O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 16.06.2014г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря С. Х., като разгледа
докладваното от съдия Маринова гр.
д. № 415 по описа на КРС за 2013г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците
по първоначалната искова молба В.Л.А., О.Д.А., Р.С.А., лично и като
правоприемник на починалия в хода на делото ищец Д.П.А., и Д.П.А., твърдят, че
са собственици на УПИ XVII, планосн. N 3360 в кв.53 по плана на гр. Кюстендил,
целият с площ от
Ответниците
С.К.К. и Р.В.Х. са подали писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, с който оспорват иска като неоснователен. Оспорват констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот N 4, том III, oбщ. рег. N 5888,
дело N 4/06г. на нотариус Д. С. с район на действие – КРС. Поддържат, че са
придобили правото на собственост върху процесната част от
Ищците
по насрещната искова молба С.К.К. и Р.В.Х. твърдят, че са собственици на
поземлен имот с идентификатор 41112.500.1823 по КК и КР на гр. Кюстендил,
одобрени със заповед N PД 18 – 96/28.10.2008г., целият с площ от 388 кв.м., при
граници и съседи: имоти N 1824, 1822, 1821, 1825 и ул. Октомврийска *, на основание
наследствено правоприемство от наследодателката им И.В.Х., която е придобила
имота с договор за покупко – продажба от 1947г., обективиран в нотариален акт N
190, том III, дело N 805/47г., и при условията на евентуалност – изтекла
придобивна давност в двете й разновидности (добросъвестно и недобросъвестно
владение) през периода от 1947г. до предявяване на иска. Твърдят също така, че
ответниците по насрещната искова молба В.Л.А., О.Д.А., Р.С.А., лично и като
правоприемник на починалия в хода на делото ответник Д.П.А., и Д.П.А., са
извършили неоснователни действия, с които пречат на ищците по насрещната искова
молба да упражняват спокойно собственическите си права, като „говорят в
квартала, че ищците по насрещния иск им били завладяли имота“. Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците по насрещната искова молба, че ищците по насрещната искова молба са
собственици на поземлен имот с идентификатор 41112.500.1823 по КК и КР на гр.
Кюстендил, одобрени със заповед N PД 18 – 96/28.10.2008г., целият с площ от 388
кв.м., при граници и съседи: имоти N 1824, 1822, 1821, 1825 и ул. Октомврийска *, на основание
наследствено правоприемство от наследодателката им И.В.Х., която е придобила
имота с договор за покупко – продажба от 1947г., обективиран в нотариален акт N
190, том III, дело N 805/47г., и при условията на евентуалност – изтекла
придобивна давност в двете й разновидности (добросъвестно и недобросъвестно
владение) през периода от 1947г. до предявяване на иска, както и да бъдат
осъдени да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в това, че „говорят в квартала, че ищците по насрещния
иск им били завладяли имота“, и които им пречат да упражняват спокойно собственическите си права
върху имота. Претендират разноски.
Ответниците
по насрещната искова молба В.Л.А., О.Д.А., Р.С.А., лично и като правоприемник
на починалия в хода на делото Д.П.А., и Д.П.А., са подали писмен отговор на
насрещната искова молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Релевантният
момент, към който се установява правото на собственост при петиторните искове е
към момента на предявяване на исковата молба, а при иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР
– към миналия момент на одобряване на плана.
Задължителната
съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение N 81/08.03.2011г. по гр. д. N
437/10г. на I г. о., Решение N 401/17.05.2010г. по гр. д. N 510/09г. на I г.
о., Решение N 1022/17.03.2001г. по гр. д. N 552/09г. на I г. о., Решение N
194/14.07.2011г. по гр. д. N 1101/10г. на I г. о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, приема, че при грешно нанесен или ненанесен в плана имот или част
от него, който е предмет на предявен ревандикационен иск, че предявяването на
иск по чл.108 ЗС с предмет ревандикация на част от имота е недопустимо, като
същият е преждевременно заявен. Правен интерес от петиторна защита е налице
само след успешно получена защита с влязло в сила решение по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Когато
процесните имоти се намират в територия с действащ регулационен (подробен
устройствен план), за да може да се проведе успешно иск за собственост на част
от парцел, която е заснета в кадастралния план погрешно като част от друг
съседен парцел, трябва предварително да е проведен успешно специалния иск по
чл.53, ал.2 от ЗКИР и да е завършена административната процедура за поправка на
кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния
(подробния устройствен) план, чрез привеждане на вътрешните регулационни линии
на двата парцела (УПИ) в съответствие с имотните граници на имотите, за които
са били отредени тези парцели. В противен случай, предявеният ревандикационен
иск е недопустим.
В
Решение N 194/14.07.2011г. на ВКС по гр. д. N 1101/10г. на I г. о., постановено
по реда на чл.290 ГПК, е прието, че между двата иска няма пряка връзка на
обусловеност, тъй като тази връзка е опосредена от административната процедура
за изменение на ПУП при евентуалното уважаване на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Без наличие на такова изменение, не може да е проведе успешно ревандикацията,
при която се изхожда от актуалното положение на имотите, определено от
изменения ПУП при осъществяване на претендираната от ищеца вещноправна защита
на правото му на собственост.
По
настоящото дело ищците твърдят, че са собственици на УПИ XVII, планосн. N 3360
в кв.53 по плана на гр. Кюстендил, целият с площ от
С
оглед горното и приетите разрешения в задължителната съдебна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК, съдът намира, че производството по делото
следва да се прекрати поради недопустимост на предявените първоначални и
насрещни петиторни искове, които се явяват преждевременно заявени.
По
разноските:
Всяка
от страните претендира разноски по делото.
Предвид
прекратяването на производството по първоначалната искова молба и на основание
чл.78, ал.4 ГПК ищците по нея следва да заплатят на ответниците по нея разноски
по делото в размер на 125 лв., представляващи половината от платеното
адвокатско възнаграждение.
Предвид
прекратяването на производството по насрещната искова молба и на основание
чл.78, ал.4 ГПК ищците по нея следва да заплатят на ответниците по нея разноски
по делото в размер на 250 лв., представляващи половината от платеното
адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 29.05.2014г. на
КРС, постановено по гр. д. N 415/13г., с което е даден ход на устните
състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. N
415/13г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА В.Л.А., ЕГН: **********,*** N
13, О.Д.А., EГН: **********,*** – К., бл.*,
ет.*, ап.*, Р.С.А., ЕГН: **********,***
N *, и Д.П.А., ЕГН: **********,*** N *, на основание чл.78,
ал.4 ГПК да заплатят на С.К.К., , ЕГН: **********,*** * N *, и
Р.В.Х., ЕГН: **********,*** * N 6, сумата в размер на 125 лв., представляваща
дължими разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН: **********,*** * N
6, и Р.В.Х., ЕГН: **********,*** * N 6, да заплатят на основание чл.78, ал.4 ГПК на В.Л.А., ЕГН: **********,*** N *, О.Д.А.,
EГН: **********,*** – – К., бл.*,
ет.*, ап.*,, Р.С.А., ЕГН: **********,***
N 1*, и Д.П.А., ЕГН: **********,*** N *, сумата в размер на 250
лв., представляваща дължими разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ОС – Кюстендил в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: