№ 161
гр. Айтос, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100041 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.30 ЗН вр. чл. 29, ал.3 ЗН.
Производството по делото е образувано по ИМ на С. С. С., ЕГН: **********, и М. С.
С., ЕГН: **********, съд. адрес: гр.К., ул."Г.Д." ***, чрез адв.С.С., против Г. С. М., ЕГН
**********, съд. адрес: ***, чрез адв. Р.С.. Ищците твърдят, че са наследници /деца/ на
починалия на ***г. С.С.М., както и че майката на страните /Е.А.М./ починала на ***г.
Поддържат, че наследниците на последната станали собственици на недв.имот, находящ се в
***, представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩHA СГРАДА, цялата със застроена
площ от 60 кв.м и Р3П от 120 кв.м, НАВЕС с площ от 3 кв.м, изградени въз основа на
отстьпено право на строеж върху общински УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на гр.***,
с площ от 249 кв.м и площ на поземления имот от 269 кв.м, пpи rpaници на: изток- УПИ №
VII-1605, запад- УПИ № V-1603, север- улица и юг- улица., при следните квоти: за С.С.М.-
5/8 ид.ч. и по 1/8 ид.ч за всяко от децата /страните по делото/, за което бил съставен КНА №
62/26.11.2002г. Поддържат, че починалият С.С.М. се разпоредил чрез дарение, обективирано
в НА № 63/26.11.2002г., в полза на ответницата, прехвърляйки й собствените си 5/8 ид. ч. от
гореописания имот, както и че извършената сделка изчерпвала имуществото на починалия и
накърнявала запазената част на ищците от наследството на починалото лице – за всеки от
двамата ищци се накърнявала съответно запазена 10/72 ид. ч., колкото била и запазената
част на ответницата. Поддържат, че ответницата прехвърлила собствените си 6/8 ид.ч. от
посочения имот на дъщеря си Е.Б. по силата на дарение, обективирано в НА №
170/13.11.2015г. Молят да бъде възстановена запазената им част от наследството на
починалото лице до размера от по 10/72 ид. ч. за всеки от ищците, искайки намаляване на
дарението от 26.11.2002г. до размера на притежаваните от тях запазени части от
наследството на починалия, претендирайки разноски по делото.
В срока на чл.131 и сл. ГПК е постъпил ОИМ. Не се оспорва наличието на процесното
дарение от 26.11.2002г., както и че притежаваните от ответницата 6/8 ид.ч. от имота,
предмет на атакуваното дарение, били вече собственост на трето лице /Е.Б./. Намира иска по
чл. 30 ЗН за неоснователен, т.к. атакуваното дарение представлявало договор за гледане и
1
издръжка, респ. не била накърнена запазената част на ищците от наследството. Твърди, че
на 26.11.2002г. страните и техният наследодател постигнали уговорка, че ответницата ще се
грижи за бащата С.С.М., срещу което последният следвало да й прехвърли 5/8 ид.ч. от
имота. Поддържа, че единствено тя се грижела за починалия, ищците се съгласили с
прехвърлянето, а в замяна получили по 2000 лв. всеки /компенсация за наследствената им
част от имота/. Счита, че ищците били удовлетворени по този начин, като част от сумата
платила лично, а друга част била платена от починалия преди извършване на атакуваното
дарение. Претендира разноски.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
Видно от удостоверение за наследници на Е.А.М. – майка на страните, същата е
починала на 12.7.2000г., оставяйки трима наследници: С.С.М. (преживял съпруг),
ответницата Г.М. (дъщеря) и ищците С.С.С. и М.С.С. (синове). Видно от КНА №
106/26.11.2002г. наследодателят С.С.М., заедно със С. С. С., М. С. С. и Г. С. М. /страните по
делото/ са били признати на осн. чл. 483, ал.1 ГПК /отм./, т.е. въз основа на писмени
документи, за собственици на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищнa сграда,
находяща се в *** и навес, изградени въз основа на отстъпено право на строеж върху УПИ
№ VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на гр.***, с площ от 245 кв.м., ведно с правото на строеж
върху УПИ, пpи rpaници на последния: изток- УПИ № VII-1605, запад- УПИ № V-1603,
север- улица и юг- улица, при следните квоти за всяко от лицата: за С.С.М.- 5/8 ид.ч. и по
1/8 ид.ч за всяка от останалите три посочени лица.
Установява се от представения НА № 107/26.11.2002г., че С.С.М. дарил на ответницата
собствените си 5/8 ид. ч. от описания недв.имот. Не се спори, а се и установява от
доказателствата, че дарените 5/8 ид.ч. от описания по-горе имот /с адрес ***/ изчерпва
наследството на починалия С.С.М.. Не се спори между страните и че описаният по-горе
имот е бил съсобственост /в режим на СИО/ между С.С.М. и Е.А.М. /преди смъртта на
последната на 12.7.2000г./, обуславящо обективираната в КНА № 106/26.11.2002г.
съсобственост между наследниците на последната.
Видно от удостоверение за наследници на С.С.М. /л.34-35 от делото/, същият е починал
на ***г., като е оставил наследници, сред които и страните по делото: ответницата Г.М.
(дъщеря) и ищците С.С.С. и М.С.С. (синове), но същевременно и преживяла съпруга
/Д.И.М. – поч. на 03.02.2020г./.
Видно от НА № 170/13.11.2015г. ответницата е прехвърлила Е.Б. чрез дарение 6/8 ид.ч.
от описания по-горе имот.
По делото се събраха доказателства чрез разпита на свид.С.Ш., Д.К. и Р.М., преценени
от състава съгл. чл.172 ГПК, във връзка с установяване на обстоятелствата, че ищците са
получавали, респ. не са получавали парични суми за уравнение на дяловете им от
наследството на С.С.М. във връзка с извършеното прехвърляне на ид.ч. от последния на
ответницата през 2002г., както и че ответницата не е гледала приживе своя баща.
При тези факти съдът намира от правна страна следното: Страните по делото са
братя и сестра – всички са деца на починалия С.С.М., като ищците са наследници със
запазена част по см. на чл. 28 ЗН, а ответницата има качеството на надарено лице /през
2002г./, същевременно се явява и наследник също със запазена част. Установи се безспорно,
че наследството, останало от С.С.М., включва само въпросните 5/8 ид.ч. от гореописания
недв.имот с адрес: ***, предмет на дарението от 2002г., намаляването на което се иска. При
твърдения за накърняване на запазена част чрез извършване на дарение, поначало трябва да
се формира маса по чл.31 ЗН. Това правило обаче не се прилага тогава, когато подареното
имущество е единственото в наследството, както е и в настоящия казус. Трайна е практиката
на ВКС, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение,
което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената
2
част, се извършва в дробна част от цялото имущество /Р. № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. №
4119/2015 г. на І г. о., Р.№ 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Р. № 82 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г .о./. В случая ответникът се опита да докаже по
делото, че извършеното в негова полза дарение от 2002г. на 5/8 ид.ч. от гореописания имот,
изчерпващи наследството на С.С.М., е симулативно, твърдейки наличие на относителна
симулация, т.е. че дарствената сделка прикрива друго съглашение или съглашения /т.е.
договор за гледане и издръжка между наследодателя и ответницата и/или сделка между
страните по делото, по която са били платени парични суми за уравнение на дяловете на
ищците от наследството на починалия от по 2000 лв. на всеки ищец/. В случая ответницата
не ангажира какви да е писмени доказателства по делото във връзка с наличие на твърдяната
относителна симулация, респ. за съществуване на прикритата сделка или сделки,
ангажирайки единствено свидетелски показания в тази насока. Съдът намира, че последните
се явяват недопустими на осн. чл. 165, ал.2 ГПК, доколкото в случая липсва т.нар. „начало
на писмено доказателство“, като същевременно ответницата има качеството на страна по
сделката, обективирана в НА № 107/26.11.2002г., респ. няма качеството на трето лице или на
наследник, срещу когото да е насочена сделката, разбирано като сделка, извършена с цел
наследникът да бъде увреден /точно обратното, дарението от 2002г. я облагодетелства/.
Едновременно с това не са налице и предпоставките на чл. 164, ал.2 ГПК, обуславящи
допустимост на свидетелските показания в случая. Предвид това според състава в случая е
налице валидно извършено дарение от 26.11.2002г., описано по-горе, като възражението на
ответницата за наличие на относителна симулация /друга прикрита сделка и за заплащане на
парични суми на ищците от по 2000 лв. на всеки от ищците/ се явява неоснователно,
налагайки разглеждане на иска по чл. 30 ЗН по същество.
Съгласно чл.29, ал.3, изр.2 и изр.3 ЗН /приложими в настоящия казус с оглед
доказателствата по делото за наследниците на С.С.М. – л.34-35/ когато наследодателят е
оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко
дете, като в тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е
равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. В случая низходящите
на наследодателя, съпругата на който /Д.И.М./ е била жива - имаща също право на запазена
част по см. на чл. 28, ал.1 ЗН, са трите му деца /страните по делото/. Запазената част на
всеки от четиримата наследници към ***г. /три деца и преживяла съпруга/ от наследството
на С.С.М. е общо 5/6 за всички наследници с право на запазена част от наследството, която
съобразно закона се разделя поравно между тях, а разполагаемата част на наследодателя
възлиза на 1/6 /арг. чл. 29, ал.3 ЗН/. При това положение запазената част на всеки от ищците
е 5/24 ид.ч. от 5/8 ид.ч. /равна на по 25/192 ид.ч. за всеки от ищците или общо за двамата
ищци 50/192ид.ч., равностойно на 25/96 ид.ч./, с колкото и следва да се намали дарението по
пътя на възстановяването, обуславящо извод за уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН.
С оглед основателността на иска ответника следва да заплати на ищците направените по
делото разноски в размер на 940 лв., от които: 140 лв. – ДТ и 800 лв. – адв.възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА, по предявените от С. С. С., ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН:
**********, съд. адрес: гр.К., ул."Г.Д." ***, чрез адв.С.С., против Г. С. М., ЕГН **********,
съд. адрес: ***, чрез адв. Р.С., искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, запазената част на
С. С. С., ЕГН: **********, и на М. С. С., ЕГН: **********, от наследството на баща им С.
С. М., ЕГН **********, поч. на *** г., като НАМАЛЯВА дарението на 5/8 ид.ч. от
двуетажна масивна жилищнa сграда, находяща се в *** и навес, построени на основание
отстъпено право на строеж върху УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на гр.***, с площ от
3
245 кв.м., ведно с 5/8 ид.ч. от правото на строеж върху горепосочения УПИ, пpи rpaници на
последния: изток- УПИ № VII-1605, запад- УПИ № V-1603, север- улица и юг- улица.,
извършено от С. С. М. на Г. С. М., ЕГН **********, с НА № 107/26.11.2002г. на нот.
Б.Демирев, с размера на запазените части на С. С. С. и М. С. С., а именно – от по 25/192 ид.
ч. за всеки от ищците.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Г. С. М., ЕГН **********, да заплати на С. С. С.,
ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН: **********, сумата от 940лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4