П Р О Т О К О Л
гр.С., 13.03.2018 година.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - ШЕСТИ
първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
ЧЛЕН
СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Ц.
С. С.
Й.Т.
При секретаря Спасина Иванова и с участието на
прокурора ДЕСИСЛАВА МИХАЙЛОВА от СОП,
сложи за разглеждане НОХД № 811 по
описа за
На именното повикване в 14.09 часа се явяват, както
следва:
За СОП – прокурор Д. М.;
ПОДСЪДИМИЯТ
М.П.Б., уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв. К.Г., уведомена от
предходното съдебно заседание;
ОТ
ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА:
А.Н.Н., уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично;
М.В.С., редовно уведомена, се явява
лично;
В залата се явяват за пострадалите лица А.Н.
и М.С. -
адв. И.Н. и адв. Й. Н. с пълномощно,
представено в предходно съдебно заседание,;
Г.С.И., редовно призована, се явява
лично;
За нея се явява адв. С. А. с пълномощно,
представено по делото;
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличност на явилите се лица,
както следва:
М.П.Б., роден на *** ***, ЕГН: **********,***
и с настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, безработен, със средно специално
образование, със специалност лесоинженер.
А.Н.Н., 45 годишна, вдовица, неосъждана,
вдовица на В. О..
М.В.С., 20 годишна, неомъжена,
неосъждана, дъщеря на В. О..
Г.С.И., 45 годишна, омъжена, неосъждана,
сестра на В. О..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме
преписи от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.: От името на А.Н.Н.
и М.В.С. заявявам, че в определения от закона срок сме депозирали молби за конституирането
им в качеството им частни обвинители и граждански ищци в настоящия съдебен
процес по НОХД № 811/2017 г.
В молбите сме изложили доводите, поради
които се прави това искане и моля да конституирате като частни обвинители А.Н.Н.
и М.В.С. - първата съпруга на пострадалия В. О., а втората дъщеря на пострадалия.
Моля
да приемете за съвместно разглеждане за причинени неимуществени вреди предявените
от тях граждански искове.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв.А.: Уважаема госпожо
председател, моля на основание чл. 76 до чл. 79 от НПК да конституирате в качеството
на частен обвинител доверителката ми, която се явява пострадала от
престъплението. Тя е сестра на пострадалия В. О.. Моля и да приемете за съвместно
разглеждане така предявения граждански иск. Представям преписи за страните.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Предостави думата за становище по въпросите,
които се обсъждат в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОР
М.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, считам, че настоящото наказателно
производство е подсъдно на Окръжен съд – гр. С. предвид обвинението, за което е
привлечен в качеството на обвиняем М.Б. и местоизвършването на деянието на
територията на районна на Окръжен съд – гр. С., същото следва от разпоредбата на чл. 35 от НПК.
Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и на наследниците на пострадалия.
Считам, че към настоящия момент не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените привила.
Считам, че не са налага разглеждането на делото
при закрити врати. Не е необходимо привличането на резервен съдия и съдебен заседател
и назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник по делото.
По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда, считам, че липсата на такава е адекватна на разпоредбите на НПК и предвид
изтеклите процесуални срокове, като последно определената спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „подписка“ е била отменена.
Към настоящия момент
нямам искане за събиране на нови доказателства.
В тази връзка, моля за насрочите съдебното
заседание за разглеждане на процеса, като призовете лицата, посочени в приложението
на обвинителния акт, въз основа на което е образувано настоящото наказателно
дело от общ характер.
По направените искания
за конституиране, считам, че посочените лица А.Н.Н., М.В.С. и Г.С.И. са пострадали
по смисъла на закона. Исканията им са направени своевременно, като считам, че
допускането за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес на предявените
граждански искове няма да затрудни разглеждането на делото и изясняване на обективната
истина. Що се отнася до исканията за допускането им в качеството на граждански
ищци и частни обвинители това също не би затруднило разглеждането на делото и
изясняване на фактите по същото, поради което моля същите да бъдат конституирани
в качеството на граждански ищци и частни обвинители в настоящия наказателен
процес.
Мярката за
процесуална принуда по отношение на подсъдимия Б. – забрана за напускане
пределите на страната ни, към настоящия момент считам, че би следвало да бъде
отменена.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.: Уважаема
госпожо председател, господин съдия и съдебни заседатели, в разпоредителното
заседание, в което се намираме на първо място считам, че делото е подсъдно на Софийският
окръжен съд с оглед местоизвършването на деянието и квалификацията му.
Считам, че не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Не са допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата
на обвиняемия и респективно на нашите доверители пострадали от престъплението.
Не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и делото да бъде
гледано при закрити врати и привличане на резервен съдия и съдебен заседател.
На този етап нямаме
искания за събиране на нови доказателства и ви моля да призовете лицата по списъка,
който е представен ведно с обвинителния акт.
Що се касае до мярката
за процесуалната принуда, съдебен състав с влязло в сила определение е изменил
мярката за процесуална принуда първоначално в „домашен арест” на подсъдимия и на
по-късен етап тази мярка е била изменена в „подписка” и с оглед обстоятелството,
че делото не е внесено в срок определен в НПК тази мярка е отпаднала. Аз обаче
считам, че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, с оглед обстоятелството,
че са предприемани действия от страна на подсъдимия за укриване и унищожаване на доказателства, то
следва да бъде взета мярка за неотклонение на същия.
На първо място, обвинението
предвижда най-тежките наказания, които са определени в Наказателния кодекс и
самата санкция определя реална опасност подсъдимият да се укрие и извърши друго
престъпление. Независимо от обстоятелствата, че същият и в момента се намира в
съдебната зала, това не може да бъде игнорирано с лека ръка с оглед с данните за
това, че същият е предприемал действия по своето укриване и заличаване на
доказателства и това е видно от събраните гласни и писмени доказателства.
Ето защо, аз смятам и
моля да приемете, че следва да бъде взета мярка за процесуална принуда на
подсъдимия в настоящото производство.
Мярката
„забраната за напускане на пределите на страната” следва да остане, най-малкото
защото тя обезпечава процесуалното поведение и явяването, ако приемете, че не
следва да бъде взета мярка за неотклонение, тази мярка следва да остане, за да
се гарантира приключването на делото бих казал в разумни срокове.
По направеното искане
на Г.И. за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител - да се
уважи.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.:
Присъединявам се към казаното от адв.Н..
Пострадалите лица М.С.
и А.Н. /поотделно/: Присъединяваме към това, което каза адвокатът ни.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв.А.: Изцяло
се присъединявам към изразеното становище на адв.Н..
По т. 1 - подсъдно е
делото на почитаемия съд. Не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Не са налице основания
за разглеждане на делото по т. 4 основанията, както и не са налице основанията по
т. 5.
По отношение на т. 6,
считам, че е адекватна и трябва да остане в сила мярката, която би ограничила
свободното придвижване извън страната на подсъдимия. Тя е абсолютно адекватна и
задължителна и обезпечава явяването и приключване на настоящия съдебен процес.
Нямам искания за събиране
на нови доказателства и моля да насрочите съдебното заседание за следваща дата.
По направените искания
на пострадалите А.Н. и М.С. считам, че са налице основания за конституирането
им като граждански ищци и частни обвинители.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.Г.: Уважаеми окръжни
съдии, моето мнение да се различава до
голяма степен от това, застъпено от насрещните страни, защото такъв е моят
прочит на закона и на съдебната практика.
По
въпросите по ал. 1 на чл. 248 - няма спор, че законът се отнася обвиненията
като местно и родово подсъдни на настоящия съдебен състав. За нас не са
известни основания, поради което не изтъкваме такива за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Но считаме,
че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание
за прекратяване на производството или за връщането на досъдебната фаза, като в
тази насока е и задължителната съдебна практика, коментирана в Тълкувателно решение
№ 2 от
Изключително уважавам представителя на
прокуратурата и положените от него усилия за водене на производството, но считам,
че по делото има процесуални основания да направя искане за прекратяване на производството
и връщането му в неговата досъдебна фаза за изчистване на процесуалното нарушение.
Запознаването в пълнота с материалите по делото
води до единствената възможна ситуация, че на 24.01.2015 г. спрямо подзащитния
ми са били повдигнати към онзи момент две обвинения - едното по чл. 115 от НК,
а другото по чл. 142 от НК. Впоследствие са претърпели различни метаморфози - имам
предвид, че на подсъдимия, към онзи момент обвиняем, затова ще боравя с този израз,
защото това е процесуалният термин за онзи период, в който подзащитния ми е бил
привлечен на като обвиняем, е повдигнато и обвинение за деяние с квалификация
по чл. 339 от НК. Повдигнатото първоначално обвинение по чл. 115 е предявено впоследствие
като такова по чл. 116 от НК.
За мен процесуален
проблем представлява липсата на постановление за частично прекратяване по обвинението,
което е висящо, а именно това по чл. 142 от НК. Цитирам тълкувателното решение
на В. съд, което е категорично, че при наличие на обвинение за цялостно деяние и
отделна квалификация за друго деяние е съществено процесуално
нарушение, ако няма ясно и недвусмислено произнасяне на прокуратурата по отношение
на това деяние и на тази квалификация. Тук не се касае за изменение на
обвиненията и работно обвинение и квалификация за едно и също деяние, а за
цялостно деяние и самостоятелна квалификация.
При този най-кратък довод, който се надявам се
да бъде разбран юридически от присъстващите в залата юристи, аз считам, че е
налице основание за прекратяване на съдебно производство и връщане на делото на
фазата на досъдебното такова.
По отношение на другите въпроси, значими за
настоящото съдебно заседание в чл. 248 от НПК не считам, че се налага привличането
на резервни съдебни заседатели и специални други подготовки в зависимост - при
закрити врати и други специфики на реда и начина на протичане на производството.
Моето становище, на
което ще се върна след малко, за да изчерпя защо ще го направя по-късно,
становището по реда на протичане на съдебното следствие е - да се изчисти
въпроса и със страните в процеса, настоящото определение да има стабилитет и
след като за нас стана ясно кои ще бъдат страните (след малко ще направя и
възражение в тази насока), в това производство да се оцени кои лица ще бъдат страни
в производството и какви ще са техните правомощия - по отношение на обвинението или гражданския иск, за да може евентуално да се
направи една реална процесуално годна преценка и за евентуално становище по по отношение
на реда на протичане на съдебното следствие. В тази насока визирам чл. 371, т. 1
и т. 2 от НПК. Доколкото съответните разпоредби за правилата за предварителното
изслушване не са претърпели промяна с последните изменения от 05.11.2017, аз
смятам, че становището по този въпрос за някакъв специален ред за протичане на настоящото
съдебно производство, не се преклудира с разпоредителното заседание.
В тази насока, ще
помоля да ни бъде дадена възможност за евентуално изчистване на някакви
доказателствени източници, с което да бъде облекчено производството по реда на чл.
371 от НПК, ако и когато стане ясно кои са ни страните и дали настоящото
производство ще продължи.
В зависимост от възраженията, които първо направих
по отношение на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е и възражението, което ще направя
по отношение на чл. 248, ал. 2 от НПК, а именно страните, които не
могат да участват в производството и в какво качество.
Моите основни възражения са срещу участието на
Г.И.. Известна ни е практика, известна ни е и причината, поради която е
отпочната тази практика да бъдат поканени за участие в процеса и евентуално обсъждане
за такова участие на сестри и братя на починалите лица. В тази насока за мен е
категорична наличната практика и изложените в нея доводи, че сестрите и братя -
по какъвто повод е решението, което пробива, цитирам решение № 33/2017 г. по
наказателно дело № 48/2017г. на ІІІ,Н.О, в което според мен в пълно съответствие
със закона, а и с моите разбирания за правото, категорично се отхвърля възможността
братята и сестрите да имат процесуална възможност да участват като частни обвинители
в наказателното производство.
В тази насока Върховният съд съвсем прясно, през
Няма да развивам
доводите, които върховният съд е развивал в тази насока, но категорично споделям,
че съгласно вътрешното ни законодателство и още повече особеностите и на настоящия
процес, участието на Г.И. е недопустимо в качеството й на частен обвинител и по
тази причина, че ще ви помоля да постановите определение, в което да не я конституирате.
Аз лично за себе си
намирам основание и се противопоставям на конституирането на Г.И. и в качеството
й на граждански ищец.
В същото това решение, което представлява
пробив, чест прави на Окръжен съд - С., че той е инициирал практиката и разсъжденията
в тази насока е, че в казуса, по който е допуснат гражданският ищец – брат, той
е бил единственият наследник призован да унаследява в конкретното дело, за
конкретния случай. Поради тази причина Върховният съд казва по това дело в този
случай, в който няма други наследници, съдът намира, че е възможно участието на
брат и същото не представлява нарушение на процесуалните правила, дотолкова доколкото
се изпълват както нормите в директивата, която е станала повод през
Аз ще ви помоля да не приемате молбата на Г.И.
за конституиране й като частен обвинител в процеса, както и да не приемате за съвместно разглеждане и да не конституирате
Г.И., гражданския иск да не приемате и не конституирате Г.И. като граждански
ищец в настоящото производство.
По отношение на молбата за участието в с качеството
на частни обвинители, които са депозирани от колегите Н. по отношение на М.С. и
А.Н., считам, че същите молби за конституирането им като частни обвинители са
депозирани своевременно и липсват основания, които да са съответни на закона,
които да изтъкна пред вас и те да бъдат отклонени.
От друга страна, по отношение на молбите за гражданския
иск становището на защитата от тези две пострадали лица е, че така както са
предявени с оглед съдържанието на самото дело и на обвинителния акт, аз считам,
че биха затруднили разглеждането на наказателното производство, тъй като ние
със сигурност бихме направили при условията на евентуалност ако бъдат приети
тези граждански искове за разглеждане, възражения за настъпила давност за част от
претенцията, така, както е заявена и със
сигурност бихме направили възражение и за съпричиняване, ако съдът приеме, че
има виновно поведение на моят подзащитен, а това със сигурност биха били задължителни
елементи за обсъждане от съдебния състав. Тези въпроси категорично биха
затруднили и биха подменили основния въпрос, който е предмет на едно наказателно
производство, а именно въпросът за виновността на лицето и евентуално наказателната репресия на лицето, което е посочено от прокуратурата
като лице, от което да бъде дирена наказателна отговорност.
Срещу гражданския иск възразявам и за тези две
пострадали, които приемам, че са пострадали по смисъла на НПК, а по отношение
на частен обвинител считам, че са налице основания за тяхното конституиране,
ако и когато се започне самото наказателно
производство.
По отношение на мярката за процесуална принуда
- мярката за процесуална принуда на всеки един от етапите на наказателното производство,
като изключвам единствено облекчената процедура по чл. 64 от НПК, която бе
много отдавна и не е съотносима към настоящия момент, се определя от обстоятелствата
за опасностите от извършване на престъпление или от укриване.
Тежестта на обвинението само при условията на първоначално
вземане на мярка за неотклонение може да бъде аргумент, който да навежда на всякакви
допълнителни изводи за опасност. Това е една облекчена процедура само при
първоначалното взимане на мярката за неотклонение.
Аз лично считам, че от процесуалното
текучество на делото, в това число и след като отпадна мярката неотклонение „домашен
арест” и след като отпадна изтичане на срока на процесуалната принуда, в това
число, и в съдебно заседание не се извеждат факти, а и не се сочат такива, от които
да бъде установено наличието на данни и доказателства за обоснована опасност от
укриване или от извършване на престъпление, поради тази причина считам, че становището
на колегата Н. не е основателно и ще ви помоля да не го приемате.
По отношение на
„Забраната за напускане пределите на страната” - същата е факт вече 3 години. Нито една мярка
за процесуална принуда не може и не следва да ограничава правата на гражданите.
В този смисъл, аз смятам, че са налице основания за нейната отмяна, ако и когато
дори и теоретично дори при една мярка „парична гаранция” дори и погледнато
реално едно „задържане под стража” или „домашен арест”, има една хипотетична,
но в случая отсъстваща възможност някой да се укрие. Последиците за закона са
категорични, че ако се даде повод, то се взима мярка за процесуална принуда или
ако е имало такава тя се утежнява. Мярката за неотклонение или други форми за процесуална
принуда, каквото е „забраната за напускане пределите на страната” не са
предварително изпълнение на присъда.
В тази насока считам, че са налице основания
предвид продължителността на търпенето на процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на страната”, предвид процесуалното поведение на моят подзащитен,
стриктното му процесуално поведение, липсата на каквато и да било опасност,
която да може да бъде обоснована от укриване или от извършване на престъпление
- първо да не бъде взимана мярка за неотклонение и второ - да се ревизира и забраната за напускане пределите на страната.
Не зная как ще подходи настоящият съдебен
състав, ако въпросът по ал. 2 на чл. 248 от НПК бъде решен по начин, по който
да има основание законно за обжалване в тази част или по въпроса по ал. 1, т. 3
от НПК, където също възникна и очевидно
има спор между страните, то моля по другите въпроси да се вземе становище, след
като има яснота по тези направени от нас възражения – кои са страните, които
имат право за участие и има или не процесуално нарушение и след това да се преценява
въпроса за реда, по който протича производството. Благодаря ви.
ПРОКУРОР М.: Относно изявлението
на защитата на подсъдимия Б. за допуснато на досъдебното производство съществено
процесуално нарушение, считам, че такова не е допуснато, както и заявих първоначално,
предвид факта, че подсъдимият е наясно с повдигнато му обвинение. На него са му
повдигнати две обвинения. Първоначално едно прецизирано обвинение и едно
впоследствие също претърпяло промяна и отново е прецизирано.
В случай обаче, че приемете, че е налице такова
процесуално нарушение, прекратете съдебното производство и върнете обвинителния
акт на Окръжна прокуратура – гр. С. за отстраняване на твърдяното процесуално
нарушение.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.:
Уважаеми съдии, аз считам, че не се налице
съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита. За
подсъдимия е внесен обвинителен, който точно определя параметрите, които ще бъдат обсъждани
в съдебния процес.
На него му е повдигано
обвинение с постановление, което му е предявено, в което постановление вече не
фигурира едно от обвиненията, които са били при предходен етап и последното
привличане в качеството на обвиняем на подсъдимия Б. по тези текстове прокуратурата
е внесла обвинителен акт, който той ще се защитава. Няма и не фигурира обвинение,
макар и формално няма постановление за частично прекратяване. Няма и не
фигурира такова по делото, ето защо аз считам, че не е налице такова съществено
процесуално нарушение.
На следващо място считам, с оглед възраженията на защитата, че няма
пречка да бъде съвместно да бъде разглеждан един предявен граждански иск, а
въпросът който касае частично гражданския иск, а не по съществото му, тъй като
той е за причинени неимуществени вреди, по никакъв начин това не може да
затрудни наказателния процес.
Според това, което разбрах от възраженията на
защитата, касае срока или по-скоро законната лихва, което трябва да бъде
присъдена на пострадалите. Формално погледнато пострадалите А.Н. и М.С. са депозирали
своите молби за конституирането им като граждански ищци и са предявили съответния
граждански иск на 15.01.2018 г. тоест преди изтичане на тригодишния срок към
датата на деянието. Вие ще се произнасяте по това обстоятелство със съдебен акт,
и няма как предявен граждански иск за неимуществени вреди да затруднява наказателния процес, тъй като в
наказателния процес държа да подчертая винаги има две страни – подсъдимият,
чиито права са защитени, понякога те са и в обем по-голям от тези, които са на
пострадалите.
В това производство
има две страни, разбира се и уважаемата прокуратура, която поддържа от името на
държавата обвинението. В това производство има две страни, които са пострадали от
деянието, което е предмет на разглеждане, а и какво ще присъди съдът с крайния
си съдебен акт, аз сега не искам да гадая и не следва да коментирам.
Моля да оставите без уважение искането за прекратяване
и връщане на делото, за да може и пострадалите от това деяние, също да се ползват
от възможността делото да бъде разглеждано в един разумен срок, тъй като няма
друг начин, по който да обясним на това младо момиче М., че може и следва да
има справедливост и възмездие.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. А.:
Присъединявам се към казаното от колегата Н., моля да оставите без уважение
искането за прекратяване на настоящото производство.
Считам, също така, че
има задължителна съдебна практика установена с постановление № 4/1961 година на
Пленума на Върховния съд, допълнено с постановление № 5/1969 година на Пленума на
В. съд постановено гр.д. № 2 /1984 година, в което е посочено, че най-близките
роднини това са - съпруг, родители и деца, сестра, брат на пострадалите. Доверителката
ми, която е сестра на подстрадалия В. О. не търси имуществени вред, нашите
претенции са за неимуществени вреди. Родителите на пострадалия О. са починали
по време на висящия процес и считам, че имаме право да бъде конституирани в
настоящия процес като частни обвинители и граждански ищци.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г. /реплика/: След като чух
становището на насрещните страни, нямам основание да изменя становището си.
Може би не съм била разбрана напълно от г-н Н..
Аз казвам, че
възраженията ми са не само за давност. Аз не знам кога са ги подали, на
връчения ми екземпляр няма дата за подаване, но разбира се, че ще направим
такова възражение, съдът ще прецени, но ще направим възражение и за
съпричиняване, за едни сложни отношения, каквито има заложени още в самия
обвинителен акт. Тава изключително много ще обремени производството и не е само
възражението за давност, а включително обсъждането на лични отношения между брат и сестра.
Първо, че смятам, че
не е допустима така претенция с оглед цитираната от мен цитираната практика от
Второ, би се подменил
предмета на настоящото дело, което не е допустимо. Няма да бъде сложно младият
човек да разбере, че може да потърси немедленно защита на своите интереси,
които наричаме 250 000 лева плюс лихва, ако подаде иска си не в наказателното
производство, а пред друг граждански съд. Няма пречка за това нещо и няма да
има никакво забавяне. В тази връзка спорът е не, че тя дали има право или не да
предяви този иск за младия човек говоря, а за съответно друг вид съд, което е
могло да се случи още 2015 година, без да се изчаква задължително влизането в
наказателно съдебно производство, за да може да се реализират тези права. Аз
лично съм от юристите, които смятам, че обвиняемите нямат повече права от
пострадалите. Абсолютно идентични са текстовете за пострадалия и за повереника
и за защитника, че могат да се снабдяват с копия, да правят искания, възражения
и т.н.
На досъдебното
производство също са могли да участват, да имат информация за делото. В тази
насока не правото в момента е предмет на обсъждане, но считам, че няма нарушени
права в пълен обем с пълно доказване и то е могло да се случи много отдавна, а
и в настоящия момент няма пречка да бъде предявен граждански иск в друго
производство без да се обременява настоящия процес с такава допълнителна
тематика.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н. /дуплика/:
Ние тук няма да обсъждаме делото по същество, а в обвинителния акт никъде не е
записано, че има съпричиняване. Не сме и в пътнотранспортно произшествие и в
дела касаещи пътнотранспортното произшествие.
Съдът с крайния си
съдебен акт, не напразно няколко пъти повторих, съдът с крайния си съдебен акт
ще прецени и ще каже виновен ли е подсъдимият или не е виновен, ако не е
виновен разбира се ще го оправдае, ако е виновен – доколко е виновен. Сега да
поставяме въпроса за съпричиняване, когато говорим за причинени неимуществени
вреди и стойността, която е определена тя е хипотетична, тъй като няма как на един човек да му кажеш колко струва неговия
близък. В случая дъщерята да каже колко струва нейния баща, няма такава цена.
Съпругата да каже колко струва нейният съпруг. Починалият, убитият - за да
бъдем по-точни. Няма такава цена. Човешкият живот не се измерва в левове, а
това е нещо което трябва да компенсира, ако може въобще да компенсира загубата
на невинен човек.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.Г. /реплика/:
И за да остане моят подзащитен с впечатление, че все пак неговата страна може
да е равнопоставена, наистина само теоретично може да обсъждаме, не решаваме
сега делото.
Принципно правя
възражение, че въпроса за съпричиняването, което е начин на овъзмездяването, не
стои само при ПТП-тата, особено ако за наследодателя на страните се докаже, че
допринесъл със свое поведение за вредоностния резултат, дори той да не е
достатъчен за оправдаване или да стане причина за промяна на квалификацията.
Това са въпроси, които не могат да бъдат отказани, веднъж приет гражданският
иск, а трябва да бъдат обсъждани. В тази
насока е становището ми, без да засягам правото на лицата да бъдат възмездени,
с теоретичната постановка, че това е настина едно примерно овъзмездяване предвидено
от живота, което следва да бъде предмет на обсъждане по друго дело. Това е
нашето становище.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Присъединявам се изцяло към това, което каза защитникът ми. Няма какво да
добавя.
Съдът се оттегля на
тайно съвещание в 14.57 часа.
След съвещание в 15.10 часа съдът, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Този състав намира,
че първият въпрос, по който трябва да вземе отношение, е конституирането на
страните в това производство.
Няма съмнение, че А.Н.
и М.С. своевременно са депозирали молбите си за конституиране в процесуалното
качество на частен обвинител и на граждански ищец. Те като наследници на В. О.
са от кръга лица, за които разпоредбите на НПК визират възможност да бъдат
конституирани в процесуалното качество на частни обвинители в процеса.
Същевременно съдът приема, че приемането за съвместно разглеждане на
предявените от тях граждански искове няма да затрудни съществено наказателния
процес и А.Н. и М.С. следва да бъдат конституирани и в процесуалното качество
на граждански ищци в него.
Предвид изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно
разглеждане предявения от А.Н.Н. срещу М.П.Б. по НОХД № 811/2017 г.по описа на
СОС граждански иск за причинените неимуществени вреди, болки и страдания в
размер на 250 000 /двеста и петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 20.01.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА А.Н.Н. в
качеството на граждански ищец в процеса.
ПРИЕМА за съвместно
разглеждане предявения от М.В.С. срещу М.П.Б. по НОХД № 811/2017 г.по описа на
СОС граждански иск за причинените неимуществени вреди, болки и страдания в
размер на 250 000 /двеста и петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 20.01.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА М.В.С. в
качеството на граждански ищец в процеса.
КОНСТИТУИРА А.Н.Н. и М.В.С.
в качеството на частни обвинители в настоящото производство.
По отношение на направеното искане на пострадалата от Г.
И. - сестра на пострадалия В. О.:
Основателно е искането за конституиране на Г.И. в
качеството на граждански ищец, но е неоснователно искането за конституиране
като частен обвинител.
Съображенията на съда за това са следните:
Съгласно националното ни законодателство пострадалият е
лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението.
Той е и лицето, което може да участва като частен обвинител - а след смъртта му
неговите наследници, а като граждански ищци могат да се установят в процеса и
предявят граждански иск пострадалият или неговите наследници, както и
юридическите лица, претърпели вреди от престъплението.
Очертаният кръг лица, на които поради непозволено
увреждане при смърт на пострадалия се дължи обезщетение за неимуществени вреди,
съобразно Постановление № 4 от 25.05.1961 г., допълнено с постановление № 5 от
24.11.1969 г. и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. – всички на Пленума на ВС,
изключва братята и сестрите.
В сферата на правото на ЕС е приета
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите от престъпление и за замяна на Рамково решение 2001/220 ПВР на Съвета.
Целта на директивата е да се гарантира, че жертвите на престъпления получават
достатъчно подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват в
наказателното производство; като под жертва на престъпление се приема физическо
лице, което е претърпяло вреди, които са пряка последица от престъпление, както
и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от
престъпление и които са претърпели вреди в резултат на смъртта на лицето – вкл.
братя и сестри. Тази директива не е транспонирана от РБ, като срокът за това е
бил 16.11.2015 г.
Налице е невъзможност за признаване на „директен
ефект” на посочената директива.
Директният ефект се разграничен като „вертикален” – когато общностната норма
предоставя права на физическо или юридическо лице, противопоставими само на
държавата-членка, към която са адресирани, и като „хоризонтален” – когато
общностната норма предоставя права на частноправни субекти, противопоставими на
други частноправни субекти, т.е. разграничението е в зависимост от насрещно
задълженото лице.
Към настоящия момент както доктрината, така и СЕС
признават при определени условия само „вертикалния директен ефект” на
директивите и изключват изцяло възможността за хоризонтален такъв. Установената
постоянна практика на СЕС изключва възможността от директивите, когато не са
транспонирани, да могат пряко да се черпят права, които да бъдат
противопоставени на частноправни субекти.
Приложим е обаче в случая принципът на „съответното
тълкуване” по отношение разпоредбата на чл. 84 от НПК. Националният законодател
не е предвидил ограничения в кръга от лицата наследници, които имат правото да
предявят граждански иск в наказателния процес и да се установят като граждански
ищци. Тълкуването, което дава националното ни право на понятието „наследници”,
е значително по-тясно относно кръга лица, в сравнение с дефиницията на „жертви”,
дадена в директивата. В националната норма не е извършено изчерпателно
изброяване на кръга „наследници” - той е очертан в задължителната тълкувателна
практика на върховната инстанция (посочена по-горе). Същевременно СЕС приема,
че когато се извършва „съответстващо” тълкуване, правото на Съюза трябва да се
тълкува така, че националният съд да вземе предвид всички норми от националното
право и да ги тълкува, доколкото е възможно в съответствие с директивата, за да
се постигне търсения с нея резултат, като при необходимост по собствено
инициатива съдът не приложи тълкуването, дадено от националния съд, действащ
като последна инстанция, когато то е несъвместимо с правото на Съюза.
Следователно, при преценката дали Г.И., сестра на
пострадалия В. О., попада в кръга лица, които могат да участват в наказателния
процес като граждански ищци, следва да се тълкува „съответстващо” разпоредбата
на чл. 84 от НПК в светлината на целите и формулировките на директивата.
В посочения смисъл е Решение № 33/11.07.2017 г. на
ВКС, ІІІ НО, по н.д. № 48/2017 г.
При така изложеното този състав на съда намира, че
сестрата на пострадалия, на която Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 25.10.2012 г. признава правото на жертва (пострадала) от
престъплението, макар и не единствен наследник, следва да бъде допусната до
участие в наказателния процес като граждански ищец и искът й за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния брат от престъплението, е
допустим. Решение № 33/
Недопустимо е обаче конституирането на Г.И. в
качеството на частен обвинител, доколкото директивата не третира
наказателноправна проблематика и в това отношение съдът следва да се съобрази и
да приложи задължителната съдебна практика, установена с Постановление № 4 от
25.05.1961 г., допълнено с постановление № 5 от 24.11.1969 г. и Постановление №
2 от 30.11.1984 г. – всички на Пленума на ВС, която изключва възможността
сестрата на пострадалия да бъде конституирана като частен обвинител.
С оглед на изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно
разглеждане предявения от Г.С.И. срещу М.П.Б. по НОХД № 811/2017 г.по описа на
СОС граждански иск за причинените неимуществени вреди в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от датата на извършеното престъпление – 20.01.2015 г-. до
окончателнто изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА Г.С.И. в
качеството на граждански ищец в наказателния процес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С.И. да бъде
конституирана като частен обвинител в настоящия наказателен процес.
Определението на съда в частта, с която оставя без
уважение искането на Г.С.И. за конституиране като частен обвинител, подлежи на
обжалване и протест в 7 дневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………….
/А. ИГНАТОВА/
ЧЛЕН
СЪДИЯ: …………………………….
/С. СТОЙКОВ/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: …………………………….
/Н. Ц./
……………………………
/С. С./
……………………………..
/ Й. Т./
По направеното възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обвинението за извършено престъпление
от определено лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда -
органа, компетентен да се произнесе по въпросите на виновността и наказанието
със стабилен акт. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и
очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за
наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в
обвинителния акт.
На досъдебното производство
първоначално се повдига т. нар. работно обвинение, което може да бъде изменяно
в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на
разследването. Когато се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко
наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението,
или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, разследващият орган е длъжен да измени
обвинението, като делото продължава да се движи по последното обвинение. В този
случай не е налице множество на обвиненията за едно и също деяние, когато
правото на защита на обвиняемия действително би било затруднено. Съществува
само едно - последно формулираното обвинение, по което прокурорът може да реши
да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните
обвинения.
Независимо от това дали по време на
разследването обвинението е било изменяно или не, прокурорът може сам да вземе
решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението. Това процесуално действие е форма на изменение на
обвинението, която по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия по акта, тъй като той се е защитавал срещу предявените му идентични
факти и внесеното в съда обвинение не обуславя по-тежка наказателна
отговорност, а само прецизира правната квалификация на установената фактическа
обстановка. Затова в посочената хипотеза липсата на "частично"
прекратяване на наказателното производство по повдигнатото и съответно
предявеното на предварителното производство друго обвинение, различно от
обвинението по обвинителния акт, не съставлява нарушение на процесуалните
правила и следователно не обуславя прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.
Прекратяване на наказателното производство ще
е наложително, обаче, когато от последното повдигнато и предявено на
досъдебното производство обвинение следва да се изключат определени деяния,
намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, или отделни лица,
привлечени като съучастници за същото деяние. В този случай прокурорът е длъжен
да изготви постановление за "частично" прекратяване на наказателното
производство и да внесе обвинителния акт в съда след изтичане на сроковете по
чл. 243, ал. 4 от НПК или приключване на съдебното производство по жалбата на
обвиняемия или пострадалия. Липсата на постановление за прекратяване относно
намиращи се във връзка с обвинението по обвинителния акт отделни деяния или
отделни съучастници накърнява не само законните интереси на обвиняемия, но засяга
и устоите на наказателното производство, защото създава предпоставки за
заобикаляне на правилото "non bis in idem" в бъдещ процес.
В този смисъл е Тълкувателно
решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК.
Конкретният случай е такъв. На 24.01.2015 г. (т. 1 от ДП, л. 105 в – 106) М.П.Б. е
привлечен като обвиняем за извършени престъпления по 142, ал. 1 от НК и по чл. 115 от НК; на
23.06.2017 г. (т. 1 от ДП, л. 105 – 105 а) – за извършено престъпление по чл. 116 от НК; а на 10.10.2017 г. (т. 1 от
ДП, л. 102 – 103) – за извършени престъпление по чл. 116 от НК и две престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК.
С внесения в съда за разглеждане обвинителен акт срещу
М.Б. се повдига обвинение в извършени престъпление по чл. 116 от НПК и две
престъпления по чл. 339 от НК.
В
кориците на досъдебното производство липсва произнасяне на прокурора по
повдигнатото и предявено на 24.01.2015 г. обвинение в извършено престъпление по
чл. 142, ал. 1 от НК. Това обстоятелство, както вече бе отбелязано, накърнява
законните интереси на подсъдимия и на пострадалите лица, както и създава
предпоставки за заобикаляне на правилото "non bis in idem" в бъдещ
процес.
Допуснатото нарушение на процесуални правила
е съществено и не може да бъде отстранено при разглеждането на производството в
неговата съдебна фаза.
С оглед на изложеното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 249, ал. 1, вр.
чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД № 811/2017 г. по
описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на прокурора за произнасяне по
обвинението в извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране по реда на глава 22–ра от НПК в 7 дневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………….
/А. ИГНАТОВА/
ЧЛЕН
СЪДИЯ: …………………………….
/С. СТОЙКОВ/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: …………………………….
/Н. Ц./
……………………………
/С. С./
……………………………..
/ Й. Т./
Спрямо подсъдимият М.Б. няма взета мярка за
неотклонение, тъй като последната определена спрямо него „парична гаранция” в
размер на 2 500 лева е отменена на 25.07.2016 г. с постановление на прокурора,
намиращо се в том ІV от ДП на л. 74 до л. 75.
Съдът намира, че не
са налице основания по отношение на подсъдимия да бъде вземана мярка за
неотклонение, предвид изрядното му процесуално поведение до момента.
С оглед на изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
от адв. Н. искане за вземане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия
М.П.Б..
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7 дневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………….
/А. ИГНАТОВА/
ЧЛЕН
СЪДИЯ: …………………………….
/С. СТОЙКОВ/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: …………………………….
/Н. Ц./
……………………………
/С. С./
……………………………..
/ Й. Т./
Що се отнася до забраната подсъдимия да напуска пределите
на страната, която е наложена с постановление на прокурора в том ІV от ДП л. 45
до л. 46/, съдът намира, че няма
основание тази мярка за процесуална принуда да бъде ревизирана, с оглед да бъде
осигурено присъствието на подсъдимия за нуждите на настоящия наказателен процес.
Предвид това,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за процесуална принуда
„Забрана подсъдимият М.Б. да напуска пределите на страната” взето с постановление
на прокурора.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7 дневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………….
/А. ИГНАТОВА/
ЧЛЕН
СЪДИЯ: …………………………….
/С. СТОЙКОВ/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: …………………………….
/Н. Ц./
……………………………
/С. С./
……………………………..
/ Й. Т./
Съдебното заседание приключи в 15.27 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: