Решение по дело №1546/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1209
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20207050701546
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

                 /         .08.2020 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На шести август през две хиляди и двадесета година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 1546 по описа на съда за 2020 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано е по касационна жалба от Община Варна, представлявана от зам.кмета чрез процесуалния му представител ю.к.П.К., против Решение №506/09.04.2020г по АНД № 5709/2019г на ВРС, ХХХІІ с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 0038/27.11.2018г и наложената на „Дабълтрий Варна” ЕАД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 1 400лв. на осн.чл.86 ал.1 т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на Община Варна. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват изводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването и в съдържанието на НП, претендира се отмяната му и потвърждаване на законосъобразното НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторите не се представляват и не ангажират становище по жалбата.

С отговора си по касационната жалба дружеството-ответник чрез представляващия го С.Д. я оспорва като неоснователна, излага аргументи да несъстаоятелност на всяко от касационните възражения и за незаконосъобразност на НП, настоявайки за оставяне в сила на решението на ВРС.

Идентично е и становището на участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.

 

Касационната инстанция счита жалбата е неоснователна.

 

            Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, въззивният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 30.05.2018г около 11:30ч свидетелите Е.С. – инспектор ЕКОР, и Антония Генова – специалист ЕК в Община Варна, извършили проверка в хотел „Дабълтрей Бай Хилтън” вк.к. „Златни пясъци”, стопанисван от дружеството-ответник. В хода на проверката било установено, че в предназначените за отпадъци съдове в кухнята на ресторанта на обекта, както и в контейнерите за съхраняване на отпадъци пред обект, се смесва биоразградим отпадък с общия битов отпадък. Така установеното било отразено в съставения КП с приложени към него фотоснимки. При тези констатации против дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл.58 ал.3 от Наредбата за управление на отпадъците при Община Варна – за това, че смесва биоразградимия отпадък с общия битов отпадък, с което нарушава разпоредбите за разделно събиране на отпадъци на територията на Община Варна. При предявяването на акта управителят С.Д. вписал като възражение, че заграждението към пътя не е тяхно и най-вероятно външни лица са смесили боклуците; в иднетичен смисъл е и постъпилото в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмено възражение. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО посочил от фактическа страна, че в търговския си обект дружеството „смесва биоразградим отпадък с общия битов отпадък”, възприел правната квалификация на нарушението по чл.58 т.3 от НУО на Община Варна, и на осн.чл.86 ал.1 т.1 от същата наложил на дружеството имуществена санкция в специалния минимум от 1 400лв.

При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, но в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът цитирал приложимите към казуса материалноправни норми – чл.58 т.3 от НУО на Община Варна („Забранява се изхвърлянето на биоотпадъци в съдовете за събиране на смесени битови отпъдъци при наличие на изградени системи за разделно събиране на биоотпадъци”) и чл.4 т.4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпъдъци, приета на осн.чл.43 ал.5 от ЗУО („Забранява се изхвърлянето на биоотпадъци в контейнерите за събиране на смесени битови отпадъци при наличието на осигурени системи за разделно събиране на биоотпадъци”), и посочил, че описанието на нарушението в НП се изчерпва само със „смесване на биоразградим отпадък с общия битов отпадък”. Въз основа на тази констатация въззивният съд приел, че в НП не са посочени всички съставомерни факти, а именно – наличието на въведена на територията на Община Варна система за разделно събиране на биоотпадъци, респ. заповедта на кмета за това и нейния обхват, само при чието кумулативно наличие е налице съставомерно нарушение по чл.86 ал.1 т.1 от НУО на Община Варна, а именно – изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места и/или нарушаване на разпоредбите за събиране, транспорт и депониране на битови или строителни отпадъци. С тези къображения съдът отменил НП изцяло.

Настоящата касационна инстанция преценява така достигнатите крайни правни изводи на предходната като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касатора са неоснователни. Безспорно, както правилно е приел и ВРС, смесването на биоразградим с общ отпадък е наказуемо само при изградена/осигурена система за разделно събиране на биоотпадъцим респективно – това смесване няма да подлежи на санкция при липса на такава действаща система. В АУАН и в НП липсва единият от двата кумулативно изискуеми елементи за съставомерността на вмененото нарушение от фактическа страна, а именно – посочване, че на територията на Община Варна има действаща система за разделно събиране на биоотпадъци, с цитиране на заповедта на кмета за създаването й, а това е особено съществено нарушение на процесуалните правила, понеже резултира в липса на съставомерно административно нарушение, описано и санкционирано с НП. В случая не става въпрос за неяснота относно видовете смесени отпадъци, поради което препращането към допълнителните разпоредби на НУО на Община Варна е ирелевантно. На следващо място – без значение е дали заповедта на кмета за създаване на такава система на територията на Община Варна е или не е ноторен факт, след като пропускането й в съдържателните части на АУАН и на НП представлява липса на съставомерен елемент от фактическия състав на административното нарушение. Не на последно място – в случая позоваването на чл.53 ал.2 от ЗАНН е без правна стойност, понеже липсата на този елемент е идентична и в акта, и в НП. Наличието или липсата, респективно – подаването/неподаването на декларация по чл.19 от НУО на Община Варна и/или на договор с дружество за извозване на отпадъците също са ирелевантни предвид несъмнената липса на съставомерно административно нарушнение, описано както в АУАН, така и в НП. Постановлението, с което е санкционирано обективно съставомерно, а поради това - и недоказано административно нарушение, е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон при издаването му, което е достатъчно самостоятелно основание за отмяната му.

В идентичен смисъл обосновано, законосъобразно и правилно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение. То не е обременено с наведените касационни пороци, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха констатирани и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира касационата жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на касаторите за присъждане на разноски е неоснователна, а ответната страна не са поискали такива.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд    

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 506/09.04.2020г. по АНД № 5709/2019г на ВРС, ХХХІІ състав, с което е отменено издаденото от Зам.кмета на Община – Варна НП № 0038/27.11.2018г и наложената на „Дабълтрий Варна” ЕАД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 1 400лв. на осн.чл.86 ал.1 т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на Община Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.