Р Е Ш
Е Н И Е №134
Гр.Варна, 14.06.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на шестнадесети май през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 6 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на С.К.Д. и Т.Н.Д.,*** срещу решение № 132 от
25.12.2016г. по търг.дело № 491/12г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта
му, с която е прието за установено, че ЕТ „С.Д.“ в несъстоятелност и Т.Н.Д.
дължат при условията на солидарност на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми:
сумата 130 000лв., представляваща главница по договор за револвиращ банков
кредит № 276 от 23.05.2008г., сумата 20 976.66лв. – договорна лихва за
периода от 20.03.2012г. до 02.04.2012г., сумата 1 829.86лв. – дължими
банкови такси към 30.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от
03.04.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3 056.13лв.
– деловодни разноски, направени в заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК № 687 от
04.04.2012г. по ч.гр.дело № 1169/12г. по описа на ШРС, както и са осъдени да
заплатят направените по делото разноски в размер на сумата 6 963.13лв.
Твърдят
че обжалваното решение е недопустимо, а в отношение на евентуалност неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Твърдят
че производството е недопустимо, тъй като в хода на съдебното производството ЕТ
„С.Д.“ е обявен в несъстоятелност по търг.дело № 4604/15г. по описа на СГС,
като същото вземане е прието и включено в списъка на приетите вземания. Сочи че
по този начин се стига до осъждане два пъти за една сума, което е недопустимо.
Евентуално твърди, че искът е неоснователен. Нямат конкретни оплаквания срещу
правилността на решението. Поддържат направените възражения и оспорвания на
иска, направени в отговора на исковата молба.
Молят
съда да обезсили обжалваното решение, евентуално да го отмени и да постанови
решение по същество, с което да отхвърли предявения срещу тях иск. Претендират
направените по делото разноски. В депозирана за съдебно писмена молба поддържат
въззивната жалба и молят съда да я уважи.
Въззиваемата
страна „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не
се явява представител, не изразява становище по въззивната жалба.
Конституираното
с определение на въззивния съд от съдебно заседание на 16.05.2018г. трето лице
помагач на страната на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД със седалище гр.София, в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск след заповедно производство от „Уникредит Булбанк“ АД срещу
ЕТ „С.Д.“ – С.К.Д., Т.Н.Д. и „Каракум“ ООД, с който да се приеме за установено
в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката солидарно
от тримата ответници по договор за банков кредит № 276 от 23.05.2008г. и анекси
към него, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Решението, в частта му, с която установителният иск срещу „Каракум“ ООД е
уважен не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване са само
вземанията на банката срещу ЕТ „С.Д.“ и Т.Н.Д., обикновени другари и солидарни
длъжници.
По заявлението на банката за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.дело № 1169/12г. по
описа на ШРС, по което срещу длъжниците е издадена заповед№ 687 от 04.04.2012г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
срещу която от двамата длъжници е подадено възражение по чл.414 от ГПК в срок. Възражението
е обективирано в един документ – възражение и частна жалба по чл.419 от ГПК и
се намира по в.ч.д.№ 610/2012г. по описа на ШОС. Документът е подаден в срок и
съдържа ясно изразено несъгласие с вземането по издадената заповед за
изпълнение, поради което и представлява оспорване на вземането по смисъла на
чл.414 от ГПК. Исковата молба срещу двамата е предявена в законния срок.
По установителния иск срещу ЕТ „С.Д.“ в несъстоятелност
въззивният съд намира следното:
В хода на висящността на производството по
търг.дело № 491/12г. по описа на ШОС по търг.дело № 12/15г. по описа на
Кюстендилски ОС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на ЕТ „С.Д.“. Видно от вписаните по партидата на едноличния
търговец, водена в АВ, търговски регистър, обстоятелства във връзка с
производството по несъстоятелност, ищецът по делото“Уникредит Булбанк“ АД, е
предявил вземанията си към длъжника по договор за банков кредит № 276 от
23.05.2008г. и анекси към него, за които има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно с допълнително начислените лихви и разноски.
Срещу предявеното вземане няма подадено възражение по реда на чл.690 от ТЗ и
предявените вземания са включени в одобрения от съда списък на приетите
вземания с определение от 01.06.2015г.
Въззивният съд намира, че продължаването на
разглеждането на производството по предявения срещу ЕТ „С.Д.“ иск по реда на чл.422
от ГПК за установяване на съществуване на вземане по запис на заповед след
откриване на производството по несъстоятелност с решение от 16.12.2013г. е в
нарушение на нормата на чл.637 ал.1 от ТЗ.
Откриването на производство по
несъстоятелност на длъжника - ответник по иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК,
съставлява законово основание по чл.637 ал.1 от ТЗ за спиране на исковото
производство (с изключение на хипотезата по чл. 637 ал. 5 ТЗ), като спирането е
предпоставено от изискването на чл.685 от ТЗ кредиторът - ищец да предяви
вземането си в производството по несъстоятелност на ответника. Резултатът от
предявяване на вземането е определящ за последващото развитие на спряното
производство. Съгласно чл.637 ал.2 от ТЗ спряното производство се прекратява, ако
вземането бъде прието при условията на чл.693 от ТЗ - с включване в одобрения
от съда списък на приетите вземания. Ако вземането не бъде прието от синдика
или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността,
след изчерпване на процедурата по чл.692 от ТЗ, спряното производство се
възобновява и продължава с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по
чл.637 ал.3 т.1 или т.2 ТЗ. Ако длъжникът не е подал възражение, вземането ще
се счита за прието по смисъла на чл.693 от ТЗ и спряното производство ще
подлежи на прекратяване на основание чл.637 ал.2 от ТЗ.
С оглед липсата на направено възражение
срещу предявеното от банката вземане по реда на чл.692 от ТЗ от длъжника или
друг кредитор, и включването на цялото вземане, предмет на установителния иск,
в одобрения от съда списък на приетите вземания, не са налице предпоставките по
чл.637 ал.3 от ТЗ за възобновяване на производството по предявения иск, а
производството по предявения установителен иск следва да бъде прекратено.
Въззивният съд намира, че в случая не е
налице изключението по чл.637 ал.5 от ТЗ, даващо възможност за продължаване на
дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Видно от представения по делото договор за банков кредит и анекси към него,
както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.06.2008г. и
нотариален акт за изменение на договорна ипотека от 16.04.2009г. дадените в
полза на банката обезпечения не са от трети, различни от длъжниците по договора
лица, а от кредитополучателя и негови солидарни длъжници. Същите не са
обезпечили чужд дълг, а свой, и кредиторът разполага със самостоятелна
възможност за снабдяване с изпълнителен титул за дълга срещу всеки от тях,
който да бъде приведен в изпълнение.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК срещу ЕТ „С.Д.“
– С.К.Д. след откриване на производството по несъстоятелност на търговеца и
включване на вземането на банката, предмет на иска в одобрения от съда списък
на приетите вземания и при липсата на възражение по реда на чл.692 от ТЗ, за
недопустимо. Поради което и постановеното решение в тази му част следва да бъде
обезсилено, а производството по предявения срещу едноличния търговец иск следва
да бъде прекратено.
По иска срещу Т.Н.Д.:
Видно от представените по делото договор за
банков револвиращ кредит № 276 от 23.05.2008г. и анексите към него Д. участва в
договорното правоотношение като солидарен длъжник с кредитополучателя.
Предявеният спрямо нея установителен иск и постановеното по него решение са
допустими.
Въззивната жалба, подадена от двамата
солидарни длъжници, не съдържа конкретни оплаквания по отношение на решението в
частта му, с която е уважен искът срещу Д., поради което и въззивният съд
намира същата за бланкетна и дължи проверка само в рамките очертани в
разрешението, дадено в т.1 на тълкувателно решение № 1/2013г от 09.12.2013г. по
тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК, а именно че при проверка на правилността на
първоинстнационното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване.
Императивни правни норми, установени в
обществен интерес, за които съдът следи служебно, са нормите, регламентиращи
потребителската закрила в ЗЗП и установяващи нищожност на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител. Въззивният съд намира, че потребителската
закрила по отношение на въззивницата Д. не е приложима, тъй като същата няма
качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП по следните
съображения:
Не е спорно по делото че договорът за
револвиращ банков кредит от 23.05.2008г. е сключен от кредитополучателя
едноличен търговец с оглед неговото търговско качество и за задоволяване на
нуждата от финансиране на търговската му дейност. В подкрепа на това е
посочената в договора цел на кредита – за рефинансиране на кредит и
първоначално зареждане на новия комплекс и закупуване на малоценен и малотраен
инвентар. На следващо място договорът е сключен при общи условия за
предоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, съобразно
които кредитополучателят е винаги лица, осъществяващо стопанска дейност,
регистрирани като търговец по съответния за това ред.
Съобразно разрешението дадено в решение № 38
от 23.06.2017г. по търг.дело № 2754/15г. на І т.о. на ВКС и № 240 от
29.03.2018г. по търг.дело № 1102/17г. на І т.о. на ВКС, физическо лице –
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да
се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът
извършва конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по
делото с оглед установяване на качеството „потребител“. Прието е също така от
касационната инстанция, че обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, включително и когато последното е съдлъжник, не може да се
приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки
с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно
участие в същото.
В настоящия случай не е спорно по делото че Т.Н.Д.
е съпруга на С.К.Д. към датата на сключване на договора за кредит. Същата е
съдружник и управител, ведно със С.К.Д. в „Каракум“ ООД, солидарен длъжник по
договора за банков револвиращ кредит от 23.05.2008г., задължил се по договора с
подписването на анекс № 2 от 19.03.2010г. На следващо място единия от двата
имота, собственост на съпрузите Д., предоставен за обезпечение на банката, е
имот за осъществяване на стопанска дейност – заведение за обществено хранене.
Тези данни по делото, макар и косвени, сочат на съществуване на тесни
професионални /функционални/ връзки между съпрузите и във връзка с
осъществяваната от съпруга в качеството у му на едноличен търговец търговска
дейност, поради което и не може да се приеме, че съпругата е подписала договора
за кредит само в лично качество. Предвид на това и въззивният съд намира, че
въззивницата Д. няма качество на потребител и не се ползва от регламентираната
за потребителите засилена защита.
С оглед ограниченията в обсега на въззивната
дейност, които се отнасят до установяване на фактическата страна на спора и при
липсата на оплаквания във въззивната жалба срещу приетата за установена от
първоинстнационния съд фактическа обстановка, въззивният съд приема за
установено поделото: сключването на договор за кредит, усвояване на отпусната
сума, наличието на забава в плащанията, достигнало до длъжника волеизявление на
кредитора за обявяване на целия размер на кредита за предсрочно изискуем,
размера на дълга – главница и лихви, установен в приетата и неоспорена по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Поради което и въззивният съд намира
предявеният установителен иск срещу Т. Н Д. за доказан и основателен и следва
да бъде уважен. Предвид на което и решението в частта му по отношение на
въззивницата Д. следва да бъде потвърдено.
Единствено решението в частта му, с която първоинстнационният
съд е постановил диспозитив за установяване на вземане, представляващо разноски
в заповедното производство следва да бъде обезсилено и постановен осъдителен
диспозитив за направените в заповедното производство разноски предвид
задължителния характер на разрешението, дадено т.12 на тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в
предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, и предпоставя
правомощие на съда в исковото производство да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение.
По искането на въззивника ЕТ „С.Д.“ в
несъстоятелност за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар в
размер на 25 000лв.:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78
ал.4 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски. Но по делото
няма представени доказателства за учредена представителна власт на лице по
чл.32 т.1 от ГПК. По делото няма представено адвокатско пълномощно, необходимо
съобразно чл.25 ал.1 от ЗА, удостоверяващо учредена представителна власт и със
съдържание, посочено в чл.33 от ГПК. Представените, но приложени към корица
пълномощни не са в оригинал и нямат съдържанието, изискуемо в чл.33 изр.второ
от ГПК. В тях не е посочен адвокат, на когото е учредена представителна власт,
нито адвокатско дружество, по смисъла на чл.57 и сл. от ЗА. Поради което и
независимо от изхода на спора разноски в полза на ЕТ „С.Д.“ в несъстоятелност
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
132 от 25.12.2016г. по търг.дело № 491/12г. по описа на Шуменски окръжен съд, в
частта му, с която е прието за установено, че ЕТ „С.Д.“ в несъстоятелност дължи
на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми: сумата 130 000лв., представляваща
главница по договор за револвиращ банков кредит № 276 от 23.05.2008г., сумата
20 976.66лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2012г. до 02.04.2012г.,
сумата 1 829.86лв. – дължими банкови такси към 30.03.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 3 056.13лв. – деловодни разноски, направени в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК № 687 от 04.04.2012г. по ч.гр.дело №
1169/12г. по описа на ШРС, както и същият е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на сумата 6 963.13лв. и ПРЕКРАТЯВА производството
по търг.дело № 491/12г. в частта му по предявения от „Уникредит Булбанк“ АД
установителен иск след заповедно производство по отношение на солидарния длъжник
ЕТ „С.Д.“ в несъстоятелност – С.К.Д. за установяване на съществуване на
следните задължения: сумата 130 000лв., представляваща главница по договор
за револвиращ банков кредит № 276 от 23.05.2008г., сумата 20 976.66лв. – договорна
лихва за периода от 20.03.2012г. до 02.04.2012г., сумата 1 829.86лв. –
дължими банкови такси към 30.03.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и
3 056.13лв. – деловодни разноски, направени в заповедното производство, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
№ 687 от 04.04.2012г. по ч.гр.дело № 1169/12г. по описа на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 132 от 25.12.2016г. по търг.дело № 491/12г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено, че Т.Н.Д., като
солидарен длъжник, дължи на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми: сумата
130 000лв., представляваща главница по договор за револвиращ банков кредит
№ 276 от 23.05.2008г., сумата 20 976.66лв. – договорна лихва за периода от
20.03.2012г. до 02.04.2012г., сумата 1 829.86лв. – дължими банкови такси
към 30.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2012г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК № 687 от 04.04.2012г. по
ч.гр.дело № 1169/12г. по описа на ШРС, както и е осъдена да заплати направените
по делото разноски в размер на сумата 6 963.13лв.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 132 от 25.12.2016г. по търг.дело № 491/12г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено, че Т.Н.Д., дължи на
„Уникредит Булбанк“ АД сумата 3 056.13лв. – деловодни разноски, направени
в заповедното производство по ч.гр.дело № 1169/12г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Т.Н.Д.
***, ЕГН **********, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище
гр.София, ЕИК *********, сумата 3 056.13лв. /три хиляди петдесет и шест
лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 1169/12г. по описа на ШРС.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: