Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 11607 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от В.А.Х. против А.А.В. осъдителен иск с правно основание чл.51 ЗА вр.
чл.45 ЗЗД за сумата 52 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са, че във
връзка с подадена искова молба до СГС ответникът бил назначен за негов служебен
адвокат. С разпореждане от 17.05.2018г. по образуваното гражданско дело
исковата молба била оставена без движение с дадени от съда указания за
отстраняване на констатирани недостатъци. На 08.06.2018г. ответникът, в
качеството на служебен адвокат, подал молба, в която посочил, че ищецът не
поддържа иска си против Висшия съдебен съвет. Твърди волята му да не е била
такава, както и съдържанието на молбата не била съгласувана с него. С
разпореждане на съда от 07.08.2018г.
производството по делото било прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК поради
неотстраняване в срок на недостатъците на исковата молба. В тази връзка твърди
ответникът да е имал възможност до изтичане на дадения от съда срок да изпълни
указанията или да поиска продължаването му, като осъществи контакт с него за
съгласуване, което не било направено. Поради това навежда, че с поведението си
ответникът виновно не изпълнил задълженията с по чл.40 ЗА и Етичния кодекс на
адвоката и по този начин станал причина за прекратяване на делото. Твърди от
това да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в яд, безпокойство,
стрес, липса на желание за живот и плач, за репарирането на които претендира
обезщетение.
Ответникът оспорва иска с
възраженията, че бил назначен като особен представител по време след като
ищецът изготвил лично и подал в съда исковата молба с образуване на гр.д.№
4948/2018г. по описа на СГС, І-7 състав. Поради това бил обвързан от фактите и
обстоятелствата релевирани в исковата молба. След като получил препис от
разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК направил необходимото да се запознае с
данните с оглед изпълнение на дадените от съда указания и установил, че е
налице несъответствие между действителните факти и твърдяното от ищеца в
исковата молба, а последната действително страдала от съществени пороци, чието
отстраняване било затруднено. Твърди за това да е уведомил ищеца, като изразил
професионалното си становище за делото, че искът не би могъл да бъде успешно
проведен. Твърди още с молбата от 08.06.2018г. да е изпълнил указанията на
съда, като изявлението за оттегляне претенцията спрямо ВСС е била обусловена от
обстоятелството, че този орган не е пасивно легитимиран. За това се ръководил
изцяло от написаното от самия ищец в исковата молба. Предвид това навежда, че
не е нарушил задълженията си като адвокат и поведението му в тяхното изпълнение
не съставлява основание за пораждане на отговорност за вреди. Оспорва ищецът да
е претърпял неимуществени вреди, както и навежда доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.”
гр.София признава да е страна по сключен с ответника и действащ договор по
застраховка „Професионална отговорност на адвоката” . Оспорва иска с доводи за
липса на основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Ищецът
подал искова молба вх.№ 51547:13.04.2018г., по която е образувано гр.д.№
4948/2018г. по описа на СГС, І-7 състав. С нея предявил против П.НА Р.Б., Висшия
съдебен съвет, Република България, чрез министъра на финансите, и Европейския
съюз осъдителни искове за солидарното заплащане на сумата
300 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата
56 864лв.-лихви за забава за периода 09.03.2018г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В обстоятелствената част посочил, че е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
3018/2011г. по описа на Окръжен съд-Шумен по обвинение за престъпление против
личността. Делото било разгледано на три съдебни инстанции като е твърдял, че
от началото на процеса до неговото
приключване във ВКС бил непрекъснато упояван на всеки 10 дена с лекарствено
средство /клопиксел/. Това го поставило в състояние на неадекватност, липса на
възможност за комуникация и невъзможност да вземе активно участие по делото, поради което на практика присъствал само
тялом, но не и духом на съдебните заседания и по този начин бил лишен от
правото да разбере в какво е обвинен, както и пълноценно да упражни правото си
на защита. В периода 23.12.2017г.-09.03.2018г. за проверка на тези твърдения и
възобновяване на наказателното дело сезирал Главния прокурор на РБ,
Представителството на ЕК в България и Окръжна прокуратура-Шумен, откъдето
получил отказ. В отговор представителството на ЕК посочила, че не разполага с
правомощия да се намесва, а отказът на ШОП с постановление от 09.03.2018г. бил
мотивиран с това, че по делото били правени множество проверки по предишни
искания за възобновяване на делото. В исковата молба ищецът навел тези откази
да са в нарушение на множество правни норми от националното законодателство и
международни актове, по които Република България е страна, в тази част правото
на ЕС, като последица от които били накърнени и собствените му защитени от тях
права. Конкретните му възражения в тази
посока са били насочени към постановлението на ШОП от 09.03.2018г., което породило
интереса му да предяви иск за обезвреда на причинени вреди солидарно против П.НА
Р.Б., против Висшия съдебен съвет, Държавата, чрез министъра на финансите, и
Европейския съюз.
С
определение от 08.05.2018г. СГС предоставил правна помощ под формата на
процесуално представителство по чл.95, ал.2 ГПК вр. чл.23, ал.3 ЗПП, а
впоследствие след уведомително писмо на САК за определяне на адвокат с
определение от 17.05.2018г. ответникът бил назначен за процесуален представител
на ищеца.
С разпореждане от 17.05.2018г.
съдът оставил исковата молба без движение и по реда на чл.129, ал.2 ГПК дал
указания в насока конкретизация на
обстоятелствата, въз основа на които предявява иска и то по начин да прави
възможно неговото правилно квалифициране, както и изложение на обстоятелствата,
въз основа на които счита, че посочените за ответници ВСС, държавата и
Европейския съюз следва да носят отговорност за вреди, в тази част и дали
предявява иск против ВКС и на какво основание.
Препис от разпореждането е връчен
на назначения процесуален представител адв. А.В., който в рамките на
предоставения двуседмичен срок подал молба /08.06.2018г./, в която посочил, че
основанието за предявяване на иска е твърдението на ищеца да е бил лишен от
правото съзнателно да участва в наказателното производство, бивайки упоен и по
този начин възпрепятстван да разбере в какво е обвинен, да сочи доказателства, да
задава въпроси към свидетелите. С оглед съдържанието на исковата молба посочил,
че ищецът не предявява иск против ВКС, а по отношение иска насочен против ВСС
следва да се счита за оттеглен.
С разпореждане от 07.08.2018г.
съдът върнал исковата молба и на основание чл.129, ал.3 ГПК прекратил
производството по делото. В мотивите посочил, че дадените указания за
отстраняване на констатираните недостатъци не са били изпълнени.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Съгласно чл.2, ал.2 ЗА при
упражняване на адвокатската професия, адвокатът се ръководи от законните
интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни
средства. Разпоредбите на чл.40, ал.1-5 ЗА го задължават да упражнява съвестно
своята професия и чрез поведението си при нейното упражняване и извън нея да
бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение; да се ръководи
от върховенството на закона и да защитава правата и законните интереси на
клиента си по най-добрия начин; точно да осведомява клиента си за неговите
права и задължения; не може да си служи със средства и похвати, които имат за
цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и адвокатската
етика; трябва да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните
си задължения, като е длъжен да не допуска въздействие и влияние при
осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети
лица и техните интереси. Тези задължения са доразвити в Етичния кодекс на
адвоката, според на чл.3 и чл.9 от който адвокатът е независим и във всичките
си действия се ръководи от интересите на своя клиент при спазване на закона и
правилата за професионално поведение. На
основание чл.44, ал.2 ЗА адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което
осъществява правна помощ по ЗПП, със същата грижа, както ако е бил упълномощен.
За всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката или наредбите на
Висшия адвокатски съвет, в чл.51 ЗА е
предвидена отговорност на адвоката за причинените на клиента вреди. Когато не е
бил упълномощен, съответно не е сключил с клиента договор за правна защита и
съдействие, а е бил назначен за особен представител /чл.47, ал.6 ГПК/ или е осъществявал правна помощ на
страна по дело по реда на ЗПП отговорността на адвоката за вреди е на деликтно
основание по чл.45 ЗЗД. Ангажирането й предпоставя виновно противоправно
действие или бездействие на адвоката,
причиняването на вреди на клиента и причинна връзка между поведението на
адвоката и вредите.
Въз основа данните по делото съдът
намира, че не е налице виновно неизпълнение задълженията на ответника, в
качеството на адвокат, поради което и няма основание за ангажиране
отговорността му по чл.51 ЗА.
Ищецът е упражнил правото си да
предяви иск за вреди против няколко ответници за солидарното заплащане на
парични суми за обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава. Исковата
молба съставил и подал лично. Както е констатирал и сезираният СГС е страдала
от съществени пороци, тъй като не е била в достатъчна степен фактически
обоснована, съдържала е противоречия и неясноти. Това наложило даването на
указания насочени към надлежното индивидуализиране на спора чрез конкретизация
на фактическите обстоятелства, на които се основава и тези свързани с отговорността
на всеки един от ответниците. Ответникът е бил назначен по реда на чл.94 ГПК за
процесуален представител на ищеца, но това е станало след подаване на исковата
молба. Непосредствено след назначаването му получил препис от разпореждането по
чл.129, ал.2 ГПК с указанията. Противно на твърдението на ищеца ответникът не е
бездействал и в рамките на предоставения срок подал молба в тяхно изпълнение.
Видно от съдържанието на същата е изходил изцяло от наведените вече в исковата
молба обстоятелства, послужили като основание за предявяване на иска, а именно
за нарушено право на защита на ищеца с лишаването му от съзнателно участие в
наказателното производство поради упояване с лекарствено средство, в тази част
посочил, че иска не е насочен против ВКС, в каквато насока СГС дал указания с
разпореждането. Това изключва извод поведението на ответника, в качеството на
адвокат, да е в разрез с чл.2, ал.2 вр. чл.40, ал.2 ЗА, а обратно то е в
интерес на ищеца, като страна по делото. Предвид встъпването му в процеса след
подаване на исковата молба при изпълнение на професионалните си задължения е
бил обвързан от основанието на предявения иск и посочените в нея фактически
обстоятелства и твърдения, които не е могъл да променя, а само да уточни и поясни,
което и направил. Затова прекратяването на производството по гр.д.№ 4948/2018г.
по описа на СГС, І-7 състав, не е последица от виновното неизпълнение
задълженията на адвоката. Още по-малко то се дължи на заявеното оттегляне на
иска против Висшия съдебен съвет. В тази връзка ответникът се е ръководил от
закона, съобразно професионалните си знания и на база установената съдебна
практика преценил, че искът за вреди против тази институция не би могъл да бъде
проведен успешно поради изначална липса на пасивна легитимация.
По изложените съображения
предявения иск с правно основание чл.51 ЗА вр. чл.45 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход и на основание
чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски от 2500лв. за платено възнаграждение за адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на В.А.Х., ЕГН **********,***, ХІ група, против А.А.В., ЕГН **********, с адрес
***, офис 4, за сумата 52 000лв. на основание чл.51 ЗА вр. чл.45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение задълженията
по чл.2, ал.2 и чл.40 ЗА в качеството на назначен за процесуален представител
адвокат по гр.д.№ 4948/2018г. по описа на СГС, І-7 състав, с последици неговото
прекратяване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА В.А.Х.,
ЕГН **********,***, ХІ група, да заплати на А.А.В., ЕГН **********, с адрес ***,
офис 4, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2500лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление гр.София пл.*******
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: