Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен,
13.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 18.09.2020година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Наталия
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 1638 по описа
за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Ищецът ***, с ***, е предявил искове против Д.М.М., ЕГН **********,
с твърдения, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки
или услуги ***по който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на
1252.20лв., при задължение да се погаси вземането на 12 равни месечни вноски,
всяка по 104.35лв., ведно с оскъпяването при ГПР 29.93% и ГЛП 26.47%. Твърди, че ответникът е погасил 2 месечни
вноски, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 05.08.2017г., като след
това ответникът заплатил 360лв. Твърди, че за останалите дължими суми от 884.32
лв. – главница, и 3.74 лв. – мораторна лихва за периода 05.08.2017 г. до
19.01.2020 г., е образувано ч.гр.дело ***, по което била издадена заповед за
изпълнение. Твърди, че ответникът е възразил по заповедта, поради което му било
указано, че може да заведе установителен иск. Моли съда да установи съществуването
на посоченото вземане във всичките му
части, както и да осъди ответника да заплати разноските в
исковото и в заповедното
производство.
Ответникът сочи, че при него е
налице заболяване, операция и инвалидизиране, за което представя медицински
документи. Твърди, че е имал желание да се издължи на ищеца, но поради липса на
средства преустановил плащанията по кредита, желае да продължи да изплаща
вноските по договора, но в по-малък месечен размер. В съдебно заседание заявява,
че към стоката е имало застраховка, че е уведомил кредитора за заболяването, но
няма подадена писмена молба, защото не знаел кой е застрахователя, че го
пращали в С., но той не е ходил.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. ***по описа на ***.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е възразена в срок от длъжника, заявителят разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК, както е
сторено в настоящия случай. Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***по който той е заемодател, а ответника – заемополучател. Договорът
за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на
чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен
договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е
от представител на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите
не са оспорени в хода на съдебното дирене. Ищецът доказва реалното изпълнение
по договора с представения на л. 33 служебен бон ***за заплащане на мотофреза,
описана в договора, в размер на 999.00лв., като кредитът за стока е на същата
стойност. Това изпълнение не се оспорва от ответника, а се потвърждава от него
в с.з. По втората услуга, предмет на договора – заплащане на застрахователна
премия от 89.91лв., е представен Сертификат ***за сключена застраховка
сигурност на плащанията. Видно е, че такава застраховка е сключена, и
отпуснатата като кредит сума за нея е била усвоена, независимо от твърденията
на ответника, че е опитал, но не се е възползвал от нея. Задължение на
заемателя по договора е да върне сумата в уговорения срок, да заплати
уговорените в писмено сключения договор надбавки, които представляват печалбата
на ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава
- да заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора /чл. 3 изр.първо от
договора/. В случая с договора са уговорени 12 месечни вноски, последната на
05.04.2018г., всяка от които 104.35лв., вноските са посочени в погасителен
план, част от договора между страните, в чл. 2 от договора е посочено, че
погасителните вноски включват изплащане на главницата по заема и надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора, а в чл. 3 от договора са посочени две
хипотези при неизпълнение – за забава на една или повече погасителни вноски,
без прекратяване на договора, в който случай кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата и
разходи, и втора хипотеза – при просрочие на две или повече погасителни вноски,
и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Ищецът е признал в исковата молба неизгодни за себе си факти, които
съдът счита за доказани - наличие на плащане на суми по кредита, покриващи
първоначалните 2 месечни вноски и последващи 7 частични плащания. В тази връзка
представеното на л. 38 и 39 извлечение от ищеца за постъпили плащания по
кредита сочи и размера и датите на плащанията, като чрез тях изцяло е заплатена
възнаградителната лихва, но е налице остатък от мораторна лихва и главница. Незаплатената
сума по кредита не може да се приеме за автоматично предсрочно изискуема след втората
непогасена от кредитополучателя вноска, но ответникът е уведомен за
настъпването на предсрочната изискуемост на 18.12.2017г. с писмо, видно от
поканата и обратната разписка към нея за лично получаване на съобщението. Плащане
от страна на ответника на пълната сума по кредита или на някоя от вноските след
подаване на заявлението в съда или на исковата молба, не се твърдя или доказа
по делото. Както се посочи по-горе, не се доказа и уведомяването на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за да може длъжникът да
се освободи от задължението си при действието на договора. В случая съдът не
констатира нарушения на ЗЗП и ЗКИ при сключване на договора за потребителски
кредит, налице е правилно изчисляване на остатъка от уговорената дължима сума
на кредитора по оставащите дължими вноски. Поради горното, следва да се приеме,
че предявеният иск за установяване на дължимостта на главница и мораторна лихва
към датата на подаване на заявлението, е основателен и следва да се уважи
изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския
размер на претенцията, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното
следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение.
При това положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото
производство са доказани в размер на 225.00лв.
– ДТ и юрк.възнаграждение, и в този размер следва да бъде присъдено. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно
положителното установително решение за вземането, разноски в заповедното
производство се дължат на заявителя – ищец в размер на 75.00лв.
След определяне на дължимостта на сумите, следва да бъде разгледно и
искането на ответника за разсрочване изпълнението на решението на основание чл.
241 ал. 1 от ГПК. В подкрепа на искането си ищецът е представил по делото
епикриза от клиника по урология от 24.10.2018г. за радикална цистектомия, ***за
три години с определена 100% ТНР без чужда помощ и разпореждане на ТП на НОИ за
определяне на пенсия за инвалидност в размер на 238лв., увеличена съгласно
твърденията на ответника до 380лв. месечно понастоящем. Тези обстоятелства сочат, че ответникът е неработоспособен
към момента, и доходите му са недосътатъчни, и за него ще представлява
затруднение изпълнението на цялото съдебно решение. Поради горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е
основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и
акцесорния иск – 908.06лв. и разноските, които за двете производства възлизат
на 300.00лв., или обща сума за плащане – 1 208.06лв., трябва да бъде разсрочено
на 24 последователни месечни вноски в размер на по 50.34лв. Първата вноска е
платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе
в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до
окончателното изплащане на вземането.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.М.,
ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, сумите от 884.32 лв. – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***и 23.74 лв. –
мораторна лихва за периода 05.08.2017 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед за
изпълнение ***по ч. гр. д. ***.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН **********
***, да заплати на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, направените деловодни разноски в исковото производство
размер от 225.00лв., и в производството по ч.гр.д. *** - в размер на 75.00лв.
РАЗСРОЧВА, на основание чл.
241, ал.1 ГПК изпълнението на решението за вземанията по ***и ***двете на ***, на
***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ***, към Д.М.М., ЕГН ********** ***, в общ размер
на главница, лихва и разноски - 1 208.06лв., като постановява ответника да
заплати горепосочената сума на 24 последователни месечни вноски всяка от които
по 50.34лв. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в
който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то
число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: