№ 43852
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110141984 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от *** с искане за изменение на
решението,постановено по делото,в частта за разноските като бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на минимума по Наредба №
1,както и се позовава на практиката на СЕС.
Насрещната страна *** чрез пълномощника си оспорва молбата като
сочи,че при съобразяване обема на реализирани процесуални действия,както и
броя съдебни заседания уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
съответстващо на фактическата и правна сложност на делото.
Съдът наМ.,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно
обжалване от страна в производството,но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските с
крайния акт по съществото на спора,а отговорността за разноски се
разпределя при съобразяване изхода от делото в съответствие с
правилата,установени съгласно чл.78 от ГПК. С оглед това,че исковата
претенция на *** е отхвърлена,съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
полза на ***,за което е удостоверено в договора за правна помощ,че е
заплатено. Съдът наМ.,че липсват предпоставки да бъде изменено решението
в частта за разноските. Съдът не изследва служебно въпроса за размера на
разноските,съответно на уговореното и дължимо адвокатско възнаграждение,а
относно съответствието на размера на адвокатското възнаграждение спрямо
фактическата и правна сложност на делото съдът се произнася само при
формулирано от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно
чл.78,ал.5 от ГПК,а правото на такова възражение страната има до устните
състезания. С оглед липсата на изрично формулирано възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е присъдил
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази насока
следва да бъде отчетено,че относно липсата на основания съдът служебно да
1
се занимава с размера на адвокатското възнаграждение при липса на
формулирано възражение от насрещната страна е форМ.на съдебна практика –
определение № 4872/29.10.2024 г.,постановено по ч.гражд.дело № 3947/2024 г.
по описа на ВКС. Изводът на съда не се променя предвид доводите на ***
относно практиката на СЕС,тъй като макар да е известна на съда практиката
на СЕС,обективирана в решение по дело С -438/2022 г.,същата наМ.
приложение при направено от насрещната страна възражение за
прекомерност,при което съдът не е обвързан от минимума по наредбата,а
може да определи и възнаграждение в размер,по-нисък от посочения в
наредбата,докато конкретният случай не е такъв,тъй като в настоящия случай
ищецът Д. не е упражнил предоставеното му съгласно чл.78,ал.5 от ГПК право
своевременно да заяви възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** за изменение на
решението,постановено по гражд.дело № 41984/2024 г. по описа на
Софийския районен съд,42 състав,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2