръчка/поръчителство/. Принципно съдът съобразява
автономността на договора за поръчителство спрямо договора за кредит както и
възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по него свободно да уговорят възнаграждение по
него. Това не означава, че съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на
добрите нрави и морала, нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК.
Видно от договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит /на
същата дата/, със свързано с кредитодателя лице, възнаграждението не е уговорено ясно и
точно. Същото е посочено като основание в чл.8 от договора за поръчителство, но след
преценка на препращането в Приложение №1 към същия договор, е очевидно, че тази
уговорка е недействителна като противоречаща на естеството на поръчителството, на ЗПК, а
вероятно и на ЗЗП. Налице е уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, който би следвало да се активира едва при неизпълнение задълженията по
кредита от длъжника и изплащането им от поръчителя, но с падеж на плащанията месечно,
за срока на действие на договора за кредит. Този начин на уговаряне на възнаграждението
както и възможността същото да бъде заплатено на кредитодателя Кредисимо ЕАД сочи, че
същото има друг характер и цел -да увеличи дължимото на кредитора плащане по договора
за кредит като създаде привидност у длъжника за гарантиране задълженията по договора за
кредит от солидарен длъжник. В този смисъл, уговорката за възнаграждението пряко
противоречи на чл.22 от ЗПК. Същото е уговорено и в прекомерен размер на почти 70% от
месечното плащане по договора за кредит, поради което противоречи и на добрите нрави
тъй като създава явна нееквивалентност в насрещните права и задължения на страните.
Независимо от изложеното, възнаграждението е изцяло неиндивидуализирана претенция
доколкото въпреки посоченото основание в чл.8 от договора за поръчителство, не е ясно как
е формирана конкретната сума, предмет на заявлението съобразно изчисляването му по
Приложение №1 към договора. Изчисляването му следва да просто и прозрачно за длъжника
/при липса на уговорена глобална сума/, така и за съда, а този резултат не следва от
приложението. Очевидно е, че възнаграждението не зависи от конкретната неплатена част
по кредита и от платеното накрая от поръчителя. Тъй като в Приложение №1 към договора
за поръчителство /л.23/ възнаграждението е посочено единствено като 12 вноски по 110.57
лева, а се претендира различна сума, претенцията подлежи на отхвърляне също съгласно
чл.211, ал.2, т.1 ГПК, макар да са налице основания и по т.2 и т.3 от същата разпоредба.
Поради отхвърляне на главницата, неоснователна се явява и претенцията за законната лихва
за забава, изчислена върху договореното възнаграждение.
Поради изложеното, с оглед характера на заповедното производство, заявлението в
тази част подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2, т.1 вр.чл.410 и чл.127 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №269096/03.11.2020г., постановено по ЧГД
№12699/2020г. на ВРС, 8 състав, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил заявление
на АЙ ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу В. Й. С., ЕГН
4
**********, Варна, за следните суми: сумата от 342.67 лева, представляващи дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2018г.,; сумата от
62.18 лева адм.разноски за извънсъдебно събиране на вземането както и сумата от 80.75
лева, представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за поръчителство, за
периода от 21.02.2019г. до 17.09.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5