№ 45
гр. гр.Велинград, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД. ЕИК
*********, представлявано от Юлиян Бойчев Цимпаров, чрез адв. В.Г., САК,
със съдебен адрес: гр. София, бул. ’’България” №81, вх. В, ет. 8, в качеството
си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД, против П. Б. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „Анезица“ ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 86.22 лв. (осемдесет и шест лв. и 22 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 15.10.2017 г. до 14.01.2018
г., по Договор с клиентски номер 16778896001, сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за
което са издадени фактури № **********/15.11.2017 г.,
**********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 260193/08.12.2020 г., по гр.д. № 1009, по описа ВРС
за 2020г..
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена заповед с
№ 260193/08.12.2020 г., по гр.д. № 1009 по описа ВРС за 2020г., като на
основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за
предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен
интерес. Излага, че между „Българска телекомуникационна компания'" ЕАД и
П. Б. М. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 16778896001 от дата 08.11.2017 г. за ползване на мобилна
интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60LTE с месечен абонамент 21.80 лева. Срокът на договора
бил 24 месеца до 08.11.2019 г. Въз основа на него за ползвани услуги са
1
издадени фактури № **********/15.11.2017 г., за отчетен период 15.11.2017-
14.12.2017 г., в размер на 42.62 лв. с ДДС, фактура № **********/15.12.2017
г. за отчетен период 15.12.2017- 14.01.2018 г., сума в размер на 21.80 лв. с
ДДС и фактура № **********/15.01.2018 г., за отчетен период 15.01.2018 -
14.02.2018 г. в размер на 21.80 лв. с ДДС. Ответникът не е заплатил услугите
за три последователни отчетни месеца 11/2017, 12/2017 и 01/2018 на обща
стойност 86.22 лв. (осемдесет и шест лв. и 22 ст.), поради което на основание
т.43 от Общи условия на БТК договорът е прекратен едностранното и
мобилният оператор е издал по клиентски номер № 16778896001 на дата
15.02.2018 г. крайна фактура № **********. Въз основа на договор за цесия
от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Труп“ ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД мобилният оператор с
търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземането срещу ответника,
описано в Приложение № 1 от договора на ищцовото дружество, което е
встъпило в правата си на кредитор преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК. Ответникът е уведомен за двете цесии, като уведомленията са
подписани от законния представител на „С.Г. Труп“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.. Предвид
изложеното се моли съдът да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК, в срока по чл.131 ГПК не депозира
отговор.
В съдебно заседание ответникът П. Б. М. се явява лично и с
адв.Арапова. Прави изявление за признание на иска- признава изложените от
ищеца факти, както и дължимостта на посочените в исковата суми на
посоченото основание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на исковата претенция ищцовото дружество е
следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между
цедента „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е
налице валидно облигационно отношение по Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16778896001/08.11.2017 г., във връзка
с което вземанията срещу ответника са му надлежни прехвърлени; 2. че
цедентът е изправна страна по него;
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесиите вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
С оглед признанието на иска и приетите писмени доказателства по
делото са безспорно установени всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са
налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи
постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право
не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава
право, с което може да се разпорежда. Несъмнено е, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за
2
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16778896001
от дата 08.11.2017 г. за ползване на мобилна интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60LTE с
месечен абонамент 21.80 лева, по силата на което ответникът е потребила и не
е платил далекосъобщителна услуга, съобразно договореното и е изпаднал в
забава. Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, като същият дължи заплащане на процесните
суми, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъда уважен в
пълен размер.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. Предвид изявлението на ответната страна за
признание на иска и твърдението, че не е станал повод за образуваното
исково производство и в този смисъл разноските в исковото производство да
бъдат възложени в тежест на ищеца, както и възражението за тяхната
прекомерност, съдът намира същото за неоснователно. По общото правило
на чл.78 от ГПК присъждането на разноски в производството на страните по
делото се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или се е защитила срещу неоснователно
предявен срещу нея иск. Предпоставките за недължимост от ответника на
разноските по делото, уредени в чл.78, ал.2 от ГПК са ответникът да не е дал
повод за предявяване на иска и да го е признал и те трябва да са налице
едновременно. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство- установи се в исковото производство, че в негова
тежест са възникнали претендираните парични задължения, за които той
прави изявление за признание. Независимо от това, че исковото
производство не е образувано във връзка с направено възражение от
ответника срещу заповедта за изпълнение, а в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, искът по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното
производство и след като ответникът е станал причина за неговото
образуване, същият дължи направените от ищеца разноски и за двете
производства. По възражението за прекомерност- разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК повелява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Видно от размера на претендираното възнаграждение в исковото
производство -180 лева, че е под минимално предвидения размер съобразно
интереса- 300 лева по Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което искането не може да бъде
уважено. При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплащане на разноските за производството,
които ищецът е направил в пълния установен размер, съгл. представения
списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на 410 лв., от които сумата от 25 лв.,
представлява държавна такса в заповедното производство, сумата от 180 лв.-
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 25 лв.-
държавна такса в исковото производство, а сумата от 180 лв., представляваща
3
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЮБЦ“ ЕООД.
ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цимпаров, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ’’България” №81, вх. В, ет. 8, против П. Б. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „Анезица“ ***, иск с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че П. Б. М., с
ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „ЮБЦ“ ЕООД. ЕИК ********* сумата в
размер на 86.22 лв. (осемдесет и шест лв. и 22 ст.)-главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
15.10.2017 г. до 14.01.2018 г., по договор с клиентски номер 16778896001,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума са издадени фактури №
**********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 260193/08.12.2020 г., по
гр.д. № 1009, по описа ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Б. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „Анезица“ ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЮБЦ“
ЕООД. ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цимпаров, със
съдебен адрес: гр. София, бул. ’’България” №81, вх. В, ет. 8, сумата от 410.00
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4