ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2277
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М М.
в присъствието на прокурора Ант. В. М.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110209508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64, ал.3 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража" спрямо Р. Р. С., с ЕГН: ********** –
обвиняем по досъдебно производство № 1161/2022г. по описа на 03 РУ –
СДВР. В него се излага становището, че спрямо лицето е налице обосновано
предположение, че е извършило престъпление по чл.198, ал.1 от НК, както и
че е налице реална опасност да извърши престъпление. Прокурорът е
посочил, че опасността се презюмира от данните по делото и предходните
осъждания на дееца. Поради тази причина се иска от съда да постанови
определение, с което да му бъде взета най - тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа по
отношение и на обвиняемия като счита, че събраните до този момент
доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение, че е извършител на престъплението и има реална опасност да
извърши друго такива. Акцентира върху предходните криминални прояви на
обвиняемия, както и на начина на извършване на деянията, за които е
обвинен.
Обвиняемият Р.С., редовно призован, се явява лично и чрез своя
служебен защитник моли да не се уважава искането на прокурора. Развива
подробни съображения в насока, че липсват данни за наличие на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, както и реална
опасност от извършване на престъпление и укриване.
Молят съда да вземе по – лека мярка за неотклонение.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано по заявление на К. И. В.
до Началник на 03 РУ СДВР за това, че на 15.07.2022г., около 12,20ч. в
гр.София на последната спирка на бул. ,,Ал.Стамболийски“ и ул.,,Западна“
непознато за него лице му дръпнало портфейла. Пострадалото лице е било
разпитано в качеството му на свидетел на същата дата, както и на 27.07.2022г.
Било е извършено разпознаване на лице от страна на свидетеля В., който е
посочил обвиняемия като лицето, отнело портфейла му. Като писмени
доказателствено средство е била приобщени справка за съдимост на
обвиняемия.
С Постановление от 27.07.2022г., на Р.Р. Сашев е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Разпитан в
присъствието на упълномощен защитник, същият отказал да даде обяснения.
Съдът намира, че от данните по делото на този ранен етап от
разследването може да бъде направено обосновано предположение, че
привлеченото към наказателна отговорност лице, е извършило
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Минимумът
доказателства в тази насока са основно показанията на К. В., частично от тези
на Д. Г. и извършеното от първия свидетел разпознаване на лице, в
присъствието на обвиняемия и неговия защитник. Във връзка с
производството по реда на чл.64, ал.1 от НПК не се изисква авторството на
деянието да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин. Достатъчно е да
е налице обосновано предположение, уличаващо конкретно лице в
извършване на престъпление. Видно от данните по делото е, че такива
доказателства безспорно са налице. Същите са събрани по предвидения в
НПК ред и обуславят обоснованото предположение, че обвиняемият е автор
на извършеното деяние. Съдът не споделя оплакването на защитника за
опорочено разпознаване, тъй като процесуалния закон в чл.171, ал. 2 от НПК
изисква разпознаваните лица да имат сходна външност при предявяването им
за разпознаване, но не и да са на една и съща възраст. При непосредствено
възприемане на протокола се установяват сходни белези във външността на
въпросните лица, която обективно няма как да бъде напълно сходна.
По отношение на Р. Р. С. е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода от три до десет
години.
Поради тази причина в случая е налице първата предпоставка по чл. 63,
ал.1 от НПК за взимане на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, а
именно наличие на обосновано предположение за извършено престъпление,
предвиждащо наказание ,,лишаване от свобода“, както и неговото авторство в
лицето на обвиняемото лице.
По досъдебното производство са приобщени като писмени
доказателствени средства справка за съдимост на обвиняемия и справка за
криминалистични регистрации. Видно от същите е, че обвиняемият е бил
2
многократно осъждан за извършени грабежи, включително и при условията
на опасен рецидив.
Също така от справка в централния полицейски регистър се установяват
множество наказателни производства пред СРС.
В докладната записка, находяща се на стр.15 от ДП е упоменато, че по
данни на изготвилия я ОР М.Ц., обвиняемият освен, че е бил осъждан за
престъпления по чл.198, а.1 от НК, но е бил освободен от ЦСЗ през месец
февруари 2022г. Извършването на последваща преценка във връзка с
прецизиране на обвинението относно наличието на квалифициращия признак
,,опасен рецидив“ е изцяло в прерогативите на прокурора и органите на
досъдебното производство, поради което и към настоящия момент съда е
обвързан единствено с повдигнатото работно обвинение по чл.198, ал.1 от
НК.
Според съда многобройните осъждания на обвиняемия все за
престъпления, насочени против собствеността и придружени с принуда,
обуславят наличието на реална опасност да извърши престъпление. Освен
това част от инкриминираните деяния са били извършени в района , където е
реализирано и настоящото. Наведените оплаквания за трудова ангажираност
и обременено семейно положение от страна на защитата на обвиняемия,
освен че не бяха подкрепени с никакви доказателства, но и също така
очевидно не са попречили на дееца да продължи да извършва противоправни
прояви.
Гореописаните обстоятелства обуславят единствения възможен извод за
наличие на висока обществена опасност на деянието и дееца.
Поради тази причина единствената адекватна мярка за неотклонение
спрямо е ,,Задържане под стража“.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Р.Р. С., с ЕГН: ********** – обвиняем по
досъдебно производство № 1161/2022г. по описа на 03 РУ – СДВР мярка за
неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание пред СГС на 04.08.2022г. от 10:0ч. за която дата и час страните да
се считат за уведомени.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4