Р Е Ш Е Н И Е
№ 302/29.07.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно четвърти
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д.
разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 201/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството e по
реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от Т.Н.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу
писмо изх. № 66-00-232/28.03.2022 г. на Агенция по вписванията, представляващо
изричен отказ да уважи нейно заявление с вх. рег. № 66 – 00 – 232/ 17.03.2022
г. за изтриване на личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествен
договор на „П.Д.П.“ ООД, раздел “Актуален
учредителен акт” в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Жалбоподателката
счита, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че изтриването на личните й данни под условие е незаконосъобразно, тъй
като правото по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 (по – нататък Регламента) е
абсолютно и е гарантирано от европейското законодателство. Правата по Регламента
се упражняват пред всеки администратор, който обработва личните данни на
субекта на данни за определени цели и средства. Сочи, че със заявлението е
оттеглила съгласието си личните й данни да бъдат публикувани в обявения
дружествен договор по партидата на дружеството в търговския регистър, поради
което Агенция по вписванията е била длъжна да ги изтрие. Недопустимо ответникът
прехвърля отговорността на трето лице, тъй като оттеглянето на съгласие се
извършва пред администратора на лични данни, на когото е дадено това съгласие.
По тези съображения иска отказът да бъде отменен и Агенция по вписванията да
бъде задължена да заличи личните й данни, съдържащи се в публикувания
дружествен договор по партидата на търговското дружество. Претендира присъждане
на сторените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът
по оспорването – Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител, оспорва
допустимостта на жалбата по съображения, че е подадена срещу акт, който не
подлежи на обжалване по съдебен ред. Иска жалбата да бъде оставена без
разглеждане и производството по нея да бъде прекратено.
В
условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че изцяло във фактическата власт на администратора – търговско
дружество е да спази изискването на Регламента, като предостави файлове на публично
достъпните документи, съдържащи лични данни на лицата, които не надхвърлят
изискуемите по закон. С обжалваното писмо Д. е уведомена какви действия да
предприеме за удовлетворяване на отправеното искане за заличаване на личните й
данни, съдържащи се в актуалния дружествен договор на “П.Д.П.” ООД. Твърди, че
жалбоподателката в качеството й на управител на дружеството, явяващо се
администратор на лични данни, разполага с правната и фактическата възможност да
извършва обвързващи ЮЛ действия. С оглед на това тя е следвало до представи
заверен препис на дружествения договор, обявен в търговския регистър, в който
личните й данни да бъдат заличени, с изключение на информацията, за която със
закон се изисква да бъде обявена в търговския регистър. При липсата на
необходимото съдействие от страна на субекта на данни Агенция по вписванията в
качеството си на администратор на лични данни е в обективна невъзможност да
изпълни исканото потестативно право, чрез което се цели внасяне на промяна в чужда
правна сфера – в дружествения договор на търговското дружество. По тези
съображения иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, от летимирано лице, срещу годен за оспорване акт, поради
което е процесуално допустима. Процесното писмо обективира отказ да се извърши
заличаване на лични данни по подадено заявление. С него се засягат права и
законни интереси на субект на данни, поради което подлежи на съдебен контрол по
силата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. В този смисъл са и определения на ВАС по адм.
дела №№ 2479/2020 г. и 5343/2020 г.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
На
17.03.2022 г. Т.Н.Д. е подала до Агенция по вписванията заявление с вх. №
66-00-232 за изтриване на лични данни. Посочила е, че в качеството си на субект
на данни упражнява правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред
Агенция по вписванията като администратор на лични данни. Заявила е, че е
съдружник в “Прайм Дейта Протекшън” ООД. При справка в ТР по партидата на
дружеството е установила, че в полето “Актуален учредителен акт” е публикуван дружествения договор на дружеството с всички
лични данни на съдружниците в него, а именно: имена, ЕГН, номер на лична карта,
дата на издаването й, дата на валидността й, постоянен адрес и подпис. Фактът,
че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг от хора, предизвиквал
у нея безпокойство. Посочила е, че не е налице законово основание
администраторът на лични данни да обработва данните й чрез
публикуване/обявяване до неограничен кръг от хора, тъй като това създава
опасност за личната й неприкосновеност и възможност трети недобросъвестни лица
да използват данните й за противозаконни цели. По тези съображения е поискала
личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор, да бъдат
изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифицирана пред трети лица. Изложила
е, че ако органът приеме, че е предоставила личните си данни на основание чл.
13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си личните й данни да бъдат
обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Прайм
Дейта Протекшън“ ООД до неограничен кръг от хора.
На 28.03.2022 г. е издадено
оспореното писмо с изх. № 66 – 00 – 232. С него Т.Д. е уведомена, че агенцията е не
само администратор, но и получател на лични данни, предоставяни от заявителите
в хода на регистърното производство с оглед на вписване/обявяване на актове и
обстоятелства във водения и съхранявания от нея регистър. Дружеството, за което
документите се отнасят, е администратор на личните данни на физическите лица,
съдържащи се в подаваните в агенцията документи за целите на вписването по
смисъла на чл. 4, § 1, т. 7 от Регламента. Агенцията
получава личните данни на физически лица (съдружници, еднолични собственици на капитала и
др.) от дружеството и е длъжна да ги обработи по предвидения от приложимите
нормативни актове ред във вида, в който те са подадени, като впише заявените обстоятелства
и публикува онези от тях, за които това е предвидено. Документите се подават от
администраторите – търговски дружества във вид на файлове, поради което не
съществува нито правна, нито техническа възможност те да бъдат променяни от
Агенция по вписванията. Изложени са съображения, че изцяло във фактическата
власт на администратора – търговско дружество е да спази изискването на
Регламента, като предостави файлове на публично достъпните документи, съдържащи
лични данни на лицата, които не надхвърлят изискуемите по закон (чл. 13, ал. 6,
изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ). При разглеждане на заявлението длъжностното лице по
регистрация дава възможност на заявителите
- администратори да представят подлежащите на обявяване актове със
заличени лични данни по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Посочено е, че в
качеството на администратор на лични данни “Прайм
Дейта Протекшън” ООД следва да предприеме действия, съобразени с изискванията на принципите
за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл. 5 на Регламента. Указана е възможността Д. като представляващ
дружеството да заяви последващо обявяване на препис от дружествения договор със заличени
лични данни освен изискуемите по закон, което ще позволи на Агенция по
вписванията да ограничи достъпа до личните данни в публичната част на
регистъра.
Отказът е връчен на 30.03.2022
г., видно от писмо с обратна разписка.
По делото не се спори, че
дружественият договор на “П.Д.П.” ООД е
обявен в ТР с лични данни на жалбоподателката, достатъчни да я идентифицират.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на обжалване в настоящото производство е акт по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД.
По делото няма спор, че Агенция по
вписванията при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ действа
в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва.
С
подаденото заявление Т.Д. е упражнила правото си на изтриване на лични данни,
изрично регламентирано в разпоредбата на чл.
17 от Регламента. Според тази разпоредба субектът на данни има правото да
поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно
забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне
личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a)
личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или
обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие,
върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1,
буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за
обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно
член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат
преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно
член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д)
личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по
правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо
администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на
услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. Единствените
изключения от това правило са изчерпателно изброени в чл. 17, § 3 от Регламента
и те са, когато обработването е необходимо за упражняване на правото на свобода
на изразяването и правото на информация; за спазване на правно задължение,
което изисква обработване; по причини от обществен интерес в областта на
общественото здраве; за целите на архивирането в обществен интерес или за
установяването, упражняването или защитата на правни претенции.
Неправилно
ответникът е приел, че той има качеството на получател на данните и тяхното
заличаване следва да се извърши по реда на регистърното производство с
представянето на нов екземпляр на подлежащия на вписване акт със заличени от
заявителя лични данни, съдържащи се в него.
Разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без
информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента,
с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
В случая обявеният
акт е дружествен договор на дружество с ограничена отговорност.
Според чл. 115, т. 3
от ТЗ дружественият договор на такова дружество следва да съдържа името,
съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. В случая се
касае за съдружници, които са физически лица, поради което и с оглед на
посочената разпоредба те следва да бъдат индивидуализирани само с име.
Следователно по
силата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване като
законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците.
Подлежащите на
вписване обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ал. 6 на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на заявителя ( лице по чл. 15 от същия закон) задължение да
представи подлежащия на обявяване акт съгласно изискванията на закона, както и
заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в
които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Според ал. 9 на
текста, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени
лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица
са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето
на публичен достъп до тях.
Въведената с тази
норма презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6,
т. 1, б.“а“ от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на
вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл. 249, § 2 от
ДЕО и чл. 5, ал. 4 от КРБ.
Първата норма
дефинира понятието „съгласие на субекта на данните“, като сочи, че означава
всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за
волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо
действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат
обработени. Съответно разпоредбата на чл. 6, т. 1, б. „а“ гласи, че
обработването е незаконосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от
посочените условия, а именно - субектът
на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече
конкретни цели.
В този смисъл съгласието
не може и не следва да бъде презумирано. Недопустимо е администраторът на лични
данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл. 7, т. 1 от Регламента,
съгласно който когато обработването се извършва въз основа на съгласие,
администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал
съгласие за обработването на личните му данни.
Представянето на дружествения
договор на дружеството за обявяване без заверен препис от него със заличени
данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което
изразява съгласието на определено лице свързаните с него лични данни да бъдат
обработени. Ето защо, дори да не е представен такъв препис, администраторът в
изпълнение на законовата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си
по чл. 7, т. 1 от Регламента е длъжен да заличи данните или преди обявяване на
акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните.
След като съгласието
на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е
незаконосъобразно по арг. на чл. 6 и чл. 7, т. 2 от Регламента.
Дори да се приеме
обратната теза, в каквато насока са мотивите, изложени в оспорения акт, то отказът
за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това
действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. “б“,
пр. 1 от Регламента.
Последните са
категорични, че субектът на данни има право да оттегли съгласието си по всяко
време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него
лични данни без ненужно забавяне. В тази хипотеза администраторът е длъжен да
изтрие данните без ненужно забавяне или да обоснове наличието на някое от
изключенията, предвидени с разпоредбата на чл. 17, т. 3 от Регламента.
В случая с подаденото
заявление до Агенцията по вписванията жалбоподателката изрично е поискала
изтриване на личните й данни, обявяването на които не е изискуемо със закон, като
е заявила ясно и недвусмислено, че дори да е презюмирано съгласието й за
обработването им, то тя го оттегля, поради което за администратора на лични
данни не е съществувало никакво съмнение каква е била волята на субекта на
данни.
Вместо да изпълни
задължението си да изтрие данните незабавно, ответникът е указал необходимостта
от представяне на заверен препис от дружествения договор, в който личните
данни, освен изискуемите по закон, са заличени, с което е направил недопустимо
смесване между регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в
чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни
права от субектите на данни.
Жалбоподателката е подала заявление в лично качество на
субект на данни по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента, а не в качеството си на
представляващ търговското дружество. В това си качество тя разполага с правата
по чл. 15 – 22 от Регламента, част от които е и правото на изтриване по чл. 17,
§ 1. Процедурата по този параграф е самостоятелна и различна от регистърното
производство по ЗТРРЮЛНЦ. В нея задължение за действие има не субектът на
данни, упражнил свое гарантирано право, а администраторът на лични данни по
силата на чл. 17, т. 1, б. “б“,
пр. 1 от Регламента, поради което незаконосъобразно агенцията е указала
необходимостта от подаване на заверен препис от дружествения договор със
заличени лични данни.
При наличието на
изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията,
предвидени в чл. 17, т. 3 от Регламента, ответникът в нарушение на
императивните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, т. 1, б. „б“ от
Регламента е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на
жалбоподателката извън трите й имена.
По тези съображения процесното
писмо се явява неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката следва да бъде изпратена на агенцията като администратор на лични
данни за ново произнасяне по заявлението съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Съобразно изхода от
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на
разноски по делото. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема на
извършената адвокатска защита разноските в тази им част следва да бъдат намалени
до законоустановения минимум от 500 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката разноски в общ размер на 510 лева.
Водим от изложеното, както и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Н.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, писмо изх. № 66-00-232/28.03.2022 г. на Агенция по
вписванията, представляващо изричен отказ да уважи нейно заявление с вх. рег. №
66 – 00 – 232/ 17.03.2022 г. за изтриване на личните й данни, съдържащи се в
публикувания дружествен договор на „П.Д.П.“ ООД, раздел “Актуален учредителен
акт” в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
ИЗПРАЩА делото като преписка на администратора на лични
данни - Агенция по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на Т.Н.Д. в сроковете
по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по вписвания да заплати
на Т.Н.Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата
от 510 лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: