№ 1454
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000501112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 337/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК ********* е осъден да заплати на Д.
К. П., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
- сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г., като е отхвърлил прекия
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 70 000 лева и
акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва за периода
от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.;
- сумата от 1 031.97 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.04.2019 г., като е отхвърлил прекия иск за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 3050 лева, и акцесорния иск за
присъждане на законната лихва, за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК
********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1 300 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат Ч. А. Н., на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 280 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Д. К.
П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 754.45 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - Д. К. П.,
ЕГН ********** в частта:
- в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените вреди е отхвърлен, за разликата над уважения размер до
размер на сумата от 50 000 лева и акцесорният иск, имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху това обезщетение е отхвърлен, за
периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.;
- в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените
вреди е отхвърлен, за разликата над уважения размер /сумата от 1 031.97
лева/, до размер на сумата от 2 963.93 лева и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва върху това обезщетение е отхвърлен, за периода от
29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че:
- определеното обезщетение за неимуществените вреди е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените от него
неимуществени вреди;
- неправилно съдът е приел, че с поведението си пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат;
- пълният размер на претърпените имуществени вреди възлиза на
сумата от 2 963.93 лева;
- не е представил заявлението по чл. 380, ал. 1 от КЗ, което да
удостовери датата на неговото подаване, но следва да се приеме, че е
2
регистрирано при ответника на 29.11.2018 г.;
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да му заплати допълнителни обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, съобразно просителния пункт на
жалбата, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско възнаграждение на
упълномощения процесуален представител.
Насрещната страна - Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ
ИНШУРАНС“, ЕИК ********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Д. К. П., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
21.10.2018 г. в гр. София, около 04:55 часа, като пешеходец е пресичал
пътното платно на бул. „Осми декември“, в района на бл. 23 където е бил
ударен от движещия се по булеварда лек автомобил „Мини Купър“ с рег. №
********, управляван от А. В. М., ЕГН **********. Последната не е имала
свидетелство за правоуправление и е била в пияно състояние.
Ищецът твърди още, че:
3
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен
протокол;
- вследствие на ПТП е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на костите на дясната подбедрица;
- с определение от 12.09.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 9258/2019 г.
от Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с
което е признал подсъдимата А. В. М., ЕГН ********** за виновна в това, че
на 21.10.2018 г. при управлението на лекия автомобил е допуснала нарушение
на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост му е
причинила следна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на
дясната подбедрица, като деянието е извършено в пияно състояние –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК;
- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобистите, поради което на 29.11.2018 г. е предявил
претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ, по която е заведена щета, но не са
изплатени обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени
вреди;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати:
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г.;
- обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 3 050 лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г.;
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ
ИНШУРАНС“, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 68/, с
който признал обстоятелството, че автомобилът, участвал в ПТП е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но
оспорил основателността на предявените искове /главни и акцесорни/ и
поискал да се отхвърлят.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото,
установяващи, че ищецът, като пешеходец е пресичал пътното платно на
място, което не обозначено като пешеходна пътека и след употреба на
4
алкохол е удължил ненужно времето за пресичане, както е спрял на пътното
платно.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника - Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ
ИНШУРАНС“, ЕИК ********* като подпомагаща страна е конституирана А.
В. М., ЕГН **********.
Последната е подала становище /л. 103/ за неоснователността на
предявените искове.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивния съд възприема и постановявайки своето решение препраща
към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът на
21.10.2018 г. в гр. София, около 04:55 часа, като пешеходец е пресичал отляво
надясно пътното платно на бул. „Осми декември“, в района на бл. 23 където е
бил ударен от движещия се по булеварда лек автомобил „Мини Купър“ с рег.
№ ********, управляван от А. В. М., ЕГН **********.
Ищецът е предприел пресичане на пътното платно на място, което не е
обозначено като пешеходна пътека, навлязъл е внезапно на пътното платно
без да съобрази разстоянието и скоростта на приближаващия се лек
автомобил и ненужно е удължил времето за пресичане, с което е допуснал
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2;
чл. 114, т. 1 от ЗДвП .
5
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен
протокол.
Ищецът вследствие на ПТП е получил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил около пет
месеца. По делото няма данни за останали негативни последици. Предстои
нова операция за отстраняване на металния пирон.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза - л. 116.
В първата инстанция са извършени две медицински експертизи – л. 170
и л. 182, установяващи медико-биологичните характеристики на полученото
травматично увреждане, което не се различава от посоченото в съдебния акт,
постановен от наказателния съд, имащ последиците на влязла в сила
осъдителна присъда.
Ищецът за лечението е разходвал сумата от 2 644.43 лева.
С определение от 12.09.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 9258/2019 г.
от Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с
което е признал подсъдимата А. В. М., ЕГН ********** за виновна в това, че
на 21.10.2018 г. при управлението на лекия автомобил е допуснала нарушение
на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинила на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
костите на дясната подбедрица, като деянието е извършено в пияно състояние
– престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК.
6
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобистите.
По делото няма доказателства, че ищецът на 29.11.2018 г. е предявил
претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ.
Последният представен от ищеца на ответника документ, свързан с
определяне на обезщетенията е на 03.04.2019 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от него неимуществени и имуществени
вреди; наличието, респективно отсъствието на негово поведение, с което е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и процентното
съотношение; началната дата, считано от която следва да се присъди
законната лихва.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
7
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Мини Купър“ с рег. № ******** и
управляван от А. В. М., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателно производство против А. В. М., ЕГН ********** е
завършило със съдебен акт, постановен от наказателния съд, който има
последиците на влязла в сила осъдителна присъда и по силата на чл. 300 от
ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и
виновноста на дееца.
Така посочените и обсъдени доказателства обосновават извод, че
застрахованият водач с поведението си при управлението на автомобила е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Установените обстоятелства, че ищецът внезапно е навлязъл на платното за движение
на място, което не е обозначено като пешеходна пътека без да съобрази скоростта и
разстоянието на приближаващия автомобил; спрял е без необходимост на платното за
движение, обосновава извод, че с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат в равна степен с водача на автомобила.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
8
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно: възрастта на пострадалия и неговото обществено положение; медико
- биологичните характеристики на претърпяното увреждане;
продължителността на периода, в който болките и страданията са били
интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период;
отсъствието на негативни здравословни последици; обществено –
икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване, поради което прекият иск, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е
основателен до размер на сумата от 15 000 лева и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 70 000 лв.
Ищецът е доказал, че за лечение на увреждането е разходвал сумата от
2 063.93 лева, поради което прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на
имуществените вреди е основателен до размер на сумата от 1 031.97 лева и
подлежи на отхвърляне до предявения размер от 3 050 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане
на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.“;
Ищецът не е представил доказателства, че на 29.11.2018 г. е предявил
своята застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.
Последното представено от ищеца доказателство по заведената щета,
необходимо за определяне на обезщетения е на 03.04.2019 г., поради което
ответникът, на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ дължи законната лихва
върху определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
считано от 25.04.2019 г.
Предявените акцесорни искове за присъждане на законната лихва са
неоснователни за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г. и подлежат на
отхвърляне.
С оглед на изложеното подадената от ищеца въззивна жалба е
неоснователна, поради което следва:
10
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 15 000 лева до размер на сумата от
50 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 1 031.97 лева до размер на сумата от
2 963.93 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявените акцесорни искове, имащи за предмет присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и
обезщетението за имуществени вреди са отхвърлени, за периода от 29.11.2018
г. до 25.04.2019 г.;
- да се потвърди решението в частта за разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г., до размер на
сумата от 15 000 лева, както и в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за
разликата над сумата от 50 000 лв. до размер на сумата от 70 000 лева не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г., до размер на
сумата от 1 31.97 лева, както и в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за
разликата над сумата от 2 963.93 лева до размер на сумата от 3 050 лв. не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
По разноските:
11
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на исковете, ищецът следва да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер
на сумата от 300 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 337/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от Д. К. П., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК
*********, пряк иск с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.10.2018 г., за разликата над сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева до размер на сумата от 50 000 лева и акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната
лихва върху това обезщетение, за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 337/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от Д. К. П., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК
*********, пряк иск с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.10.2018 г., за разликата над сумата от 1 031. 97 лева до
размер на сумата от 2 963.93 лева и акцесорен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху това
обезщетение, за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.
Решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 337/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Застрахователно
акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Д. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
12
86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.10.2018 г., до размер на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г. не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 337/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която са отхвърлени прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над
сумата от 50 000 лева до 70 000 лева и акцесорният иск за законната лихва за
тази част от обезщетението, считано от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г. не е
обжалвана и е влязла в сила.
Решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 337/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - Застрахователно
акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Д. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.10.2018 г., до размер на сумата от 1 031.97 лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2019 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
Решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 337/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която са отхвърлени прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата над
сумата от 2 963.93 лева до сумата от 3 050 лева и акцесорният иск за
законната лихва за тази част от обезщетението, считано от 29.11.2018 г. до
25.04.2019 г. не е обжалвана и е влязла в сила.
ПОТВЪРЖДАВА № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. №
337/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
ОСЪЖДА ищеца - Д. К. П., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 300 лева с начислен ДДС.
13
Решението е постановено при участието на А. В. М., ЕГН **********,
конституирана като подпомагаща страна по молба на ответника
Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК
*********.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14