№ 57136
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110131853 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК спрямо длъжника М. Г. В. за парични вземания, сред които
473,86лв. – такса експресно разглеждане.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи и такса за експресно
разглеждане в размер от 473,86лв. Същата включва разглеждане на искането за кредит
в ускорени срокове. Същата се явява нищожна поради прякото противоречие със
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която не се допуска начисляване на разходи за
усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Отделно от
това, обосновано може да се допусне, че тази клауза цели единствено да доведе до
значително увеличаване на цената на кредита (на възнаграждението на кредитодателя),
прикривайки го под формата на т. нар. „допълнителни услуги“. От съдържанието на
клаузата е видно, че е средство за съществено увеличаване на цената на кредитирането,
като по същество предлагането й като предимство от доставчика води по скрит за
потребителя начин до увеличаване размера на дължимите разходи по кредита и се
заобикаля забраната, предвидена в чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези клаузи се цели именно заобикаляне на
императивни правни норми на ЗПК. Законът задължава съда да не издава заповеди за
изпълнение за задължения, които се намират в противоречие с императивни правни
норми (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), като такива са и правилата, забраняващи спрямо
потребителя да се прилагат неравноправни клаузи (чл. 143 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП). В
посочения смисъл е и съдебната практика – Определение от 06.07.2020г. по ч. гр. д. №
6027/2020г. на СГС, Определение от 30.07.2020г. по ч.г р. д.№ 6094/2020г. на СГС и
1
много други.
По изложените съображения, заявлението подлежи на отхвърляне и по
отношение на сумата от 473,86лв.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 121387/14.06.2022г., подадено от /фирма/ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Г. В. и за
сумата от 473,86лв., представляваща такса експресно разглеждане.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2