Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
.................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 25.10.2021 г. при на секретар Камелия Александрова
разгледа докладваното от
председателя административно дело № 807/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.107, ал.3, във вр. чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „А.И.В. “ ЕООД , представлявано от Н.А.Д., поданик на Кралство
Нидерландия, депозирана чрез адв. Г.,
против Акт за установяване на задължения
№ 2020-1-6-1/ 21.12.2020 г.,
издаден на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от инспектор към отдел „Местни данъци“ на Община Ветрино,
потвърден с Решение на Началника на отдел „Местни данъци“ на Община Ветрино САМО
В ЧАСТТА НА НАЧИСЛЕНИТЕ ЛИХВИ върху
определения местен данък и ТБО за имоти по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/28.05.2012 г., партида № 5306F8061.
С потвърдения АУЗ в оспорената частта на задълженото лице са
начислени задължения по ЗМДТ по партида № 5306F8061.
за периода 2015-2020 г.: ДНИ – главница от
5211.40 лв., лихва към 21.12.2020
г. – 1382.96 лв.; ТБО – главница от 34262.90 лв. лихва към 21.12.2020 г.-
8628.40 лв.
Предмет
на оспорване е само начислената за периода лихва.
Оспорващото дружество счита, че предвид
несвовременното установяване на задълженията от местната данъчна администрация
– едва през 2020 г. с издаването на
обжалвания АУЗ, не дължи лихва върху
определените с Акта ДНИ и ТБО, а
след като за процесния период данък не е бил начислен, то е
било в невъзможност да го заплаща.
Изтъква
че след като за задълженията са били определени едва на 21.12. 2020 г., то и
няма как да е изпаднало в забава.
Въз
основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на оспорения АУЗД.
В
съдебно заседание оспорващия чрез процесуалния си представител поддържа жалбата
на изложените основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в представен по делото писмен отговор счита жалбата
за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Изрично заявява, че
подадената от задълженото дружество Декларация по чл. 14 през 2012 г.
останала необработена, , вследствие на
което имотите (декларирани с нея) не
са облагани с дължимия данък, респ.
такса битови отпадъци за периода 2012 -2020 г. Счита, че след като задължението
не било платено в срок, то според чл. 15
о и чл. 4 от ЗМДТ, то следвало да се
събере заедно с лихвите.
Въз основа на изложеното формира петитум са отхвърляне на
жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежната страна, срещу валиден административен акт, издаден от
компетентен орган и в срока по чл.156 от ДОПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗМДТ Данъчните декларации
по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни
представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва
в "Държавен вестник".
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право
на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да
подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и
обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и
размера на данъка. Облагаемата основа и размерът на данъка се определят от
компетентния орган по приходите. Ако след придобиване на имота или на правото
настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на
данъка, данъчнозадълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок – чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ (предишна ал. 3), като в зависимост от своето
естество някои от декларираните факти могат да имат действие само занапред, а
други да установяват със задна дата действителните базоопределящи показатели.
Дружеството се легитимира като собственик
на придобити по силата но покупко-продажба недвижими имоти, подробно описани в
приложените по делото два нотариални акта:
1.НА
№ 46, т.І, рег.№ 670 от 09.02. 2011 г. с който са придобити земя (УПИ) с площ
от 2270 кв.м. и разположена в нея сграда – ремонтна работилница;
2. НА № 152, т.ІІ, рег. 1662, дело 335 от 27.04.2021 г. с който са
придобити общо девет имота, описани подборно по вид и площ:
2.2
. УПИ
ІV с площ от 28419 кв.м. в с. Невша; всички стопански сгради, намиращи
се в посочения УПИ – сграда – кантар с площ от 80 кв.м.; сграда -КПП с площ от 23 кв.м.; семечистачен пункт с площ
от 1560 кв.м.; хангар с площ от 539 кв.м., склад за препарати с площ от 85
кв.м. ; тоалетна с площ от 5 кв.м.; навес с площ от 1026 кв.м.склад за зърно с
площ от 589 кв.м.
2.3. УПИ
ІІІ в кн. V по РП на с. Невша с площ по скица от 3895
кв.м. по документ за собственост – 4625 кв.м. и намиращия се в него навес
с площ от 400 кв.м.
За
придобитите с първия нотариален акт недвижими имоти дружеството е
подало в община Ветрино Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ **********/17.03.2011
г. -
партиден № ********* 001 и Декларация по чл. 17 от същия закон №
М7900583 от 17.03.2011 г.
За
придобитите с втория нотариален акт недвижими имоти дружеството е подало в община Ветрино Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/28.05.2012 г. – партиден № 5306F8061.
На представения по делото екземпляр от декларацията, съхраняван при
ответника е поставена записка – очаква
се оригинал.
Видно
от изричното изявление на ответника, обективирано в писмен отговор на л. 67 от
делото, в хода на производството по
издаване на АУЗ № 2020-1-6-1/21.12.2020 г.
инспекторът в отдел „МДТ“ при община Ветрино констатирал, че подадената
от дружеството декларация за придобитите от него имоти през 2012 г. „е
регистрирана, но необработена“ . Изрично е записано и че вследствие на това имотите не са облагани с дължимия данък, респ. такса битови
отпадъци за периода от 2012 – 2020 г.
Впоследствие
и след констатацията на този факт е издаден АУЗ № 2020-1-6-1/21.12.2020 г., с
който за декларираните имоти са установени задължени ДНИ и ТБО общо за период от 01.01.2015-21.12.
2020
г.
Това определяне на размера на задълженията по
ЗМДТ е първото след подаване на
декларациите по чл. 14 от същия закон.
По делото няма спор по фактите.
Не се спори, че оспорващото дружество като
собственик на недвижими имоти в границите
на населеното място се явява задължено лице за ДНИ.
Спорът се свежда до
отговор на въпроса дължима ли е в конкретния случай лихва за забава при
обективно установено късно
определяне на задълженията на „А.И.В. “ ЕООД по Декларация
по чл. 14 от ЗМДТ №
**********/28.05.2012 г. – партиден №
5306F8061.
Съгласно чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 1.01.2006
г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр.
1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.)
Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 9б, във
вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва по реда на
ДОПК, то приложим към случая е чл. 107, ал. 1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по приходите
установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в
съответния закон.
Видно от изричното изявление на ответника, обективирано на първо място в постановеното
от него решение, с което жалбата на дружеството срещу начислените с процесния
АУЗ лихви е отхвърлена, придобитите от
дружеството имоти не са облагани в периода 2012 – 2020 г., поради „..регистрирана , но необработена
декларация, която изчаквала представяне на такава в оригинал.“
В решението е посочено, че и към момента по преписката е налично само копието. Задълженото
лице било поканено да подаде
декларацията в оригинал, но проявило
бездействие.
Това твърдение обаче не се основава на
каквито и да е доказателства, от които да се установи, че задълженото лице
действително е било своевременно писмено уведомено да представи оригинала на подадената декларация по чл. 14
от ЗМДТ № **********
от 28.05.2012 г. Въпреки липсата на оригинала все пак същата декларация била
обработена едва през 2020 г., тогава са установени задължения за ДНИ и ТБО за декларираните
имоти, т.е. декларираните от дружеството имоти за обложени за пръв път с
процесния АУЗ, като са начислени и лихви.
Този подход на местната данъчна администрация
не се основава на закона.
Лихви за забава се
дължат от датата на която публичните задължения са станали изискуеми, до
окончателното им погасяване.
ЗЗД използва словосъчетанието „изискуемо вземане“ само когато
е настъпил падежът на задължението.
Изискуемостта предполага на първо място установяването му по вид и размер, определен
срок за издължаване(падеж).
При липса на
изпълнение от страна на задълженото лице в рамките на законовия срок, след изтичането му, от следващия ден лицето
ще е в забава и ще е налице основание
за начисляване на лихви - от този конкретен момент до датата на
окончателното погасяване на задължението.
В разглеждания
случай ако в рамките на производството след приемане и регистриране на
подадената от дружеството Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/28.05.2012 г. администрацията я бе обработила
своевременно, макар и представена като
заверено за вярност копие ( което е сторила, но с голямо закъснение – едва през
2020 г.!) то задълженото лице не би било лишено от възможността добросъвестно и
в срок да изпълни задълженията си по
ЗМДТ, което от своя страна би изключило
основанието за начисляване на лихви.
Неизпълнението на вменените на местната
данъчна администрация задължения по чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ да процедира
декларацията след приемането и
регистрирането и не може да бъде
преодоляно и санирано посредством възприетата теза за неизпълнение на
административно задължение от страна на оспорващото дружество.
Не на последно място, следва да бъде
посочено, че основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от
собственото си неизправно поведение.
Направения коментар води до извод за
незаконосъобразност на оспорения АУЗ в частта,
с която на задълженото дружество са начислени лихви, поради допуснат съществен процесуален пропуск
в производството по издаването му, поради което същият следва да бъде отменен.
Недопустимо
е при липса на своевременно и
окончателно определено главно задължение, за което не може да тече и срок за
изпълнение, да се начисляват лихви за забава.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващото
дружество искане за присъждане на
сторените по делото разноски., съдът
намира същото за основателно и следва да го уважи.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
АУЗ
№ 2020-1-6-1/21.12.2020 г. издаден от
инспектор при отдел „МДТ“ на община Ветрино, В ЧАСТТА, с която на „А.И.В. “ ЕООД, представлявано от Н.А.Д., поданик на Кралство Нидерландия, са начислени лихви към задължения по ЗМДТ
по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ №
**********/28.05.2012 , партида №
5306F8061. за периода 2015-2020 г.: ДНИ – главница
от 5211.40 лв., лихва към 21.12.2020 г. – 1382.96 лв.;
ТБО – главница от 34262.90 лв. лихва към 21.12.2020 г.- 8628.40 лв.
ОСЪЖДА
община
Ветрино да заплати на „А.И.В. “ ЕООД,
представлявано от Н.А.Д., поданик
на Кралство Нидерландия, сумата от 50 (петдесет) лева разноски за внесена държавна такса.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА