№ 22894
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110149723 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу А. И. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
19043/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2478,74лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
29.03.2024г. до изплащане на вземането, 326,38лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.03.2024г., 52,24лв. - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната
лихва от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, и 10,58лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-11.03.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *****************************************, аб. № *******,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не изразява
становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се оспорва, че страните се намират в облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за имота, като този факт
се установява и от събраните доказателства. С нотариален акт от 1998г. ответникът А.
Д. и А. Д. са придобили собствеността върху процесния имот, като А. Д. е починала на
15.07.2018г. и е оставила за законни наследници двете си деца – ответникът А. Д. и Н.
Д.. Последният се е отказал от наследството със заявление от 02.08.2018г., като отказът
е вписан в специалната книга на съда на 07.08.2018г. От това следва, че А. Д. е
наследила изцяло частта, принадлежаща на починалия наследодател, и към този
момент е станал единствен собственик на целия имот. Отделно от това, на 29.08.2001г.
А. Д. е подала молба – декларация до ищцовото дружество, с която е поискала
откриване на партида на нейно име за процесния имот, което е и сторено. Ето защо,
съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните доказателства, може да се
изгради извод, че между страните е налице договор, по който ищецът е доставчик, а
ответникът потребител на топлинна енергия за имота и съответно дължи заплащане на
нейната стойност.
За установяване количеството и стойността на доставената топлинна енергия, по
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От
експертното заключение се установява, че през процесния период в имота е имало 2
броя отоплителна тела, на които са поставени ИРРО, и един водомер за топла вода.
Консумираната топлоенергия е начислявана съгласно реално извършени отчети, което
се установява и от представените от третото лице – помагач документи /л. 66/.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана съгласно
формулата по т.6.1.1 от приложението към Наредбата, тъй като имотът се намира в
сграда от такъв тип. Общият топломер в абонатната станция е преминал нужните
метрологични проверки през процесния период и е съответствал на одобрения тип,
като не се установява неизправност и на индивидуалното средство за измерване.
Съгласно експертното заключение, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, стойността на потребената топлоенергия за процесния период
възлиза в размер на 2478,71лв. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказана
доставката на топлинна енергия на тази стойност и предявеният иск за главното
вземане се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен от
2478,74лв. подлежи на отхвърляне.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията
е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От деня, следващ
деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и дължи законна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 2478,71лв.
възлиза на сумата от 326,37лв. за периода 15.09.2022г.-11.03.2024г. Ето защо, този иск
се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от
2
326,38лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 23-24/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за
извършване на услугата, като от 24.07.2024г. дружеството е с ново наименование –
„Далсия“ ООД /л. 21-22/. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното
заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към
процесния период. Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно
изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства, които не са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния
период м.05.2021г.-м.04.2023г. възлиза на сумата от 52,24лв. Ето защо, този иск се
явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 107,36лв., от
които следва да му се присъдят 106,96лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 93,88лв. за
държавна такса, 300лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер –
493,88лв., съразмерно следва да му се присъдят 492,05лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу А. И. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ********************************************, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 19043/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 2478,71лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
*****************************************, аб. № *******, ведно със законната
лихва от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, 326,37лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.03.2024г., 52,24лв. - цена на
3
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2478,71лв. до
пълния предявен от 2478,74лв., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 326,37лв. до пълния
предявен от 326,38лв., както и изцяло иска за сумата от 10,58лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.07.2021г.-11.03.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 52,24лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 106,96лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 492,05лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4