Решение по дело №3/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

                                    

№ …………/……….г. гр.Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД - Г.                                                          Наказателен състав

На 07.02.2018г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Антоанета Делчева,

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 3 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-213 от 20.11.2017г. на П.С.Г. – Председател на държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на И.Д.И. с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание: „глоба” в размер 1000 /хиляда/ лева - за извършено нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.

 

 В жалбата си и в с.з., жалбоподателя – чрез пълномощник излага съображения за незаконосъобразност и недоказаност и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна – Председател на държавна агенция за метрологичен и технически надзор – чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно. 

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН  № 07-047 от 11.10.2017г., жалбоподателят И.И. е санкциониран на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите – Закон за водите /"Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а, ал.3, т.2 и чл. 190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв."/ за извършено на 01.06.2017г.,административно нарушение по  чл.190а, ал.1, т.3 от същия закон /"Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.4 имат право: да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение"/, изразяващо се в това, че, И.Д.И. с ЕГН **********, като собственик на язовир "Бейкьово”, находящ се в поземлени имоти № 000533 и №000563, в землището на гр.Г., не е изпълнил даденото му с констативен протокол № 07-06-019 от 17.02.2017г., предписание в срок до 31.05.2017г. да премахне дървения кей и паянтовата постройка, изградена върху короната на язовирната стена, в близост до преливника, със срок на изпълнение 31.05.2017 година.

Видно от изложеното в обжалваното НП, И.Д.И. с ЕГН ********** е санкциониран за извършено административно нарушение, намиращо правната си основа в разпоредбата на  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

При така установеното настоящия състав приема, че разпоредбата на  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение, а в нея е регламентирано едно право на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия. Съдът счита, че това представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т.5 и на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в АУАН и НП да се посочи законовата разпоредба, която е виновно нарушена. Посочването на  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която норма не съдържа фактически състав на административно нарушение, е равносилно на непосочване на нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната цифрова квалификация на нарушението е абсолютно необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Следователно посочването като нарушена разпоредба, която не съдържа фактически състав на административно нарушение, опорочава производството по налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

За да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то правна норма следва да предписва задължително правно поведение, и при противоправно деяние, изразено чрез действие или бездействие, с което не е изпълнено предписанието, се приема, че лицето е извършило нарушение на тази норма. В тази връзка, предвид гореизложеното, за съда се налага извода, че разпоредбата на  чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение. Същата регламентира единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече - тя изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те могат да я нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от санкционираното лице, не са посочени нито в АУАН, нито в НП.

Неправилната правна квалификация на деянието представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН от страна на АНО не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство. Административно-наказателното производство е строго формално и нарушения от рода на процесното са съществени, като опорочават производството по налагане на административно наказание и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Следва да се отбележи, че неизпълнението на задължително предписание по  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ като фактическо бездействие, т.е. като деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, е изведено като нарушение в друга разпоредба на Закона за водите, но тя не е посочена като нарушена в АУАН и НП, а съдът не може да замества волята на АНО и да променя цифровата квалификация на нарушението. Следователно само на това основание, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и настоящата инстанция счита, че не следва да разглежда делото по същество.

С оглед на така установената фактическа обстановка и изложените мотиви, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Воден от изложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-213 от 20.11.2017г. на П.С.Г. – Председател на държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на И.Д.И. с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание: „глоба” в размер 1000 /хиляда/ лева - за извършено нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.

.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Aдминистративен Съд – С.З..

                           

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................                                                                                         

                                                                                                   / Хр.Ангелов /