№ 22738
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110123398 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
автобус марка "Мерцедес", с рег. № *********** е възникнало застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била
съставена застрахователна полица № 4704220400001570, с период на застрахователно
покритие 17.10.2022г.- 16.10.2023г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на
13.10.2023г, е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП)
между автобус марка "Мерцедес", с рег. № *********** и автобус марка "Мерцедес", с рег.
№ ***********, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива
съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача
на автобус марка "Мерцедес", с рег. № ***********, който нарушил правилото за движение
по пътищата, регламентиращо извършване на маневра "движение назад" от водачите на
МПС.
Собственикът на увредения автобус уведомил ищеца за настъпилото застрахователно
събитие, за което била образувана щета № *********, по която било платено
застрахователно обезщетение в размер на 1973,62 лева и били сторени ликвидационни
разноски в размер на 25 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на автобус
марка "Мерцедес", с рег. № ***********, била застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
1
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати процесното обезщетение.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 1998,62 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица №
4704220400001570, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2022г., за
което е образувана щета № 470422232357193 и сумата 80,39 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.01.2024г.- 18.04.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва
механизма на произшествието. Същият сочи, че с поведението си водачът на увредения
автобус е допринесъл в равна степен за настъпване на ПТП.
В отговора се развиват съображения, че собственика на увредения автомобил не е трето
лице по см. на чл. 477, ал. 3 Кодекса на застраховане КЗ).
Предявеният иск се оспорва по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че
платеното застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на
увреденото имущество. .
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователен и моли съда да
отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че на
14.10.2023г. между ищеца и “Ц.М.” ЕООД е скл. договор за застраховка “Каско стандарт”,
скл. под формата на застрахователна полица № 4704220400001570, с предмет автобус м.
“Мерцедес”, м. “Бенц”, с рег. № ***********, с период на застрахователно покритие
17.10.2022г.- 16.10.2023г.
Между страните не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
водача на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № **********
В срока на застрахователно покритие, на 13.10.2023г., е настъпило събитие- ПТП,
между автобус марка "Мерцедес", с рег. № *********** и автобус марка "Мерцедес", с рег.
№ ***********, което представлява покрит застрахователен риск, за което участниците в
него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от отбелязванията в
двустранния констативен протокол за ПТП, произшествието е настъпило при потегляне на
2
превозните средства, при извършване на маневра “движение назад” от водача на автобус м.
“Мерцедес”, с рег.№ **********
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета № 470422232357193/ 13.10.2023г., по което било
определено застрахователно обезщетение в размер на 1973,62 лева, което е платено на
20.10.2023г.- платежно нареждане от 20.10.2023г.
Ищецът предявил щетата на ответника- застраховател на 04.01.2024г.
С писмо, изх. № 1286/ 05.01.2024г. ответникът отказал да плати претендираното
обезщетение. Отказът е аргументиран с доводи, че увреждащото моторно превозно средство
и увреденото превозно средство са собственост на едно и също лице.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени
средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза.
Съгласно показанията на св. П. Ц. през 2023г. на паркинга на „Б.Е.Т.“ в гр. Враца
свидетелят излизал от реда на паркираните автобуси, извършвайки маневра “движение
назад”. В същото време водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № ********** паркиран на
същата редица с превозни средства, също започнал да излиза от реда на паркираните МПС,
движейки се назад. Свидетелят сочи, че той пръв е предприел маневрата за излизане от реда
на паркираните МПС, като ударът настъпил след изравняване с паркираните превозни
средства и преди потегляне на управлявания от свидетеля автобус напред, поради което
същият нямал видимост към управлявания от застрахования от ответника водач автобус.
Съдът счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля. Същите са
безпротиворечиви, последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на
доказване, корелиращи с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства и в
заключението на САТЕ.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза (САТЕ), механизмът на
ПТП е следния: на 13.10.2023г., около 12,10 часа, водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. №
************ предприел маневра за движение назад на паркинга на “Б.Е.Т.” в гр. Враца. По
същото време и на същото място, водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № *********
също предприел маневра “движение назад”, при което двата автобуса се сблъскали.
Съгласно констатациите на вещото лице, причината за настъпване на произшествието е
поведението на водача на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № ***********, който при маневра
за движение на заден ход, не се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна,
както и поведението на водача на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № *********, при който при
маневра за движение назад, не се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна.
Вещото лице дава заключение, че произшествието е било предотвратимо и за двамата водачи
на МПС, в случай, че същите се бяха убедили, че зоната зад превозното средство е свободна
и позволява безпрепятствено извършване на маневра за движение на заден ход.
Вследствие на настъпилото ПТП по автобус м. “Мецедес”, с рег. № ***********,
настъпили увреждания по задната дясна страна на превозното средство, които се намират в
3
пряка причинна връзка с механизма на настъпилото ПТП.
Средната пазарна стойност на настъпилите увреждания е 3078,55 лева.
Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като
обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 4704220400001570, че между ищеца и собственика на автобус м.
“Мерцедес”, с рег. № ********* е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на
застрахователното покритие 17.10.2022г.- 16.10.2023г. Установява се, че пътно-
транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на автобус м. “Мерцедес”, с
рег. № ***********.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от
събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Механизмът на ПТП се установява посредством събраните по делото писмени
доказателствени средства, чрез двустранния констативен протокол, гласни доказателствени
средства, чрез показанията на св. Ц. и чрез заключението на съдебно- автотехническата
експертиза. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата
на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № ***********, а именно, че водачът на автобус м.
“Мерцедес”, с рег. № *********** не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен. Изложеното обуславя извода, че водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. №
*********** не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентирано в
разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС, преди да
4
започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията
в протокола корелират с тези на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав
кредитира. На следващо място, удостоверяванията в протокола кореспондират и с
показанията на св. Ц., на които съдът дава вяра. Следва да се посочи и, че протоколът е
подписан от водача на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № ***********. Ако протоколът за ПТП
е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за
неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са
решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/
07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по
т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I
т.о., ТК, решение № 71 от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В
настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от водача на втобус м. “Мерцедес”, с рег.
№ *********** без възражения, поради което се ползва с материална доказателствена сила
относно отразените обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, и
обстоятелството, че водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № *********** не е спазил
правилото за движение по пътищата, вменяващо задължение на водачите на МПС, при
извършване на маневра “движение назад”, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при
извършване на маневра “движение назад” от водача на автобус м. “Мерцедес”, с рег. №
***********, който не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което нарушил
правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП.
Посоченото нарушение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, в случай, че
водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № *********** беше спазил посоченото
задължение и се беше уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, до
произшествие нямаше да се стигне.
Съществуването на причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди се
установява от заключението на ПТП.
Относно възражението за липса на пасивна материална легитимация за ответника, следва
да се посочи следното:
5
Посоченото възражение е обосновано с аргументи, че в случая увреждащото моторно
превозно средство и увреденото превозно средство са собственост на едно и също лице,
поради което собственикът на увредения автобус не се явява трето лице по смисъла на чл.
477, ал. 3 КЗ.
Обектът на застраховане по задължителна застраховка "гражданска отговорност" е
посочен в чл. 477, ал. 1 КЗ и това е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Ал. 2 на с.р. посочва кои са
застрахованите лица, чиято гражданска отговорност покрива тази застраховка, а именно:
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ, за трети лица по ал 1 на същата разпоредба се смятат
всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както
и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Следователно за извършването на
преценка дали собственикът на увреденото от ПТП превозно средство е такова трето лице,
когато същият е собственик и на увреждащия автомобил, релевантен е фактът дали това
лице отговаря за причинените вреди. От съдържанието на нормите на чл. 493 КЗ и чл. 494
КЗ може да се направи извод, че законът прави разграничение между собственика на
автомобила и виновния водач. Конкретиката на случая сочи, че виновният за
произшествието водач не е собственик на увреденото превозно средство, поради което за
него те представляват чуждо имущество. В този смисъл е и даденото разрешение по т. 8 на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което собственикът на
превозно средство, сключил задължителна застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отменен) и е легитимиран да
предяви иск срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при
управление на собственото му моторно превозно средство от друго лице. Доколкото текстът
на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) е аналогичен на чл. 477, ал. 3 от действащия към момента КЗ, то
следва да се приеме, че за трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди. Предвид извода на съда, че собственикът на автомобила не
е причинил вредите по процесното ПТП, то той е легитимиран да предяви пряк иск за
претърпените от произшествието вреди, съответно това право има неговият застраховател
по имуществената отговорност, ако се е суброгирал в правата му срещу виновния
делинквент, съответно срещу застрахователя по валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на това лице.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
6
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на автобус м.
“Мерцедес”, с рег. № *********, с поведението си е допринесъл по някакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за
вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да
било доказателства, че водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № *********, е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата относно скоростта и дистанцията.
Напротив, от показанията на св. Ц., които съдът кредитира като достоверни, се установи, че
водачът на автобус м. “Мерцедес”, с рег. № *********** е предприел маневра за излизане от
редицата от паркираните превозни средства, съответно маневра за движение назад след като
водачът на увредения автобус е предприел маневри за излизане от редицата на паркираните
превозни средства и движение назад. Ето защо възражението за съпричиняване е
неоснователно.
При извод за противоправност на поведението на водача на автобус м. “Мерцедес”, с рег.
№ ***********, следва да бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна
стойност на увреденото имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
7
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009 г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
8
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 3078,55 лева, а платеното от ищеца
обезщетение- 1973,62 лева лева, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер
на 25 лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската от двете суми, а
именно платеното обезщетение.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено, поради
което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от уведомяването
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главницата за
периода от 05.01.2024г. до 18.04.2024г. възлиза на 80,39 лева. Изложеното обуславя извод за
основателност на предявения акцесорен иск.
9
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ответникът е направил разноски за
държавна такса в размер на 80 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
300 лева, депозит за възнаграждение на свидетел в размер на 100 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК **********, да заплати на “ЗАД Б.В.И.Г.“, с ЕИК
***********, сумата 1998,62 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 4704220400001570, с период на
застрахователно покритие 17.10.2022г.- 16.10.2023г., обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 13.10.2023г., за което е образувана щета № 470422232357193, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 19.04.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 80,39 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.01.2024г.-
18.04.2024г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК **********, да заплати на “ЗАД Б.В.И.Г.“, с ЕИК
***********, сумата 1080 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10