ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1791
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110125755 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. Искането за допускане на ССчЕ, която да даде отговор на
поставените в исковата молба въпроси, е основателно.
Съдът намира, че предявеният евентуален осъдителен иск е недопустим, поради което
по отношение на него производството следва да бъде прекратено.
Предмет на двата иска – установителен и осъдителен иск, е вземане за непогасена част
от главница и лихви, произтичащи от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по
договор за потребителски кредит за плащане на погасителни месечни вноски, заявено като
предсрочно изискуемо в успешно проведеното заповедно производство. Ищецът не е въвел
друго основание на предявения евентуален осъдителен иск, а настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на производството не съставлява ново, различно от основанието на иска
по чл. 422 ГПК, доколкото основанието и на двата иска е договорът за отпускане на
потребителски кредит. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от
исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този
момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между
главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, а в
случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на
исковете (в този смисъл решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 25755/2021 г. по предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл.
430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 4851,64 лева,
представляващи изискуема главница, 402,18 лева, представляващи изискуема редовна
възнаградителна лихва за периода 10.12.2018 г. - 05.01.2020 г., 127,09 лева, представляващи
изискуема наказателна лихва за периода 10.01.2019 г. - 05.01.2020 г.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 3202/2020 г. по описа на СРС, 82 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебнo-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р.С, специалност: Финанси
Вещото лице да се призове след представяне на документ за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.03.2022 г. от 10:20 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предявило срещу В. Р. Й. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на следните суми: в
размер на 4851,64 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № ......., ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, в размер на 402,18 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна
лихва за периода 10.12.2018 г. - 05.01.2020 г.; в размер на 127,09 лева, представляваща
изискуема наказателна лихва за периода 10.01.2019 г. - 05.01.2020 г.
Ищецът твърди, че на 16.02.2017 г. е сключил в качеството си на кредитор Договор за
потребителски кредит № ...... с В. Р. Й. в качеството на кредитополучател. Размерът на
уговорения кредит възлизал на 7240 лева. Съгласно клауза от Договора кредитът бил
отпуснат за потребителски нужди и с краен срок на погасяване 10.03.2024 г. Уговорена била
възнаградителна лихва в размер на 7,90 %, а след изтичане на горепосочения срок се
дължала годишна лихва в размер на променлив референтен лихвен процент, представляващ
6–месечен SOFIBOR + 7.547 пункта надбавка. Посочва, че редовната лихва се начислявала
върху усвоената и непогасената главница на годишна база, а при забава в плащането на
дължимите вноски по кредита се дължала наказателна лихва, чийто размер се определял
като към размера на дължимата възнаградителна лихва се добавят 10 пункта. Ищецът
твърди, че като кредитор е изпълнил задълженията си по Договора за потребителски кредит
да предостави на длъжника – ответник в настоящото производство уговорения кредит в
уговорения срок, но от своя страна ответницата изпаднала в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски. Навежда доводи, че неплащането на анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, представлява неизпълнение, с оглед на което до
адреса на ответника е изпратено писмо с изх. № 001–96350 за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, което съгласно клаузите на договора и константната съдебна
практика се счита за надлежно получено от адресата и направеното волеизявление обвързва
2
страните. Допълва, че на 06.01.2020 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички
вземания по Договора за кредит. С оглед на тези съображения ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да се признае, че ответницата дължи претендираните суми, за
които по ч. гр. д. № 3202/220 г. на СРС, 82 състав е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредиторът е
предоставил уговорения кредит, а ответницата се е задължила да го върне в уговорения срок
и съгласно подписания погасителен план, както и да заплати възнаградителна и наказателна
лихва в уговорения размер; че е настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на кредита
спрямо ответницата, както и стойността на непогасената му част, изпадането на ответницата
в забава и размера на наказателната лихва.
В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да установи погасяване на
дълга на падежа.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства за обстоятелството, че е предоставил
сумата по кредита на ответницата и същата я е усвоила съгласно уговореното по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3