№ 60
гр. Пирдоп, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20241860100602 по
описа за 2024 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, адрес: град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
телефон/ факс 980 66 72, представляван заедно от Изпълнителните директори
М.К. и С.С., срещу Г. С. Б., ЕГН **********, адрес: село *************.
По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за
съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу Г. С. Б. в размер на 2
724.18 лева /две хиляди седемстотин двадесет и четири лева, 18 ст./,
представляващо възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение по
претенция 120126/12.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по
делото в заповедното производство разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът моли предявеният иск да бъдат уважен, ведно със законните
1
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат П. Л. Н. от САК – особен представител на ответника, служебен
адрес: град ***********, в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, не
е представила писмени доказателства и не е направила доказателствени
искания.
Адвокат П. Л. Н. от САК – особен представител на ответника, служебен
адрес: град ***********, в писмения отговор оспорва иска по основание и
размер по подробно изложените съображения, и моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен, недоказан и поради погасяване по давност на
заявената претенция.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 771/ 06.03.2024 г., депозирано от
„Гаранционен фонд“, ЕИК ********* пред РС-Пирдоп, е било образувано
ч.гр.д. № 138/2024 г. по описа на РС-Пирдоп; че е издадена заповед № 78 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
„Гаранционен фонд“, ЕИК ********* срещу длъжника Г. С. Б. с ЕГН
**********, за сумата от 2 724.18 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и
четири лева и 18 стотинки) – регресно вземане на основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 14.03.2024г. и
направените разноски в заповедното производство; че тази заповед е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК; че съдът е указал на
заявителя да предяви установителен иск за вземането си; че в дадения от съда
срок заявителят е предявил настоящия установителен иск за вземането си, тъй
като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени
надлежни писмени доказателства, съдържащи се в приложеното ч.гр.д. № 138/
2024 г. на РСПп. Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с
безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали
2
обстоятелства по делото, а именно: че на 27.07.2018 г. в Италия, Новента Ди
Пиаве, ул. „Калнова“, при навлизане в кръгово движение е настъпило ПТП с
участието на т.а. „Ивеко Дейли“, с рег.№ ********* управляван от Г. С. Б. без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който удря
намиращия се пред него л.а. „Мини Купър“ с рег.№ *********, като така
причинява настъпването на процесното ПТП; че Гаранционен фонд, на
основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение
между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е
възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Италия по
претенция 120126/12.12.2018 г. сума в общ размер на 2 724.18 лева, във връзка
с процесното ПТП; че съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението; че в нарушение на чл. 461, във вр.
с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че за вредоносни факти,
настъпили след 11.01.2009г., какъвто е процесният случай, приложимото
право се определя по правилата, установени с Регламент /ЕО/ 864/2007г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото
право към извъндоговорните задължения („Рим II“) (чл. 31 и чл. 32 от
Регламента, във връзка с чл. 297 от Договора за функциониране на
Европейския съюз) и така, както е посочено в Решение от 17.11.2011 г. по дело
С-412/2010 на Съда на Европейския съюз; че съгласно чл. 288 от Договора за
функционирането на Европейския съюз, регламентът има общо приложение,
задължителен е в своята цялост и е пряко приложим във всички държави-
членки; че като част от правото на ЕС, регламентът е пряко приложим от
държавите-членки. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007г.,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт, т.е.
приложимото материално право е правото на Р. Италия, доколкото
непосредственото увреждане е настъпило на територията й; че в настоящия
случай претендираната сума е по регресен иск по чл. 559, ал. 1, т. 1, чл. 559,
ал. 3, чл. 558, ал. 7 КЗ в размер на 2 724.18 лв., представляващо възстановено
3
от Гаранционен фонд обезщетение по /щета/ претенция 120726/12.12.2018г.;
че в чл. 378, ал. 5 от КЗ е записано, че „регресните и суброгационни искове и
исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по
застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка или от страна на причинителя на вредата“; че предвид чл.114, ал.1
от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо; че вземането на Гаранционен фонд е станало изискуемо на
21.12.2018г., което е видно от приложения към исковата молба „Опис на
платени щети на НББАЗ на 21.12.2018г.“, тъй като същият е обеднял с
преведената сума на НББАЗ; че от тази дата започва да тече и 5-годишния
давностен срок и в този смисъл, за предявеното вземане с падеж на
21.12.2018г., погасителната давност е изтекла на 21.12.2023г.; че заявлението
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 138/2024г. РС-
Пирдоп е постъпило в съда на 06.03.2024 г., което е след 5-годишния
давностен срок, изтекъл на 21.12.2023 г. и вземането в полза на ищеца е
изцяло погасено по давност, тъй като в тази насока има спор между страните
по делото и представените писмени доказателства са оспорени от особения
представител на ответника. Съдът допусна събиране на допълнителни
доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по
делото.
Видно от справка от Информационен център към Гаранционен фонд,
която се изготвя на база ежеседмично предоставяне на информация от самия
застраховател за сключените и прекратени от него полици, че за посочения
автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********* към дата 27.07.2018 г. няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“./л.6,л.7/
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП – съобщение за ПТП, че
същото е настъпило при следния механизъм: на 27.07.2018 г. в Италия,
Новента Ди Пиаве, ул. „Калнова“, при навлизане в кръгово движение е
настъпило ПТП с участието на т.а. „Ивеко Дейли“ с рег. № *********,
управляван от Г. С. Б., без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, който удря намиращ се пред него л.а. „Мини Купър“ с рег. №
********, управляван от Л.Т../л.8/ Видно от иск за възстановяване на суми №
RF18/-12268 от 22.10.2018 г. на Централно италианско бюро до Национално
4
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, че общия размер
на иска за възстановяване на суми е 1319.90 евро./л.10/ По делото е
представен документ на „Банко Пополаре Сочиета Кооператива“, Милано, с
който Централно италианско бюро е наредило заплащането на сумата от
955.20 евро в полза на Л.Т../л.12/ По делото е представено писмо от Централно
италианско бюро от 22.10.2018 г. до НББАЗ, с което уведомяват че във връзка
с произшествие от 27.07.2018 г. Новента Ди Пиаве, следва да заделят в резерв
следните суми за бъдещи плащания: имуществени щети 2 000.00 евро./л.13/
По делото е представена кореспонденция от Централно италианско бюро до
НББАЗ за заплащане на причинената щета на л.а. „Мини Купър“ с рег. №
******** при ПТП на 27.07.2018 г. Новента Ди Пиаве – посочване на
компетентен застраховател, претенция за обезщетение на щети за увредения
автомобил, уведомление че няма валидна полица „Гражданска отговорност“,
оценка на автомобила, доклад от експертиза за причинените щети на
автомобила от автосервиз и определеното общо облагаемо обезщетение в
размер на 1 165.34 евро, упълномощаване от НББАЗ на Италианско централно
бюро да обработи щетата от наше име съгласно условията на Вътрешните
правила./л.15-л.30/ Видно от доклад по щета за имуществени вреди № 120726/
12.12.2028 г. на Гаранционен фонд, че е определено на НББАЗ възстановяване
на имуществени вреди в размер на 2 724.18 лева, изплатени във връзка с
увредено МПС л.а. „Mini F 56“ с рег. № *********, държава Италия, дата на
събитие: 27.07.2018 г. от увреждащо МПС т.а. „Iveco Daily“ с рег. №
********** и е налице основание за регрес срещу виновния водач Г. С. Б. на
основание чл. 558, ал. 7, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2а от Кодекса за
застраховането в размер на 2 724.18 лева./л.31/ По делото е представена
претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ до
Гаранционен фонд по щета, причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация с приложени документи, документ за банков превод и фактура №
**********/ 26.11.2018 г./л.32-л.45/ По делото е представена регресна покана
изх. № ГФ 08-01-817/18/ 30.06.2023 г. от Гаранционен фонд до Г. С. Б. за
заплащане на сумата от 2 724.18 лева, представляваща обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди с МПС „Ивеко“ ДК№ **********,
при ПТП от 27.07.2018 г. на територията на Италия и известие за доставяне на
ответника на дата 06.07.2023 г./л.46,л.47/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
5
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването
на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита, че предявеният установителен иск от ищеца ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД срещу ответника Г. С. Б., ЕГН ********** в размер на на 2 724.18 лева
/две хиляди седемстотин двадесет и четири лева, 18 ст./, следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност, ведно със законните последици. В тази
насока съдът изцяло споделя доводите на особения представител на
ответника. Установи се безспорно по делото, че ищецът Гаранционен фонд е
възстановил на 21.12.2028 г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на
Италия по претенция № 120726/ 12.12.2028 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2724.18 лева /1392.85 евро/ за увреден при ПТП, настъпило
на 27.07.2018 г. в Италия, Новента Ди Пиаве, ул. „Калнова“, лек автомобил
„Мини Купър“ с рег. № ********, собственост на Л.Т.. В настоящия случай
претендираната сума е по регресен иск по чл. 559, ал. 1, т. 1, чл. 559, ал. 3, чл.
558, ал. 7 КЗ в размер на 2 724.18 лева, представляващо възстановено от
Гаранционен фонд обезщетение по /щета/ претенция 120726/12.12.2018г. В чл.
378, ал. 5 от КЗ е записано, че „регресните и суброгационни искове и исковете
на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки
„Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение №
1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от
страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на
причинителя на вредата“. Предвид чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на
Гаранционен фонд е станало изискуемо на 21.12.2018г., което е видно от
приложения към исковата молба „Опис на платени щети на НББАЗ на
21.12.2018г.“, тъй като същият е превел на тази дата сумата на НББАЗ. От тази
дата започва да тече и 5-годишния давностен срок. В този смисъл, за
предявеното вземане с падеж на 21.12.2018 г., погасителната давност е изтекла
на 21.12.2023 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 138/2024г. PC – Пирдоп, е постъпило в съда на
06.03.2024 г., което е след 5-годишния давностен срок, изтекъл на 21.12.2023г.
и вземането в полза на ищеца е изцяло погасено по давност. Съгласно чл. 110
от ЗЗД „с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок.“ Ето защо съдът счита, че предявеният
установителен иск за съществуване на вземането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
срещу Г. С. Б., ЕГН ********** в размер на 2 724.18 лева /две хиляди
6
седемстотин двадесет и четири лева, 18 ст./, представляващо възстановеното
от Гаранционен фонд обезщетение по претенция 120126/12.12.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на дължимата сума, съгласно заповед за изпълнение № 78/
14.03.2024 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 138/
2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ответникът е
представляван от особен представител, не е поискал заплащане на разноски по
делото и няма представени доказателства за направени такива, съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, адрес: град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, телефон/ факс 980
66 72, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.С., срещу
Г. С. Б., ЕГН **********, адрес: село *************, с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – за съществуване на
вземането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу Г. С. Б., ЕГН ********** в
размер на 2 724.18 лева /две хиляди седемстотин двадесет и четири лева, 18
ст./, представляващо възстановеното от Гаранционен фонд обезщетение по
претенция 120126/12.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, съгласно заповед за
изпълнение № 78/ 14.03.2024 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
ч.гр.д. № 138/ 2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – София.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7