№ 4
гр. Раднево, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100350 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 52 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С. А. Н., чрез адв. Ж.
З., срещу М. М. М., с която се предявява осъдителен иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 08.05.2022 г. в гр.
Раднево, в близост до ул. **********, ответникът М. М. му е причинил
травматични увреждания: охлузвания по десния лакът и дясната
предмишница и по дясна коленна област, също и силен емоционален стрес.
Твърди, че в периода от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г.
ответникът живял във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца А. С.ова
Н.а, от което съжителство имали дете С. М.а, внучка на ищеца. Твърди, че
поради агресивно поведение на ответника, психически тормоз и непрекъснати
скандали, през месец септември 2021 г. дъщеря му се разделила с ответника и
се върнала да живее при него и съпругата му, заедно с малкото дете С..
Твърди, че след раздялата с дъщеря му и поради поведението на ответника
било образувано гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно
насилие, по което ответникът бил задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо дъщеря му, както и му било забранено да доближава нея,
жилището им, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на
по-малко от 50 метра за срок от 9 месеца. Твърди, че след връщането на
1
дъщеря му при него и неговата съпруга, агресията на ответника се била
насочила и спрямо тях двамата, като дори се засилила след приключване на
делото за домашно насилие. Твърди, че започнал да спира за по няколко часа
близо до жилището им, крещял обиди и заплахи по адрес на него и
съжителите му, хвърлял пиратки, усилвал музиката докрай, непрекъснато
следял него, съпругата му и дъщеря му. Твърди, че с това си поведение
ответникът ги притеснявал тях и съседите им, за което многократно били
подавани жалби в полицията. Твърди, че на 08.05.2022 г., неделя, около 10,30
часа, ответникът спрял с колата си в гр. Раднево, в близост до дома на ищеца
на ул. **********, като започнал да крещи обиди и заплахи по адрес на
семейството, което продължило безспирно, което принудило ищеца да отиде
до него и да го помоли да спре и да си тръгне. Твърди, че като приближил
ответника, той се качил в колата, запалил двигателя и започнал да го обижда
с думите „алкохолик“, „педал“, „боклук“ и други. Твърди, че в тази връзка
започнал спор между тях и ответникът го заплашил, че няма да спре с това и
че щял да влезе в двора им. Твърди, че отново приканил ответника да си
тръгне, а той започнал да форсира двигателя на автомобила си. Твърди, че
ответникът дръпнал колата назад, той преминал пред предницата и да отиде
на тревните площи до бордюра, за да избегне удар от предницата на
автомобила, но внезапно ответникът тръгнал с колата срещу него с цел да го
прегази. Твърди, че реагирал веднага като отскочил встрани, но автомобилът
го ударил с предната си лява част и го съборил на земята, след което
ответникът изчезнал с колата. Твърди, че изпитал силен страх, че ще
ответникът ще го прегази и ще загуби живота си. Твърди, че след като се
съвзел от шока звъннал на телефон 112 и подал сигнал за случая, като на
място дошли съседи и полицаи. Твърди, че от преглед от съдебен медик били
установени травматични увреждания по тялото му като охлузвания по десния
лакът и дясната предмишница и по дясна коленна област, които са му
причинили болка и страдание. Твърди, че бил прегледан от ортопед, който
установил, че изпитвал палпаторна болка в областта на латералния епикондил
и имал ограничени движения с предмишницата, за което му било предписано
медикаментозно лечение и издаден болничен лист за 5 дни
неработоспособност. Твърди, че по време и след инцидента живее в поС.ен
страх за себе си и семейството си, изживял силен стрес, страхува се да излиза
на улицата, тъй като очаква ответникът да се появи от някъде и да го блъсне,
2
продължавал страхът от психическото насилие спрямо него и семейството му.
Поради това иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 лв.
за причинените му неимуществени вреди от деянието, изразяващи се в
травматични увреждания както следва: охлузвания по десния лакът и дясната
предмишница и по дясна коленна област, както и за причинен силен
емоционален стрес, ведно със законната лихва от 08.05.2022 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. М. М.,
действащ чрез адв. Ч., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
не оспорва обстоятелствата досежно съпружеското му съжителство с
дъщерята на ищеца, наличието на тяхно дете с уредени отношения за
родителски права и лични отношения, както и забраната му да доближава
жилището им, което се обитава от дъщеря на ищеца и неговата бивша
съжителка. Твърди, че единствено като е бил викан от ищеца и близките му,
за да вземе детето в режима на лични отношения е нарушавана забраната,
която спазва стриктно. Твърди, че описаните в исковата молба действия, с
които притеснявал семейството на ищеца, не отговаряли на истината. Твърди,
че действително в посочената дата и час е бил в близост до жилището на
ищеца, за да вземе детето в режима на лични отношения, което обаче не се
случило по причини извън него. Твърди, че ищецът се доближил до него и
започнал да му отправя обиди и закани, извадил връзка с ключове и започнал
да дере по вратата на автомобила му, тогава осъзнал ищецът да търси скандал,
поради което запалил автомобила и се оттеглил от мястото, като нито е
насочвал автомобила към ищеца, нито го е удрял, не му е причинявал никакви
увреждания. Твърди, че оспорва ищецът да е изживял силен стрес и със
семейството му да живеят под страх от него, както и че ищецът го било страх
да излиза на улицата, за да не го блъснел. Иска отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността на ответника за
непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
3
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка
и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани
имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
С протоколно определение от 27.09.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
04.07.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че в
периода от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г. ответникът живял
във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца А. С.ова Н.а, от което
съжителство имали дете С. М.а, внучка на ищеца; през месец септември 2021
г. А. С.ова Н.а се разделила с ответника и се върнала да живее при ищеца и
съпругата му, заедно с малкото дете С.; след раздялата им било образувано
гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно насилие, по което
ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря
му, както и му било забранено да доближава нея, жилището им,
местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 50
метра за срок от 9 месеца.
В случая за основателността на иска ищецът следва да докаже, че
ответникът на 08.05.2022 г. противоправно му е причинил твърдените телесни
увреждания охлузвания по десния лакът и дясната предмишница и по дясна
коленна област чрез описания в исковата молба механизъм на деянието, както
и че е преживял във връзка с това деяние силен емоционален стрес, както и
размера на неимуществените вреди.
За установяване на механизма на деянието са събрани множество
доказателства – писмени, гласни, експертизи и обяснения на ищеца.
По делото е прието като писмено доказателство съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 48-I/2022 г. от 09.05.2022 г. /л.7/, от което е
видно, че на 09.05.2022 г. в 8.50 часа е направен оглед на ищеца С. Н. и
съдебният лекар д-р Пасев е установил охлузване по десния лакът и дясната
предмишница, охлузвания по дясна коленна област, които отговарят да са от
действието на твърди тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени по
4
начин и време, както е съобщено в предварителните сведения, а именно чрез
провлачване върху терен - на 08.05.2022 г. между 10,30-11,00 часа да е бил
блъснат от лек автомобил, повлякан и съборен на земята.
В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ищецът посочва, че
ответникът бил с автомобилът си в близост до къщата на ищеца, качена на
затревена част отстрани на пътното платно, като автомобилът е бил запален и
с вдигнати стъкла на вратите. Ищецът посочва, че е отишъл и се е приближил
до предната шофьорска врата, при което ответникът преместил колата назад,
а ищецът се преместил 2 крачки вляво и посока предницата на автомобила,
след което ответникът потеглил напред и ищецът не могъл да реагира и
предната лява част на автомобила го ударила в областта на дясното коляно,
политнал към автомобила и се подпрял на него, но автомобилът продължил
движението си, а ищецът паднал на земята на дясната си страна.
По делото е разпитан като свидетел лицето С. И.К., съсед на ищеца и
без да има данни за някаква заинтересованост на свидетеля в полза на някоя
от страните. Св. К. във въпросния ден на 08.05.2022 г. около 11,00 часа преди
обяд работил по двора си и на ответника М. М. колата била в тревната площ
на ул. **********. Тъй като от св. К. и автомобила ги деляло само улицата
той имал пряка видимост към автомобила на ответника. Св. К. видял, че
ищецът отишъл до колата на ответника и започнали нещо да си говорят на
висок тон, като „те обикновено си говорили глупости“. Св. К. чул ищецът да
казва на ответника да спре да говори глупости, но на свидетеля не му било
приятно да слуша обиди и не се заслушал какво точно си говорят, а и не му
било работа. До колата нямало дървета, но наблизо имало. Св. К. видял, че
ответникът преместил колата назад 2-3 метра и после тръгнал напред с газ,
докато ищецът С. си стоял от неговата страна и М. си заминал и С. паднал на
земята и започнал да вика „помощ“. Св. К. посочва, че от страната, от която е
гледал, не е могъл да види точно съприкосновението между колата и ищеца,
тъй като се падал от другата страна на колата. Св. К. видял, че ищецът С.
стоял от лявата страна на автомобила, автомобилът карал посока напред и
след като преминал ищеца слезнал от банкета и заминал надолу по пътя.
Свидетелят К. познавал колата на ответника, която била фолксваген с рег. №
СТ0102, тъмен цвят, и познал, че това е ответникът М. в неговата кола.
Разпитан е като свидетел и лицето С. Г., също комшия на ищеца, който
5
в деня на инцидента бил в двора си на ул. ********** 23, която била улицата,
на която станал инцидента. Св. Г. посочва, че в двора му чувал кавга, хора,
които се карат на висок глас. Свидетелят познавал ищеца и ответника, тъй
като първият му е комшия, а вторият често викал от неговата улица към
къщата на ищеца. Св. Г. излезнал на улицата да види какво се случва и видял
как „пасата“ давал назад, а в този момент ищецът стоял отпред, след което
колата тръгнала към него, ищецът искал да се подпре и видял как колата го
удря, С. паднал на дясната си страна. Св. Г. като съсед след около 30 минути
отишъл да види ищецът дали бил добре, като видял лакътят и коляното му да
са били ожулени. До колата нямало дървета, но наблизо имало.
Видно е, че двамата свидетели очевидци напълно съвпадат с
обясненията на ищеца, никакви разминавания между показанията им не се
отличават, което води на извод за безпротиворечиво установяване на точния
механизъм на извършеното то ответника деяние.
По делото е разпитана като св. М. Н.а, съпруга на ищеца, чиито
показания съдът прецени с оглед изискването на чл. 172 ГПК и не открои
никакви противоречия между нейните показания и останалия събран
доказателствен материал, конкретно от незаинтересованите свидетели и
изготвените писмени документи от съдебния медик. От нейните показания е
видно, че на 08.05.2022 г. си били вкъщи с ищеца, като последният работил в
двора, а тя гледала внучката си, чийто баща е ответникът. Установява се, че
ответникът спрял колата на ул. ********** и започнал да вика, да крещи,
обижда, името на детето, при което излезнала на терасата да види какво става,
тъй като имало видимост от нейната тераса. Св. Н.а го помолила да се махне и
да спре да крещи, като слезнала с детето на долния етаж на къщата и в двора,
за да не се разстройва, като едновременно помолила ищеца да отиде да
направи забележка на ответника. Ищецът отишъл при ответника и св. Н.а ги
чувала как се карат, въпреки да не ги виждала. В един момент чула ищецът
как изревал и на М. колата тръгнала с бясна скорост в посока ресторант
„Алеята“, при което св. Н.а изтръпнала, уплашила се, хукнала веднага да види
какво е станало. Видяла как двама свидетели изскочили, видяла съпруга си на
земята, целият треперил и се мъчил да се обади на телефон 112, но не могъл.
Св. Н.а го питала какво станало, а той и отвърнал „удари ме, удари ме“.
Излезнал съседът С. и казал, че го видял инцидента, как ответникът ударил
6
ищеца с колата. Излезнал и друг съсед, а съседът С. излезнал по-късно и
казал, че видял как М. ударил ищеца с колата. Ищецът си вдигнал панталона
и коляното му било ожулено и лакътят охлузен.
От така събраните доказателства безспорно и без никакви противоречия
се установява, че на 08.05.2022 г. ответникът отишъл с колата си в близост до
къщата на ищеца, спрял в затревена площ до банкета и започнал да крещи и
вика по адрес на цялото семейство на ищеца. Св. Н.а го видяла от терасата на
къщата, където гледала своята внучка и дъщеря на ответника, казала му да
спре, че плаши детето, но било безрезултатно. Тогава св. Н.а слезнала с
детето на първия етаж и на двора в къщата, помолила ищеца да направи
забележка на ответника. Ищецът отишъл при ответника и започнали да се
карат на висок тон, при което ответникът бил в колата с вдигнати прозорци и
запален двигател. В този момент ищецът се намирал от лявата страна на
автомобила до шофьорската врата. В един момент ответникът тръгнал с
колата назад няколко метра, при което ищецът се преместил леко напред,
след което ответникът рязко потеглил право напред и блъснал ищеца в
областта на лявото коляно, той се подпрял на автомобила и след което паднал
на дясната си страна на земята. Тогава ответникът преминал през банкета на
пътя и бърза скорост напуснал мястото. Тогава излезнали св. Н.а, св. Г., а по-
късно дошъл и св. К. да видят какво е станало. Св. К. и св. Г. са очевидци на
деянието и са видели движението на автомобила и падането на ищеца, а
даденото от тях описание на случилото се е напълно идентично. От
съприкосновението с лекия автомобил и падането на земята ищецът е
получил охлузване по десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по
дясна коленна област, бил уплашен много и треперял.
Поради изложеното ответникът е лицето, което съгласно чл. 45 ЗЗД
дължи обезвреда на ищеца за причинените му неимуществени вреди.
Съответно няма никакви преки или косвени доказателства ищецът С. Н. да е
имал поведение, което да е допринесло за настъпване на вредите, с което
възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
Никакви данни по делото няма ищецът да е търсил кавга с ответника или да е
одрал колата му с ключове. Напротив, установява се, че ответникът е отишъл
там и е търсил конфликт като е започнал да крещи и вика, на което св. Н.а се
наложило да слезне с детето на първия етаж и да помоли ищеца да направи
7
забележка на ответника. Затова безспорно се установява, че ответникът
целенасочено и съзнателно е извършил описаното по-горе деяние, с което е
причинил на ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка.
Св. Н.а видяла, че ищецът бил ударен в ръката, която го боляла, крака,
коляното. Св. Н.а посочва, че след около 10-12 дни се възстановил ищецът, а
натъртеното го боляло много. Ищецът бил много притеснен и уплашен, тъй
като ответникът поС.но ги заплашвал цялото семейство.
По делото са приети като писмени доказателства амбулаторен лист от
09.05.2022 г. /л.8/, болничен лист № Е20221300040 /л.9/ за разрешен на ищеца
болничен от 09.05.2022 г. до 13.05.2022 г. в размер на 5 дни.
Прието е и заключение на СМЕ с вещо лице д-р Б., която установява, че
ищецът имал охлузване по десния лакът и дясната предмишница, охлузвания
по дясна коленна област, които напълно отговарят да са получени от
установения механизъм – чрез удар от автомобила на ответника. Тези
травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, които са
продължили около 2-3 седмици. Описаните от съдебния медик охлузвания
напълно съответствали да са получени в диапазон от 12 до 24 часа от
прегледа, тоест точно на предходния ден малко преди обед. Според вещото
лице уврежданията са леки и енергията на удара е малка.
Съдът намира, че при така установеното наличие на противоправно
поведение и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалия ищец,
следва да се определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в
страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III
г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
По делото са приети писмени доказателства за имущественото съС.ие
на ищеца, който е на възраст 53 години към дата 2022 г., работи в ТЕЦ
Марица изток 2 /виж болничния лист на л.9/. Установиха се травматични
8
увреждания с малък интензитет - охлузване по десния лакът и дясната
предмишница, охлузвания по дясна коленна област, причинили болки и
страдания с нисък интензитет и отшумели за 2 седмици. Но начина, по който
са причинени на ищеца тези травматични увреждания, на фона на
множеството заплахи от страна на ответника /виж показания на свидетелите/,
засилва чувството за страх у ищеца и са предизвикали у него силни негативни
емоции, страх, треперял е веднага след инцидента и не е могъл да набере
телефон 112 известно време. От показанията на св. Н.а е видно, че след
инцидента цялото семейство като излизало на улицата се оглеждало за колата
на ответника, породено от страх да не блъсне отново някой от тях, на фона на
силно влошените отношения по повод на детето, което дъщерята на ищеца
има от ответника.
По принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел
възстановяване на вредните последици, но като неговата вторична последица
е възпиране на членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда
правна сфера под страх от репарация на вредните последици. В този смисъл
вредните последици като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД
следва да възстановяват реалната вреда, чийто размер да постига като своя
последица и превантивна цел, въздържане от последващо извършване на
деликти.
Съдът, в настоящия съдебен състав, с оглед икономическата обстановка
в страната, както и с пряко установените настъпили вреди за ищеца като
болки и страдания, налагат обезщетяване със сума в размер около двукратния
размер на средната работна заплата, тоест сума около 3000 лв. По-нисък
размер на обезщетението нито би могъл да постигне като крайна цел реална
репарация на вредата, нито би имал за последваща цел въздържане от
извършване на подобен род деликти, особено на фона на акселериращото
поведение на ответника с цел конфронтиране с ищеца и цялото им семейство,
довело и до осъществяване на деликта по безпрецедентен начин, с напускане
на мястото. От друга страна по-висок размер на обезщетението в случая би
довел до нарушаване на принципа на неоснователното обогатяване, като се
има предвид ниския интензитет на травматичните увреждания и бързия
период на тяхното отшумяване, но пък на фона на продължаващия
психически стрес. Претендираният размер на обезщетението от ищеца
9
въобще не надхвърля разумния и справедлив размер на обезщетението за
подобен род деяние, при установените факти, отричане на вината и никаква
състрадателност от деянието, бягане от мястото на деликта.
Поради това ще следва да се уважи иска за неимуществени вреди до
размера от 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта –
08.05.2022г.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които се
установиха в размер на 120 лв. за платена държавна такса /л.2/, 500 лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита /л.40/,
възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв. /л.29/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. **********,
да заплати на С. А. Н., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. **********, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от
получени травматични увреждания - охлузване по десния лакът и дясната
предмишница, охлузвания по дясна коленна област, както и стрес и уплаха,
които вреди са настъпили вследствие на извършено от М. М. М.
противоправно поведение на 08.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 08.05.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 970 лв. (деветстотин и седемдесет
лева), представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10