Р
Е Ш Е
Н И Е
за допълване на решение № 680/05.04.2018
г.
гр.Бургас, № 1355/ 06.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Г.С.,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2759 по описа за
2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 176 от АПК.
Жалбоподателят
Ч.Г.Г. е поискал допълване на постановеното по делото решение № 680/05.04.2018
г. с мотива, че съдът не се е произнесъл по възражения в жалбата, основани на
чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България,
което е довело до косвено противоречие с конституционните разпоредби. Твърди,
че общината е нарушила конституционната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, като не управлява пътното движение в участъка според
Конституцията и законите на страната и така е нарушила гарантираното на
жалбоподателя право по чл. 4, ал. 2 от Конституцията да участва в движението по
пътищата за процесния участък, което да е организирано съгласно законите на
страната. Затова иска съдът да се произнесе по всички основания на жалбата, по
всички доводи и доказателства и становища на жалбоподателя и на ответника и да
допълни решението си с правни изводи и мотиви във връзка с тези възражения.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа молбата за допълване на решението и
иска съдът да се произнесе по нея, като я уважи.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител.
Предмет
на съдебния спор по административно дело № 2759/2017г. по описа на
Административен съд – гр. Бургас е валидността на наложена принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, осъществена
на 03.04.2016 г. на основание чл. 171, т. 5, буква „б” от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) от К.С.М. – главен специалист в дирекция УКОРС при община
Бургас, по силата на която без знанието и съгласието на Ч.Г. е разпоредено
преместване на лек автомобил марка „Дачия”, с рег. ********, паркиран върху
пешеходна пътека, като по този начин е пречел на преминаването на останалите
участници в движението – пешеходци.
От
изложеното следва изводът, че предмет на делото е един административен акт,
който като съдържание има едно волеизявление на административния орган, а
именно налагане на процесната ПАМ. Съдът с постановеното по спора решение №
680/05.04.2018 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата против валидността на
обжалваната ПАМ.
Съгласно
чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по
свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок,
постановява допълнително решение.
В
случая съдът се е произнесъл по цялото оспорване, защото предмет на оспорване е
административен акт, издаден на основание чл.171, т.5, буква „б” от ЗДвП.
Спорът по делото касае само валидността на този акт, доколкото жалбата е
подадена много след изтичане на срока по чл.149, ал.1 от АПК. В съдебното
решение се съдържат подробни мотиви, обосноваващи извода на съда за
неоснователност на жалбата. Обстоятелството, че жалбоподателят не е
удовлетворен от съдебното решение, не е основание да се счита, че то е непълно
и не съдържа произнасяне на съда по цялото оспорване.
Член
4, ал.1 и ал.2 от Конституцията предвижда, че Република България е правова
държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната,
гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за
свободно развитие на човека и на гражданското общество. В конкретния случай, в
нарушение на законите на страна и по-конкретно на Закона за движение по
пътищата – чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, жалбоподателят Г. е паркирал управляваното
от него пътно превозно средство върху пешеходна пътека и по този начин е препятствал
възможността на пешеходците, които също са граждани на Република България и
имат правата, гарантирани им от Конституцията, да преминават в този участък,
като е създал пречки чрез несъответното на закона паркиране, което е
осъществил. Мотиви в тази насока съдът подробно е изложил в постановеното по спора
решение.
По
изложените съображения молбата за допълване на решението като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното и на основание чл.176, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
МОЛБАТА на Ч.Г.Г. за допълване на решение № 680/05.04.2018 г. по
адм.д.№2759/2017г., с което е отхвърлена жалбата му против валидността на
принудителна административна мярка, наложена на основание чл.171, т.5, б.б. от ЗДвП на 03.04.2016г. от гл.специалист в дирекция „УКОРС” при Община Бургас, по
силата на която без знанието и съгласието на Ч.Г. е разпоредено преместване на
лек автомобил марка „Дачия”, с рег.********, паркиран върху пешеходна пътека в
к-с „Зорница“, срещу бл.19.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: