РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Луковит, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20214320100283 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 86 и чл. 92 ЗЗД по искова молба от Райфайзенбанк
/България/ ЕАД срещу Ш. М. И. от с. ***, обл. Ловеч за установяване със сила на
присъдено нещо между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество по
Договор за потребителски кредит № 1708292231463815 от 30.08.2017 г. следните суми:
изискуема главница в общ размер на 10 303,71 лева, от която редовно падежирали
главници за периода от 10.10.2017 г. до 10.03.2018 г. вкл. в размер на 560,03 лева, както
и предсрочно изискуема главница към 27.03.2018 г. в размер на 9743,68 лева;
изискуема редовна (възнаградителна) лихва в общ размер на 347,98 лева, начислена за
периода от 10.09.2017 г. до 26.03.201 8 г. вкл., от която просрочени редовни лихви за
периода от 10.09.2017г. до 10.03.2018 г. вкл. в размер на 313,47 лева, както и начислена
редовна лихва в размер на 34,51 лева върху усвоена и непогасена главница към
27.03.2018 г., начислена за периода от 10.03.2018 г.г. до 26.03.2018 г. вкл.; изискуема
наказателна лихва (обезщетение за забава) в общ размер на 175,00 лева, начислена за
периода от 10.10.2017 г. до 26.04.2018 г. вкл., от което начислено обещетение за забава
в размер на 28,16 лева върху редовно падежирали главници за периода от 10.10.2017 г.
до 26.04.2017 г. вкл., както и начислено обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 146,84 лева върху предсрочно изискуема главница към 27.03.2018 г.
за периода от 27.03.2018 г. до 26.04.201 8г. вкл., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до
окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 227/2018 г. по описа на РС –
Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В условията на евентуалност са съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № 1708292231463815 от 30.08.2017 г. в общ размер
1
на 10 303,71 лева, от която редовно падежирали главници за периода от 10.10.2017 г. до
10.05.2021 г. вкл. в размер на 4719,55 лева, както и предсрочно изискуема главница
към 11.05.2021 г. в размер на 5584,16 лева; изискуема редовна (възнаградителна) лихва
в общ размер на 2167,26 лева, начислена за периода от 10.11.2017 г. до 1 1.05.2021 г.,
от която просрочени редовни лихви за периода от 10.11.2017г. до 10.05.2021 г. вкл. в
размер на 2166,10 лева, както и начислена редовна лихва в размер на 1,16 лева върху
усвоена и непогасена главница към 11.05.2021 г., начислена за периода от 10.05.2021 г.
до 11.05.2021 г.; изискуема наказателна лихва (обезщетение за забава) в размер на
1336,17 лева върху редовно падежирали главници от 10.10.2017 г. до 10.05.2021 г. вкл.
и начислена за периода от възникване на просрочие до 12.03.2020 г. вкл. и от
14.05.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл., като е взет предвид периода на извънредно
положение в Р. България; законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № 1708292231463815 от
30.08.2017 г. е отпуснал на ответника Ш. М. И. сумата от 10 315,00 лв. с цел
потребителски нужди. Срокът на договора бил 10.09.2024 г. В чл. 4.1 от договора била
уговорена за целия срок на договора фиксирана годишна лихва в размер на 7.50%. ГПР
бил в размер на 9,10 % към момента на сключване на договора. В чл. 4.3 от договора
страните уговорили при забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателят да дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното плащане на забавените задължения. Към датата на
сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгл.
чл. 4.1. бил в размер на 17,50 %. В чл. 5.2. от договора страните уговорили начина за
погасяване на кредита – 84 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 158.21 лв.,
дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.10.2017 г. до 10.09.2024 г.,
съгласно погасителен план.
Страните по договора уговорили условията за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането по чл. 9.2: неплащането на погасителни вноски (вноска или
част от вноска) по кредита за повече от 31 дни от съответната дата на дължимо
плащане представлява случай на неизпълнение съгл. чл. 8.1. от договора, като съгласно
българското законодателство е необходимо и волеизявление на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на Кредитополучателя.
Твърди се, че ответникът изпаднал в забава по отношение заплащането на
погасителните вноски, като не били заплатени месечни вноски с падежни дати:
10.10.2017; 10.11.2017; 10.12.2017; 10.01.2018; 10.02.2018; 10.03.2018 г. Ищецът
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което съгласно чл.
9.2. от договора уведомил ответника с писмо с изх.№ 001-23290/13.02.2013 г.,
достигнало физически до адреса на кредитополучателя, посочен в договора, като
същото било получено лично от него на 27.03.2018 г. Предсрочната изискуемост на
всички вземания /главница и лихви/ по договора била осчетоводена на 27.03.2018 г.
Предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателя, ищецът
депозирал заявление, въз основа на което по ч.гр.д. № 227/2018 г. на РС - Луковит била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника от ЧСИ *** с
рег. № *** по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, от съда били дадени указания по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията си.
2
В случай, че главните установителни искове бъдат отхвърлени, се моли да бъдат
разгледани и уважени предявените осъдителни искове. Позовава се на предсрочна
изискуемост, която ще бъде обявена на ответника с връчването на препис от исковата
молба и приложенията. Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, не се явява и не изпраща свой пълномощник в
първото заседание по делото. Не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие.
В исковата молба и в депозирано по делото писмено становище ищецът КЕЙ БИ
СИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД /с предишно наименование Райфайзен България ЕАД/,
чрез пълномощника си, направи искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като делото се разгледа в отсъствие на ищеца.
Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
прие, че са налице предпоставките за това.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се е явил и не е изпратил свой представител в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в
законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал
доказателства и не се е явил, респ. не е изпратил представител в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и
втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на
исковете, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изискуеми вземания към
ответника за претендираните парични суми на соченото основание – Договор за
потребителски кредит № 1708292231463815 от 30.08.2017 г. се подкрепят от
ангажираните доказателства.
Ето защо, главният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 86 и чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 216,53 лв. разноски за държавна такса за настоящето
производство и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 216,53
лв. разноски за държавна такса за заповедното производство и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение
Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ш. М. И. с ЕГН ********** от с. ***,
***** ДЪЛЖИ на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****
следните суми: 10 303,71 лева, от която редовно падежирали главници за периода от
10.10.2017 г. до 10.03.2018 г. вкл. в размер на 560,03 лева, както и предсрочно
изискуема главница към 27.03.2018 г. в размер на 9743,68 лева; изискуема редовна
(възнаградителна) лихва в общ размер на 347,98 лева, начислена за периода от
10.09.2017 г. до 26.03.201 8 г. вкл., от която просрочени редовни лихви за периода от
10.09.2017г. до 10.03.2018 г. вкл. в размер на 313,47 лева, както и начислена редовна
лихва в размер на 34,51 лева върху усвоена и непогасена главница към 27.03.2018 г.,
начислена за периода от 10.03.2018 г.г. до 26.03.2018 г. вкл.; изискуема наказателна
лихва (обезщетение за забава) в общ размер на 175,00 лева, начислена за периода от
10.10.2017 г. до 26.04.2018 г. вкл., от което начислено обещетение за забава в размер на
28,16 лева върху редовно падежирали главници за периода от 10.10.2017 г. до
26.04.2017 г. вкл., както и начислено обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 146,84 лева върху предсрочно изискуема главница към 27.03.2018 г.
за периода от 27.03.2018 г. до 26.04.201 8г. вкл., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 227/2018 г. по описа на РС –
Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Ш. М. И. с ЕГН ********** от с. ***, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк
България“ ЕАД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление г******сумата от
516,53 лв. разноски за настоящото производство и сумата от 366,53 лв. разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответниците разполагат със защита срещу решението, съобразно чл. 240 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4