Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ - ти състав в закрито съдебно
заседание проведено на девети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№14313 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от адв. В.Д. , като пълномощник на Н.Е.У., ЕГН **********.
Молителят претендира от съда
да постанови решение с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка
в решение №262883 от 29.11.21г., като се произнесе с отделен установителен диспозитив за
признаване за установено в отношенията между страните,че Н.Е.У. е собственик на
недвижими имоти, находящи се в град Варна, район
Аспарухово, ул.Света гора №3,представляващи самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.447.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008год. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-11566-05.11.2019год. на
Началника СГКК-Варна,предназначение на самостоятелния обект:ателие за творческа
дейност, площ от 18кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия
етаж 10135.5505.447.1.6, под обекта: няма, над обекта:10135.5505.447.1.1,стар
идентификатор 10135.5505.447.1.4 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.447.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед РД-18-73 от
23.06.2008год. на Изп.директор на АГКК, последно
изменение със заповед №18-11566-05.11.2019год. на Началника на
СГКК-Варна,предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност
с площ от 20кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
10135.5505.447.1.5, под обекта:няма, над обекта :10135.5505.447.1.1, стар
идентификатор 10135.5505.447.1.4.
Искането е аргументира с
т.2А от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016год. на ВКС по т.д. №4/2014год.
В срока за отговор на
молбата, пълномощника на противната страна изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С решение №262883/29.11.2021г.
постановено по настоящото дело съдът е постановил диспозитив
по заявения от ответника насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС в следния
смисъл:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Е.У., ЕГН
********** ***, ап.41, чрез адв. В.Д. от ВАК, със
съдебен адрес:***, за осъждане на А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.К. от ВАК, със съдебен адрес:***, да предаде на Н.Е.У.,
ЕГН ********** с регистриран постоянен адрес *** следните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Света
гора" No 3, представляващи: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.5505.447.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-11566-05.11.2019 г. на
Началника на СГКК- Варна, предназначение на самостоятелния обект: ателие за
творческа дейност (1), площ от 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 10135.5505.447.1.6 под обекта: няма над обекта:
10135.5505.447.1.1, стар идентификатор 10135.5505.447.1.4 и Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.5505.447.1.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със запвед
№18-11566-05.11.2019 г. на Началника на СГКК- Варна, предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност (2) площ от 20 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 10135.5505.447.1.5, под
обекта: няма, над обекта: 10135.5505.447.1.1, стар идентиф.
10135.5505.447.1.4, на основание чл. 108 от Закона за собствеността.
В мотивите към решението по този иск съдът
е записал следното: Основателното провеждане на ревандикационния
иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на
елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а
именно: право на собственост на ищцовата страна,
придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответната
страна върху имотите и липса на правно основание за това.
Безспорно ищецът по
насрещния иск Н.Е.У. е собственик на процесните
недвижими имоти, представляващи Ателие №1 Ателие №2, находящи
се на партерния етаж на жилищната сграда в гр.Варна, ул. "Света
гора"№3, придобити от него по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 3 том
LXXVI, н.д. 20146/97г. от 27.11.1997 г. на Св. Стойчева, нотариус при Варненски
районен съд.
Не е спорно между страните и
че от 2005г. до началото на м.октомври 2019г. ответникът по насрещния иск А.Е.А.
е бил във владение на процесните недвижими имоти. Спорен
по делото е въпросът дали последният продължава да е във владение на имотите
или ги е напуснал в началото на м.октомври 2019г., както и дали е правил опит
да предаде ключовете за имотите на собственика след напускането на имотите.
Съдът приема, че от представените
по делото писмените доказателства, както и от гласните такива ,черпени от
показанията на свидетеля Бинев се установява, че от октомври 2019г. ответникът
по насрещния иск е напуснал процесните имоти и се е
преместил в собствено друго жилище.
В о.с.з. по делото,
проведено на 27.10.2021г. ответникът по насрещния иск А.Е.А. лично предаде на
ищеца по иска Н.Е.У. ключовете за имотите, като в хода на устните заседания по
делото процесуалният представител на ищеца по насрещния иск заяви, че с оглед
изявлението на насрещната страна и на предаването на ключовете в съдебното
заседание, искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
С
оглед установените по делото факти и обстоятелства и заявеното от процесуалния
представител на ищеца по насрещния иск, следва да се приеме, че в настоящия
случай не се установява фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС,
поради което предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен в цялост.
Настоящия съдебен състав
намира, че в настоящия случай не следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив по иска с
правно основание чл.108 от ЗС, по следните съображения:
Искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, който е осъдителен. Осъдителният иск относно притезание, което не е възникнало може да се съедини с друг
иск, напр. с искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот, чието уважаване ще породи и направи
изискуемо притезанието - да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. В настоящият случай между страните не е
спорно,че ответникът по главния иск и ищец по насрещния иск за ревандикация е
собственик на процесните имоти.Дори главния иск на
ищеца е за подобрения , които е извършил в имотите на ищеца по насрещния иск за
ревандикация.Петитума на
насрещния иск за ревандикация кореспондира с
обстоятелството, че ищецът по иска, основан на чл.108 от ЗС е собственик на
имотите и е за осъждане на ответника да предаде на ищеца недвижимите имоти. При
съществуващата безспорност относно собствеността, съдът е сезиран само с осъдителен
иск по чл.108 ЗС - за връщане на владението и е недопустимо съдът да се произнася
с отделен установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост на ищеца, когато същото не е
оспорено, тъй като предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се
произнесе, като даде защита на субективното право в обема, в който същата е
поискана, налага произнасяне само по осъдителната искова претенция – чл.6, ал.2 ГПК. Силата на присъдено нещо на съдебното решение се формира относно предмета
на делото и когато ищецът, в качеството си на собственик на една вещ, е
предявил пред съда иск по чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде
владението върху собствената му вещ,какъвто е настоящият случай, съдът следва
да се произнесе само по предявения осъдителен иск.В този случай постановяването
на установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца ще е произнасяне свръхпетитум, каквото
е недопустимо. Обстоятелството, че ревандикационният
иск предполага установяване на активната легитимация на ищеца като собственик
на претендираната за връщане вещ, не може да бъде
основание за служебно произнасяне на съда с установителен
диспозитив, без да е бил предявен установителен
иск за собственост. Качеството на собственик на ищеца подлежи на установяване в
процеса по ревандикационния иск като един от
елементите на спорното право, но установяването на всеки елемент от фактическия
състав на приложимия по спора материален закон/ чл.5 ГПК/ не води до
задължително произнасяне на съда с диспозитив. Диспозитивът трябва да съдържа отговор на предявеното от ищеца
искане към съда, т.е. какво постановява съдът по съществото на спора (чл.236,
ал.1, т.5 ГПК). При предявения в настоящият случай ревандикационен
иск съдът дължи произнасяне по притезанието на невладеещия собственик да си върне
владението на вещта. В хода на процеса се установи,че ответникът фактически е
освободил имотите в период от време,
предхождащ настоящото производство,като по време на процеса предаде ключовете
на имотите с оглед на което притезанието на невладеещия
собственик да си върне владението на вещта е удовлетворено и искът е отхвърлен./
В тази насока е особеното мнение по т.2А от решението по ТД 04/2014год. на
ОСГК, което настоящият съдебен състав споделя изцяло/.
С оглед горното , настоящият
съдебен състав счита, че не дължи отделен диспозитив,
отделен отговор по установяване съществуването правото на собственост. Това е
така защото това обстоятелство е безспорно между страните от една страна и от
друга страна съдът не е сезиран с такова искане. Това е волята на съда
формирана с мотивите към решението, като диспозитива
на решението е изцяло съобразен с тази воля.
Очевидна фактическа грешка би била налице
само при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай не е налице
такава, тъй като съдът е формирал своята истинска воля, съобразно безспорната
установеност, че ищецът по иска за ревандикация е
собственик на имотите и по единственото искане, с което е сезиран - за връщане
на имотите от владеещия я без основание
несобственик и съобразно вида на търсената защита с осъдителен иск .
Водим от горното и на основание чл.247 от ГПК съдът :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В.Д. , като
пълномощник на Н.Е.У., ЕГН **********, за постановяване на
решение с което да се допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в решение №262883 от 29.11.21г., като съдът се
произнесе с отделен установителен диспозитив
за признаване за установено в отношенията между страните,че Н.Е.У. е собственик
на недвижими имоти, находящи се в град Варна, район
Аспарухово, ул.Света гора №3,представляващи самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.447.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008год. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед №18-11566-05.11.2019год. на Началника
СГКК-Варна,предназначение на самостоятелния обект:ателие за творческа дейност,
площ от 18кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
10135.5505.447.1.6, под обекта: няма, над обекта:10135.5505.447.1.1,стар
идентификатор 10135.5505.447.1.4 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.447.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед РД-18-73 от
23.06.2008год. на Изп.директор на АГКК, последно
изменение със заповед №18-11566-05.11.2019год. на Началника на
СГКК-Варна,предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност
с площ от 20кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
10135.5505.447.1.5, под обекта:няма, над обекта :10135.5505.447.1.1, стар
идентификатор 10135.5505.447.1.4.,на основание чл.247 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: