Р Е Ш Е Н И Е
№260398/10.2.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1474 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба вх. № 9754/ 04.02.2020 год., уточнена с молба вх. № 19307/
06.03.2020 год.,
от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт Е. Р. срещу В.З.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 727.45 лева, представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от
07.06.2016 год. до 04.04.2019 год., по партида с абонатен № *,
за обект - имот, находящ се в *; 105.41 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, за периода от 08.08.2016 год. до 16.10.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 21.10.2019 год. до окончателно изплащане на вземането, за което
вземане по ч. гр. д. № 17012 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед №
8038/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за
предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. И К.
- В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество
услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по
ч. гр. д. № 17012/2019 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение №
8038/22.10.2019 г.
Ответникът
– В.З.Ч., чрез назначения
особен представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи
за допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва качеството си на „потребител“ на
ВиК - услуги, а също и факта на доставка на фактурираните количества. Възразява
срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като намира, че същият не е
съобразен с разписаните в ОУ правила. Оспорва пасивната си легитимация, предвид
липсата на документ за собственост на процесния имот, до който се твърди да е
извършена доставка. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 17012 / 2019
г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експетното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за
наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
Не се спори относно присъединяването на
процесния обект към водопреносната и канализационна системи. Видно от приложения карнетен лист за обекта е
определен абонатен № *,
чийто титуляр е ответницата. Съгласно
дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 21 от ОУ
са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на
потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът
удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с оглед
доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представеният по
делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено като абонат или от негов
представител, относно отчета
към 08.01.2019 год., която дата съответства на периода на
отчитанията на предпоследната от процесните фактури. С подписа,
положен на карнетния лист, абонатът не само удостоверява, че е запознат и е
съгласен с начисленото количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен и начислените до този момент конкретни количества
услуги в предходния период.
Същевременно,
отбелязванията в карнетния лист не са оспорени по какъвто и да е начин от
процесуалния представител на ответника.
Поради
тази причина се налага извода, че представения карнетен лист установява,
че основания за начисляване на посочените в същия количества
на ВиК услуги за периода от 07.06.2016 г. до 08.01.2019 г.
Изложеното
обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребените количества ВиК услуги за процесния период, възлизащи на стойност на 636.43 лв. (сбор от
задълженията по фактурите, издадени за горепосочения период), който размер е установен
по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
От друга страна, представеният
по делото карнетен лист не е
подписан от абоната или негов представител досежно отчетите след 08.01.2019
г., относими към последните пет фактури. В този смисъл, не може да се приеме
изразено съгласие на потребителя с начислените количества, за периода от последния
отчет – 08.01.2019 год. до 04.04.2019 год. Представената от
ищеца „справка за недобора”, която съдържа информация за количество и стойност
на твърдяните предоставени услуги, но като частен и изгоден за съставилата го
страна, документът не е в състояние да установи реалната консумация. Същевременно, приобщената съдебно – счетоводно експертиза е
относима единствено към размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса
на възникнало задължение на ответника за заплащане на ВиК услугите, на стойност
636.43 лв., за периода 07.06.2016 год. до 08.01.2019 год.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията за сумата от 636.43 лв., представляваща сбор от задълженията по фактурите, издадени в периода от 08.07.2016
год. до 10.01.2016 год., поради което и същата следва да бъде уважена,
на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за установяване на вземане в размер на 91.02 лв.,
представляващо сбор от главници по три фактури, издадени в периода 08.02.2019
год. до 05.04.2019 год., е неоснователна, поради което и същата следва да бъде
отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 100.61 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата , начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 16.10.2019 год., поради
което и следва да бъде уважена.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 4.80 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху главниците по фактурите, издадени за задължения, начислени в
периода 08.01.2019 – 04.04.2019 год., поради което и следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 66.80
лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 485.39
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.З.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.
И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. В. сумите от 636.43 лв. (шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляваща
сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което
са издадени
фактури, както следва: фактура №1135746131/ 08.07.2016
г., на стойност 7.27
лв. с ДДС; фактура № 1136049879/ 12.09.2016
г., на стойност 7.63 лв. с ДДС; фактура № 1136204107/
10.10.2016
г., на стойност 20.35 лв. с ДДС; фактура № 1136348799/
07.11.2016
г., на стойност 20.35 лв. с ДДС; фактура № 1136532940/
13.12.2016
г., на стойност 6.28 лв. с ДДС; фактура № 1136674545/
11.01.2017
г.., на стойност 10.18 лв.; фактура №1137113849/
10.04.2017г.,
на стойност 8.58 лв. с ДДС; фактура № 1137266994/
11.05.2017
г., на стойност 22.00 лева с ДДС; фактура № 1137409340/
12.06.2017
г., на стойност 13.78 лв.
с ДДС; фактура № 1137790993/ 30.08.2017
год., на стойност 5.84 лв. с ДДС; фактура № 1137826820/
07.09.2017 г., на стойност 39.19
лв. с ДДС; фактура № 1137994155/ 09.10.2017
г., на стойност 21.86 лв. с ДДС; фактура № 1138136205/
08.11.2017 год., на стойност 11.70
лв. с ДДС; фактура № 1138377469/ 21.12.2017г.,
на стойност 23.41 лв. с ДДС; фактура
№ 11383522355/ 29.01.2018 г., на стойност 17.62
лв. ДДС;фактура № 1138589864/ 12.02.2018г.,
на стойност 17.84 лв. с ДДС; фактура № 1138730637/
13.03.2018 г., на стойност 14.87
лв. с ДДС; фактура 11388876862/ 13.04.2018г., на стойност 7.52 лв. с ДДС; фактура № 1139009627/ 10.05.2018
г., на стойност 15.07 лв. с ДДС; фактура
№ 1139149281/ 08.06.2018
г., на стойност 15.20 лв. с ДДС; фактура № 1139301058/
09.07.2018 г., на стойност 37.36
лв. с ДДС; фактура № 1139455246/ 09.08.2018
г., на стойност 70.80 лв. с ДДС; фактура № 1139612299/
11.09.2018 г., на стойност 39.50
лв. с ДДС; фактура № 1139759582/ 08.10.2018
г., на стойност 22.70 лв. с ДДС, фактура
№ 1139903277/ 09.11.2018
г., на стойност 43.88 лв. с ДДС, фактура
№ 1150055212/ 07.12.2018
г., на стойност 74.86 лв. с ДДС, фактура
№ 1150204966/ 10.01.2019
г., на стойност 7.38 лв. с ДДС, фактура
№ 1139759582/ 08.10.2018
г., на стойност 22.70 лв. с ДДС, фактура
№ 1150204998/ 10.01.2019г., на стойност 11.34 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.10.2019
г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 100.61 лв. (сто лева и шестдесет и едва стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата
, начислено върху задължението по всяка фактура, за периода от датата на падежа
й до 16.10.2019 год., за което вземане по ч. гр. д. №
17012 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 8038/22.10.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В. И К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. срещу В.З.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 91.02 лв.
(деветдесет и един лева и две стотинки), представляваща
сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което
са издадени
фактури, както следва: фактура № **********/ 08.02.2019 год., на стойност 27.90
лева с ДДС; фактура № **********/ 12.03.2019 год., на стойност 32.77 лева с
ДДС; фактура № **********/ 05.04.2019 год., на стойност 30.35 лева с ДДС, както
и 4.80 лв. (четири лева и осемдесет
стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху главниците по
фактурите, издадени за задължения, начислени в периода 08.01.2019 – 04.04.2019
год., за което вземане по ч. гр. д. № 17012 по описа на
ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 8038/22.10.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.З.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 66.80 лв. (шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.З.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 485.39 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде доброволно заплатена по
следните начини:
-чрез банков превод -
по сметка с
IBAN:***; BIC:***; открита в „Ц. К. Б.“ АД
-в
брой на касите на „В.и к.“ ООД посочени на www.vikvarna.com,
на „И. О.“, на „Ф.“ или “И.“
-чрез
електронните системи за разплащане: * или *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. М.Р.А.,
назначена като особен представител на В.З.Ч., ЕГН **********, съгласно Определение № 8956/
16.07.2019
г. разходен касов ордер за сумата от 300.00 (триста) лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: