№ 1020
гр. София , 21.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20211110125987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „н.ф.“ ООД срещу Ларго Груп 58 ЕООД, р.б.г, ЕГН
********** и ц.п.б., ЕГН *********** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за суми, както следва:
- сумата от 55 200,00 лв., представляваща неустойка по договор за заем № 303-СФ-
23.11.2018 г., обезпечен с ипотека по т. 2 от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 5, том VI, рег. № 18726, дело № 922/2018 г. от 23.11.2018 г. по описа на нотариус
Цветанка Симеонова – Николова, рег. № 030 в Нотариалната камара, с район на действие –
СРС, дължима при обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
- сумата от 1 800,00 лв., представляваща неустойка по договор за заем № 301-СФ-
22.11.2018 г., обезпечен с ипотека по т. 1 от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 5, том VI, рег. № 18726, дело № 922/2018 г., дължима при обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
На следващо място, заявителят претендира заплащането на неустойка в размер на 60
% от заетите суми – 55 200 лв. по договора от 23.11.2018 г. и 1800 лв. по договора от
22.11.2018 г., начислена с оглед прекратяване на договора поради забава на длъжника с
повече от 30 дни и настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а
1
също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
В процесния случай неустойките са уговорени като компенсаторни – при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане на определения срок за
плащане на дадена вноска по заема, цялото вземане става предсрочно изискуемо, като
заемодателят има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната
сума, ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната сума. Такава уговорка се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост – кредиторът получава
допълнителна сума над 50 % от заемната без извършването на каквито й да е допълнителни
разходи по заема. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
Като допълнение следва да бъде посочено, че кредиторът е обезпечил задълженията
си с ипотека върху недвижим имот, което минимизира вероятността същият да търпи вреди
от неизпълнението в продължителен период от време и създава висока степен на сигурност,
че кредиторът ще получи пълно удовлетворение на вземанията си, като в този смисъл
уговорените неустойки не съответстват на размера на очакваните за кредитора вреди. Още
повече, че видно от уговорките в договорите за заем, последните са сключени под условие,
че заемополучателят внесе 20 % от стойността на заемната сум, която да служи като
обезпечение изпълнението на задължението на същия по договора за първите 12 месеца от
действието на договора, което е допълнително обезпечение за кредитора. При анализа на
всичко гореизложено се налага извод, че е налице нарушение на принципа на
справедливостта между страните, доколкото едната страна по договорите, а именно
кредитора, е поставена в много по-благоприятно положение в сравнение със
заемополучателя. За съответствието на уговорките за дължимост на неустойки със закона
съдът следи служебно, като валидността им се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Като допълнение следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1,
т. 3 ГПК, заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение, когато вземането
се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на
подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или
други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.
Същевременно съгласно разрешенията дадени в т. 4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на
документ по чл.417 ГПК, обективиращ договор между страните /какъвто е настоящият
случай/, незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания за реално изпълнение
на договора - т.е. само за суми или вещи, които следва да се предадат по силата на самия
договор като задължение на една от страните. Соченият от заявителя документ, от който
2
произтича вземането, а именно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 5, том
VI, рег. № 18726, дело № 922/2018 г. от 23.11.2018 г. по описа на нотариус Цветанка
Симеонова – Николова, рег. № 030 в Нотариалната камара, с район на действие – СРС, по
становище на настоящия съдебен състав, не предвижда възникване на вземане за
претендираните суми, които да следва да се предадат от длъжника по заявлението
единствено по силата на уговорките между страните, материализирани в самия договор за
учредяване на договорна ипотека. Договорът за учредяване на договорна ипотека,
инкорпориран в посочения по-горе нотариален акт, създава права за ипотекрния кредитор за
предпочтително удовлетворяване от ипотекираното имущество, при неизпълнение на
задълженията на заемополучателя по процесните заемни правоотношения. Същият не
предвижда възникване на вземане за претендираните суми, които да следва да се предадат от
длъжника по заявлението единствено по силата на уговорките между страните,
материализирани в самия договор за учредяване на договорна ипотека. Посочването на
заемните правоотношения, възникнали между страните по делото, в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 5, том VI, рег. № 18726, дело № 922/2018 г. от
23.11.2018 г. по описа на нотариус Цветанка Симеонова – Николова, рег. № 030 в
Нотариалната камара, с район на действие – СРС, е само с цел очертаване на предмета от
вземания, за които в полза на ипотекарния кредитор и заемодател по процесните заемни
правоотношения е учредено обезпечението, но самите заемни правоотношения са
възникнали преди изповядване на сделката за учредяване на договорна ипотека върху
посочения в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 5, том VI, рег. № 18726,
дело № 922/2018 г. от 23.11.2018 г. по описа на нотариус Цветанка Симеонова – Николова,
рег. № 030 в Нотариалната камара, с район на действие – СРС, недвижим имот и именно от
тях произтича задължение за длъжниците за заплащане на процесните суми.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2105/11.05.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 10.05.2021
г./ на „н.ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван
Страцимир № 2 Ларго Груп 58 ЕООД, р.б.г, ЕГН ********** и ц.п.б., ЕГН *********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за суми, както следва:
- сумата от 55 200,00 лв., представляваща неустойка по договор за заем № 303-СФ-
23.11.2018 г., обезпечен с ипотека по т. 2 от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 5, том VI, рег. № 18726, дело № 922/2018 г. от 23.11.2018 г. по описа на нотариус
Цветанка Симеонова – Николова, рег. № 030 в Нотариалната камара, с район на действие –
СРС, дължима при обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
- сумата от 1 800,00 лв., представляваща неустойка по договор за заем № 301-СФ-
22.11.2018 г., обезпечен с ипотека по т. 1 от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 5, том VI, рег. № 18726, дело № 922/2018 г., дължима при обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4